№ 1750
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
РумЯ. Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20211100514297 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1860/13.10.2021 г. по описа на ЧСИ В.Л.,
подадена от АНГ. Б. СТ., по жалба с вх. № 1863/14.10.2021 г. по описа на ЧСИ
В.Л., подадена от В. Й. СТ. и Б. Р. СТ., и по жалба с вх. № 1864/14.10.2021 г.
по описа на ЧСИ В.Л., подадена от Т. Б. ЯН., и тримата трети лица по
изпълнително дело № 20217800400274 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – въвод
във владение от 07.10.2021 г. по посоченото изпълнително дело.
Взискателят “П.Ф.” АД, ЕИК ****, е подал възражение, в което оспорва
жалбите като недопустими и неоснователни.
Длъжникът Е.Р. С. – Д. не е изразил становище по жалбите.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 07.09.2021 г. на “П.Ф.”
АД срещу длъжника Е.Р. С. – Д., въз основа на изпълнителен лист от
17.08.2021 г., издаден по гр.д. № 8697/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 42 състав, с който Е.Р. С. – Д. е осъдена да предаде на заявителя “П.Ф.”
АД поземлен имот с идентификатор 68134.1972.218, находящ се в гр. София,
1
ул. ****, с площ от 1025 кв.м., върху който е учредено в полза на
дружеството право на ползване с нотариален акт от 26.04.2021 г., а със
споразумение с нотариална заверка на подписите страните са уговорили, че
владението върху имота следва да бъде предадено от Е.Р. С. – Д. на “П.Ф.”
АД в срок до 29.06.2021 г.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е представена скица
на поземлен имот № 15-431001-27.06.2018 г. на СГКК – гр. София, за
поземлен имот с идентификатор 68134.1972.218, от която са видни три сгради
в имота.
Към молба с вх. № 5435/01.02.2022 г., подадена от взискателя, е
представена скица на поземлен имот № 15-1324118-06.12.2021 г. На СГКК –
гр. София, за поземлен имот с идентификатор 68134.1972.218, в която няма
данни за сгради в имота. Представен е и констативен протокол от 16.11.2021
г. на Столична община, район “Витоша”, че към момента на направения оглед
строежи/сгради с идентификатори 68134.1972.218.1, 68134.1972.218.2 и
68134.1972.218.3 в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София са премахнати.
В случая се обжалва въвода, извършен от частния съдебен изпълнител с
Протокол от 07.10.2021 г. за принудително отнемане и предаване на
недвижим имот. В протокола е отразено, че на място ЧСИ констатирал, че в
сграда № 1, построена в мястото, има движими вещи, които по устни
твърдения са на АНГ. Б. СТ., в сградата по скица от кадастър № 3 има вещи
на Б. Р. СТ. и В. Й. СТ., в сграда № 3 липсват вещи, като е даден седмодневен
срок да се изнесат вещите. Отразено е, че в присъствието на представители
на МВР и с помощта на представители на фирма “Г.” ООД, ЧСИ замерил
площта на описания в решението имот. Отразено е, че по отношение на трите
сгради в имота ЧСИ разпоредил от геодезическата фирма да се извърши
заснемане и отразяване на моментното състояние. Отразено е, че
геодезистите, присъствали на място, поставили колчета за обозначаване
границите на имота. Посочено е, че предвид факта, че около имота има
множество храсти и дървета, с помощта на специализирана техника същите
били отстранени, с което се давал достъп до терена.
По делото е изслушано, оспорено от взискателя и прието заключение на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице В.Я.. Вещото лице дава
заключение, че имотът, описан в изпълнителен лист № 1634/17.08.2021 г.,
съставляващ ПИ 68134.1972.218 по КККР на гр. София, е частично идентичен
с имота по договор за доброволна делба на недвижим имот от 07.11.1997 г.,
отреден за съделителя Е.Р. С. – Д., съставляващ северната реална част от имот
пл. № 218, к.л. 682 и к.л. 700 по неодобрен кадастрален план на гр. София.
Вещото лице дава заключение, че имотът, описан в изпълнителен лист №
1634/17.08.2021 г., съставляващ ПИ 68134.1972.218 по КККР на гр. София, е
идентичен с имота, по отношение на който на 07.10.2021 г. е извършен въвод
във владение.
Вещото лице дава заключение, че в процесния имот към момента се
намират следните сгради (по аерофото заснемане от 2019 – 2020 г.), които са
описани в договора за делба: паянтова сграда на 32 кв.м. (лятна кухня) и обор
(стопанска постройка) с площ 38 кв.м. Освен тях в източния ъгъл на имота се
намира масивна стопанска сграда, която е нанесена в кадастралния план,
действал преди кадастралната карта. Вещото лице дава заключение, че видно
от приложената извадка, сградите съществуват в имота, въпреки че не са
2
нанесени в действащата кадастрална карта. Към 2018 г. сградите са били
отразени в кадастралната карта, видно от скицата, приложена на лист 20 от
изпълнително дело № 202171800400274.
При разпита свидетелят А.Й. казва, че познава от години имота на А.С.
и сестра му Т., с която били съученици. Казва, че имотът е ъглов, между две
улици. Казва, че в имота, в който е къщата на А., в долната част имало една
къща, където живеели майка му и баща му, в долната част на имота А. си
гледал кучета, а майка му и баща му садили градина, държали колите там.
Казва, че между къщата, където живее А., и имота в долната част никога не е
имало ограда, а целият имот е ограден от външна страна с ограда. Казва, че
през м. октомври 2021 г. след обаждане от А. отишъл в имота, имало полиция
и много хора. Казва, че при въвода А. не е искал да излезе от имота и го
извели полицаите, едната кола я изнесли с багер. Казва, че оградата била
съборена, кучкарникът – съборен с багер.
При разпита свидетелят А.М. казва, че познава имота на А., с който са
приятели от 20-30 години. Казва, че имотът е бил цял от около 2 дка –
отстрани е старата къща, където живеели майка му и баща му и където била
казанджийница, отдолу садили домати и имало ливади, където е била
кошарата, в която преди години гледали коне, крави, прасета. Казва, че на
първия етаж живее А. и жена му В., с двете деца Б. и Я., на втория живее
сестра му с двете си деца. Казва, че не познава Е.Р. С., не я е виждал никога,
но по имената сигурно му е леля. За въвода казва, че когато пристигнал,
полицаите извеждали А. от имота, съборили оградите, започнали да събарят с
багери кошарата, извели кучетата, изкарали колите. На предявената на
свидетеля скица свидетелят посочва, че това, което е означено с № 1 в имота
218 е кошарата, която е съборена, съборена е и половината от старата къща
(посочва № 2 и № 3 от имот 218). Посочва, че къщата, обозначена под № 1 в
имот 1037, е тази, в която живеел А. и сестра му. Казва, че между двата имота
никога не е имало ограда, а в долната част, като свидетелят сочи граничната
част с имот 2834 и улицата, казва, че винаги е имало ограда и оттам А. си
вкарвал колите.
При разпита свидетелката Л.П. казва, че познава В., Б., Т. и А., съсед им
е от 2017 г. Казва, че те живеят в една къща, а бабата и дядото гивеели
отстрани в една малка къщичка. Казва, че имотът е един. Казва, че не познава
Е.С. Д., не я е виждала в имота. Казва, че през м. октомври имало въвод,
имало полиция, охранителна фирма и много хора. Казва, че дошли с един
багер, съборили сградата, където живеели бабата и дядото.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Жалбите са подадени в срок от обжалваното действие и срещу
подлежащ на обжалване акт.
Съгласно чл. 435, ал. 5 от ГПК, въвод във владение на недвижим имот
може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота
преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне
срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.
От отразеното в протокола за въвод и от свидетелските показания се
установява, че в имота, предмет на принудително изпълнение, са заварени
лица, които са упражнявали фактическа власт върху имота. От свидетелските
3
показания се установява, че между двата имота по кадастър не е имало
ограда, в имота, по отношение на който е извършен въвода, са се намирали
сгради на жалбоподателите – старата къща, казанджийница, кучкарник, в
имота от жалбоподателите са садени домати. От показанията на свидетелите,
които са били при имота при извършването на въвода, се установява, че
жалбоподателят А.С. е изведен принудително от имота, че в имота са
разрушавани ограда и сгради.
Предмет на изпълнителния лист е единствено поземлен имот с
идентификатор 68134.1972.218, но не и изградени в имота сгради № 1, № 2 и
№ 3, които се установяват да са нанесени в кадастъра съгласно скицата,
представена от самия взискател при завеждане на изпълнителното дело от
27.06.2018 г. на СГКК – гр. София. Наличието на сградите се установява и от
заключението на съдебно-техническата експертиза. Дали след датата на
въвода сградите са заличени от кадастъра е ирелевантно, доколкото в случая
релевантно е състоянието на имота към извършването на въвода. Поради това
констатираното в протокола за въвод събаряне на сгради, без същите да
попадат в обхвата на изпълнителния лист, опорочава извършения въвод.
Срещу трето лице, намерено от съдебния изпълнител в деня на въвода
във владение на имота, не следва да се изпълнява и въвод във владение не се
извършва, ако същото владее имота преди решението, от което са възникнали
правата на взискателя и въз основа на което се изпълнява. Изпълнителният
лист удостоверява изпълняемото право и той съдържа данни не само за
неговия предмет, но и за страните по правоотношението. По този начин се
определят активната и пасивната легитимация на страните по изпълнението,
че взискателят е само лицето, посочено в листа като кредитор, и длъжник е
лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. Изключение е
предвидено в чл. 429 от ГПК по отношение на правоприемниците на страните
и лицата, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга.
