Решение по дело №45/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.155,ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ/.

Делото е образувано по жалба на А. Г. М. от с.Горни Лом, обл.Видин, против Заповед с рег. №242з-21/ 29.01.2025год. на Началника на РУ – Белоградчик към ОД на МВР Видин за отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. /лист 6 по делото/.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания отказ. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ – Белоградчик не е взел становище по жалбата.

От доказателствата по делото и във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е основателна по следните съображения :

В РУ - Белоградчик е постъпило искане с вх. № 242000-6139/16.12.2024год. по описа на същото, за издаване на разрешение за закупуване, носене и съхранение на един бр. ловно дългоцевно, гладкостенно, нарезно оръжие за ловни цели.

По искането е извършена проверка, в резултат, на което е съставена и докладна записка от 03.01.2024г. В нея е посочено, че жалб. М. има условия за съхранение на ловно оръжие, на адреса на който живее. Както и че има регистрирана преписка с рег.№242р-8896/24.08.23 год. по описа на РУ Белоградчик за противообществена проява, отнасяща се до нарушение на ЗБВВПИ, за това че е произвел изстрел с газов пистолет, за което е понесъл административно наказание. Към настоящият момент работи във фирма „БМГ Ритейл“ ЕООД, гр.Белоградчик. От беседи с жителите на с.Горни Лом се установило, че лицето от 7-8 години не употребява алкохол. Изстрелите са произведени по повод раждането на внучката му, а наложените глоби са заплатени. По делото е приложена и докладна записка от 10.0125 год. до началника на РУ Белоградчик, в която се твърди, че „от събраните данни към момента …лицето злоупотребява с алкохол“. Както и че има присъда по чл.339 от НК за притежание на оръжие без разрешение. В докладна записка от 29.01.25 год. е записано, че няма основателна причина, за придобиване на огнестрелно оръжие, за ловни цели, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. В тази докладна записка също се сочат присъдата и административното наказание на М. описани по-горе. Тук също се говори, че лицето злоупотребява с алкохол.

В преписката се съдържа медицинско удостоверение от МБАЛ „Св. Петка“, удостоверение от ОП Видин № 2284/05.12.2024 г. на М., че лицето няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства, електронна справка за съдимост, от която е видно, че същия е реабилитиран на 08.02.2016 година, билет за лов на А. Г. М. за 25 година, членска книжка на Национално ловно-рибарско сдружение, диплома за средно специално образование.

По делото е представен трудов договор от 16.08.2021 г. между „Миджур Менеджмънт Кънстракшан“ ООД с. Горни Лом и А. Г. М. за извършване на длъжност „Охранител“, длъжностна характеристика на лицето А. Г. М. за длъжността „Охранител“, заповед № 6/24.01.2024 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 326, ал.1 от КТ и трудова книжка серия Т № 980334/29.01.2024 г. и продължение на трудова книжка № 43 за констатация, че същия е работил на длъжност отхранител с оръжие.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Заповед с рег. №242з-21/ 29.01.2025год. на Началника на РУ – Белоградчик за отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, същата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба.

Според АС Видин същото е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК акта трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Предвид на това административният орган е длъжен в хода на административната преписка да установи конкретната фактическа обстановка и изложи конкретни факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на заповедта си. Излагането на такива обстоятелства е задължение на органа по чл.146,т.3 от АПК, нарушението на който води до незаконосъобразност на издаденият индивидуален административен акт. В случая в обжалваното решение липсват конкретни мотиви, относно фактическите основания, за да се прецени защо административния орган приема, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Като мотиви в докладните е написано, че лицето М. няма основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Това са единствените мотиви на административния орган, посочени в заповедта.

Като основание цифрово органа се позовава на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Защо приема, че са налице предпоставките на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ административния орган не е изложил мотиви. Нищо и никъде не се споменава, че лицето е ловец и има издаден ловен билет. Мотивите, които се съдържат в преписката са в насока, че същия е осъждан и има наложено административно наказание по ЗОБВВПИ, което би следвало да мотивира отказ по т.2 от закона, никъде не се съдържат, в цялата административна преписка мотиви по отношение на обстоятелството, че М. иска разрешително за ловно оръжие и че същия е доказал, че е ловец. Цифровото възпроизвеждане на текста от закона, без да са посочени конкретните факти по смисъла на цитираната разпоредба, води до издаването на заповедта на началника на РУ Белоградчик при липса на мотиви.

Съдът намира подадената жалба срещу оспорения административен акт за основателна, тъй като представените по делото доказателства не обосновават предвидената в материалноправната норма на чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ предпоставка, при която не се издават, респ. се отнемат вече издадени разрешения, а именно лице което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

По делото са представени доказателства във връзка с факта, че М., към момента на подаване на заявлението е бил реабилитиран, както и че е заплатил наложеното му административно наказание, а и това е факт по който страните не спорят. Според разпоредбата на чл.85,ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В конкретния закон – ЗОБВВПИ, такова изключение не е предвидено. Т.е. важи общото правило на чл.85,ал.1 от НК, че с реабилитацията са заличени последиците от осъждането.

По отношение на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, съгласно която разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, то макар че органа не е изложил никакви мотиви, то съда за коректност също следва да отбележи, че не е налице причина за отказа. По делото има приложени множество доказателства, че М. е ловец, което изрично е посочено в нормата като основателна причина. Още повече, че до началото на същата година, в която е подал заявление за ловно оръжие, същият е притежавал късо огнестрелно оръжие, във връзка с изпълнение на трудовата му дейност като охранител, за което също се представиха доказателства. Касае се за период, в който М. е имал разрешение за огнестрелно оръжие, който е след споменатото осъждане и административно наказание на лицето, във връзка със извършена от него стрелба с газов пистолет по повод раждането на неговата внучка, което води до извода, че наказанията са имали възпитателен ефект, а и става въпрос за друго правно основание.

Осъществяването на правнорегламентираната дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини. Според АС Видин обаче, при липсата на което и да е законово основание изброено в чл.58 от ЗОБВВПИ, и по кокретно чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, то административния орган следва да се съобрази и с разпоредбата на чл.85 от НК и не може да утежнява положението на жалбоподателя независимо от доводите за потенциална опасност, които административния орган би следвало да релевира в заповедта си, а не го е сторил. Доводите за потенциална опасност не могат да обосноват по несъмнен начин необходимост от отказ от извършване на правно регламентираната дейност, доколкото такава опасност съществува за всеки член на обществото.

В конкретния случай фактическите обстоятелства, изложени като мотиви за издаването на заповедта /по-скоро тяхната липса/, не съответстват на установените по делото факти. Изводът, който налага преценката на събраните писмени доказателства е, че административният орган необосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който се отказва издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие.

Оказва се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, издаден припротиворечие с процесуалноправни и материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена, а заповедта следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото ответникът – Началник на РУ – Белоградчик, следва да заплати и направените от жалбоподателя разноски за Д.Т. и адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед с рег. №242з-21/ 29.01.2025год. на Началника на РУ – Белоградчик за отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Началник на РУ – Белоградчик към ОД на МВР Видин да заплати от бюджета на административния орган, на А. Г. М. от с.Горни Лом, обл.Видин, сумата от 360,00 лева – разноски по делото, изразяващи се в заплатени Д.Т. и адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.