РЕШЕНИЕ

№ 1448

гр.Бургас, 26.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 15 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Йовка Банкова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1233 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е М.П.П., лишен от свобода в Затвора в гр.Бургас, ЗО с.Дебелт. В производството ищецът участва лично.

Ответник е държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че в периода от 01.07.2018г. до 28.05.2019г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас.  Престоят на ищеца в Затвора Бургас бил осъществен при битови условия и медицинско обслужване, които са подробно описани в исковата молба и чрез които, според посоченото, ищецът е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. Прави се оплакване, че лишеният от свобода е бил настанен в помещение с други затворници, което не е предоставяло необходимата минимална жилищна площ. Прави се оплакване, че затворническата управа не е осигурила помещение, където затворниците да си простират прането. Вършили това в спалните помещения, което повишавало влажността на въздуха над нормите с произтичащите от това последици за пребиваващите там лица. В тази връзка чести били острите вирусни инфекции и други респираторни заболявания на ищеца. Въпреки опитите на администрацията да дезинсектицира помещенията, по време на престоя на П. *** регулярно бил нахапван от дървеници, което освен друго създавало и опасност от разпространение на зарази, предавани по кръвен път. Ищецът работил за известен период от време м затворническата кухня и лично се убедил, че предоставяната на затворниците храна е „под нормите за калории и грамажи“, кухненското помещение било осеяно с мишки и хлебарки. Докато П. работил в кухнята неколкократно затворниците връщали храната, тъй като била сурова. Прави се оплакване, че в местата, обособени за престой на открито, нямало тоалетна и това довело до болки в пикочния мехур на П.. В района на затворническата сграда, където се помещавала група 5, част от която бил ищеца, в коридора стените около тоалетните били мокри от канализацията, а мазилката на тавана падала всекидневно. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 4 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Представят се доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ответникът оспорва основателността на иска с депозирано по делото подробно писмено становище. Оспорва както изложените от ищеца факто, така и правните изводи за наличието на незаконни действия и бездействия на затворническата администрация, довели до причиняване на неимуществени вреди за П.. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представя доказателства.

Прокурорът счита, че исковата претенция е частично основателна и доказана по отношение на преселеността в килиите. Останалите оплаквания прокурорът счита за неоснователни, доколкото не са генерирали в съвкупността си степен на суровст на наказанието лишаване от свобода, която да се квалифицира като подлагане на  унизително или нечовешко отношение.

За да се произнесе по същество по така поставения за решаване спор между страните, съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представена е справка от началника на Затвора Бургас, от която се установи, че М.П. е изтърпявал там наказание лишаване от свобода за периода от 01.07.2018г. до 28.05.2019г. В този период от време П. е бил настаняван последователно в пет помещения, като в първите три от тях обитаемата жилищна площ е била между 3 и 4 кв.м., а в последните две – между 4 и 5 кв.м. на лице. След края на посочения период П. бил изведен и настанен в Затворническо общежитие Дебелт. Цитирани са и са приложени протоколи за шест извършени обезпаразитявания на затворническите помещения през процесния период. Сочи се, че затворът разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за лишените от свобода. Приложени са преписи от утвърдените седмични менюта за лишените от свобода, сочещи регулярно осъществяван контрол върху храненето на затворниците.

Представен е препис от заповед № 67/13.09.2018г. на началника на затвора, с която П. е назначен на работа като работник в затворническата кухня.

Представена е медицинска справка, съставена от медицински фелдшер Р.Попова. От справката се установи, че през процесния период П. е потърсил медицинска помощ поради остра вирусна инфекция на 08.11.2018г. и 13.05.2019г. Отделно от това през м.април 2019г. на три отделни дати е имал оплаквания от главоболие, трахеитис и ринитис. Във всеки от случаите е получил медикаменти, съобразно компетентността на медицинското лице. В медицинския център на затвора не са регистрирани други оплаквания за здравословни проблеми на П..

Представен е препис от заповед № 104/30.05.2019г., с която началника на Затвора Бургас е отказал да замени режима на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода П. *** мотивите на заповедта са изложени подробни съображения с краен извод, че е налице позитивна промяна в личността на затворника, която обаче не е достатъчно устойчива за да обоснове замяната на режима с по-лек. Изложени са в тази връзка както положителни, така и отрицателни тенденции в поведението на П.. Например е посочено, че желае да се труди, има изградени трудови навици и умения в областта кулинарията, но същевременно се е наложило да бъде отстранен от работата в кухнята, тъй като проявявал своеволия в работния процес.

Приложено е писмо от министъра на правосъдието до П., издадено по повод оплакване на ищеца срещу ръководството на Затвора Бургас. От писмото се установява, че П. многократно е предупреждаван от служителите в затворническата кухня за неспазване на основните задължения на работника. П. системно нарушавал трудовата дисциплина и технологичния процес при приготвянето на храната, поради което основателно и законосъобразно бил освободен от работа. Констатирано е основателно оплакване на П., че при работата в затворническата кухня не са били спазвани задължителните почивки по КТ.

Като свидетел по делото е разпитан Б. Милев, който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, в периода от настаняването на ищеца там, до 07.03.2019г. Част от времето на престоя за двамата е било в едно спално помещение. Милев и П. са приятели от преди престоя им в затвора. Милев потвърждава обстоятелството, че в стаите са настанявали повече лишени от свобода, отколкото е било предвидено. Лятно време било много задушно и горещо в помещенията, не можело да се спи вечер. Нямало къде регулярно да се къпят затворниците – два пъти на седмицата им била осигурявана такава възможност. Свидетелят не знае П. да се е разболявал при съвместния им престой. Свидетелят сочи, че в помещенията има много паразити – хлебарки и дървеници, които продължават да тормозят лишените от свобода въпреки вземаните от затворническата администрация мерки за обезпаразитяване.

Свидетелят сочи, че работейки в кухнята, М. бил добър готвач – на другите не били „толкова вкусни манджите“. Това изявление на св.Милев сочи на недостоверност на показанията му, тъй като ищецът не е бил назначен на длъжност готвач, а длъжността работник в кухня не предполага пряко приготвяне на храната на затворниците. В тази връзка следва да се има предвид, че сам ищецът има твърдения за връщане на храната от затворниците като лошо приготвена, което е било в периода на работа на П. в кухнята. Предвид това, както и близките отношения на свидетеля с ищеца, както и липсата на регистрирани в медицинския център оплаквания за нахапване от насекоми, съдът не кредитира показанията на Милев за неефективност на предприетите от затворническата администрация мерки за обезпаразитяване. Оплакванията на ищеца в тази насока са неоснователни.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В процесния случай предпоставките за носене от страна на държавата на отговорност по цитираните разпоредби са налице отчасти. Съгласно чл.12 ЗИНЗС именно ГДИН е държавният орган по чл.7 ЗОДОВ, който е оправомощен да ръководи и контролира дейността на местата за лишаване от свобода, а следователно и да осигури изпълнението на законовите изисквания относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по чл.3 ЗИНЗС. По отношение на ищеца ГДИН е допуснала нарушения по чл.3 ЗИНЗС.

Дирекцията е допуснала П. да изтърпява наказанието си и в нарушение на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

По делото се установи, че битовите условия в Затвора Бургас са незадоволителни от гледна точка на необходимото пространство в жилищните помещения и необходимостта от проветряване, поради което съдът приема, че като цяло не е осигурена нормална жизнена среда за ищеца. Помещенията, в които е пребивавал П., са били пренаселени, поради което на лишеният от свобода се е полагала по-малка от минимално необходимата жилищна площ. Също така, килиите в които ищецът е пребивавал са без достатъчна циркулация на въздуха с оглед осигуряване на нормалната му чистота, влажност и температура.

Неоснователно е твърдението в отговора на исковата молба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посоченото бездействие на ГДИН. Липсата на нормални битови условия, включително водещи до невъзможност за междудневен сън, са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Предвид горното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби. Останалите оплаквания на ищеца съдът счита за неоснователни и недоказани, предвид събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото, както и предвид указаната от съда доказателствена тежест на страните.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

С оглед горните констатации, и след цялостно обсъждане на доказаните и недоказаните по делото оплаквания на ищеца, както и всички изложени по-горе данни относно престоя му в затвора през процесния период, съдът приема, че дискомфортът на П., свързан с пренаселеността на килиите, в които е пребивавал, както и свързаният с недоброто проветрение на помещенията, не са били с продължителност през цялото денонощие, съответно през целия му престой за процесния период в Затвора Бургас.

Също така следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на неосигурените в килията приемливи условия на живот, се касае за исков период, който е по-кратък от една година и пренаселеността не е била в значителна степен. Този период не е с такава продължителност, която налага да се приеме, че преживените от ищеца негативни преживявания са с интензитет, предполагащ обезщетение в размер близък до претендирания.

При определяне размера на обезщетението за причинените на П. неимуществени вреди, съдът, взе предвид и това, че оплакванията за недостатъчното количество и качество храна, наличието на насекоми и гризачи в помещенията, липсата на тоалетна в откритото пространство, разстроено здраве и др. се явяват неоснователни.

Предвид всичко, изложено по-горе, съдът счита, че неимуществените вреди, които ответникът е причинил умишлено на ищеца с деянието си, са значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение е частично основателен и следва да се уважи до размер 200лв., а в останалата му част до 4 000лв. да се отхвърли.

На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на М.П.П. ЕГН:**********, лишен от свобода в Затвора в гр.Бургас, ЗО с.Дебелт, сумата 200лв., представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, за периода от 01.07.2018г. до 28.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение в останалата му част до 4 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДИН за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :