Р Е Ш Е Н И Е
№
77 , том. 1 , стр. 79
Гр. Кула 11.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова
със
секретаря Лозана Петкова и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 102 от 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД с цена на иска 2579,88 лв и чл.86 ЗЗД с
цена на иска 349,00 лв. от П.И.К., ЕГН ********** *** чрез адвокат И.П.Т. – САК
със съдебен адрес ***, партер против „ТАНИ МАНИ” ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Грамада, представлявано от управителя К.Ц.К.,
с която иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцата, сумата
от 2 928.88 лв., от които : сумата в размер на
2579.88 лв., представляваща наемна цена за ползването на земеделска земя, както следва: нива, имот № 148050, м-ст Гундерица, землище Грамада, кат. 2,
площ 7,000 дка; нива, имот
148051, м-ст Гундерица, землище Грамада, кат. 2, площ 5,998 дка; нива, имот № 153015, м-ст
Падината, землище Грамада, кат. 2, площ 3,000 дка; нива, имот № 151054, м-ст
Падината, землище Грамада, кат. 2, площ 8,894 дка, нива, имот № 151028, м-ст
Падината, землище Грамада, кат. 2, площ 6,002 дка; нива, имот № 151027, м-ст Падината, землище Грамада,
кат. 2, площ 4,000 дка; нива, имот № 151026, м-ст
Падината, землище Грамада, кат. 2, площ 6,901 дка; нива, имот № 159042, м-ст Парков дол, землище Грамада,
кат. 3, площ 6,500 дка; нива, имот № 156001, м-ст
Мекишака, землище Грамада, кат. 3, площ 3,499; Нива № 032011, м-ст Марино
Бранище, землище Грамада, кат. 2, площ 7,201; нива, имот № 290017, м-ст
Марино Бранище, землище Грамада, кат. 2, площ 9,996 дка; нива, имот № 291019, м-ст Марино Бранище,землище
Грамада, кат. 2, площ 9,495 дка; нива, имот № 120760, м-ст
Липака, землище Милчина лъка, кат. 3, площ 4,000 дка; нива, имот № 140040, м-ст Крушите, землище Водна, кат.
3, площ 3,010 дка., за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2017г., по
Договор за наем от 31.01.2016г. и сумата от 349.00 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от изпадане на забава за
плащане на ответника - 01.10.2017г. до датата на подаване на настоящата искова
молба - 04.04.2019г., заедно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане
и направените в настоящото производство разноски. Ищцата
твърди, че с ответника на 31.01.2016г.
е сключил договор
за наем, по силата на който предоставил на ответника за временно
и възмездно ползване посочените земеделски земи, като срещу предоставеното ползване, ответникът се задължил да му заплати наемна цена в общ размер на 2579.88 лв. за
една стопанска година, най- късно до приключване на стопанската година. Твърди се също, че съгласно уговореното между страните, договорът поражда действие от
момента на подписването му за срок от 1 стопанска година, като съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на
Закона за арендата в земеделието “стопанска година” е времето от 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на следващата година, предвид което въпреки, че в договора за наем е посочено, че същия започва да тече от момента на
подписването му, действителната воля на страните е била,
че договорът ще породи действие за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2017г. Ищецът твърди също, че с ответника са имали
няколко предходни години сключвани подобни договори за наем по същия начин, за
срок от една година, като са сключвали договорите в началото на календарната година. Излагат се твърдения, че ищецът е
предал процесната земеделска земя на
ответника за ползване, като същият я обработвал
през стопанската 2016/2017г. и събрал продукция
от нея, като след регистриране на договора за наем в ОСЗ, получил и субсидии за това. Твърди се също, че ответника не е заплатил на ищеца възнаграждението, за което ищецът неколкократно
разговарял с ответника и го канил да плати дължимото, но до момента на предявяване на исковата молба в
съда не е извършил пращане.
От
ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в
който отговор оспорва предявените искове. Оспорва също така
и активната процесуална легитимация на ищцата за водене на процеса, като излага твърдения, че същата не е носител на материалното право на
собственост в своя патримониум върху описаните в исковата молба имоти, както и
не е била единствен собственик на имотите, за да претендира еднолично заплащане
на наем за наетите от
ответника земеделски земи. Също така, оспорва претенцията на ищцата като неоснователна,
като излага твърдения, че ищцата и останалите съсобственици са продали описаните
в исковата молба земеделски земи на „ЧЗП-Владимир П.
Вълчев“ЕООД , ЕИК ********* с нотариален акт за покупко-продажба от 24.08.2017
г. като дължимия наем към датата на закупуване на имотите е претендиран от новия собственик с уведомително писмо от
15.06.2018 г. и отношенията във връзка с наема са уредени със спогодба от
14.05.2019 г. , като
ответникът еизплатил дължимия
наем за ползването на процесиите земи до датата на покупко-продажбата.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя пълномощник –
адвокат И.Т. – САК поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи изцяло
като основателна и доказана.Ответникът, чрез своя процесуален представител адв.
И.А. оспорва изцяло предявените искове и прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар и за неоснователност на претендираните
разноски в обезпечително производство.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетия по делото Договор за наем на земеделска земя от 31.01.2016г., страните по делото са
сключили същия, по силата на който ищцата се съгласила да представи за временно и възмездно ползване, подробно описаните в него и посочени вече от съда земеделски земи, с
обща площ от 85,996 дка., на ответника по делото, за срок от една година, за стопанската 2016/2017година,
като съгласно чл. 3 от Договора наемната цена, с която стръните са се съгласили
е 30 лв. на декар. От тази
уговорка е видно, че дължимата годишна наемна цена за отдадената под наем земя
е в размер на 2579,88 лв. По делото, с протоколно
определение от 13.09.2019г., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, обстоятелството, че ищцата е предала владението на имотите, предмет
на процесния договор за наем на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Договорът за наем е двустранен,
възмезден, неформален, консенсуален договор и същият се счита за сключен при
постигане на съгласие от страните. Заплащането на наемната цена e задължение на
наемателя- ответник. За да се
приеме за основателен иска по чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД, е
необходимо съдът да установи, че страните са били в правоотношение, възникнало
по силата на сключен между тях договор за наем на земеделска земя, че ищецът е
изправна страна, а ответникът – неизправна поради виновно неизпълнение на
задължението си да предаде договореното наемно плащане. В доказателствена
тежест на ищцата е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
т.е. че ответникът е страна по договора за наем, предаването на владението
върху процесните имоти, предмет на договора в състояние годно за ползването им,
изискуемостта на вземането си по договора, както и размера му. В тежест на ответника е да докаже
наличие на плащане или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за
заплащане на арендните вноски факт.
Анализирайки събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено по безспорен начин, видно от приетия по
делото писмен Договор за наем на земеделски земи от 31.01.2016г., сключен между
страните, че същите са
били в наемно правоотношение през процесния период 2016/2017 стопанска година,
възникнало по силата на валидно сключен договор за наем на земеделски земи от
31.01.2016г., съдържащ всички съществени елементи – две насрещни волеизявления,
предмет на договора, договорено наемно плащане в размер на 30 лв. на декар.
Земеделските земи, предмет на този договор, са били предадени на арендатора –
ответник по делото, което не се оспорва от ответника и е отделено от съда като
безспорен и ненуждаещ се от доказване факт с Протоколно определение от
13.09.2019г.
В хода на процеса по несъмнен начин се
установи, че наемателят е бил изправна страна, докато по делото не бяха
ангажирани никакви доказателства, ответникът в качеството си на наемател да е
изпълнил основното си задължение по договора за наем, а именно престиране на наемната цена за ползваните 85,996 дка. земеделски
земи за стопанските 2016/2017 г., поето със сключения договор за аренда.
С посочения договор за аренда между
страните се установи, че земеделската земя, предмет на договора е с обща площ от
85.996 дка., а видно от чл.3 от Договора страните са се съгласили наемното
плащане да е в парична форма – 30 лв. за декар, т.е дължимата наемна цена за
стопанската 2016/2017 стопанска година е 2579,88 лв., която е посочена и в
договора.
Поради изложеното, съдът намира, че доколкото ответниът не е установил плащане на уговорената в договора
наемна цена за стопанската 2016/2017г. в посочения размер от 2579,88 лв.,
ответникът дължи заплащането на наемната цена на ищцата и
предявената искова претенция се явява основателна и доказана в предявения си
размер от 2579,88 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 05.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът не споделя възражението на
ответника, че с представената от него и приета от съда Спогодба от 14.05.2019г.
между „ЧЗП – Владимир П. Вълчев” ЕООД и ответника са уредени отношенията между
страните в настоящото производство, предмет на спора. Видно от посочената
спогодба, със същата ответникът и трето лице са уредили отношенията си във
връзка с наемна цена за земеделска земя за стопанската 2017/2018г. и същата е
несъотносима към предмета на спора.
Съдът не споделя и възраженията
на ответника, че ищцата не е легитимна да предяви исковата си претенция срещу
оветника, тъй като земеделската земя, предмет на договора за наем е съсобствена.
Видно от цитирания договор за наем на земеделска земя, същият е сключен между
страните в настоящото производство. Когато договор за наем е сключен от един от съсобствениците от свое
име, само той се явява наемодател и само той има вземане за наема.
