Р Е
Ш Е Н
И Е
N266
гр.Русе, 14.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
АТАНАС ДИМИТРОВ, мл.съдия
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N318 по описа
за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Л.Ю.С. против решение № 359/09.03.2018 г. , постановено по гр.д.№
7920/2017 г. на Русенския районен съд, с което е осъдена да заплати на И. Л.Д.
сумата в размер на 4000 лв., представляваща неплатена цена за продадени движими
вещи, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г. и разноските за
производството. Твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновано по
съображенията, изложени в жалбата. Иска отмяна на решението и постановяване на
ново, с което искът се отхвърли, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата И.Л.Д.
не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноските за въззивното
производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявеният от И.Л.Д. против жалбоподателката иск за реално
изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.79 от ЗЗД във
вр.чл.200 от с.з.- за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща продажна
цена на движими вещи- покъщнина и земеделска техника.
Съгласно разпоредбата на
чл.79 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение, за кредиторът възниква
субективното право да претендира реално изпълнение на задължението от длъжника,
заедно с обезщетение за забава.
За да бъде ангажирана отговорността
на жалбоподателката на заявеното основание, в доказателствена тежест на ищеца в
първоистанционното производство е да установи осъществяването на елементите от
фактическия състав на горепосочената правна норма- сключването на договор и изпълнение на породените от него задължения,
за да има същият качеството на кредитор.
Ответникът по жалбата е
навел фактически твърдения, че на 18.08.2010 г. с жалбоподателката в изискуемата от закона форма договор за
продажба на недвижим имот, находящ се в гр.С.п., ул.“Т.“ №3, съставлаващ *** по
плана на града с площ от 1409 кв.м., заедно с построенитев него жилищна сграда,
латна кухнвя, гараж и селскостопански сгради, както и че на същият ден
постигнали съгласие да продаде на жалбоподателката движими вещи- покъщнината и
земеделска техника, намиращи се в имота за сумата в размер на 4000 лв., която
последната се задължила да му заплати разсрочено до 01.12.2011 г.
Съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства- писмени и гласни, дава основание да приеме,
че на 18.08.2010 г. освен договора за продажба на недвижимия имот, страните по
делото са сключили и договор за продажба на движими вещи- покъщнина и земеделска
техника като са уговорили продажна цена в размер на 4000 лв. платима по
01.12.2011 г.
Сключването на договора
за продажба на движимите вещи е установен с допустимите от закона
доказателствени средства- с представения
препис от нотариален акт, както и с показанията на св.Б., св.П., св.М., св.С. и
св. С.П..
Същите установяват
наличието на уговорка между страните за заплащане от жалбоподателката на
движимите вещи, съставляващи покъщнината в имот, както и земеделска техника.
Общото посочване на движимите вещи като покъщнината в имота и земеделската
техника, намираща се в него в достатъчна степен индивидуализират предмета на
договора, поради което доводът на жалбоподателката, че поради липсата на
конкретизация на вещите сочи на липса на договор помежду им е изцяло
неоснователен.
С показанията на
свидетелите Б., св.П.,, както св.М. и С. косвено се установя наличието на
заявената от ответника по жалбата договореност между страните като конкретните
параметри на договора е установен с показанията на св.К.
Неоснователно е
оплакването, че св.К. недопустимо е допусната до разпит и съответно в нарушение
на процесуалните правила са кредитирани показанията им. Ответникът по жалбата
още в исковата молба е поискал разпит на свидетели, които да установяват
заявените от него твърдения и същите правилно са допуснати от съда. В закона
няма забрана страната да замени първоначално посочените свидетели с други за
установяване на същите обстоятелства. Свидетелката С.К.е посочена в първото по
делото заседание след доклада на съда и разпределение на доказателствената
тежест, поради което не е налице хипотезата на чл.146 ал.3, пред. последно от ГПК. Същата правилно е допусната до разпит и законосъобразно са ценени
показанията им.
Възражението на
жалбоподателката, че вземането е погасено по давност е направено за пръв път с
въззивната жалба и същото е преклудирано- чл.133 от ГПК. С оглед на това съдът
не дължи разглеждане и произнасяне по това възражение.
Обжалваното решение не
страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателката.
Същата следва да заплати
на ответника по жалбата сумата в размер на 800 лв.- платено адв.
възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 359/09.03.2018 г. , постановено по
гр.д.№ 7920/2017 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Л.Ю.С., ЕГН ********** *** да заплати на И.Л.Д., ЕГН **********
сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: