№ 45
гр. Шумен, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. М.
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. М. Въззивно гражданско дело №
20223600500444 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №253 от 19.04.2022г. по гр.д.№1912/2021г. Районен съд - гр.Разград
отхвърлил предявените от К. Х. Ш. срещу П. И. С. и А. И. С.а - П., иск по чл.124, ал.1 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в село ...., община Разград, област
Разград, улица “.....” № 1 (едно) с площ от 780 (седемстотин и осемдесет) квадратни метра,
съставляващ парцел IX-333 (девет римско, тире, триста тридесет и три арабско) в квартал 38
(тридесет и осем) по кадастралния план, одобрен със Заповед № 478/1989 година на
Председателя на Общински народен съвет - Разград на село ...., община Разград, област
Разград, ведно с реално построените в това дворно място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от
66.48 кв.м. (шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), построен върху
изба с полезна площ от 35.00 кв.м. (тридесет и пет квадратни метра) и 2. ГАРАЖ с ЛЯТНА
КУХНЯ (таванско помещение, съгласно удостоверение за данъчна оценка на имота), с обща
застроена площ от 66.48 кв.м. (шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни
метра), при граници на имота: улица, парцел № Х-334 и парцел № ХП-332. С решението са
присъдени и деловодни разноски на ответницата А. И. С.а - П. в размер на 300 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като сочи че решението е неправилно, противоречащо на материалния
1
закон и на доказателствата по делото, по подробно изложени съображения. Моли съда да го
отмени и постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло исковата му претенция.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна А. И. С.а - П. е депозирала отговор на
жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Доказателствените искания на жалбоподателя са оставени без уважение, доколкото
съобразно чл.147, т.1 от ГПК страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно. Исканите доказателства не са нови такива по смисъла на чл.260, т.6 от ГПК,
т.е., установяващи твърдени или нови факти, които ответната страна не е могла да посочи и
представи в срок в първоинстанционното производство, нито новооткрити по смисъла на
чл.260, т.5 от ГПК. Новооткрити, по смисъла на закона са обстоятелствата и
доказателствата, които страната не е могла да узнае, посочи или ангажира своевременно,
въпреки положената грижа за добро водене на делото, а от вида и характера на сочените
писмени доказателства е видно, че е невъзможно страната да не ги е узнала при
необходимата грижа. От друга страна не са налице и визираните в чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК
предпоставки за допускането им във въззивното производство.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд - гр.Разград е бил сезиран с искова претенция по чл.124, ал.1 от ГПК от
К. Х. Ш. срещу П. И. С. и А. И. С.а - П.. Във въззивното производство по в.гр.д.№176/22г.
на Окръжен съд Разград, съдът е оставил без движение исковата молба, и с уточнение ищеца
е заявил, че претенцията му се основава на придобивна давност за периода от 22.05.2001г. до
настоящия момент. Ищцовата страна излага, че през пролетта на 2001 година закупил от
ответниците и техния баща И. С., б.ж. на град Разград, следният недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в село ...., община Разград, област
Разград, улица “.....” № 1 с площ от 780 квадратни метра, съставляващ парцел IX-333 в
квартал 38 по кадастралния план, одобрен със Заповед № 478/1989 година на Председателя
на Общински народен съвет - Разград на село ...., община Разград, област Разград, ведно с
реално построените в това дворно място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 66.48 кв.м.,
построен върху изба с полезна площ от 35.00 кв.м. и 2. ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ, с обща
застроена площ от 66.48 кв.м., при граници на имота: улица, парцел № Х-334 и парцел №
ХП-332. Договорили се за 2 500 долара, която сума той им платил на ръка, след което заедно
със семейството си влезли във владение на имота. Тъй като тогава И. С. бил в лошо
2
здравословно състояние го помолили да изчакат с нотариалното прехвърляне на имота.
Ищецът се съгласил, но започнали да владеят имота като собственици. Твърди, че през
годините заедно с други майстори започнал и направил основен ремонт на жилищната
сграда, изграждайки баня с тоалетна на всеки жилищен етаж, сменяйки ел. и ВИК
инсталациите. Изкъртил стените и таваните до тухла и направил нови мазилки, гипс картон,
ламинат на пода в отделните стаи, вътрешна изолация на стените. Подменил всички врати и
прозорци на двата етажа с ПВЦ дограма. През всичките тези години няколкократно търсил
ответниците, за да прехвърлим имота, но те винаги намирали причини, за да не изпълнят
задълженията си. Това продължило до лятото на 2021 г., когато направил поредния опит да
уредят отношенията си. Първоначално и двамата се съгласили, но впоследствие ответницата
С. категорично отказала, без да изтъкне конкретна причина. Ищецът посочва, че от 2001
година досега владее и ползва имота явно като собственик. Никой досега, включително и
ответниците, не са оспорвали собствеността му. Плащал данъците си, макар по партида да се
водят още на тяхно име. Платил е изцяло и в брой цялата продажна цена още 2001 г., но
въпреки това ответниците отказвали да изпълнят задълженията си.
В депозираният отговор, ответника А. И. С.а - П. оспорва предявените искове, излага,
че нито тя, нито баща и са имали каквито и да са били уговорки с ищеца. Твърди, че не се
познава с ищеца, а баща и не е пребивавал в с. .... от 1999 г. Твърди, че нито тя, нито баща и,
както и брат и, не са давали пълномощни на ищеца да се разпорежда с имота. Не оспорва
обстоятелството, че имота е наследствен, съсобствен между нея и брат и при равни права.
Посочва още, че е ползвала имота до 2001 г., а в същия останала стока от предприятието на
съпруга и И.ил П. – конзоли и разклонителни кутии. След посочената година съпругът и
заедно с дъщеря им многократно посещавали имота, тъй като в имота имало стока, свързана
с дейността на предприятието на съпруга и. Твърди, че тя е заплащала дължимите данъци и
такси на имота да настоящия момент, за което разполага с писмени доказателства. Посочва,
че нейните родители са придобили имота чрез писмен договор от ДФ „Разград-
автотранспорт” град Разград, но не са се снабдявали с нотариален акт за собственост.
Ответницата сочи още, че през лятото на 2021 г. нейният брат П. С. и заявил, че има
уговорка с ищеца да му продаде имота, че е взел пари от него и че трябва да се явят пред
нотариус, за да подпишат нотариален акт за продажба, при което тя ще получи пари за своя
дял. Ответницата попитала другия ответник колко пари ще получи за дела си. Брат и
отговорил, че сумата е 2000 лева, а ответницата категорично отказала да сключи сделка при
тези условия, тъй като преценява цената на имота като значително по-висока. Ответницата
изтъква, че ищеца не е демонстрирал пред нея, че е завладял имота и го владее за себе си.
Не е известявана и че го е закупил. Твърди, че не е договаряла каквито и да е било условия
за сключване на такава сделка, не е получавала сума за продажба на нейната идеална част от
имота. Другия ответник не е подал писмен отговор.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от
фактическа страна: От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имот №114, т.ІІІ д.№866/19.07.1989г. на РРС е видно, че през 1989 г. ДФ „Разград-
3
Автотранспорт“ придобили недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 780
кв.м., находящо се в с. .... съставляващо парцел IX-333 в квартал 38. От отговорите на
въпроси по реда на чл.176 ГПК от ответника П. И. С., и разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели се установява, че И. С. С. заживял в имота през 1989 г. заедно със
съпругата си и живял там до 1999 г. Не правил подобрения в имота. В двора имало
селскостопански постройки, в които през 1994 – 1995 г. съпругът на ответницата И.ил П.,
оставил конзолни разклонителни кутии. На 22.01.1999 г. И. С. бил настанен в Дома за стари
хора в гр. Разград до 18.08.1999 г. Преди настаняването му грижите за имота били поети от
ответника П. С., на когото били дадени ключовете за имота. През 2001 г. ответникът П. С. и
баща му И. С. С. разговаряли с ищеца за продажба на имота. Ответницата С. не била
известена за техните намерения. Двамата се договорили с ищеца за продажба на имота за
сумата от 2500 долара, които били изплатени на продавача. Няколко години след това
ответника С. споделил това със свид. П., а именно че е получил пари за покупката на имота
от свой бивш колега. През 2021 г. ответникът се срещнал с ответницата. Предложил и
сумата от 2000 лева, пояснил че е необходимо след това да прехвърлят имота на хората, от
които взел пари и ги пуснал да живеят в имота. Ответницата обаче не се съгласила, тъй като
преценила сумата като недостатъчна. През месец Май 2001 г. ищецът се настанил и заживял
в него. Имотът бил ограден от всички страни. Ищецът започнал да прави ремонти, които
били наложителни и продължили четири – пет години, първо на стаите на първия етаж, а
после и на горния етаж. Лично ищеца правил ремонтите с помощ от свои приятели. Съборил
стара баня и направил на мястото две помещения за бани. Свид. А. помагал при ремонтите и
не бил виждал в имота никаква оставена стока. През цялото време достъп до имота нямал
никой, освен ищеца и членовете на семейството му. Всяко лято ищецът живеел в имота, а
през другото време работел в Германия.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на който се
легитимира като собственик на процесното дворно място и изградените в него постройки -
придобИ.е въз основа на упражнено владение на имота в продължение на повече от 10
години. В нейна тежест е да докаже, че е установила фактическа власт изключително за себе
си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79,
ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия
състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и
поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено
/да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.
Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали
намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица,
като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана
фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се
установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение.
Ищецът се е настанил в имота, след преговорите с бащата на ответниците през месец Май
4
2001г., и от тогава го владее за себе си. Следва да се отбележи и, че при хипотеза на
завладяване на изцяло чужд имот без правно основание, не е необходимо демонстриране на
завладяването, предвид липсата на представени доказателства за придобИ.ето на имота от
праводателите на ответната страна. Периода на упражняване на фактическа власт, и
намерението за своене, съдът намира, че са установени в процеса от събраните гласни
доказателства, сочещи начало на владението м.Май 2001г., като към Май 2011г. е бил
изтекъл и изискуемия период за придобИ.е на правото на собственост по давностно
владение. Не е оборена и законовата презумпция на чл.69 от ЗС, съобразно която се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Владелецът е правил и много подобрения в имота, и то на значителна стойност,
които също са индиция за намерението за своене. В настоящия случай не са ангажирани
надлежни доказателства, ищецът да е осъществявал държане на имота не за себе си, а за
сметка на ответника или друг, по силата на някакво правно основание /договор за наем, заем
за послужване или др./, а се установява точно обратното, упражняване на фактическа власт
върху имота с намерение за своене след 2001г. Не бе доказано валидно оспорване на
владението му през правнорелевантния десет годишен период, което би могло да прекъсне
давността, поради което и съобразно задължителните указания дадени в т.2 от ТР №4 от
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГК, правото на собственост е било
придобито от ответника по давност през месец Май 2011г. Ето защо соченото от ищеца
основание за придобИ.е на имота по давностно владение е основателно, съответно
предявената установителна претенция следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, и
вместо него постановено друго, с което исковите претенции се уважат. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответницата А. С.а - П. следва да заплати на ищеца половината от направените
по делото разноски - в размер на 498,50 лева пред първата инстанция, и в размер на 43 лева
пред настоящата инстанция. Другият ответник не следва да понася отговорност за разноски,
доколкото с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и фактически е признал
иска и фактите на които се основава претенцията. Неоснователно е и възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, доколкото е определено
незначително над минимума в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №253 от 19.04.2022г. по гр.д.№1912/2021г. на Районен съд -
гр.Разград, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. С. с ЕГН ********** и А.
И. С. с ЕГН **********, ЧЕ К. Х. Ш. с ЕГН ********** Е СОБСТВЕНИК НА следния
недвижим имот по давностно владение: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ
5
се в село ...., община Разград, област Разград, улица “.....” № 1 (едно) с площ от 780
(седемстотин и осемдесет) квадратни метра, съставляващ парцел IX-333 (девет римско, тире,
триста тридесет и три арабско) в квартал 38 (тридесет и осем) по кадастралния план,
одобрен със Заповед № 478/1989 година на Председателя на Общински народен съвет -
Разград на село ...., община Разград, област Разград, ведно с построените в това дворно
място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от
жилищен етаж, със застроена площ от 66.48 кв.м. (шестдесет и шест цяло и четиридесет и
осем квадратни метра), построен върху изба с полезна площ от 35.00 кв.м. (тридесет и пет
квадратни метра) и 2. ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ (таванско помещение, съгласно
удостоверение за данъчна оценка на имота), с обща застроена площ от 66.48 кв.м.
(шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), при граници на имота:
улица, парцел № Х-334 и парцел № ХП-332. .
ОСЪЖДА А. И. С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. Ш. с ЕГН
**********, направени по делото разноски в размер на 498,50 лева за първата инстанция, и
в размер на 43 лева за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6