В този
смисъл е и Решение № 83 от 2000 г., IV г.о. на ВКС. Останалите
съсобственици имат право да искат от „наемодателя“ тези части от наема, които
съответстват на притежаваните от тях дялове - чл. 30, ал. 3 ЗС.
По отношение на акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД за сумата от 349 лв., представляваща обезщетение за забава върху
незаплатената наемна цена за периода от 01.10.2017г. до 04.04.2019г., сдът
намира следното: По същността си мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД представлява
обезщетение за причинените на кредитора вреди в резултат на неизпълнение на
парични задължения. Този иск се явява акцесорен по отношение на иска с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, вр.чл.232 ЗЗД, и от уважаването на главния зависи и
неговото уважаване. Лихвата за забава представлява обезщетението в размер на
законната лихва, предвидена за забава плащането на парични задължения, съгласно
чл. 86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче е диспозитивна и следва да
се прилага, само ако страните по материалното правоотношение не са уговорили
друго. В случая страните не са уговорили изрично обезщетение за забава, което
се различава от мораторната лихва за периода от настъпване на забавата до деня
на евентуално предявяване на искова молба. Страните по делото, обаче не са
уговорили и срок за заплащане на наемната цена по договора за наем на
земеделска земя. След като не е уговорен срок на плащането и в закона не е
уреден законов срок, следва задължението за заплащане на наемната цена да бъде
прието за безсрочно такова. Изтичането
на стопанската година не може да се приеме за срок на наемното плащане. В
този случай не е възможно по аналогия да бъдат приложени нормите на Закона за
арендата в земеделието. При безсрочните задължения, каквото е това по вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД , длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора, т.е поканата като условие за
изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен
срок за изпълнение. Вземането по вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД е изискуемо от деня, в който ищеца е могъл да
иска изпълнение. Тъй като вземането по вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД е парично и безсрочно в
рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора, за да изпадне длъжникът
в забава. По делото са ангажирани доказателства от
длъжника за изпращане на покана до ответника чрез „ Телепоща” на „ Български
пощи”, но не са ангажирани никакви доказателства, същата да е била връчена на
ответника. След
като ответника по делото не е бил изпаднал в забава към момента на подаване на
исковата молба- не е бил поканен да изпълни възникналото безсрочно задължение по надлежния ред,
за
заплащане на наемната цена по договора за наем, то не се дължи и обезщетение за забава. Превид гореизложеното, предявената
искова претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху наемно
плащане за периода от 01.10.2017г. до 04.04.2019г. в размер на 349,00 лв., се явява неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъде охвърлена в предявения си размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените в настоящото производство деловодни разноски съразмерно с
уважената част на исковите претенции. По делото безпорно
се установява, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото поради неплащането на дължимото от негова страна задължение за заплащане
на наемната цена по процесния договор. С подаване
на исковата молба, ищцата е направила искане за присъждане на деловодни
разноски, а процесуалният представител на ищцата е представил в хода на устните
състезания, списък с разноските по чл. 80 ГПК, в който е посочил 117,20 лв. държавна
такса по делото, 850 адвокатски хонорар, 1090 лв. разноски в обезпечителното
производство, от които 40 лв. държавна такса, 520 лв. адвокатски хонорар пред
РС – Кула, 400 лв. адвокатски хонорар пред ЧСИ за образуване на изпълнително
дело и 130 лв. такси съдебно изпълнение и запор на банкови сметки. До
приключване на съдебното заседание по делото, от ищцата, са представени
единствено доказателства за платена държавна такса по делото в размер на 117.20
лв. По пощата, с придружителна молба вх. № 1358 от 18.09.2019г., с пощенско
клеймо от 16.09.2019г. са получени писмени доказателства за сторените разноски–
договори за правна защита между ищцата и процесуалния ừ представител и
преводно нареждане за кредитен превод до ЧСИ, във връзка с представения списък за
разноски по чл. 80 ГПК. Ищецът своевременно,
до приключване на съдебното заседание, е направила искане за присъждане на
разноски, но не е
представил доказателства за всички претендирани от него и посочени в списъка по
чл. 80 ГПК разноски. Смисълът на
така поставения срок, е да се даде възможност на
страните в открито съдебно заседание да направят исканията си за разноски и
представят доказателствата за извършването им - като по този начин на всяка
страна се обезпечи равна възможност да вземе становище по искането на
насрещната страна и по представените от нея доказателства за извършено плащане
на разноските. Липсва основание за изкуствено разделяне на крайния срок за
искания във връзка с разноските, респективно представяне на списък с разноските
по чл.80 ЗЗД –
който визира приключването на последното съдебно заседание в съответната
инстанция, и за представянето на доказателства за извършването им. /В този смисъл е Определение №
425/10.11.2016г., по гр. дело 4634/2016г. на ВКС, III г.о./. С оглед на посоченото,
претенцията на ищцата за разноски следва да бъде уважена само за тези разноски,
за заплащането, на които е ангажирал доказателства до приключване на съдебното
заседание. Тъй като ищецът не успя да докаже цялата си искова претенция, а само
исковата си претенция за 2579, 88 лв., която съдът приема за основателна и
доказана, то и искането за присъждане на платена държавна такса следва да бъде
уважено съразмерно само за уважената част или за сумата от 103,19 лв., която е
4 процента от сумата 2579,88 лв.
