Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 23.12.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. *, офис *, със
законен представител Д. Б. Б., чрез юрк. Е.Р. против Д.В.Р., ЕГН: **********,***,
настоящ адрес:***.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2018 г.
между „И. А. М.“ АД /Заемодател/ и Д.В.Р. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 3162180, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 900,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от
Договора за заем. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие,
че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т. е. реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване
на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на
Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати
на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него. Така общата стойност на
плащанията по кредита бил договорена в размер на 1040,16 лв., като договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 140,16 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 24.10.2018 г. на 8 равни месечни погасителни вноски, в размер
на 130,02 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 28.03.2018
г., а падежът на последната погасителна вноска – 24.10.2018 г. С подписването
на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
На основание чл. 16, ал. 2 от сключения Договор за
паричен заем, Заемателят заявил, че е запознат и се е съгласил с Тарифата за
таксите на „И. А. М.“ АД, актуална към датата на сключване на договора, която
се намирала на видно място в офиса и на интернет страницата: www.***********.
Съгласно тази тарифа, в случай, че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не може да
надхвърлят 45,00 лв. На основание тези разпоредби, на длъжника била начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор
за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 817,60 лева, която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 102,20 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за заем,
като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска,
която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 232,22 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 28.04.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Начислената лихва била в общ размер
73,15 лева и представлявала съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем,
като до момента изплатил общо 233,00 лв. С тази сума били погасени неустойка за
неизпълнение: 102,98 лв., договорна лихва: 30,00 лв., главница: 100,02 лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска – 24.10.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.11.2018 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането на
„И. А. М.” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3162180/26.02.2018 г.,
било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.” ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/, ЕИК ********** била правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ************.
„И. А. М.” АД упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД
в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника по
настоящото дело Д.Р. било изпратено от страна на И. А. М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3162180 от 02.11.2018 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото било върнато в цялост, невръчено. На
13.11.2019 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/3162180 за извършената цесия чрез куриер. Видно от обратната разписка
към товарителница № 68641741, писмото отново се върнало в цялост, невръчено.
Към настоящата искова молба ищецът представя и копие
от уведомлението за извършената цесия от страна на „И. А. М.” АД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД с изх.№ УПЦ- С-ИАМ/3162180 от 13.11.2019 г., което моли да бъде връчено на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.
и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно
които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК, и ако в настоящето производство бъде установено, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не
е погасено, ищецът моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Счита, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно
и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане, според ищеца, не е от значение за основателността на
иска. Позовава се на Определение № 987/18,07.2011 г. па ВКС по гр.дело
867/2011гIV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Поради неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора, з. „А.з.с.н.в.” ЕАД възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. 2712/2019 г., 3
състав по описа на Р. с. – В., била издадена Заповед за изпълнение за следните
суми: главница – 799,98 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва – 110,16 лв.; неустойка за неизпълнение 714,62
лв.; обезщетение за забава в размер на 73,15 лв. и такса разходи в размер на
45,00 лв. или обща сума в размер на 1742,91 лв. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №2712/2019 г. по описа
на РС В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
а именно:
- сумата от 799. 98 лв. (седемстотин деветдесет и
девет лева и деветдесет и осем стотинки) – главница по договор за паричен заем;
- сумата от 110.16 лв. (сто и десет лева и
шестнадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 27.04.2018 г. до
24.10.2018 г.;
- 45.00 лв. (четиридесет и пет лева) – такса разходи
за събиране на просрочени вземания;
- 714.62 лв. (седемстотин и четиринадесет лева и
шестдесет и две стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
за периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- 73.15 лв. (седемдесет и три лева и петнадесет
стотинки) – обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда;
- законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението – 05.07.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Претендират се направените разноски по делото,
включително и тези в заповедното производство.
Ответникът, представляван от особения си
представител адв. И.Д., оспорва иска. От исковата молба и доказателствата към
нея било видно, че към настоящия момент длъжникът - ответник не е уведомен нито
за извършената цесия, нито за образуваното срещу него заповедно производство.
Ето защо намира, че извършеното прехвърляне на вземането не е породило действие
спрямо него, тъй като той момент не е уведомен, каквото е изискването на закона
в чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Следователно това вземане не било изискуемо по отношение
на новия кредитор – ищец в настоящото производство, какъвто бил смисълът на
ал.4 на същия член. Книжата по делото били получени от нея, в качеството
ѝ на особен представител, като не притежавала нужната легитимация да
извършва каквито и да е процесуални действия, касаещи материално-правната сфера
на лицето, което представлява по силата на акт на съда и с което нямала никакъв
контакт. С оглед изложеното и доколкото ответникът не бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането му по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, то
заведения срещу него иск бил неоснователен и недоказан и следвало да бъде
отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено копие от ч. гр.дело
№ 2712/2019 г. по описа на РС В. е видно, че по заявление на ищцовото дружество
от 05.07.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е била
издадена Заповед № 1690/09.07.2019 г. за следните суми: 799. 98 лв. – главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.07.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането; 110.16 лв. – договорна лихва за
периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г.; 45.00 лв. – такса разходи; 714.62
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.04.2018
г. до 24.10.2018 г.; 73.15 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.04.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2019 г; 34.86 лв. –
разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от
Договор за паричен заем с № 3162180, сключен на 26.02.2018 г. между „И. А.М.“
АД и Д.В.Р..
Заповедта е била връчена на ответника (тогава длъжник)
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество
(тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от
съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото
Договор за паричен заем с № 1968264, сключен на 09.12.2013 г. се установява, че
между „И. А. М.” АД в качеството му на кредитодател, от една страна и
ответникът Д.В.Р. в качеството му на кредитополучател, от друга, е възникнало
правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя заем в размер на
900.00 лева. Не е спорно между страните, че с подписване на договора за кредит
кредитодателят е предоставил заемната сума на кредитополучателя, който се е
задължил да я погаси на 8 равни вноски, всяка в размер на 232.20 лева, като
падежът на първата погасителна вноска е бил на 28.03.2018 г., а падежът на
последната погасителна вноска – на 24.10.2018 г.
От представения рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. се установява, че „И. А. М.“
АД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ООД вземанията си, произтичащи от договори за
потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение №1 от
01.11.2018 г. Представено е по делото препис-извлечение от Приложение №1 от
01.11.2018 г. към цитираният договор за цесия, от което се установява, че под
номер 233 в него е вписано задължение на Д.В.Р. по договор № 1968264 от
09.12.2013 с отпусната главница 900 лева; общо дължимо по кредита – 1857.76
лева; остатък дължима сума към датата на засичане (01.11.2018 г.) – 1690.09
лева; лихви за просрочие към датата на засичане (01.11.2018 г.) – 20.33 лева.
Приложено е заверено копие на потвърждение за сключената цесия.
По делото е приложено и заверено копие на пълномощно
от 09.09.2015 г., от което е видно, че „И. А. М.“ АД е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.“
АД да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на
длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им рамков договор за
цесия от 16.11.2010 г.
Представени са уведомителни писма с изх.№
УПЦ-П-ИАМ/3162180 от 02.11.2018 г. и изх. № УПЦ-С-ИАМ/3162180 от 13.11.2019 г. за извършеното прехвърляне на
вземания, изходящо от „И. А. М.“ АД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД по пълномощно,
адресирани до ответника Д.В.Р. ***. Видно от приложените известия за доставяне
на Български пощи и „Л. Е.“, същите не са връчени на получателя, като уведомителните
писма са върнати на подателя.
При така установените факти, от правна страна съдът
намира предявеният иск за неоснователен, като съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането
на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента
на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – А.з.с.н.в.“
ЕАД *** /преди това ООД, а впоследствие АД/.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Частното правоприемство се основава на договора за цесия
между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД (сега
„А.з.с.н.в.” ЕАД) от 16.11.2010 г. Ето защо ищецът в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“
ЕАД ***, на общо основание следва да представи доказателства, че длъжникът е
уведомен на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се
приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до
ответника /длъжника/ играе ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на
предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК при развило се
заповедно производство, както и връзката на този иск с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение от РС К., настоящият съдебен състав счита, че
длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на заявлението
за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като
заявлението е подадено от дружеството – правоприемник, въз основа на сключения
Договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за да има действие по
отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо
по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е
изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно,
че длъжникът е уведомен – двете уведомителни писма са върнато невръчени.
Дори съдът да приеме доводите на ищеца, че няма пречка
уведомлението за цесия да се връчи с исковата молба, в настоящият случай прехвърлянето
не вземанията не е стигнало до знанието на ответника. По ч. гр. д. № 2712/2019
г. заповедта за изпълнение не е получена от длъжника – връчена е на основание
чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК и след
като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за
изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В това производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен
представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими
към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. На
ответника е назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, на когото
са връчени съдебните книжа. Процесуалното представителство може да произтича от
закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор,
а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т. см. т. 6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Особеният представител не може обаче с действията си да засяга
материалноправната сфера на представляваното лице. Същият не може да прави
признание на иска, не може да сключва спогодби, не може да извършва отказ от
право. От невъзможността особеният представител да ангажира материалноправната
сфера на ответника следва и че същият не е пасивно легитимиран да получава от
името на ответника изявления, в резултат от които в патримониума на ответника
биха възникнали задължения спрямо дадено лице.
В този смисъл е т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. От изложеното следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ и Приложение № 1 към него, а и след като особеният представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага (в този смисъл Определение
№567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – А.з.с.н.в.“
ЕАД *** /преди това ООД, а впоследствие АД/.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Частното правоприемство се основава на договора за цесия
между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД
(сега „А.з.с.н.в.” ЕАД) от 16.11.2010 г. Ето защо ищецът в настоящия правен
спор „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, на общо основание следва да представи доказателства,
че длъжникът е уведомен на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като в противен случай,
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се
приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до
ответника /длъжника/ играе ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата хипотеза на
предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК при развило се
заповедно производство, както и връзката на този иск с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение от РС К., настоящият съдебен състав счита, че
длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на
заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение.
Тъй като заявлението е подадено от дружеството – правоприемник, въз основа на
сключения Договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за да има
действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало
изискуемо по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да
е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно,
че длъжникът е уведомен – известията за доставяне са върнати с отбелязване, че
уведомителните писма не са връчени.
Дори съдът да приеме доводите на ищеца, че няма пречка
уведомлението за цесия да се връчи с исковата молба, в настоящият случай
прехвърлянето не вземанията не е стигнало до знанието на ответника. По ч. гр.
д. № 2712/2019 г. на РС В. заповедта за изпълнение не е получена от длъжника –
връчена е на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по
чл.47, ал.1 от ГПК и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В това производство обаче длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК, на когото са връчени съдебните книжа. Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда
особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява. Особеният представител не може обаче с действията си да засяга
материалноправната сфера на представляваното лице. Същият не може да прави
признание на иска, не може да сключва спогодби, не може да извършва отказ от
право. От невъзможността особеният представител да ангажира материалноправната
сфера на ответника следва и че същият не е пасивно легитимиран да получава от
името на ответника изявления, в резултат от които в патримониума на ответника
биха възникнали задължения спрямо дадено лице.
В този смисъл е т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. От изложеното следва, че особеният представител
не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ и Приложение № 1 към него, а и след като особеният представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага (в този смисъл Определение
№567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о.).
На следващо място е нужно да се отбележи, че съгласно
Решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на І ТО на ВКС, препращащо към
Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011г.на Съда на ЕС, във всеки конкретен
случай съдът изследва дали са положени усилия за откриване на длъжника в
зависимост от индивидуалните обстоятелства. В случая това не е сторено, тъй
като, видно от изготвената справка по
реда на Наредба 14/18.11.2009 г., настоящият адрес на длъжника от 03.07.2018 г.
(т. е. преди датите на изпращане на двете уведомителни писма) е в гр. К., ул.
„К.“ №*, а не на ул. „К.“ №*, където са представени доказателства да е правен
опит за връчване на уведомлението за извършената цесия. В договора за паричен
заем като адрес на заемателя също е посочена ул. „К.“ №** в гр. К..
Ето защо следва да се приеме, че след като не е
изпълнена процедурата по чл.99 от ЗЗД, то вземането спрямо кредитора, който е
завел исковата молба в съда, не е станало изискуемо, тъй като длъжникът не е
бил известен за извършената цесия. Следователно при така установената
фактическа обстановка предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и липсата на направени
разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адв. И.Д..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. *,
офис *, със законен представител Д. Б. Б., чрез юрк. Е.Р. за признаване на установено, по
отношение на Д.В.Р., ЕГН: **********,***, настоящ адрес:***, че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД следните суми, за които по ч. гр.
д. №2712/2019 г. по описа на РС В. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 799. 98 лв.
(седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) – главница
по договор за паричен заем;
- сумата от 110.16 лв. (сто
и десет лева и шестнадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 27.04.2018
г. до 24.10.2018 г.;
- 45.00 лв. (четиридесет и
пет лева) – такса разходи за събиране на просрочени вземания;
- 714.62 лв. (седемстотин и
четиринадесет лева и шестдесет и две стотинки) – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, за периода от 27.04.2018 г. до 24.10.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска);
- 73.15 лв. (седемдесет и
три лева и петнадесет стотинки) – обезщетение за забава за периода от
28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението – 05.07.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. И.Д.
разходен касов ордер за сумата от 352.00 лв. (триста петдесет и два лева)
депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: