Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 06.08.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.т районен съд X състав
На осми юли Година 2020
В открито заседА.е в следния
състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3012 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е делбено- II фаза, по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение №1622 от
14.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 3012 по описа на
съда за 2019г. на ПРС, съдът е допуснал извършването на делба, както следва:
ДЕЛБА между Б.М.Е. ЕГН ********** и А.Г.Ц.
ЕГН ********** по отношение на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с адрес:
град П., кв. „И. ул.“Р.Д.“, бл**вх*ет*ап**представляващ- самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор *****.***.**.1**по
кадастралната карта и регистри на гр. П., одобрени със Заповед № **-**-**/13.10.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, и съгласно схема №********************
г.на СГКК-гр. П., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****.***.**, с
предназначението на самостоятелния обект - жилище, апартамент: брой нива
на обекта:1. Посочена в документа площ: 65,51 кв.м, Прилежащи части:избено
помещение №25, с площ от 3,25 кв.м. и 0,85% ид, части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.Ниво: 1 Съседни самостоятелни
обекти в сградата:На същият етаж: *****.***.**.1.43,*****.***.**.1.41, Под
обекта:***************** Над обекта:*****.***.**.1.45, ПРИ КВОТИ - 1/2 идеални
части за Б.М.Е. ЕГН ********** и 1/2
идеални части за А.Г.Ц. ЕГН **********.
Така постановеното решение по делото не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което и съдът е обвързан със същото при продължаване на производството във втора фаза, досежно процесните факти /за кой имот, между кой лица и при какви квоти следва да се извърши делбата/.
Съдът с нарочно определение от 13.01.2020 г. е насрочил делото във втора фаза по делбата, като е допуснал и изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно възможността за поделяемост на допуснатия до делба имот, да изготви пазарна оценка на същия, съответно на всеки от дяловете, ако се предлага обособяването на такива, като е назначил за вещо лице Р.Н.Н., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Окръжен съд – П. за 2020 г.
В съдебно заседА.е на ПРС от 17.06.2020 г., представляващо първо заседА.е от втората фаза на делбата, са се явили процесуалните представителни и на двамата съделители. Съдът е докладвал постъпила по делото молба с рег.№ № 7851 от 11.03.2020г., депозирана от ищеца Б.М.Е., с правно основА.е чл.346 от ГПК, с която се заявяват претенции по сметки към ответницата А.Ц., ведно с приложена към нея нотариална покана до ответницата, връчена на 10.05.2019 г. С разпореждане от 12.03.2020 г. съдът е постановил копие от молбата да бъде изпратено на другата страна, ведно с нотариалната покана, заповед за незабавна защита и протокол от съдебно определение от 27.01.2016 г. по гр.д. № 0****/**** г. по описа на ПРС, за становище. Съдът е докладвал и постъпило по делото становище, с рег.№ 10580 от 28.05.2020г. от ответницата А.Г.Ц. чрез адв. К., с което е взето отношение по представената молба и писмените доказателства по същата, като е посочено, че във връзка със заявената претенция по реда на чл. 346 ГПК другата страна по никакъв начин не е била препятствана от ползването на имота. Твърди се, че поисканото обезщетение е завишено, както и че не се дължи, с оглед факта, че в жилището живее непълнолетната дъщеря на стрА.те по делото. По същество се смята, че молбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Съдът е докладвал постъпило по делото заключение с рег. № ****/**.**.****г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Р.Н.Н., депозирано в срока по чл.199 ГПК, като вещото лице и било изслушано по делото и съдът е приел с нарочно определение заключението му по СТЕ. Съдът се е произнесъл с протоколно определение по отправено искане от адв. Л., досежно увеличаване на претенцията по сметки по реда на чл.214 ГПК, като е посочи с определението си, че претенцията по чл.346 ГПК е допустима, тъй като се касае за първо заседА.е по делото и следва да бъде прието за разглеждане искането по чл. 346 ГПК, с правно основА.е и чл. 31, ал.2 от ЗС за обезщетение, посочено първоначално в депозираната молба за сумите в размер на 3000,00 лв., обезщетение за лишаване от ползване лицето Б.М.Е. за процесния апартамент, съобразно 1/2 част от имота за периода от 10.05.2019 г. до 11.03.2020 г.и законна лихва 255,84 лв. за същия период, съдът е счел, че същата молба процесуалният представител на ищеца адв. Л. изменя в съдебно заседА.е, като представя нова молба във връзка с увеличаване на претенциите, заявени в първоначалната такава по реда на чл. 214 ГПК, като претендира сумата от 3900,00 лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване лицето Б.М.Е. за процесния апартамент, съобразно 1/2 идеална част от имота за периода от 10.05.2019 г. до 17.06.2020 г., а именно датата на съдебното заседА.е, както и увеличава претенцията за законна лихва за посочения период в размер на 438,75 лв., съдът е уважил искането и е приел изменението в размера на претенцията. Допуснал е и изслушването на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да извърши оглед на имота и да даде заключение с оглед дължимото от ответницата обезщетение за лишаване от ползване, която да даде отговор на въпросите, касаещи размера на претенцията за наем за процесния имот за процесния период, съобразно и искА.ята направени в молбата, вземайки предвид и идеалната част, сочена за притежА.е на ответника, за която се иска да бъдат направени изчисления, вземайки предвид и пазарните цени на наеми на имоти от посочения вид. Във връзка с искането по чл. 349 ГПК за възлагане на имота, отправено от страна на процесуалния представител на А.Г.Ц. адв. К., съдът е сеч, че искането е допустимо и своевременно заявено, с оглед на което е било прието за разглеждане. Допуснато е и събирането на гласни доказателства посредством разпита на един свидетел при режим на довеждане от страна на процесуалния предствител на ищеца Б.М.Е.. Съдът е разпределил и доказателствена тежест в следния смисъл:В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, че имотът е съсобственост с ответницата, че е отправена писмена покана, в случая сочена такава нотариална такава до ответницата, получена от същата, че ответникът ползва имота към момента на отправяне на поканата, както и паричната стойност на ползата, която е пропуснал след поканата в размер на дължимия се пазарен наем в посочените суми и стойности, съобразно идеалната част, която се притежава от ищеца.В тежест на ответницата е да докаже, че е предоставила достъп на ищеца до имота, че е платила обезщетение, че не е налице съсобственост, ако навежда такива твърдения. Отделил е като безспорно обстоятелството, че делбеният имот се ползва към момента от А.Г.Ц. и двете им дъщери – А.-К.Б.М. и А.-М.Б.М.. При приемане за разглеждане претенцията по чл. 349 ГПК от ответника за поставяне в неин дял на процесния имот, съдът е указал на направилата страна искане, че в нейна тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване предпоставките пораждащи фактическия състав на разпоредбата със собствеността върху делбения имот, няма друго жилище, служи си с имота, отговаря на чл. 146 от Допълнителните разпоредби и не могат да се обособят съответни процесни самостоятелни обекти. По делото са били приети и като доказателства по делото представени молби и становища по чл.346 ГПК, представени писмени доказателства към същите, представения протокол по гр.д. №****/**** г. по описа на ПРС по спогодба за домашно насилие между двете стрА..
В съдебно заседА.е на ПРС от 08.07.2020 г., представляващо и последното по делото заседА.е от втората фаза на делбата, съдът е изслушал и приел и допълнително назначеното СТЕ по делото, както и събирането на гласни доказателства по делото, посредством разпита на един свидетел- Е. М.Е. /брат на ищеца по делото/. Съдът е приел и изменение на иска по сметки по реда на чл.214 ГПК, съобразен с приетото по делото допълнително СТЕ, като с нарочно определение е посочил, че приема изменение по чл. 214 ГПК на иска за намаляване на сумите от 3000 лева на 1855 лева за периода 10.05.2019г.-17.06.2020 година и размера на лихвата съответно от 255,83 лева на 208,69 лева, като за останалата част поради оттегляне е прекратил производството за разликата от 3000 лева на 1855 лева за периода от 10.05.2019г. до 17.06.2020 година и размера на лихвата съответно от 255,83 лева на 208,69 лв.. По същество и двете стрА. поддържат становищата си, като ищцовата страна не възразява изрично по искането за възлагане на имота на ответната страна, но моли за уважаване на претенцията по сметки. Процесуалният представител на ответната страна, поддържа искането за възлагане, моли за отхвърляне на искането за обезщетение, като депозира и писмена защита по делото, в която доразвива доводите си, сочейки, че ищецът не е бил препятстван да има достъп до имота, както и че в имота са живеели и живеят и двете им деца от брака, едното от които непълнолетно и до навършване на пълнолетие счита, че решението по делба не следва да влиза в сила, като бракоразводният съд сочи, че е пропуснал да се произнесе по този въпрос, но решението е влязло в сила.
След като прецени събрА.те по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.т районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Относно
делбата:
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл.352 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Съгласно константната съдебна практика съдът е длъжен първо да се произнесе по претенциите за възлагане по реда на чл.349 ГПК и едва след като установи, че претенциите са неоснователни да премине към другите способи за ликвидиране на съсобствеността.
В процесния случай съделителителите- Б.М.Е. ЕГН ********** и А.Г.Ц. ЕГН **********, са бивши съпрузи, като процесният имот е бил закупен по време на брака, и след постановяване на първото решение по делото по допускане на делбата имотът е останал в обикновена съсобственост между съделителите в равни квоти, а именно по ½ ид.ч. за всяка от тях. Безспорно по делото е, че в имота живее ответницата с двете си дъщери, едната от които непълнолетна и че същите са от брака й с ответника. Именно в посочения смисъл е било направено по делото и валидно искане, на основА.е чл.349, ал.2 ГПК, да й бъде възложен в дял процесният имот.
На първо, място, след описване на горното, съдът следва да се произнесе по основателността на претенцията по чл.349, ал.1 ГПК. Същата, както съдът е преценил при приемането й е направено своевременно в първото по делото с.з. от втора фаза по делбата. Съгласно чл. 349 на ГПК, ал. 1 ГПК: Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Т.е. налице е законов критерий за възлагането на неподеляемия имот, а именно: страната да няма собствено жилище и да се направила искане за възлагането. Това е законовото положение, когато делбеният имот е бил съпружеска имуществена общност.
При съдебна делба на неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност, може да бъде възложено на бившия съпруг при условия, определени в чл. 349, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/. Жилището да е неподеляемо, ако от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване на изисквА.ята на чл. 20 от ЗУТ. Условия, при които бившият съпруг може да иска възлагане на неподеляемо жилище:
1. жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод;
2. на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака
3. претендиращия възлагане съпруг не притежава друго жилище.
Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие, като в случая съдът заключи, че всички условия са налице за възлагане жилището на майката. Следователно, следва да се даде отговор на следващия резонен въпрос във връзка с възраженията на ответната страна, а именно -Решението на брачния съд относно предоставяне на родителските права е ли от съществено значение за правото на възлагане на неподеляемото жилище. Отговорът е положителен – или комуто съдът е възложил упражняването на родителските права на родените от брака непълнолетни деца, този родител има право в делбения процес да иска възлагане на жилището, като такава е и настоящата хипотеза.Жилищната нужда на бившите съпрузи е без значение при възлагане на неподеляемото жилище в делбения процес.Нормата на чл. 349, ал.1 ГПК дава привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Други основА.я за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма жилищна нужда, в закона липсват.Неподеляемото жилище се изнася на публична продан, ако и двамата бивши съпрузи, отговарят на изисквА.ята на чл. 349, ал.1 ГПК за възлагане на имота./ т. 4 от ТР № 1 от 2004 г- на ОСГК та ВКС/, каквато не е хипотезата в настоящия случай.Искането за възлагане на жилището се прави във втората фаза на делбения процес /чл. 349, ал.4 ГПК/., т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата.Претенцията за възлагане на жилището може да бъде заявена писмено или устно, но това трябва да стане най-късно в първото открито съдебно заседА.е след допускане на делбата. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.При постановяване на съдебното решение за извършване на делбата съдът взима под внимА.е всички факти, които имат значение за претендираното право, включително и тези настъпили след предявяване на иска за делба , но са от значение за спора. В този смисъл меродавен момент за преценка на факта на непълнолетието на родените от брака деца е приключване устните състезА.я в първата инстанция/т. 5 от ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, като в случая е налице непълнолетие на едното дете- дъщеря на стрА.те.
В процесния случай, съдът намира, че и всички предпоставки са налице, като следва да се посочи отново, че имотът е придобит по време на брака между бившите съпрузи. Видно от първото изслушано и прието заключение по делото по СТЕ, изготвено от вещото лице Р.Н.Н. се установява, че въз основа на извършения оглед, направените проучвА.я и анализ на пазара на недвижими имоти в района вещото лице сочи следната пазарна стойност на процесния имот: Самостоятелен обект в сграда, с адрес: град П., кв. „И.", ул. „Р.Д.", бл**вх. „Б", ет. 7, ап. 42, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *****.***.**.1**по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със Заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, и съгласно схема № **-******-**.**.**** г. на СГКК - гр. П., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент: брой нива на обекта: 1. Посочена в документа площ: 65,51 кв.м. Прилежащи части: избено помещение № 25, с площ от 3,25 кв.м. и 0,85% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. - 45 200 лв. Процесният имот е неподеляем съгласно изисквА.ята на ЗУТ. В констативно съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че процесният недвижим имот представлява: Самостоятелен обект в сграда, с адрес: град П., кв. „И.", ул. „Р.Д.", бл**вх. „Б", ет. 7, ап. 42, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *****.***.**.1**по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със Заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, и съгласно схема № 15- 347213-17.04.2019 г. на СГКК - гр. П., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент: брой нива на обекта: 1. Посочена в документа площ: 65,51 кв.м. Прилежащи части: избено помещение № 25, с площ от 3,25 кв.м. и 0,85% ½ ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ниво: 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: *****.***.**.1.43, *****.***.**.1.41, Под обекта: *****.***.**.1.39, Над обекта: *****.***.**.1.45.
Делбени квоти:
•
1/2идеални
части за Б.М.Е.
•
½ идеални части за А.Г.Ц.
При направения оглед на място констатирал, че
поцесният апартамент се намира на седмия етаж в осеметажен панелен жилищен
блок. Състои се две стаи, кухня, коридор и баня-тоалетна.Стая: под - ламинат,
стени - тапети, таван - латекс.Стая: под - паркет, стени - латекс, таван -
латекс.Кухня: под - ламинат, стени - тапети и фаянс, таван - латекс.Коридор:
под - ламинат, стени - тапети, таван - латекс. Баня-тоалетна: под - мозайка,
стени - латекс, таван - латекс. Вътрешната дограма е описано, че е обикновена,
дървена, прозорците са ал.
дограма. Направена е
външна топлоизолация на апартамента. Инфраструктурата в района е изградена.
Транспортната достъпност е добра. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
като обосновано, компетентно и пълно при отговорите на поставените задачи. На
следващо място, във връзка с горецитирА.те предпоставки за възлагане на имота,
които съдът разглежда, следва да се спре на следващата такава, а именно дали се
касае за единствено жилище на ответницата. Това обстоятелство също се доказва
по делото, видно от представена справка от Агенция по вписвА.ята, се
установява, че жилището е единствено за
ответницата, като макар и да е разпределен в доказателствена тежест на ищеца да
обори този факт, то същият не само не е
сторил това, като нещо повече, за това обстоятелство не се и спори по делото,
като не се и възразява по претенцията по възлагане. Напротив, ищцовата страна е
заявила само само парични претенции в гореописА.я смисъл. Не се спори по делото
и, че А.Г.Ц. ЕГН ********** е живяла и продължава и след развода да
обитава имота, като по време на брака,
видно и от събрА.те гласни показА.я по делото, стрА.те са живеели в имота с
двете си дъщери и едната ненавършила
пълнолетие към онзи момент, другата пълнолетна, но продължават да живеят в
апартамента /досежно факта че се касае за две деца и възрастта им, съдът
извърши и служебна справка в САС, по бр.д. ****/****г. на ПРС/. Видно от
представеното по делото съдебно решение по развода се установява, че съгласно решение по бр.д.№ ****/****год.
на П. PC 10-ти с-в, удостоверение за
раждане на детето - А. К.Б.М., ЕГН **********,
стрА.те са бивши съпрузи, както и че бракът им е прекратен по силата на
цитираното съдебно решение. Видно от диспозитива на същото, се установява, че
съдът е допуснал развод и е прекратил по взаимно съгласие сключения на
09.07.1994г. в гр. П. граждански брак
между Б.М.Е. с ЕГН ********** и А.Г. Е. с ЕГН ********** за което е съставен
акт за граждански брак №*** от ********** в гр. П.. Утвърдил е постигнатото
между Б.М.Е. с ЕГН ********** и А.Г. Е. с ЕГН ********** споразумение по чл.
51, ал. 1 СК, както следва:1.След прекратяване на брака съпругата ще продължи
да носи предбрачното си ФАМИЛНО ИМЕ – Ц..2.РОДИТЕЛСКИ ПРАВА: Родителските
права по отношение на роденото по време на брака дете А.-К.Б.М., родена на ***г. се предоставят за упражняване на майката А.Г.
Е., която ще се грижи за неговото отглеждане и възпитА.е.Детето ще живее с
майката, на адреса на нейното местоживеене. 3.Бащата Б.М.Е. има право да вижда и взима детето
А.-К.Б.М., родена на ***г., всяка
първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, както и двадесет дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.4.Бащата Б.М.Е. се задължава да изплаща месечна издръжка на
непълнолетното си дете А.-К.Б.М., родена на ***г., със съгласието на неговата
майка и законен представител А.Г. Е., в размер на 200 лв., считано от
01.12.2016г. до 31.05.2017г. / като сумата за тези месеци ще бъде издължена до
31.03.2018г./, както и по 200 лв. месечно, считано от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от 01.02.2018г.
до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й.5.СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, съпружеска
имуществена общност /придобито по време на брака/, находящо се в гр. П., ул. „Р.Д.“,
бл**вх*ет* ап**остава в идеална съсобственост
между стрА.те, при равни квоти и за ползване на А.Г. Е.. Б.М.Е. го е
напуснал. 6.Двете стрА. заявяват, че по време на брака си не са придобивали
други недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност, нямат общи
влогове, лек автомобил и други МПС, движимите вещи са придобили извънсъдебно,
нямат регистрирА. фирми като еднолични търговци по време на брака си, нямат
общи участия в търговски дружества и за в бъдеще няма да си дължат един на друг
издръжка7.Разноските и държавните такси по производството ще се поемат
поотделно от всяка от стрА.те. Тоест установява се, че към 2017 г. ищецът е
напуснал окончателно жилището, като видно и от представените по делото, цитирА.
по –горе писмени доказателства по дело по ЗЗДН, се установява и че към 2015 и
2016 г., същият отново не е пребивавал перманентно в имота, като по силата на
Заповедта за защита за 4 месеца и не е можело да го доближава /стр.44-46 от
делото/. Така изложените обстоятелства от писмените доказателства по делото
кореспондират и от заявеното от свидетеля по делото –брат на ищеца- свидетеля - Е. М.Е. в с.з. посочва, че –„Процесният апартамент се намира в град П.,
кв.“И.“, ул. „Р.Д.“ бл** предпоследен вход, мисля, че е „Б“ в посока П.-София,
7-ми етаж, номера на апартамента не помня. Аз за цялата история бях много
изненадан. Спомням си случая. Беше през 2015 година, месец септември, тъкмо се
бях върнал от море със семейството си. Снахата А.Г. Е., моминското й име не
знам, има рожден ден на 11.09. Традиция беше да се поздравим. Уважавахме се като
семейства. Сега уважавам и двамата. Минавайки на път за вилата за село Ж.,
минах през тях с една кутия бонбони, на този адрес. Носех на децата и по 200
лв. Децата им са две момичета. Към 2015 г. А.-М., голямата, беше пълнолетна,
като беше минал през месец май абитуриентския й бал. По-малката в момента е на
17 години, т.е. преди пет години е била на 12 години. Често се случва, поради
моите парични възможности да им помагам. Голямата играеше тенис, купувах й
оборудване, давах й пари за тренировки. Обичаха ме децата. За Коледа, за
празници, им давах пари, също и за училище. Тръгвайки за село минах през тях.
Останах много изненадан, защото и двамата бяха сърдите и не говореха. Разговора
вървеше трудно. В един момент А. каза: „ Батко, искам Б. да се махне оттук.
Аз искам да се разведа“. Започна да обяснява, че бил пияница, което за мен
беше невероятно, защото той не е такъв човек. Каза, че е завела дело за домашно
насилие. Нямаше никакви видими белези по нея и следи…..Майка ми живее в кв. „И.П.“,
зад супера „*-******“, в **блок. Другият ми брат е в чужбина. Сама живее и той
да отиде там. Тя живее сама дълги години, защото баща ми почина през 2006 г.
Послуша ме и брат ми се изнесе. Бях си вече на село и бях пазарувал едни
столове. В неделя майка ми ми се обади по мобилния телефона, а и той ми се
обади, и каза, че е при майка и там ще остане. Той повече там не е стъпвал. За
патрона на жилището разбрах от брат ми. Мисля, че беше на следващата година,
като през цялото това време той си живееше при майка. Всяка седмица съм ходил
при нея. Брат ми работеше на няколко места и се виждаше с децата си или при
майка, или по центъра, на кафе или на сладкарница. Пак беше есента, но не мога
да си спомня дали края на септември или началото на октомври, но мисля, че беше
началото на месец октомври, защото беше след едно море в Гърция и точно тогава
брат ми се обади и каза, цитирам: „Бате, момата смени бравата.“..”.
Следователно по делото се установява, не само че претендиращият за възлагане
съделител няма друг имот, но и че живее с децата си в имота, както преди
развода, така и след него и до настоящия момент, като ответникът не пребивава
там от много дълъг период от време, като в този смисъл съдът намира за
достоверни обстоятелствата заявени от свидетеля по делото, който макар и
родственик на ищеца- негов брат, дава правдиви показА.я, съответни и на
представения по делото писмен доказателствен материал, че ищецът още преди
развода е напуснал семейното жилище и повече не се е връщал в същото, като живее в друг имот в П., при неговата майка.
Следователно, се налага извод, че са налице и четирите положителни предпоставки, визирА. в закона, при които имотът да се постави в дял на този съделител, а именно на ответницата А.Г.Ц. ЕГН ********** в случая, притежаваща ½ ИД. ч. от имота, като същата следва да уравни в паричен еквивалент своя бивш съпруг- съделителят- ищец, като му заплати равностойността на притжаваната от нея ½ ид.ч. от имота.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л. Н., неоспорено от стрА.те, то както съдът посочи по-горе се установява, че -Пазарната стойност на Апартамента възлиза на сумата от - 45 200 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК при основателност на възлагателната претенция, дяловете на останалите съделители трябва да бъдат уравнени с друг имот или пари. В настоящия случай доколкото до делба е допуснат само един имот, то делът на съделителя Б.М.Е. ЕГН ********** ,следва да бъде изравнен в пари. Доколкото, същият притежава 1/2 идеална част от процесния имот, то и същата част има паричен еквивалент в размер на 22 600 лв., в какъвто смисъл, съдът кредитира заключенията по извършените СТЕ.
Поради това и съдът намира, че следва да осъди съделителя А.Г.Ц. ЕГН ********** да заплати на съделителя Б.М.Е. ЕГН **********, сумата от 22 600 лв . за уравнение на дела му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на решението за възлагане.
Относно претенциите по сметки.
Относно наемоподобните ползи:
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик да се ползва от нейните полезни свойства, то лишеният от възможността да ползва общата вещ съсобственик има право да получи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик обаче възниква едва с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Съгласно константната съдебна практика неотправянето на такава покана води до неоснователност на претенцията. В случая е прието за разглеждане видно от изложеното по-горе в първото по делото заседА.е във втора фаза по делбата, предвид спазване на установените законови преклузии са били заявени и приети от съда и други претенции от страна на ищеца, а именно съдът с протоколно опроделение е приел за разглеждане искането на ищеца с правно основА.е по чл.31, ал. 2 от Закона за собствеността, конкретизирано в постъпилата молба докладвана в с.з. в първо с.з. във втора фаза по делбата, изменяна два пъти по реда на чл.214 ГПК, като след изслушване и приемане на допълнителната СТЕ по делото, изготвена от вещото лице Н., съдът с нарочно протоколно определение е приел заявена претенция за обезщетение в размер на 1855 лева за периода 10.05.2019г.-17.06.2020 година и размера на лихвата -208,69 лева, като за останалата част поради оттегляне е прекратил производствотоза разликата от 3000 лева на 1855 лева за периода от 10.05.2019г. до 17.06.2020 година и размера на лихвата съответно от 255,83 лева на 208,69 лв..
Съдът в заседА.ето е разпределил доказателствената тежест по така направеното искане както следва: В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, че имотът е съсобствен с ответника, че е отправил писмена покана, че ответникът ползва имота към момента на отправяне на поканата, както и паричната стойност на ползата, която е пропуснал след поканата в размер на дължимия се среден пазарен наем. В тежест на ответника е да докаже, че е предоставил достъп до имота, че е платил обезщетение или че не е налице съсобственост, ако и доколкото навежда такива твърдения. Отделил е като безспорно между стрА.те обстоятелството, че делбеният имот се ползва само от ответника А.Г.Ц. ЕГН ********** и двете й дъщери, едната от които пълнолетна, другата непълнолетна, като във връзка с непълнолетието но второто дете, адв. К. навежда възражения и във връзка със заявената претенция по сметки и моли за нейното отхвърляне.
При иск за обещетение за лишаване от ползване - чл. 31, ал. 2 ЗС-Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно лице да се облагодетелства за сметка на друго; източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем – решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.Разлика, която е от значение за правната квалификация, между иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот – решение № 298/14.12.2011 г. по гр. д. № 1502/2010 г., ВКС, ІІ г.о. За разликата вж. и ТР №82/28.2.1975 г. по гр. д. №74/74 г. на ОСГК на ВС, т. 3.Във всички случай, когато се установи, че спорът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването се развива между съсобственици, правната квалификация е по чл. 31, ал. 2 ЗС. /каквато е и настоящата хипотеза/.
Понятието „лично ползване” е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или огрА.чава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове – Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. по т. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС. В случая безспорно по делото се установи, че имотът се ползва от ответника В. и че същият живее в него и от времето на неговите наследодатели. Относно поканата и формата на същата, то следва да се посочи следното –поканата следва да е писмена (устната покана е без правно значение). СъдържА.ето й обаче не е нормативно уредено. Всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Следва да се посочи, че претенция по този ред е била заявена спрямо ответницата чрез изпращане на нотариална покана, получена лично от същата- на дата10.05.2019г., което е и началната дата на заявеното обезщетение, като същевременно крайната посочена дата е 17.06.2020 г. или депозирането на молбата в съда да датата на приемане на претенцията като заявена пред съда в с.з.от 17.06.2020 г. /стр.64 и следв. С.з./ Видно от поканата, то в същата е посочено следното съдържА.е на искането /стр.41 от делото/- за заплащане на обезщетение за ползването на идеалната част на Б.Е. досежно процесния имот в размер на 300 лева на месец, платими на всяко пето число на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Видно от изписване – ръкописно на трите имена и дата- ответницата е получила поканата на 10.05.2019 г., за което не се спори по делото.
Искането е за лишаване от ползите, които би имал ответника от този имот,
съобразно неговото право на собственост, и което обезщетение е в размер на
пазарната стойност на наема за обекти от вида на недвижимия имот, предмет на предявения
иск за делба. Отправя искане до ответника, да заплаща на ищеца, посочените суми, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на просрочената сума. След приемане на
допълнителната СТЕ по делото, то на
основА.е чл.214 ГПК, съдът с протоколно определение, съобразно заключението на
вещото лице е приел намаляване на претенцията и в този смисъл частично
оттегляне на иска, в която част и производството по делото е било прекратено е
приел изменение, съответно на изслушаното заключение на вещото лице, което е
посочило в своето заключение, че въз основа на извършения оглед, направените
проучвА.я и анализ на пазара на недвижими имоти в района предлага на съда
следната средна пазарна стойност за наем за процесния имот за периода от
10.05.2019 г. до 17.06.2020 г.: по 280 лв. на месец или за периода от 13,25
месеца - 3710 лв. или 1/2 част от наема
за периода - 1855 лв.
Във връзка с възражението на ответната страна, че ищецът не е бил препятстван да полза имота, то съдът вече по-горе изложи своите изводи на база събрА.я по делото писмен и гласен доказателствен материал, като не намира, че следва да преповтаря същите, като само подчертае, че по делото се доказа, че след развода през 2017 г. окончателно лицето е напуснало имота, като преди това е било заведено дело по ЗЗДН -2015-2016 г./приключило със спогодба, от 27.01.2016 г., като ищецът се е съгласил по силата на същата да не пребивава в жилището/, прекратено със спогодба, като лицето същото не е живеело в имота, като временно е било отстранено от същия по силата за Заповед за защита, а съгласно спогодбата се е задължил окончателно да не пребивава в жилището. Това се потвърждава като по-ранни факти към 2015 и впоследствие 2016 .г, от разпита на свидетеля по делото, който сочи, че ответницата след възникналите противоречия с ищеца и още преди развода е останала да живее сама с децата в жилището, като е сменила бравата /патрона/ и ищецът по този начин обективно е нямал достъп до жилището, но същевременно и същият се е изнесъл да живее на друг адрес в гр. П. при неговата майка и оттогава не пребивава в имота. С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно възражението на адв. К., че лицето не е било препятствано да живее в имота съобразно притежаваната от него идеална част.
Що се отнася обаче до другото възражение на ответната страна, а именно , че имотът се обитава не само от ответницата, но и от двете им дъщери, едната от които непълнолетна и това е наведено като довод за отхвърляне на претенцията за обезщетение и пропуск, които е бил допуснат от бракоразводния съд и следвало да се сА.ра от настоящия такъв досежно местоживеенето на детето, като и решението по делба не влиза в сила до навършване на пълнолетие и на втората дъщеря на съделителите, съдът намира по това възражение следното: видно от гореизложеното действително се установява, че в имота са живели по време на брака /като тогава там е живял и бащата/и вече след прекратяването му двете деца на ответницата и тя самата- едната дъщеря е пълнолетна, видно и от бракоразводното дело още към 2017 г., а другата към онзи момент малолетна, понастоящем, видно от удостоврение за раждане по делото е непълнолетна. Съдът намира, че по този въпрос в съдебната практика е застъпено становище, вземайки предвид висшия интерен на детето и задължението на родителите да обезпечяват жилищните му нужди, че в хипотези като настоящата се взема предвид припадащата се част от имота за това дете, с която сума следва да се намали обезщетението, претендирано от необитаващия имота родител /в този смисъл виж Решение № 738 от 29.12.2010 г. на ВКС постановено по гр.д. 94 по описа на съда за 2010 г.е посочено следното: допуснато е касационно обжалване по въпроса: дължи ли се обезщетение за ползваната от непълнолетното дете на стрА.те площ от съсобствения им имот - апартамент е от значение за спора и е решен в противоречие с ППВС №12/71 г. и ТР №46/65 г. ОСГК.С въззивното решение е уважена в размер на 5955 лв. претенцията на Н. Т. срещу касатора по чл.31, ал.2 от ЗС – обезщетение за ползите, от които е лишена поради ползването на съсобствения им с касатора имот само от него за периода 2.10.03 – 1.10.06 г., ведно с лихва за забава в размер на 1130 лв.. Претенцията е предявена по реда на чл.286 от ГПК, отм. в делбеното производство за имота. Прието е за установено, че за този период имотът е ползван само от касатора, който сменил патрона на бравата и така осуетил достъпа на ищцата до жилището. Възражението на касатора, направено пред първоинст. съд – л.97, че заедно с него в апартамента през процесния период е живяло и малолетното / сега непълнолетно/ дете на стрА.те Н. Б. - род. през 1995 г., и ползваната от детето площ следва да се изключи от тази, за която се изчислява обезщетението, е прието за неотносимо към спора.
Този извод на въззивния съд противоречи на цитираната по –горе
задължителна и без такъв характер практика на ВКС. В ППВС №12/71 г., т.5 е
посочено, че родителите са длъжни да обезпечат жилище за децата си. Това важи
еднакво както за родителите в брак, така и за тези без брак, както е в случая.
Според ТР №64/65 г. на ОСГК до пълнолетието си малолетните и непълнолетни деца
живеят в жилището на родителя - собственик на свое собствено основА.е, произтичащо
от задължението му да ги обезпечи с жилище, наред с другия родител. Малолетните
и непълнолетни деца на разведени /или разделени/ родители не дължат наем / или
обезщетение/ за заеманата от тях площ. Дадените разрешения наистина са за
семейно жилище след развода, но те важат и в случая при родители с фактическо
съжителство, през което е родено общото им дете и е придобит в обикновена
съсобственост процесният апартамент.
Установено е по делото, че за процесния период в съсобствения
апартамент на стрА.те са живели касаторът и малолетното им дете, за което той
упражнява родителските права. Ищцата не е имала достъп до апартамента след
смяната на патрона на бравата и не е виждана там / св. Г., М./. Според
последната жилището е тристайно и в него бащата и дъщерята ползват по една
стая.При тези данни, с помощта на приетата по делото счетоводна експертиза за
дължимото обезщетение и на осн. чл.162 от ГПК, ВКС намира, че обезщетението,
което касаторът е осъден да заплати следва да се намали на 3 970 лв., като от
площта на апартамента се изключи ползваната от детето стая. Размерът на лихвата
за забава, по акцесорния иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД следва да се намали
съответно на 863 лв…./
Настоящият съдебен състав споделя, доводите, заспътени в цитираното решение и намира следното, съотнесено към конкретия казус: видно от допълнителното СТЕ по делото е установено, че за една втора от имота за процесния период се дължи 1855 лева обезщетение от страна на майката, като обаче не е взето предвид, че тям живее непълнолетното дете. Така съдът по реда на чл.162 ГПК, намира, че следва да направи свои изчисления, в горепосочеиня смисъл, като съобрази и частта на имота, ползвана от детето. Имотът, видно от допълнителното СТЕ се състои от – стая, стая, кухня, коридор и баня-тоалетна и е с площ, като в него живеят три лица- двете дъщери и майка им /поради което и вероятно непълнолетното дете няма собствена стая, при имот от площ 65, 51 кв.м/. При площ на имота 65,51 кв.м., следователно ½ ид.ч. от имота за бащата е 32, 75 кв.м., за които месечният наем би бил 140 лева /280:2/, или за един кв.м. сумата 1 4,27 лева или от тези кв.м. децата биха ползвали 16, 38 кв.м., тоест детето ползва 10, 92 кв.м /32,75:3/ или 1/6 от имота и след като ползваната част бъде умножена по наема, дължим на квадрат- 10.92 кв х 4,27 кв.м.=46,61 и същото умножено по времете, за което е претенция- 13, 25 месеца /46,61х13,25 месеца/= 618 лева, би дължала всяка една от тях /живеещите в имота- две дъщери и майката/. Следователно, тъй-като едното дете е пълнолетно, то от претенцията 1855 лева, претендирана от бащата следва да се извади сумата от 618 лева, която би „дължало“ непълнолетното дете или претенцията на бащата, съобразно неговата една втора ид.ч. е основателна за сумата от 1237 лева. Тоест искът е основателен за тази сума като до претендирА.я размер от 1855 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен за главница, като досежно лихвата при същите съждения и пресмятА.я, съдът достигна до издод, че ответната страна дължи за периода от 10.05.2019 г. до 17.06.2020 г. лихва в размер на 139, 13 лв, за която акцесорната претенция е основателна, като до разликата от претендираната за същия период сума от 208, 69 лева искът е неоснователен досежно тази претенция.
Относно дължимите държавни такси:
Съгласно т.4 от Тарифа №1 за държавните такси при делата за делба съдът определя и окончателна държавна такса в размер на 4 % от стойността на всеки от дяловете. Видно от заключението на в.л. Н. по изслушаната съдебно-техническа експертиза стойността на процесния апартамент е 45 200 лв. или за една втора 22 600 лева., при което дължимата от съделителите държавна такса е в общ размер на 1808 лв. или всеки един от тях в съответствие с дяловете си дължи сумата от 904 лв.
Във връзка с уважената и отхъврлената част на претенциите, ищецът следва да понесе разноски като бъде осъден да заплати сумата от -27, 50 лева, съобразно отхвърлената част, а ответницата сумата от- 55, 04 лв, съобразно уважената част.
В закючение съделителят А.Г.Ц. ЕГН ********** дължи заплащането на държавни такси в производството в размер на общо сумата от 959, 04 лв
В закючение съделителят Б.М.Е. ЕГН ********** дължи заплащането на държавни такси в производството в размер на общо сумата от 931,50 лв
Относно дължимите разноски:
Съделителите са направили искане за присъждане на направените по делото разноски.Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК в производствата по съдебна делба стрА.те заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.
Съдът намира, че с оглед характера на производството по съдебна делба на съсобствен недвижим имот разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат понесени от стрА.те така както са били направени като за първа фаза, видно от представени доказателства-договори за правна помощ на стрА.те –за ищеца са направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв, а за ответната страна- 800 лв. адвокатско възнаграждение, като и двете стрА. не са посочили какви са разноските, отделно за първа и втора фаза. Във втора фаза само адв. К., упълномощен представител на ответната страна е представил списък за разноски по чл.80 ГПК. Адвокат Л. за ищеца не е представила нарочен списък по чл. 80 ГПК. Поради което съдът намира, че за първа фаза по делбата всяка от стрА.те е направила по една втори от тези разноски и същите следва да се понесат така както са направени, като за втора фаза остават следователно разноски за адвокатско възнаграждение 650 лева за ищеца и 400 лева за ответника.
По делото са изслушА. две СТЕ досежно поделяемостта на имота и обезщетението по чл.31 ЗС, за пръвата експертиза е бил определен депозит от 180 лева или по 90 лева за всеки от съделителите, като впоследствие предвид изхода на спора и поделянето на имота на равни части, то за тази експертиза при определяне разноските следва всяка страна да понесе по 90 лева. За назначената допълнителна СТЕ е внесен депозит от 200 лева от ищеца, като този факт е релевантен и за двете стрА. и всяка следва отново да понесе сумата от 100 лева разноски, тоест по равно и за тази експертиза.
Водим от изложеното, то всяка от стрА.те дължи и следва да бъде осъдена да заплати на другата страна сумата, както следва 163, 25 лв следва да бъде осъден да заплати ищеца на ответницата /490 лв- разноски- 400лв +90 лв/, при заявена обща претенция 1855 лева, отхвърлена за 618 лева за главница и отхвърлена за сумата от 69, 56 лева за лихва или общо отхърлена за сумата от 687, 56 лв и уважена за 1376,13 /1237лв+139,13лв/ лева, съразмерно е равна на сумата от 163, 25 лева.
Респективно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 626, 82 лева, съобразно уважената част на исковете /650+290=940 лв претендирА. разноски/, при заявена сума от 1855 главница уважена за 1237 и лихва при предявена за сумата от 208,69, и уважена за 139, 13 лева
С оглед всичко изложено П.т районен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ и изключителна собственост, по реда на чл.349, ал.1 ГПК, на А.Г.Ц. ЕГН **********, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с адрес: град П., кв. „И. ул.“Р.Д.“, бл**вх*ет*ап**представляващ- самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *****.***.**.1**по кадастралната карта и регистри на гр. П., одобрени със Заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, и съгласно схема №******************** г.на СГКК-гр. П., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, с предназначението на самостоятелния обект - жилище, апартамент: брой нива на обекта:1. Посочена в документа площ: 65,51 кв.м, Прилежащи части:избено помещение №25, с площ от 3,25 кв.м. и 0,85% ид, части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.Ниво: 1 Съседни самостоятелни обекти в сградата:На същият етаж: *****.***.**.1.43,*****.***.**.1.41, Под обекта:***************** Над обекта:*****.***.**.1.45.
ОСЪЖДА А.Г.Ц. ЕГН **********, да заплати на Б.М.Е. ЕГН **********, сумата от 22 600 лв. за уравнение дяловете в съсобствеността, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на А.Г.Ц. ЕГН **********, че следва да заплати на съделителя Б.М.Е. ЕГН **********, сумата за уравнение на дела и в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.
ОСЪЖДА А.Г.Ц. ЕГН **********, да заплати на Б.М.Е. ЕГН **********, сумата от 1237 лева – обезщетение за лишаване от ползване и 139,13 лева- лихва за периода от 10.05.2019 г. до 17.06.2020 г., представляваща размера на обезщетението за лишаване на съделителя Б.М.Е. ЕГН **********, от ползването на собствената му 1/ 2 идеална част от процесния имот-недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с адрес: град П., кв. „И. ул.“Р.Д.“, бл**вх*ет*ап**представляващ- самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *****.***.**.1**по кадастралната карта и регистри на гр. П., одобрени със Заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, и съгласно схема №******************** г.на СГКК-гр. П., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, с предназначението на самостоятелния обект - жилище, апартамент: брой нива на обекта:1. Посочена в документа площ: 65,51 кв.м, Прилежащи части:избено помещение №25, с площ от 3,25 кв.м. и 0,85% ид, части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.Ниво: 1 Съседни самостоятелни обекти в сградата:На същият етаж: *****.***.**.1.43,*****.***.**.1.41, Под обекта:***************** Над обекта:*****.***.**.1.45, при съобразяване на ползвА.те иделА. части от непълнолетната му дъщеря, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в останалата част за горниицата над сумата от 1237 лева, до заявената претеция от 1855 лева и за горницата над уважената лихва за периода от 10.05.2019 г. до 17.06.2020 г. в размер на 139, 13 лв, до разликата от претендираната за същия период сума от 208, 69 лева.
ОСЪЖДА А.Г.Ц. ЕГН **********, със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на П. районен съд сумата от 959, 04 лв., представляваща дължимата се държавна такса за производството по делба.
ОСЪЖДА Б.М.Е. ЕГН ********** , със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на П. районен съд сумата от 931,50 лв., представляваща дължимата се държавна такса за производството по делба.
ОСЪЖДА Б.М.Е. ЕГН ********** със снета по делото самоличност да заплати на А.Г.Ц. ЕГН **********, със снета по делото самоличност, сумата от 163, 25 лева., представляваща направени разноски в производството по съдебна делба, съобразно отхърлената част на претенцията .
ОСЪЖДА А.Г.Ц. ЕГН **********, със снета по делото самоличност, да заплати на Б.М.Е. ЕГН **********, със снета по делото самоличност, сумата от 626, 82 лева., представляваща направени разноски в производството по съдебна делба, съобразно отхвърлената част на претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен
съдия: