Р Е
Ш Е Н
И E
гр. Бяла
Слатина, 24.06.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на 29 май, Две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Т., като разгледа
докладваното от Съдията гр.д. № 1542 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е исковата молба от М.Т.Г. с
ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***, офис № 309 против Земеделски производител А.З.К. с ЕИК ********** ***, с която
е поискала съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответника да
заплати на ищцата общата искова сума от 1087,45
лв., от която: 68,95 лв.
представляваща частично арендно плащане за стопанската 2016/2017г. и сумата от 1018,50 лв. представляваща цялостно
арендно плащане за стопанската 2017/2018г. за нивата от 20.370 дка, имот №
031006, в м.“Под село“ по плана за земеразделяне на с.П., обл..В., поради неспазване на договореното арендно
плащане от 50.00 лв. за един дка зем.земя в аренден договор от 02.02.2016г.
вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 241/03.02.2016г., акт № 156, том първи, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата
молба-27.11.2018г. до окончателното й изплащане, като й се присъдят и
направените по делото разноски.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ.
Ответника Земеделски производител А.З.К.,
чрез пълномощника си адв. П.П. ***, в
срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор във връзка с предявената
искова молба, като е оспорил исковите претенции на ищцата по размер, но не и по
основание по изложените в него съображения. Представил е писмени доказателства.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на
страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата в исковата молба навежда доводи,
че има сключен с ответника Земеделски производител А.З.К. с ЕГН ********** ***,
договор за аренда на зем.земя от 02.02.2016г. с нотариална заверка на подписите,
вписан в СВ при БСлРС в дв.вх.регистър № 241, т.I, Акт № 156/03.02.2016г.
Предмет на договора за аренда е земеделска
земя, собственост на наследниците на А./А./М.М.поч. на 09.04.1976г.,
представляваща НИВА с площ 20.370 дка,
имот № 031006, трета категория зем, в м.”Под село” по плана за земеразделяне на
с.П., обл.В., при граници: имоти с №№№№№№ 000040, 098006, 031005, 098001, 000870
и 031007. Един от наследниците на този наследодател е ищцата М.Т.Г..
Срока на договора уговорен в т.1.1 от
същият е 5 стопански години, считано от 01.10.2016г. до 01.10.2021г.
Съгласно клаузата на чл.4.2 от договора двете
страни се съгласяват за арендно плащане в размер на 50.00 лв. за един декар
земя или натура съгласно пазарни цени за килограм върху левовата равностойност
на декар арендна зем.земя. Арендното плащане се извършва еднократно, след
приключване на стопанската година, а
именно от 01 октомври на същата година.
В и.м. ищцата твърди, че арендатора за
стопанската 2016/2017г. й превел арендно плащане в размер на 949,55 лв., видно
от банковото извлечение на нейната сметка/л.0 от делото/, като остават дължими
68,95 лв.
За стопанската 2017/2018г. арендатора не
й изплатил цялото дължимо арендно плащане в размер на 1018,50 лв., поради което
за нея се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
С исковата молба ищцата е представила
договор за аренда от 02.02.2016г.в оригинал/л.6 от делото/, у-ние изх.№
342/26.10.2018г. изд.от Кметство с.П., обл.В. за наследници на А./А./М.М.поч.
на 09.04.1976г., у-ние изх.№ 851/30.11.2015г. изд.от Кметство с.П., обл.В. за
идентичност на лице с различни имена за А./А./Менов Мустафов, Н.А.№ 1207, т. VII, н.д.№ 1484/25.08.1995г. по описа на РС-Б.Слатина за
собственост на зем.земя възстановена по
ЗСПЗЗ, справка за лице М.Т.Г. от СВ и извлечение от банковата й сметка за
преведени 949,55 лв. арендно плащане
през 2017г.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е
депозирал писмен отговор, с който твърди, че иска е допустим, но неоснователен
по изложените в него съображения. Навежда твърдения, че част от процесният
поземлен имот попада в недопустими площи в размер на 1.379 дка, поради което
сумата от 68,95 лв. е приспадната от арендното плащане за стопанската 2016/2017г.
за тази площ.
За стопанската 2017/2018г. навежда
твърдения за наличие на форсмажорни обстоятелства, за които е представил
писмени доказателства, като било налице частично унищожаване на реколтата,
поради което арендното плащане е
намалено на половина, т.е. по 25.00 за един дка.
Освен това по силата на Н.А.№ 170,
т.III,рег.4288, н.д.№ 539/20.09.2018г. на нотариус Ан.Карабенчева с рег.№ 010
на НК на РБ с район на действие РС-Б.Слатина за продажба на недвижим имот,
процесинят имот с площ 20.370 дка, имот № 031006, трета категория зем, в м.”Под
село” по плана за земеразделяне на с.П., обл.В. е продаден на Д.Г.Б., чрез
пълномощника му Михаил Дулев за сумата 24 852,00 лв./л.51 от делото/. С
уведомително писмо изх.№ 62/26.09.2018г. купувача на имота Д.Г.Б. уведомил Земеделски
производител А.З.К. за промяна в собствеността на процесният имот, като е
поискал за стопанската 2018/2019г. и следващите стопански години до изтичане на
договора за аренда, дължимото арендно плащане да му бъде превеждано по
посочената от него банкова сметка./***.36 от делото/.
От така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАЗ,
действаща към момента на сключването на договора за аренда, когато договорът за
аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Цитираната
разпоредба гласи, че: „Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си“. С оглед на така цитираните разпоредби се
налага изводът, че договорът за аренда може да се сключи само от един или само
от някои от собствениците на земеделската земя и в случаите, в които някой от
съсобствениците има претенции, то тези отношения се уреждат между
съсобствениците съобразно квотното съотношение на съсобственост както по
отношение на правата, така и по отношение на задълженията.
В настоящия случай договорът е сключен
само от един от съсобствениците – М.Т.Г., като този договор има действие и по отношение
на останалите съсобственици, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /изм.,
бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016г., т.е. редакция преди изм. на Закона за арендата в земеделието с ДВ бр.13 от
2017 година/.
Тъй като и към настоящия момент
договорът за аренда съществува в правния мир, същият обвързва с произтичащите
от него права и задължения страните в настоящото производство. Обстоятелството,
че след сключването на арендния договор, на 20.09.2018 год. процесният имот с
площ 20.370 дка, имот № 031006, трета категория зем, в м.”Под село” по плана за
земеразделяне на с.П., обл.В. е продаден с Н.А.№ 170, т.III,рег.4288, н.д.№
539/20.09.2018г. на нотариус Ан.Карабенчева с рег.№ 010 на НК на РБ с район на
действие РС-Б.Слатина на Д.Г.Б., не изключва възможността на ищцата в
качеството й на страна по арендния договор, сключен с ответника за
претендираните стопански години 2016/2017г. и за 2017/2018г. да защити правата си, произтичащи от този
договор.
Безспорно бе установено, че между страните по
делото е възникнало валидно арендно правоотношение по силата на договор за аренда на зем.земя от 02.02.2016г. с
нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при БСлРС в дв.вх.регистър № 241,
т.I, Акт № 156/03.02.2016г., с който на ответника е предоставена за
ползване нива с площ 20.370 дка,
имот № 031006, трета категория зем, в м.”Под село” по плана за земеразделяне на
с.П., обл.В.. С този Договор страните са регламентирали
конкретното съдържание на арендните правоотношения помежду си и срока на
действие на договора – пет години,
считано от 01.10.2016 година.
С оглед
представения по делото договор за аренда, съдът счита, че същия е породил
действие между страните и същите са
извършили насрещните престации, като арендуваният обект по договора е предаден.
В §2, т.3 от ДР на ЗАЗ е дадено легално
определение за „стопанска година”, като това следва да се счита за времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година. През стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018г.за
които се претендират дължимите суми, страните по настоящото производство са
били във валидно правоотношение по повод договор за аренда. Предвид
гореизложените съображения, през това време ищецът следва да докаже, че е
изпълнил основното си задължение като арендодател по договора - да предостави
на ответника цялата уговорена с договора площ земеделска земя, като при това
положение, ответника следва да се счита за виновен за неизпълнението или
неточното изпълнение на поетото задължение. Ответника се освобождава от
имуществена отговорност, само ако докаже, че неизпълнението или неточното
изпълнение на неговото задължение се дължи на обстоятелства, които той не е
знаел, не е предизвикал, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, както и да
предотврати.
Въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че
ищецът-арендодател е бил изправна страна по договора, тъй като е предоставил на
ответника–арендатор владението и ползването на земеделската земя в землището на
с. П., обл. В. за която се претендира
арендното плащане и е осигурил на същият спокойно и безпрепятствено ползване на
този имот. Неоснователно е възражението на ответника, че претендираните суми са
дължими в по-малък размер, тъй като арендодателят не е изпълнил задълженията си
по договора, а именно, че част от нивата в размер на 1.379 дка, цялата с площ 20.370 дка, имот № 031006,
трета категория зем, в м.”Под село” по плана за земеразделяне на с.П., обл.В. не отговаря на
изискванията за ползването й, тъй като тази част е необработваема. Задължението
на арендатора да извърши арендно плащане не зависи от това дали той реално ще
ползва или не арендованата земя, а произтича пряко от договора, който той е подписал.
Възражението, че част от земята в размер на 1.379 дка от имот № 031006, е негодна за ползване,
е ирелевантно. Арендаторът не е правил такова възражение по-рано. Дори и земята
в този размер посочен от него да е необработваема, това не освобождава автоматично
арендатора от арендно плащане. Ако част от земите са негодни да се използват за земеделски нужди,
това би могло да бъде предпоставка за частично разваляне на договора. Данни
ответника-арендатор да е сезирал арендодателя за неизпълнение на задължението
му по договора, да е поискал изпълнение на това задължение през периода на
действието му, респ. да е поискал прекратяване на договора за аренда на такова
основание, не се съдържат, а се явяват единствено като възражение в настоящото
съдебно производство. Ако обектът на договора не е предаден в надлежното
състояние, арендаторът може да иска привеждане на имота в състояние, което
отговаря на ползването му по договора. В случая арендаторът не се е възползвал от нито едно от предоставените
от закона възможности, а е счел, че не дължи изпълнение, каквато правна
възможност законът не му предоставя. Разпоредбата на чл.23 от ЗАЗ е
предоставила и други правни възможности за арендатора в случай, че отдаденият
под аренда обект на договора има недостатъци, но също не предвижда в такива
случаи неизпълнение на задълженията му за плащане на арендната цена. Съгласно
чл.23, ал.1 от ЗАЗ, ако тези недостатъци на обекта го правят изцяло или отчасти
негоден за ползване по договора и недостатъците бъдат открити в срок до една
година от предаването, арендаторът има право на обезщетение или съответно на
намаляване размера на арендното плащане. Съгласно чл.24 от ЗАЗ, арендодателят
не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при
сключването на договора или са могли да бъдат забелязани от него при обикновен
преглед на обекта на договора, освен ако те са опасни за неговото, на членовете
на домакинството му или на работниците здраве. Дори да се приеме, че на
ответникът не е било известно, че част от арендуваната зем.земя, предмет на
договора, е необработваема, то това обстоятелство е могло да бъде констатирано от него при
обикновен преглед на обекта на договора-земеделска земя и да направи
съответното за това възражение към арендодателя, като ответника се възползва от
някоя от предвидените в закона правни възможности за това, което в случая не е сторено.
Неоснователно
е възражението на ответника в писменият му отговор, че за стопанската
2017/2018г. са налице форсмажорни
обстоятелства, довели до частично унищожаване на реколтата за 2017/2018г. и
арендното плащане ще бъде намалено наполовина, т.е. по 25.00 лв. на дка.
Действително в т.5.3. от договора за аренда е вписано, че при настъпили
форсмажорни обстоятелства по см. на чл.306 от ТЗ / пълно или частично
унищожаване на реколтата/ могат да бъдат договаряни други размери на арендното
плащане.
По
делото липсват писмени доказателства за договаряне между страните по делото на
арендното плащане предвид настъпилите
форсмажорни обстоятелства за стопанската 2017/2018г. Ответника е
представил писма изд.от НИМХ-Плевен/л.37-40 от делото/ относно нанесени щети на посеви от слънчоглед през
м.юни и юли 2018г. вследствие на проливни валежи, придружени със силен пулсиращ
вятър, както и за нанесени щети на посеви от пшеница за м.септември, м.октомври
и м.ноември 2018г. вследствие на воден дефицит в землището на с.П., общ.Бяла
Слатина. В случая няма данни по делото процесната нива цялата с площ 20.370 дка, имот № 031006, трета категория зем, в
м.”Под село” по плана за земеразделяне на с.П., обл.В. с какви селскостопански
култури е била засята и от кого/кой арендатор/ за стопанската 2017/2018г. и
дали посочените в писмата изд.от НИМХ-Плевен негативни
метереологични условия /обстоятелства/ са засегнали тези култури. Освен това
посочените
форсмажорни обстоятелства биха засегнали всички ниви в землището на с.П., обл.В.,
а не само процесната предмет на сключеният между страните договор за аренда.
Неоснователно
е твърдението на ответника посочено в писменият му отговор, че поради липса на
сключено споразумение между стария и новият собственик, не е ясно в чия полза
следва да бъде извършено арендното плащане за стопанската 2017/2018г.
От приложено
споразумение по чл.37в,ал.2 от ЗСПЗЗ и приложението към него за стопанската
2016/2017г. е видно, че имот № 031006 за собственик А. М.М.се ползва от
„Агромоделинвест“ ООД, не и от ответника по делото. Това обстоятелство е
ирелевантно в случая, тъй като в т.3.7 от договора арендатора има право да
преарендова зем.земи, да участва в споразумение с цел окрупняване на
зем.масиви. Това реализирано право не го освобождава от задължението да заплати
дължимото арендно плащане на ищцата за претендираните стопански години.
Видно от
приложеното с отговора уведомително писмо изх.№
62/26.09.2018г. Д.Г.Б.(новият собственик на процесният зем.имот) уведомил
Земеделски производител А.З.К. за промяна в собствеността му, като поискал за
стопанската 2018/2019г. и следващите стопански години до изтичане на договора
за аренда, дължимото арендно плащане да му бъде превеждано по посочената от
него банкова сметка. ***топанската 2017/2018г., каквато е исковата претенция на
ищцата.
Настъпилото
в хода на процеса плащане на сумата от 949,50 лв. е ново обстоятелство, което
следва да бъде зачетено от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. Същото
представлява признание на иска по основание, но не и по размер, тъй като не е
заплатена цялата искова сума на ищцата. С тази сума е заплатено част от
арендното плащане за стопанската 2017/2018г., като процесуалният представител
на ответника в с.з. заяви, че това е сумата за реално ползване на земята от 18.991
дка , без 1.379 дка, която е необработваема.
Предвид
изложеното, неоснователно и ирелевантно е обстоятелството, че земята от 1.379 дка е необработваема и това
обстоятелство не освобождава ответника от задължението да заплаща уговорената
цена, доколкото същият е бил наясно с категорията и вида на земеделската земя още
при сключване на договора. Арендодателят е предоставил възможност на арендатора
да ползва арендованата земя, поради което последният е длъжен да плати
уговореното възнаграждение, освен ако не е преустановено действието на договора
по някакъв начин. Липсват и доказателства, които да удостоверяват по безспорен
начин, че към момента на сключване на договора за аренда и през следващите
изминали стопански години земеделският имот не е бил предаден от арендодателя на арендатора, за
които се претендират сумите. Безспорно
се установява, че частичното неизпълнение по договора за аренда (липса
на извършено арендно плащане по отношение на нива в местността „Под село” с
площ от 1,379 дка) се дължи на причина, за която ответника отговоря, т.е.
налице е виновно неизпълнение от страна на ответника-арендатор. В тази връзка,
съдът намира, че ответника-арендатор е съзнавал необходимостта от точно
изпълнение на задълженията си по чл.3.5 от сключеният от него договор за
аренда, в съответствие с правилото, установено в чл.8 от ЗАЗ, съзнавал е, че с
действията си, не изпълнява тези свои задължения, но въпреки това не е
предприел изискуемите съгласно договора и закона действия и не е заплатил
дължимото на арендодателя.
Предвид
гореизложеното се установи, че арендодателят е изпълнил задължението си по договор за аренда от 02.02.2016 година, с нотариална
заверка на подписите.
Всяко
задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това
задължение. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да
извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.
Според
чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. В арендния договор страните са договорили клауза/т.4.2./ съгласно която
дължимата сума-арендно плащане, е парично по 50.00 лв. за дка или в натура съгласно пазарни цени за
килограм върху левовата равностойност на дка зем.земя.
Претендираната
от ищцата сума в размер на 68,95 лв. представлява частично арендно плащане за
стопанската 2016/2017 година, която се дължи от ответника на ищцата и в този
размер иска е основателен и доказан.
За
стопанската 2017/2018 година ответника дължи на ищцата арендно плащане в размер
на 41.10 лв. Разликата от 27.90 лв. не се дължи на ищцата, тъй като с Н.А.№ 170, т.III,рег.4288, н.д.№ 539/20.09.2018г. на
нотариус Ан.К. с рег.№ 010 на НК на РБ с район на действие РС-Б.Слатина,
процесният имот
е продаден на 20.09.2018г./за 10 дни до 01.01.2018г./. Сумата от 949,50 лв. е
заплатена от ответника на ищцата в хода на процеса, която представлява арендно
плащане за стопанската 2017/2018г., поради което иска в тази част следва да се
отхвърли, като погасен чрез плащане.
Предвид
изложеното, предявеният иск за стопанската 2017/2018 година се явява
основателен и доказан за сумата от 41,10 лв. лева, като за разликата от 27.90 лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищцата,
съобразно представените доказателства е направила разноски в размер на 350.00
лева, от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Ответникът,
съобразно представените доказателства е направил разноски в размер на 300.00
лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски по делото
съобразно уважената част от иска. Или в случая, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски в размер на 35,42 лева
съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска. Или в случая, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените от него разноски в размер на 269,64 лева
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Земеделски производител А.З.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.С.К. ***, офис № 309, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от
ЗАЗ, сумата от 68,95 лв./Шестдесет и осем
лева и 95 стотинки/ представляваща част
от дължимо арендно плащане за стопанската
2016/2017г., сумата от 41.10 лв./Четиридесет
и един лева и 10 стотинки/ представляваща част от дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за
аренда, сключен на 02.02.2016г., вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№
241/03.02.2016г., акт № 156, том първи, между страните по девото за зем.земя с
площ 20,370 дка, имот № 031006, в м.“Под село“ по плана за земеразделяне на с.П.,
обл..В., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.11.2018г.(датата
на завеждане на исковата молба) до
окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К.
***, офис № 309 против Земеделски
производител А.З.К. с ЕГН ********** ***,иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ, за сумата 27.90 лв./Двадесет
и седем лева и 90 стотинки/ представляваща част от дължимо арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за
аренда, сключен на 02.02.2016г., вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№
241/03.02.2016г., акт № 156, том първи, между страните по девото за зем.земя с
площ 20,370 дка, имот № 031006, в м.“Под село“ по плана за земеразделяне на с.П.,
обл..В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.11.2018г.(датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К.
***, офис № 309 против Земеделски
производител А.З.К. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.8 от ЗАЗ, за сумата от 949,50
лв./Деветстотин четиридесет и девет лева и 50 стотинки/, представляваща
част от дължимо арендно плащане за стопанската
2017/2018г. по договор за аренда, сключен на 02.02.2016г., вписан в СВ при
БСлРС вх.рег.№ 241/03.02.2016г., акт № 156, том първи, между страните по девото
за зем.земя с площ 20,370 дка, имот № 031006, в м.“Под село“ по плана за
земеразделяне на с.П., обл..В., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 27.11.2018г. до окончателното й заплащанекато, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА Земеделски
производител А.З.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.К. ***, офис
№ 309, сумата 35,42
лв. разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА М.Т.Г. с ЕГН **********
***, чрез адв.С.К. ***, офис № 309 ДА
ЗАПЛАТИ на А.З.К. с ЕГН ********** ***, сумата в размер
на 269,64 лв. разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: