№ 1699
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205609 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. П. Т. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-004437/29.03.2022 г., издадено от Д.Д.Д., заемаща длъжност
Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция" /О „ПП“/, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.
НП се атакува като незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се
фактическите констатации, отразени в акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и НП, както и доказателствата, които ги
подкрепят. Твърди се, че описанието на нарушението, обективирано в НП не
отговаря на реалните събития, довели до реализиране на пътно-
транспортното произшествие /ПТП/. Моли се за отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, поддържа
изцяло изложеното в жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна - Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2022 г. около 17.20 часа жалбоподателят Д. П. Т. е
управлявал лек автомобил марка "*******" с peг. № ******** в с. ********,
1
по ул. „***********“, с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул.
„********“, като на разклона за комплекс „******“, при маневра ляв завой за
навлизане в крайпътна територия /посока намиращия се в близост паркинг и
комплекса/ не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се срещу него лек
автомобил – ********* с рег. № **********, който вследствие на удара с
автомобила на жалбоподателя се завъртял и реализирал ПТП и с насрещно
движещия се лек автомобил марка „*******“ с рег. № **************.
Заради възникналото ПТП на мястото на произшествието били изпратени
служители на ОПП – СДВР. Служителите от Отдел „Пътна полиция“, след
като се запознали със щетите по превозните средства, тяхното
местоположение, обяснения на тримата водачи, съставили 2 броя протоколи
за ПТП /с номера 1829312 и 1829313/, скица на ПТП, придружаваща двата
протокола и три броя декларации, попълнени от участниците в реализираното
ПТП. В резултат на настъпилото произшествие на жалбоподателя е съставен
АУАН № 575480/02.03.2022 г. от младши автоконтрольор В. И. З. за
нарушение на чл. 37, ал. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/. Актът
бил предявен и връчен на жалбоподателя, който в рамките на предвидения в
закона 7-дневен срок депозирал писмени възражения до
административнонаказващия орган /АНО/, които били разгледани, но приети
за неоснователни.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 22-4332-
004437/29.03.2022 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 37, ал. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00
лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.
Видно от Заповед с № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи административнонаказващият орган е компетентен да
издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да съставя
АУАН.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа
на показанията на свидетеля и актосъставител В. З., свидетеля Я. П. и
свидетеля К. Т. - участници в ПТП и преки очевидци на инцидента, както и
въз основа на писмените и веществените доказателства, приобщени към
материалите по делото. От показанията на свидетелите и приобщените по
делото писмени и веществени материали се установява мястото на
нарушението и посоката на движение на автомобила на жалбоподателя. От
приобщения по делото снимков материал и показанията на посочените по-
горе свидетели се разкрива и механизмът на настъпване на нарушението -
именно отнемането на предимство от страна на жалбоподателя по отношение
движещия се направо водач на ********* и предизвиканото в резултат на
предприетата от жалбоподателя маневра ПТП.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за
обжалване и изхожда от легигимирана страна в процеса, поради което се
2
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. Както
АУАН, така и НП отговарят в пълна степен на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, като по словесен път нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно по начин, който не накърнява правото на защита
на жалбоподателя и съдържа всички обективни признаци от състава на
вмененото нарушение. По идентичен начин нарушението е описано в АУАН
и НП, като покрива състава на законовата формулировка. В тази връзка съдът
не споделя изложеното от жалбоподателя твърдение за неправилно посочена
правна квалификация на извършеното нарушение – съответно по чл. 37, ал. 2
от ЗДвП. Текстът на посочената разпоредба предвижда, че водачът на
нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за
навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. В
случая се установява, че жалбоподателят Д. Т., управляващ пътно превозно
средство лек автомобил марка "*******" с peг. № ******** по ул.
„***********“ от Околовръстен път към ул. „********“, на разклона за
комплекс „******“, при маневра ляв завой с цел навлизане на крайпътна
територия (комплекс „******“) не пропуснал и реализирал пътно
транспортно произшествие с лек автомобил "*********" с рег. №
**********. В настоящия случай предприетата от жалбоподателя маневра е
касае навлизане в „крайпътна територия“, доколкото с реализиране на
маневра ляв завой в посока към комплекс „******“, жалбоподателят навлиза
в път, който има изцяло обслужващ характер с оглед намиращите се в
непосредствена близост два паркинга и комплекс за отдих и почивка.
Отделно от това в разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП са примерно
изброени видовете крайпътни територии, в които е възможно водачите на
нерелсови пътни превозни средства да навлязат - като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни. Използваният от
законодателя израз, а именно „и други подобни“ навежда на извода, че
изброяването на крайпътните територии не е изчерпателно.
Във връзка с направеното от жалбоподателя възражение за
непрочитане и необсъждане съдържанието на съставения АУАН преди
същият да бъде връчен, съдът намира посоченото възражение за
неоснователно. Видно от направените в предвидения от закона 7-дневен срок
от подписване на акта възражения, жалбоподателят Д. Т. е бил запознат с
правото си на писмени възражения срещу съставения акт и е упражнил
ефективно това свое право.
Недоказано остава твърдението на жалбоподателя, че пътното
произшествие е настъпило вследствие на несъобразената скорост, с която е
управлявал водачът на *********, в резултат на която е загубил управлението
3
на автомобила си още преди последвалия удар с управлявания от
жалбоподателя автомобил. Дори и водачът на ********* да се е движил с
несъобразена скорост, видно от свидетелските му показания, той е загубил
контрол над управлявания от него автомобил след натискане на спирачката с
цел избягване на удара с автомобила на жалбоподателя, който предприел
маневрата „завой на ляво“, когато другият автомобил е бил доста близо. След
като се е наложило насрещно движещия се автомобил да предприема
намаление на скоростта или спиране, за да избегне удар с маневриращия
автомобил, то очевидно предимството му е било отнето , т. е. не е бил
пропуснат. Това дали е имало място да мине или не, както и дали
маневриращият автомобил е бил навлязъл частично в отбивката, е без
значение за виновността на жалбоподателя, тъй като вече е била създадена
обстановка на отнето предимство – насрещно движещият се водач е възприел
препятствие на пътя.
По отношение наведения от Д. Т. довод за необсъждане на
обстоятелства, относими към водача на ********* - в това число
несъобразената скорост, шофирането без свидетелство за управление на
МПС, множеството предишни нарушения и пр., съдът намира за необходимо
да разясни на жалбоподателя, че това дали другият участник в ПТП е изряден
или не като водач на пътно превозно средство и дали е наказван за нарушения
по ЗДвП не е елемент от фактическия състав на извършеното нарушение,
нито може да се отчете като обстоятелство, смекчаващо
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вина пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС и
че завивайки наляво за навлизане в крайпътна територия, е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътя, който той напуска,
но не е сторил това.
За така извършеното нарушение АНО е наложил на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, като за налагането й
се е позовал на разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от
ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 - наказва се с глоба 200 лв.
водач, който поради нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие. Приложимият в конкретния случай текст на чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 ЗДвП предвижда неспазване на правилата за предимство, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението. Цитираната санкционна
норма е приложена правилно, тъй като задължението на управляващия пътно
превозно средство водач е да спазва правилата за предимство.
Правилно и законосъобразно е отмерен размерът на санкцията от 200
лева, наложена на нарушителя, тъй като същият е абсолютно определен от
законодателя и не дава възможност за индивидуализация.
Съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати нарушения на
материалния или процесуалния закон, обуславящи отмяна на обжалваното
НП, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
4
Липсват искания за разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-4332-
004437/29.03.2022 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел "Пътна
полиция", с което на жалбоподателя Д. П. Т. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение
на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5