Следователно, за да се извърши въвода във владение, имотът трябва да се
намира в деня на въвода в държане на длъжника по изпълнителното дело
съгласно чл. 522 от ГПК. Ако в деня на въвода, съдебният изпълнител завари
имота в трето лице, то следва да се прецени коя от предвидените в чл. 523 от
ГПК хипотези е налице. От тълкуването на същата следва, че да е допустим в
този случай въвода, са необходими две кумулативно съществуващи
предпоставки. Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във
владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника. Втората от тях
е това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо
едновременното наличие и на двете условия, поради което, ако третото лице е
придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено
изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. Затова в такъв
случай законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода
намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да
извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на
владелец и ако е налице второто - откога датира владението, като
документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства (така в
мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение от 10.07.2017 г. по тълк. дело №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
След като в процесния имот са намерени трети лица, различни от
длъжника, на които не може да се противопостави изпълняваната заповед за
4
изпълнение по чл. 417 от ГПК и които заявяват права върху имота, то
съдебният изпълнител е следвало да извърши проверка дали лицата имат
качеството на владелец или на държател, ако е първото – от кога датира
владението, като съдебният изпълнител следва да документира начина, по
който се е уверил в тези обстоятелства. В случая това не е сторено, което
опорочава обжалваното изпълнително действие.
От събраните по настоящото дело доказателства се установява факта на
владение преди образуваното заповедно производство по гр.д. № 8697/2021
г., издадените в което в полза на взискателя заповед за изпълнение и
изпълнителен лист се изпълняват, което е достатъчно да бъдат уважени
жалбите на третите лица, без да бъдат изследвани евентуалните права на
същите върху процесния имот (така в мотивите на т. 1 от Тълкувателно
решение от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения съдът намира, че подадените жалби са
основателни и обжалваното действие на съдебния изпълнител следва да бъде
отменено.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
жалбоподателят АНГ. Б. СТ. претендира разноски в общ размер на 1 797 лева,
от които 25 лева – държавна такса, 72 лева – такси ЧСИ, 150 лева – депозит за
вещо лице, 150 лева – възнаграждение на особен представител и 1 400 лева –
адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, което следва да се приеме за достатъчно
доказателство за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в
т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Определената в тежест на АНГ. Б. СТ. част от възнаграждение на
особения представител е 100 лева, поради което в този размер се взема
предвид при изчисляването на разноските по делото.
Взискателят и ответник по жалбата е направил възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде
разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение за
обжалване действията на съдебния изпълнител, когато жалбата се разглежда в
открито заседание, определено по чл. 10, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лева.
При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът
намира, че възражението на взискателя е основателно и уговореното от
жалбоподателя АНГ. Б. СТ. адвокатско възнаграждение в настоящото
производство следва да бъде намалено до минималния размер от 300 лева,
който да се вземе предвид от съда при изчисляване на разноските по делото
на този жалбоподател.
С оглед на горното и предвид изхода на делото съдът намира, че на
жалбоподателя АНГ. Б. СТ. следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 647 лева.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
жалбоподателят Б. Р. СТ. претендира разноски в размер на 150 лева – депозит
за вещо лице, които следва да му бъдат присъдени.
5
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
жалбоподателят В. Й. СТ. претендира разноски в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение, за плащането на което не са представени
доказателства по делото. Поради това разноски за адвокатско възнаграждение
не се присъждат на този жалбоподател.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
жалбоподателят Т. Б. ЯН. претендира разноски в общ размер на 450 лева, от
които 150 лева – депозит за вещо лице и 300 лева – адвокатско
възнаграждение, за плащането на което не са представени доказателства по
делото, платено в брой съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, което следва да се приеме за достатъчно доказателство за
плащането му съгласно горецитираното тълкувателно решение.
С оглед изхода на делото и доколкото предвид горното претендираното
адвокатско възнаграждение от този жалбоподател е в минималния размер, то
в полза на жалбоподателя Т. Б. ЯН. следва да бъдат присъдени
претендираните разноски в общ размер на 450 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въвод, извършен от ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на КЧСИ, по
изпълнително дело № 20217800400274 с Протокол от 07.10.2021 г. за
принудително отнемане и предаване на недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “П.Ф.” АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Витоша”, ж.к. “Б.а”, ул. “****, ет. партер, ап. маг. 2, да заплати на АНГ. Б.
СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “****, сумата от
647 лева (шестстотин четиридесет и седем лева) - разноски в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “П.Ф.” АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Витоша”, ж.к. “Б.а”, ул. “****, ет. партер, ап. маг. 2, да заплати на Б. Р. СТ. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. “****, сумата от 150 лева (сто и
петдесет лева) - разноски в производството пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “П.Ф.” АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Витоша”, ж.к. “Б.а”, ул. “****, ет. партер, ап. маг. 2, да заплати на Т. Б. ЯН.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “****, сумата от 450
лева (четиристотин и петдесет лева) - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7