РЕШЕНИЕ
№ 747
град Плевен, 13.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 1095/2019
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, гр. София, ул.
“Христо Ботев“ № 17, ет. 4, срещу
решение № 36 от 24.07.2019 г. по н.а.х.д. № 162 по описа за 2018 г. на Районен
съд гр. Никопол с доводи, че решението на първоинстанционния съд е порочно,
неправилно, процесуално незаконосъобразно, необосновано и крайно субективно. Счита
се, че решението не отчита вярно, точно и правилно приетите по делото писмени и
гласни доказателства. Посочва се, че съдът невярно възпроизвежда доказаната с
помощта на свидетели и писмени доказателства фактическа обстановка по
извършване на нарушението, спестявайки детайли, съществени за да бъде
обосновано извършеното нарушение. Излагат се доводи, че при така доказаната
фактическа обстановка, изводът за извършено за извършено административно
нарушение по чл. 17. ал, 1, т.( ЗРА, в точно съответствие със законовата
дефиниция за риболов, по т. 26 от ДР към ЗРА, е единствено правилен и
законосъобразен, за разлика от извода, който прави първоинстанционният
съд. Посочва се, че неправилно и фрагментарно се цитира от съда издаденото
наказателно постановление, като се твърди, че и в него и в АУАН са посочени
дата и място, „...но после е записано, че жалбоподателят извършва стопански
риболов. Счита се, че така използваните изрази по никакъв начин не дават
информация за това какво точно е извършено, какво е било конкретното поведение
на лицето.
Излагат се доводи, че съдът неоснователно приема, че
при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което ограничавало правото на защита на
жалбоподателя. Този извод на съда се определя като необоснован, тъй като не
отразява вярно приетите по делото писмени и гласни доказателства. Посочва се,
че както в АУАН, така и в наказателното постановление, фактическата обстановка
на нарушението по чл.17, ал.1, т.1 ЗРА, е подробно описана - осъществен риболов
с хрилна мрежа, без удостоверение за извършване на
стопански риболов и право за усвояване на рибен ресурс, от нерегистрирана лодка
и с немаркирана хрилна мрежа - нерегламентиран
стопански риболов. Сочи се, че нарушението по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА е
формално нарушение, както и че за да се приеме, че е извършено, не е необходимо
да е налице улов, който не е елемент от фактическия
състав на тази правна разпоредба на ЗРА. Счита се, че при така доказаната по
делото фактическа обстановка, констатациите на съда за съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН, са необосновани и крайно субективни. Твърди се,
че разпоредбата на чл.17, ал.1. т.1 ЗРА установява забрана за стопански риболов
в Черно море и р. Дунав, без разрешително за извършването му и право да
усвояване на рибен ресурс, която в конкретният случай е нарушена от М.Ш.. Излагат
се доводи, че при извършената проверка
(по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗРА) не е установено наличие на уловена риба,
но последната не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.17, ал.
I, т.1 ЗРА, както и че обжалваното решение, с което се отменя наказателното
постановление, е постановено в противоречие със целите на генералната и на
частната превенция. Намират, че при постановяване на обжалваното решение, съдът
е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, анализирайки неправилно
приетите по делото писмени и гласни доказателства, в контекста на прилагане на
материалния закон, поради което е достигнал до грешният извод за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Моли се съдът да уважи касационната
жалба на ИАРА като основателна и да постанови решение, с което да отмените
решение от 24.07.2019г. на PC- гр. Никопол, по н.а.х.д. № 162/ 2018г. по описа
на съшия съд и да отхвърлите жалбата на М.Ю.Ш. срещу НП № 15-016/ 20.05.2018г.
на началник-отдел „РК-Централен Дунав”- гр.Русе, при ГДРК в ИАРА, като
неоснователна, ведно със законните последици.
В съдебно заседание касаторът
- Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
гр. София, ул. “Христо Ботев“ № 17, ет. 4, се представлява от юрк И. П. Поддържа
касационната жалба. Няма искания по доказателствата. Посочва, че нарушението е
извършено в период на пълна забрана за риболов във връзка с размножаването с на
рибите, като това твърдение е отделно административно нарушение, който факт не
е обсъден от въззивния съд при постановяване на
обжалваното решение. Моли съдът да уважи
касационната жалба на ИАРА и да
постанови решение, с което да потвърди НП и отмени решението на
първоинстанционния съд. Подробни доводи излага в касационната жалба, които
поддържа. Заявява, че видно от приложените по делото писмени доказателства, а
именно заповед № РД 09-347 от 11 април 2018 г. на министъра на земеделието,
храните и горите, нарушението е извършено в период на пълна забрана за риболов,
което е отделно нарушение по чл.32 ал.1 т.1 от ЗРА, за което законът предвижда
отделна санкция. Посочва, че на жалбоподателя не е съставен акт, но същото е
било обсъдено от административно наказващия орган при издаване на НП и въпреки
това е наложена минимална глоба за нарушение по чл.17. Твърди, че това възражение
при разглеждане на делото пред районния съд не е било обсъдено при
постановяване на съдебното решение и съдът произволно тълкува свидетелските
показания по делото на свидетелите, които заявяват, че са установили лицето да
борави с мрежи в река Дунав. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
решението на Районен съд – Никопол и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът – М.Ю.Ш.,***, не се
явява, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че счита жалбата
за основателна. Намира решението на Районен съд – Никопол за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, т.к. от събраните доказателства безспорно е
установено извършване на нарушението, което е формално и счита, че следва съдът
да постанови решение, с което да отмени решението на въззивния
съд и да потвърди наказателното постановление.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление № 15-016/20.05.2018г. на началник отдел РК РЦ „Централен Дунав” към ГД „Рибарство и
контрол“ при ИАРА гр.Бургас, за това, че за това, че на 26.04.2018 г. в 06.40 часа на
р. Дунав, р.к. 593,5, М.Ю.Ш. извършва стопански риболов без разрешително и
придобито право за усвояване на рибен ресурс за 2018 г., като използва 1 бр. хрилна мрежа, която е в работно положение в риболовен кораб
СВ 0973 – нарушение на чл. 17, ал.1, т.1 ЗРА и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лв.
Съдът е отменил НП като е приел, че е допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1 , т. 5 от ЗАНН не е описано нарушението и по този
начин е ограничено правото на защита на лицето и НП е материално
незаконосъобразно, тъй като не е доказано извършването на риболов.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Неправилно е прието от РС Никопол, че не е описано
нарушението и не е доказано.
Вмененото на Ш. нарушение е описано по
следния начин: Извършва стопански риболов без разрешително и придобито право за
усвояване на рибен ресурс за 2018 г , като използва 1 бр. хрилна
мрежа, която е вработно положение в риболовен кораб ******.
лицето е наблюдавано от 06.30 до 6,40 чс. на
26.04.2018 година в момент на извършване на риболовна операция. В случая
извършването на стопански риболов според така описания състав и елементи на
вмененото нарушение е формално, такова на просто извършване, поради което за съставомерността му е необходимо и достатъчно, че във
водата е установено наличието на мрежи за риболов, поставени от наказаното
лице, като съставът на нарушението не изисква да има уловена риба. В случая
контролните органи са наблюдавали пускането на мрежата от Ш. и другото лице, непосредствено са възприели
извършеното от него и е налице доказано извършване на стопански риболов.
Легалното определение на риболов е дадено в § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който
риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.
Стопански риболов по смисъла на § 1,
т. 28 във връзка с т. 26
от ДР на ЗРА е не само дейност, при която се извършва улов
на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди
и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това,
дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански
риболов по смисъла на ЗРА се смята и риболов, извършван с уреди, различни от
тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми
е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. В случая Ш. е
извършвал стопански риболов, защото е използвал мрежа, която контролните органи
са видели да пуска във водата с другото лице и това е
описано в НП като риболовна дейност. Тъй като риболовните мрежи не са сред
изброените в чл.
24, ал. 1 от ЗРА, то ответникът е осъществил именно хипотезата на
осъществяване на стопански риболов посредством риболовни уреди, непосочени в
чл. 24, ал. 1. Самото използване на мрежа за риболов, а не на уред /уреди/ за
любителски риболов (изчерпателно посочени в чл.
24, ал. 1, т. 1 и т.
2, както и в чл.
35, ал. 2 от ЗРА /чл.
35, ал. 3 от ЗРА/), показва намерението на Ш. да извърши стопански риболов,
което доказва и субективна страна, че лицето е действало виновно. Без значение
е обстоятелството дали има или не констатиран улов,
тъй като такъв за осъществяване на риболов не се изисква по смисъла на § 1,
т. 28 във вр. с т. 26
от ДР на ЗРА – достатъчно е поставянето на мрежата във водата.
Съдът приема за доказано, че без необходимите
документи за това, Ш. е извършвал стопански риболов, като е използвал мрежа,
поставяйки я във водата на р. Дунав на
р.к. 593,5, и с действията си е извършил нарушение на чл.
17, ал. 1 от ЗРА. Нарушението е описано недвусмислено и по никакъв начин не
се нарушава правото на защита на лицето.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 36 от 24.07.2019
г. по н.а.х.д. № 162 по описа за 2018 г. на Районен съд – Никопол, като вместо
него постановява:
Потвърждава наказателно
постановление № 15-016/20.05.2018г. на началник отдел РК РЦ „Централен Дунав” към ГД „Рибарство и
контрол“ при ИАРА гр.Бургас.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/
2.
/П/