С оглед на посоченото съдът
следва да уважи, като основателна и доказана, претенцията на ищеца за заплащане
на разноски в размер на 103,19 лв. за платена държавна такса по делото, а за
разликата от 1954,01 лв. до претендираните 2057,20 лв. претенцията за разноски, следва да бъде
отхвърлена.
Тъй като съдът отхвърля изцяло
претенцията на ищеца за разноски за платен адвокатски хонорар, съдът намира за
безпредметно да обсъжда възражението на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждание. По отношение на оспорването от
страна на процесуалния предстванител на ответника на претендираните от ищеца
разноски, свързани с обезпечителното производство, съдът намира за необходимо
да отбележи, че съгласно т. 5 от ТР 6/06.11.2013г. по т. дело 6/2012г. на ОСГТК
ВКС” Направените
от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход”. По делото обаче не бяха ангажирани никакви доказателства за наличието
на обезпечително производство, във връзка с исковете по настоящото дело.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът също има
право на разноски, съразмерно с отхвърнета част, но същият не е направил такова
искане.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТАНИ МАНИ” ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Грамада, представлявано от управителя К.Ц.К. да заплати на П.И.К., ЕГН **********
*** сумата в
размер на 2579.88 лв./Две хиляди петстотин седемдесет и девет лева/,
представляваща наемна цена за ползването на земеделска земя, както следва:
нива, имот № 148050, м-ст Гундерица, землище Грамада, кат. 2, площ 7,000 дка;
нива, имот 148051, м-ст Гундерица, землище Грамада, кат. 2, площ 5,998 дка;
нива, имот № 153015, м-ст Падината, землище Грамада, кат. 2, площ 3,000 дка;
нива, имот № 151054, м-ст Падината, землище Грамада, кат. 2, площ 8,894 дка,
нива, имот № 151028, м-ст Падината, землище Грамада, кат. 2, площ 6,002 дка;
нива, имот № 151027, м-ст Падината,
землище Грамада, кат. 2, площ 4,000 дка; нива, имот № 151026, м-ст Падината, землище Грамада,
кат. 2, площ 6,901 дка; нива, имот №
159042, м-ст Парков дол, землище Грамада, кат. 3, площ 6,500 дка; нива,
имот № 156001, м-ст Мекишака, землище
Грамада, кат. 3, площ 3,499; Нива № 032011, м-ст Марино Бранище, землище Грамада,
кат. 2, площ 7,201; нива, имот № 290017,
м-ст Марино Бранище, землище Грамада, кат. 2, площ 9,996 дка; нива, имот № 291019, м-ст Марино Бранище,землище
Грамада, кат. 2, площ 9,495 дка; нива, имот
№ 120760, м-ст Липака, землище Милчина лъка, кат. 3, площ 4,000 дка;
нива, имот № 140040, м-ст Крушите,
землище Водна, кат. 3, площ 3,010 дка., за периода от 01.10.2016г. до
01.10.2017г., по Договор за наем от 31.01.2016г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2019г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ТАНИ
МАНИ” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Грамада,
представлявано от управителя К.Ц.К. да
заплати на П.И.К.,
ЕГН ********** ***, на
основание ч. 78, ал.1 от ГПК сумата от 103,19 лв./Сто и три лева и 19
стотинки/ разноски в производството за платена държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ
иска по
чл. 86 от ЗЗД на П.И.К.,
ЕГН ********** *** против „ТАНИ МАНИ” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Грамада, представлявано от управителя К.Ц.К. за сумата
349.00/Триста четиридесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.10.2017г. до датата на
подаване на исковата молба - 04.04.2019г., върху главницата в размер на 2579.88
лв./Две хиляди петстотин седемдесет и девет лева/, представляваща наемна цена
за ползването на земеделска земя по Договор за наем от 31.01.2016г.между
страните.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.И.К., ЕГН ********** *** против
„ТАНИ МАНИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Грамада,
представлявано от управителя К.Ц.К. за разноски в размер на
1954,01 лв.
Сумите следва да
бъдат заплатени по банкова сметка *** ***, BIC:
*** „Сосиете Женерал Експрес Банк“.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Видин в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: