№ 688
гр. Перник, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720102640 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. К.. Твърди, че с решение,
постановено по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на Районен съд Перник, потвърдено с
решение, постановено по в.гр.д. № 608/******. по описа на Окръжен съд Перник е
прекратен брака с ответника – Д. Й. К., като на него са възложени родителските
права върху детето им – Й. Д. Й., роден на **********, определен е режим на лични
отношения с майката, която е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка.
Твърди, че определеният режим на лични отношения не е спазван и са
ограничавани контактите с детето чрез средства за отдалечена комуникация. Тези
ограничения били наложени от ответника, което от своя страна обърква и смущава
детето, то се страхувало от баща си да комуникира с майка си.
Твърди се, че при един от опитите да се срещне с детето – ******** е била
нападната и удряна от родителите на ответника, които я набедили, че е *********** и
предявили срещу нея иск по ЗЗДН.
Счита, че ответникът настройва детето срещу нея, тъй като е чувала изрази от
детето, вменяващи вина са създалата се ситуация. Станала е свидетел от публикации
във фейсбук, че детето е в неподходяща компания без родителски надзор.
Твърди, че влиянието на ответника е неблагоприятно спрямо детето и че тя е по
– пригодният родител да упражнява родителски права, както и че разполага със
съответните условия за това.
Поддържа, че са налице предпоставките да бъде изменен режима, определен с
горецитираните съдени решения, тъй като ответникът е занижил родителският си
контрол, неглижирал е нуждите на детето, не е осигури спокойна и подходяща семейна
среда. Твърди, че работи и получава добро възнаграждение. Приема, че сегашната
обстановка за детето е травмираща, тъй като бащата го настройва срещу нея.
С оглед на изложеното моли съда да измени постановеното с решението по гр.д.
1
№ 3653/2019 г. по описа на Районен съд Перник като родителските права се
предоставят на майката, определи се режим на лични отношения с ответника и същия
бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез неговата майка в размер
на 350,00 лева месечно, считано от депозиране на исковата молба, платима на първо
число за съответния месец, както и законна лихва в случай на забава.
Моли съда да постанови привременна мярка относно упражняването на
родителските права, който да бъдат предоставени.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Счита предявените искове за допустими,
но неоснователни. Признава фактите относно развода, но оспорва изцяло твърденията,
изложени в исковата молба относно ограничаван на срещите между детето и майката
съгласно определения режим на лични отношения и неполагането на грижи. Твърди,
че след раздялата от ********** са постигнали съгласие за споделено отглеждане на
детето, но тогавашният приятел на майката – М. е оказвал лошо влияние. Бил е
разследван и задържан за ***********, което е и причината да не желае детето да
пребивава продължително с ищцата.
След ******. също не е възпрепятствал срещите с детето, но е имало случаи
когато то не е желаело да бъде с майка си, тъй като било ангажирано с извънкласни
занимания по футбол. Майката е била поканена да наблюдава участията на детето но
не е присъствала, което натъжавало детето. Отрича да е отправял заплахи и обиди към
ищцата, като същевременно твърди, че той е бил обиждан и удрян от нея.
Представя своята гледна точка за събитията от ********, както и за
взаимоотношенията между неговите родители и ищцата. Отрича детето да е в
неподходяща компания и твърди, че оценките му са отлични. Приема, че не са налице
предпоставките за изменение на определения режим на лични отношения и възлагане
на майката на родителските права. Твърди, че познава нуждите на детето и откликва
на неговите потребности. Осигурява му всичко необходимо и го стимулира с подаръци
и почивки с оглед постигнатите учебни резултати. Твърди, че повишен в длъжност и
доходите му са достатъчни за отглеждане на детето, както и че разполага и с второ
жилище.
Твърди за случай, в който ищцата е инициирала скандал пред приятелите на
детето, което го е засрамило, след което е отказала временно да върне дрехите на
детето, вкл. спортният му екип, който е бил необходим за тренировка на следващия
ден.
Моли съда да не се произнася по привременните мерки, тъй като е налице
режим на лични отношения, който е в интерес на детето.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а същото се установява и от представените по делото
доказателства, че страните са родители на детето Й. Д. Й.., че сключеният между тях
граждански брак е прекратен и е определено родителските права да се упражняват от
бащата.
Спорно е всичко останало като всяка една от страните се домогва да установи
високия си родителски капацитет, и ниския такъв на другия родител.
От представените писмени доказателства съдът приема, че всяка една от
2
страните разполага с необходимите условия за отглеждане на детето и с достатъчно
средства да издържа себе си и него.
Установява се също, че спорът между родителите, след бракоразводното дело, е
изключително задълбочен, като непрестанно е отнасян до ДСП и органи на МВР. Бил е
депозиран сигнал от родителите на ответника срещу ищцата по ЗЗДН, която молба е
отхвърлена като неоснователна, а по същия повод Й. К. С. – ********* е признат за
виновен за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК с присъда, постановена по н.д.ч.х №
2022/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
По делото се установи, че детето е ******** еднократно ********, вид ******
който е оказал негативно влияние, като всяка една от страните отправя нападки и
твърди, че не е осъществен адекватен контрол от другия родител.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели. Всяка една група
от тях е подчертала положителните качествата на страната, за която свидетелства и
посочила негативи в поведението на другата страна.
По делото е разпитан и един от социалните работници, работил със страните за
изчистване на разногласията между тях. Същият е заявил, че детето е споделяло с
него, че желае да живее с баща си, като обича и двамата си родители. Изключително
добре е приело, по думите на служителя - „Детето буквално се гордееше с родителите
си…“. че са имали период, в който не са се карали. Имало е периоди, в които детето не
е желаело да се вижда с майка си, но това е преодоляно.
По делото е изслушана и приета СПЕ, оспорена от ищеца. В заключението се
сочи, че – страните са силно емоционални, тези емоции преминават в конфликт,
подклаждан от странични фактори. Трудно се чуват и не могат да постигнат
консенсус.
Допълва се, че детето изпитва и демонстрира силна привързаност към бащата,
като желае да има и близки взаимоотношения с майката, но основно в определения му
режим и конкретни поводи.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението като подчертава, че
заключението акцентира върху взаимоотношенията между детето и родителите му.
Съдът кредитира изцяло експертизата и се солидаризира изцяло с изводите ,
доколкото същите са изготвени подробно, обективно, компетентно, при съобразяване
на необходимите професионални стандарти и методики, както и поради
обстоятелството, че на база професионалният си опит, съдът съзря същото, което и
вещото лице установява – липса на диалог, опит на родителите да докажат на другия,
че са по – добри от него, като използват за целта останалата им единствена допирна
точка – детето.
По делото двукратно е изслушано детето. Обобщавайки неговите отговори,
съдът достига до извод, че то желае сегашното положение да бъде запазено. Изказва се
относно обичта, която изпитва и към двамата си родители, но предпочита да живее с
баща си. Като причина посочва повечето допирни точки в общуването, грижите, които
той полага за него, инцидентните проявления на майка му, която му подарява дрехи и
спортна екипировка, а в следващ момент го лишава от тези подаръци. Разяснява как
прекарва времето си със всеки един родител.
По делото като доказателства са прието и множество писмени доказателства –
протоколи от срещи пред ДСП и чат кореспонденция между детето и родителите му,
като от същите се установява вече изложеното за прието, вкл. твърденията на
ответника, че ищцата е отправяла обиди и заплахи по адрес на детето и ответника.
При така установената фактическа рамка, съдът прави следните правни
изводи.
3
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на
разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно
упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер
представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи
единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от
страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е
по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на
детето. В конкретния случай се иска изменение на вече определеното с решение,
постановено по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на Районен съд Перник.
По правилото на чл. 59, ал. 4 СК съдът решава след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДетето
законодателят дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез преценката на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето,
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
От значение са също способностите на родителите да водят диалог в името на
детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия
родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която
евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения.
Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в
съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.
По делото се установи се, че от раздялата между родителите основните грижи
са били полагани от бащата.
Хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които родителите разполагат,
са еднотипни, като бащата, така и майката разполагат със самостоятелни жилища, в
които е обособена стая за детето. И двамата родители разполагат с необходимите
финансови ресурси. И двамата са емоционално ангажирани да предоставят на детето
ежедневни материални и духовни грижи. Детето се намира във възраст, в която от
съществено значение е наличието на авторитетна фигура, която му оказва
необходимата емоционална подкрепа. Детето е на почти ******* години, от мъжки
пол, като е силно привързано към своя баща, по който критерий бащата има превес.
Установи се също, че бащата получава подкрепа от своите родители ежедневно (в тази
насока за показанията на свидетелите). Майката е декларирала такава подкрепа и от
своето разширено семейство, но по тъжно стечение на обстоятелствата майка
наскоро е починала, а баща и работи и живее в *******
Ето защо съдът приема, че по критериите грижи и отношение на родителите
към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, и
възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето, възможности за
задоволяване на базисните му потребности по отношение на посещение на училище,
здравни грижи, хигиена, външен вид, сигурност и топло отношение и двамата
родители имат равен потенциал.
По останалите критерии обаче, които според ППВС № 1/1974 г. (на което и
4
ищецът се позовава в писмената си защита) обуславят интереса на детето при
решаване на спор за родителски права, предимство има бащата към настоящия
момент. Това е така първо защото детето е израствало през последните няколко години
в неговото обкръжение. В случая е налице силна емоционална връзка и привързаност
на детето с бащата. Детето се чувства по - сигурно при баща си, тъй като към момента
живее при него, а трайното му преместване да живее при майка си би му създало
психически дискомфорт. Важно е да се отбележи, че родителски капацитет на майката
изостава от този на бащата. Нервните изблици, в които обижда детето, подарява
нещо, а в следващия момент го отнема, не могат да доведат до нищо позитивно в
отношенията с детето. Данни в тази насока са подробната чат кореспонденция,
приета по делото като доказателство, проведена между детето и баща му, в която то
пресъздава обидите и заплахите, отправени от майка му по адрес на детето и
ответника – л. 61, 168 – 171, 235 - 237.
От своя страна ищцата също е представила чат кореспонденция, но от нея се
установява единствено натрапчива нетърпимост към поведението на детето, което не
отговаря на съобщенията . Не се установява, то да е ограничавано както се твърди в
исковата молба. При внимателен прочит, отчитайки активността на майката и редките
обратни връзки, прозира подтиснатото от самото дете нежелание (вътрешна борба
между „очаквано правилното“ и „желаното от детето“ поведение) да комуникира в
дадения момент.
По делото бе установено чрез различни доказателствени източници, че детето е
жизнено, ученолюбиво, с високи интелектуални заложби и интереси, пълен отличник
и блестящо справящо се в избрания от него спорт. Фактическата раздяла на
родителите ноторно е стресогенно събитие в живота на всяко дете, но в случая върху
психиката му е било оказано многократно по-интензивно напрежение, поради
поведението на самите родители. Роля именно на родителите като възрастни е да
ангажират своя личностен ресурс, за да преодолеят неразрешените помежду си
конфликти, и да съхранят психиката на собственото си дете, а не да го въвличат в
собствените си неразбирателства. Вместо това обаче след като родителите не са
съумели да постигнат консенсус (съгласно препоръките на социалните работници и
нееднократно в рамките на настоящото производство доброволно уреждане на спора
не бе постигнато), те са прехвърлили отговорността за решението на детето, като са го
поставили в невъзможна за възрастта му ситуация – да избира между своите двама
най-близки души. Подобна ситуация единствено би нарушила връзката „родител-дете“
и би предпоставила задълбочаване на съществуващата проблематика в отношенията.
Ако родителите не съумеят да намерят начин за комуникация един с друг, не биха
могли да намерят и пътя за ефективна комуникация със своето дете. Роля на
възрастния е да очертае адекватни правила, които сам спазва, да даде личен пример в
поведението и междуличностните взаимоотношения, включително и като ограничи и
неблагоприятното въздействие на трети лица. В конкретния случай, от поведението на
майката в съдебна зала, съдът съзря искреното желание за провеждане на диалог и
взаимни отстъпки, пряка загриженост и разбиране, че интересите на детето са най –
важни, но това поведението трябва да се пренесе и в извън нея, като присъства
ежедневно.
Съдът приема, че по всички критерии, визирани в В § 1, т. 5 от допълнителните
разпоредби на ЗЗД превес има бащата. Този извод не се разколебава и от показанията
на свидетелите на ищцата, които са поддържали в унисон с нейните твърдения, че
бащата възпрепятства контактите между детето и майка. Както бе посочено, детето е
на почти ********, напълно способно да избира и контролира контактите със своите
родител. Възрастта е крехка, но много скоро (вероятно преди приключване на
инстанционния контрол по това решение), детето само би реагирало на всяко
5
незаслужено санкционно поведение спрямо него. Същото ще бъде в състояние да
осъзнае и оцени евентуално поведение на някой от родителите си, ако той предприеме
манипулативен подход и опита да повлияе във взаимоотношенията му с другия
родител по начин, различен от действителните чувства на детето.
Родителските права следва да се упражняват и занапред от бащата, при
определения режим на лични контакти с майката. Съдът възприе като крайно
негативно поведението на Й. К. С., осъществил ********** спрямо ищцата. Съдът
приема, че това е случай, осъществен от лице, израствало с приемливо в неговото
съзнание, че ***** е универсален метод за налагане на своята теза спрямо физически
по - слаби. Това възприятие не може да бъде преодоляно (в съзнанието на дееца то не е
укоримо), като единствения възможен благоприятен развой е тези разбирания да
останат у техните носители. Единствената причина, поради която ответникът не е
санкциониран в настоящото решение за поведението на неговия баща, е защото това е
изолиран случай. Тази санкция би била необходима, тъй като отговорността за
възпитанието пряко рефлектира и върху задължението на детето да бъде осигурен
благоприятен кръг за развитие като от него се изключат негативните фактори, били те
и възходящи роднини. На този етап съдът не приема, че „детето е в риск“ от
обкръжението на бащата и разширения семеен кръг, а още по – малко от самия него и
грижите, които полага.
Не следва да се изменя режима на лични отношения, такова искане не е и
правено. Въпреки това съдът служебно прие, че това не е необходимо.Както бе
посочено детето е във възраст, в която само би могло да реши, кое е добро за нега.
Несъмнено може да му бъде повлияно, но съдът приема, че от данните по делото се
установява, че майката сама вреди на връзката със сина си, а ограничения от страна на
бащата не се установиха.
Не е от значение дали единият родител е осигурил по – нови уреди, дрехи,
мебели и всичко с материална измеримост. Важното е кой осигурява семейния уют. В
тази връзка съдът се съобразява изцяло с желанието на детето, поради което
предявения иск да се измени постановеното с решението по гр.д. № 3653/2019 г. по
описа на Районен съд Перник като родителските права се предоставят на майката и се
определи режим на лични отношения с ответника следва да бъде изцяло отхвърлен
като неоснователен.
При извода за неоснователност на главната претенция, такава е и тази за
осъждане на ответника да заплаща издръжка, тъй като такава се дължи от родителят,
на който не са предоставени родителски права.
Ответникът е поискал определената с решение, постановено по гр.д. №
3653/2019 г. по описа на Районен съд Перник да бъде изменена на 200 лева месечно, но
това е станало едва с писмената защита. Такъв иск не е предявяван, не е докладван и
не е разглеждан, поради което съдът не дължи произнасяне по същество. Искането
следва да се остави без разглеждане
По разноските:
Съгласно приетото в ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТ,
чл. 78 ГПК се прилага единствено при пълно уважаване или отхвърляне на молбата
и/или прекратяване по вина на съответната страна, а в останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В конкретния случай
предявената претенция е счетена за неоснователна, поради което в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 900,00 лева съгласно представения списък.
В светлината на гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. К., *********** срещу Д. Й. К., ЕГН
********** искове на основание с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК за
изменение на постановеното с решението по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на Районен
съд Перник като родителските права се предоставят на С. Г. К., определи се режим на
лични отношения с Д. Й. К. и същия бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
Й. Д. Й., чрез неговата майка в размер на 350,00 лева месечно, считано от депозиране
на исковата молба, платима на първо число за съответния месец, както и законна лихва
в случай на забава.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Д. Й. К., обективирано в писмената
защита, определената с решението по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на Районен съд
Перник издръжка да бъде увеличена на 200,00 лева месечно
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Г. К. да заплати на Д. Й. К.
сумата от 900,00 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в частта, в която е оставено
без разглеждане искането на ответника - в едноседмичен срок пред същия въззивен
съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7