Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262347
12.10.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16452 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК
„Лев инс“ АД, ЕИК ********* против К.А.С., ЕГН ********** /като наследник по
закон на починалия преди процеса А.К.С./, с която е предявен осъдителен иск по
чл. 500, ал.1, т.2 КЗ.
Ищецът
твърди, че на 04.07.2016 г. ок. 15:00 ч. в гр. П, на кръстовището на „Б. ш.“ и
ул. „Б. Т.“, А.С. причинил ПТП, като водач на т.а. „Ивеко“ с ДК № …, т.к.
поради техническа неизправност – стабилизатор се отворил по време на движение и
увредил други три автомобила, един от които л.а. „Мерцедес 208“ с ДК № …, като
му нанесъл материални щети.
Бил
съставен протокол за ПТП № 1621097/04.07.2016 г., а на виновния водач -
съставен АУАН.
Към
датата на ПТП била налице валидна застраховка ГО за т.а., съгл. ЗП № .., при
ищеца.
След
уведомяване и предявяване на претенция от собственика на л.а. „Мерцедес 208“,
била образувана преписка по щета и след оценка – изплатено обезщетение в размер
на 995,90 лева.
Счита,
че – доколкото водачът на т.а. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която
застрашавала безопасността на движението и ПТП възникнало в резултат на това,
срещу виновния А. С. възникнало правото на регрес за изплатеното обезщетение.
Същият починал преди процеса, поради което се моли за осъждане на наследника му
по закон – ответник – да плати сумата от 995,90
лева – главница, ведно със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в
съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Признава
- качеството си на наследник; настъпването на ПТП с управляван от наследодателя
т.а.; причиняването на материални щети на другото МПС; наличието на валидна и
действаща по време на събитието застраховка ГО при ищеца.
Твърди,
че управляваният т.а. бил собственост на фирма „Доммикс- БГ“ ООД – гр. Пловдив.
МПС било застраховано, съгл. чл. 431 КЗ, която застраховка ползвала както ЮЛ –
собственик, така и лицата, намиращи се в трудови правоотношения с дружеството,
както било в случая – С. имал ТПО за длъжност „шофьор на товарен автомобил“,
като ПТП станало по време на изпълнение на служебните му задължения.
Съгл.
чл. 432, ал. 3 КЗ – застрахователят по ГО отговарял пред увреденото лице, дори
и когато застрахованият го е увредил умишлено.
В
случая – произшествието било резултат от случайно събитие, което не можело да
се вмени във вина на С., при което липсвали основания за регрес срещу него.
МПС
било преминало технически преглед за 2016 г., като имало регистрация и в
ревизионната книга на дружеството – за наличността на техническа изправност.
Шофьорът
нямал възможност за реакция и вземане на мерки за отстраняване на повредата,
т.к. възникнала по време на движение, т.е. дължала се на случайно събитие.
Противоправно поведение не било налице.
С
оглед изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на А.К.С., чийто
наследник е ответникът, е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на
застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и
размера на обезщетението, както и, че водачът А. С. е причинил виновно
събитието, като не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която е застрашавала безопасността на движението,
и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, както и да докаже възраженията си в отговора, в т.ч. – че
т.а. е бил технически изправен по време на ПТП, като последното се дължи на
случайно събитие, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че
е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест,
съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, относно – качеството на
наследник по закон на ответника на починалия преди процеса А.К.С.; настъпване
на ПТП със сочените участници и причинени вреди; наличието на валидна и
действаща по време на събитието застраховка ГО при ищеца за т.а. „Ивеко“ с ДК №
…; изплащане от страна на застрахователя – ищец на застр. обезщетение на
увреденото МПС в размер на 995,90 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 262121/01.04.2021
г. – л.45-46 /.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги
съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Единственият спорен и релевантен за делото въпрос е
налице ли е твърдяното основание по чл. 500, ал.1, т.2 КЗ - водачът
/наследодател/ на т.а. да не е спрял и да
не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в МПС, която да е застрашавала безопасността на движението и ПТП да
е възникнало в резултат на това.
Според протокола за ПТП – като причини и условия за
настъпването е посочено, че за участник 1 - по време на движение възниква
неизправност на ППС, отваря се стабилизатор, при което са нанесени щети на
участници 2-4. На наследодателя на отв. е съставен АУАН, за нарушение на чл.
101, ал. 1 ЗДвП.
Според св. П.Б. /водач на един от увредените
автомобили/ - когато камионът тръгнал да прави десен завой на кръстовището –
един стабилизатор стърчал от него. Сигнализирал на водача, но той не го чул и
настъпил удар с материални щети. Няма спомен дали стабилизаторът на камиона е
бил отворен или се е отворил, при предприемане на маневрата по завиване.
Показанията са ясни, непротиворечиви, последователни и
се кредитират.
Вещото лице по САТЕ, която се цени като компетентно и
безпристрастно изготвена, е посочило, че
- като се имат предвид марката и моделът на крана на камиона, последният
има две опори, които се придвижват хоризонтално и вертикално чрез хидравлика.
За придвижване на опорите, трябвало да бъде осигурено работно налягане в
хидравлични цилиндри от хидравлична помпа. Налягането от тази помпа се подавало
към цилиндрите чрез клапани и тръбопроводи. Ако нямало изтичане на хидравлична
течност /за каквото нямало данни по делото/, самоволно придвижване на опората
било малко вероятно. Въпреки това, предвид придвижването на лявата опора, при
завой надясно на автомобила, насочвало към хипотеза за придвижване на опората
под въздействието на центробежни сили. Както в САТЕ, така и при устния си
доклад пред съда, експертът посочва, че е невъзможно да се определи точната
причина за придвижването на лявата опора навън спрямо габарита на МПС.
При тези доказателства, соченото основание за регрес
към наследника на водача на застрахованото МПС, не се доказва.
За
да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресия иск на
застрахователя, той трябва да съзнава,
че управлява неизправно МПС и
въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на повреда или
неизправност, която да е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното
произшествие да е възникнало в резултат на това /Решение № 130/3.05.2012 г. на
ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
По
делото няма ангажирани каквито и да е доказателства относно самата неизправност
на МПС, както и относно причините и момента на възникването й. Не се доказва да
е била налице преди движението, както и самият водач да е бил наясно със същата
и да е съзнавал, че управлява неизправен камион. Липсват и данни за конкретната
причина за възникване на повредата, за да се коментира дали водачът е трябвало
да има отношение към това обстоятелство, дали е случайно по своя характер или е
следвало да положи съответни грижи, за да не се стигне до вредоносния резултат.
Няма доказателства дали е имало неизправност или е възникнала внезапно, както и
дали водачът изобщо е имал техническа възможност да я осъзнае и установи в
момент преди ПТП. Няма данни той да е съзнавал и да му е било известно, че има
някаква повреда, да я е възприел, но да е останал пасивен. А, само
когато по време на движение е възникнала повреда или неизправност, която
застрашава безопасността на движението, която неизправност е осъзната от
водача, тогава за него възниква законовото задължение да спре и да вземе мерки
за отстраняването на повредата/неизправността.
Ето защо,
недоказан е основният елемент от фактическия състав, пораждащ правото на регрес
на застрахователното дружество.
Не е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ и ищецът
няма право да получи платеното застрахователно обезщетение. Общата логика и
смисъл на чл. 500 КЗ е,
че правото на регрес възниква, когато виновният водач съзнавано /виновно/ е
допринесъл за настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай подобни
доказателства не са ангажирани.
Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и
док. за плащане на 170 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* против К.А.С., ЕГН **********
/като наследник по закон на починалия преди процеса А.К.С./, осъдителен иск по
чл. 500, ал.1, т.2 КЗ, за присъждане на сумата от 995,90 лева – главница, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
съгласно полица № ., за вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2016 г. в гр. Пловдив,
по вина на А.С., който, като водач на т.а. „Ивеко“ с ДК № …, да не е спрял и да
не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП да е
възникнало в резултат на това, ведно със законната лихва, считано от постъпване
на исковата молба в съда – 09.12.2020 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА ЗК „Лев
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да плати на К.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 170 лева /сто и седемдесет
лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП