№ 163
гр. К., 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100275 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Е. Д. Д. с ЕГН ********** чрез адв. И. Н., АК-С.З.
против Е. А. Д. с ЕГН ********** с правно основание в чл. 49 и сл. СК.В
исковата молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански брак на
******* г. в гр. К., общ. К., който бил първи и за двамата.
В исковата молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански
брак на ******., първи и за двамата. Нямали родени деца.
В края на 2000г. със съпруга й заминали да работят и живеят в гр. С.,
***, живеели на квартира.
Твърди, че след пререкания помежду им, в началото на 2015г. решили
да се разделят, като тя се прибрала в България в жилището на майка й в гр.
К., а ответникът останал в гр. С., ***.
След раздялата им, съпругът й заживял на съпружески начала с жена, с
която се преместили да живеят в друг щат в ***. В момента имали дете.
Сочи, че от раздялата им през 2015г. до настоящия момент с ответника
не поддържали никаква връзка, дори по телефона. Когато съпругът й се
прибирал в България, не търсил контакт с нея.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, формален,
лишен от смисъл и съдържание.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината;
семейното жилище - квартира, в която живеели под наем в гр. С., *** било
собственост на трети лица А.нски граждани и няма претенции за ползването
му. След прекратяването на брака, желае да запази брачното си фамилно име -
Д..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На
1
същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към
нея.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански
брак на ******* г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № *** от ******* г.,
на община К./.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят Н.Г.Т., без родство със страните, сочи, че познава Е. Е. от
дете, били съседки. Не е виждала ответника, не го познава. Знае, че страните
имали брак и живеели в А., нямали деца. Били разделени от 2015 г.,
ответникът бил в А., а Е. в България. Ищцата била категорична в решението
си за развод.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от жИ.та на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от 2015 г. не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало
усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал
свой жИ.т, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на
брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на
взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че
няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира,
че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения
материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това
състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се
постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и
2
настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради
което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата
по делото в исковата си молба заявява, че не желае съдът да се произнася по
този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В исковата молба ищцата сочи, че семейното жилище на съпрузите
било квартира в гр. С., ***, собственост на трети лица. Няма претенции за
ползването му. Затова съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. Съгласието или протИ.поставянето на
съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно.
Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва
брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата е заявила, че желае да запази
фамилно си име след прекратяването на брака – Д..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на
40,00 лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ******* г. в град К. граждански брак
между Е. А. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул.“*******“ № *** и Е. Д.
Д., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул.“********“ ********, като дълбоко и
непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи
брачното си фамилно име – Д..
ОСЪЖДА Е. А. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул.“*******“ №
*** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен
3
съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса
по допускане на развода.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул.“********“
********да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна
държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4