Р Е Ш Е Н И Е №16
гр. Габрово, 11.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари
................. през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА...............
и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 291 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Жалбоподателят Ф.С.Ю. *** е
обжалвала Заповед №1034/29.10.2021г. на Зам. Кмет на Община Севлиево с искане
същата да бъде отменена.
В жалбата си Ф.Ю. твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна и неправилна. Действително
за процесния строеж не били налични строителни книжа и разрешенеие за строеж,
но следвало да се изследва факта дали същият не бил търпим строеж по смисъла на
§ 16, ал. 1 оат ПЗР на ЗУТ. Налице било съгласие на съседите съобразно чл. 21,
ал. 4 и ал. 4 от ЗУТ, обективирано в изискуемата форма като декларация.
Претендира въз основа на изложените в жалбата
съображения, доразвити допълнително в съдебно заседание отмяна на Заповед
№1034/29.10.2021г. на Зам. Кмет на Община Севлиево, като незаконосъобразна и
присъждане на направените по делото разноски.
За ответника Зам. Кмет на Община Севлиево, редовно
призован, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и
моли същата да бъде отхвърлена по подробно изложени съображения. Претендира
присъждане на разноски.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
ГАС в настоящия си
състав, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
процесното оспорване е Заповед №1034/29.10.2021г. на Зам. Кмет на Община
Севлиево, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в
гр. Севлиево, представляващ: "Второстепенна постройка и навес към нея
", находящ се в имот ******, кв. *** по плана на с. ***********, общ. Севлиево
без одобрени строителни книжа и Разрешение за строеж, както и поради факта, че
постройката не е допустима съгласно действащите към момента правила и нормативи
/чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ/.
Заповедта е издадена
на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.
Процесният строеж
е изпълнен без одобрени строителни книжа и без да е издадено Разрешение за
строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
което е дало основание на административния орган да приеме същия за незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ
и да разпореди премахването му.
Прието е, че
строежът не представлява търпим по смисъла на § 16, ал. 1 оат ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
тъй като не са налични изискванията на тези норми.
За строежа не са
налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на
§ 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
както и че не е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
В изпълнение на
законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на процесния
строеж, се е стигнало след извършване на надлежна проверка от страна на
служители на Община Севлиево, констатациите от която са обективирани в КА №17
от 13.10.2021г., в който е констатирано изграждането на разпоредения за
премахване незаконен строеж, находящ се в гр. Севлиево, представляващ:
"Второстепенна постройка и навес към нея ", находящ се в имот *****, кв. **
по плана на с. ***********,
общ. Севлиево без одобрени строителни книжа и Разрешение за строеж, както и
поради факта, че постройката не е допустима съгласно действащите към момента
правила и нормативи /чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ/.
Материалната
доказателствена сила на така представения и приет като доказателство по делото
КА не бе оборена, съответно съдът приема за доказани направените в него
установявания. В Община Севлиево е заведено Възражение
№ДД-4-Б-03.713-/7/19.10.2021г. в законовия 7- дневен срок от Ф.С.Ю. против
съставения КА№17/13.10.2021г., което не е уважено от административния
орган.
По делото не са
представени доказателства, че у жалбоподателя са налични строителни книжа за
процесните строежи, макар и съдът да е изпълнил задължението си за
разпределение на доказателствената тежест.
При това
положение, съдът приема, че са налице релевантните за издаването на процесната
Заповед факти, съответно административният орган е процедирал в съответствие
със законовите изисквания като е констатирал незаконност на изградената сграда
и е наредил премахването й.
В Заповедта
подробно е описано, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
който подлежи на премахване. Посочено е също, че строежа е изпълнен без
изискващите се строителни книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено
Разрешение за строеж/ в нарушение на чл. 42, ал. 2
и ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
В жалбата не се твърди,
че за спорната постройка не са налице одобрени проекти и е издадено Разрешение
за строеж, както и не се сочи година на изграждането. Излага се единствено, че
постореното е при режим на търпимост.
Установяването на
годината на построяване на строежа е от съществено значение за изясняване
предмета на спора дотолкова доколкото се твърди в жалбата търпимост на строежа,
макар и да не се сочи конкретно в коя хипотеза на § 16
или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
да попада процесното строителство.
В тази връзка са
дадени изрични указания по разпределението на доказателствената тежест.
Жалбоподателката
се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на
НА№899/16.09.1975г. по силата на който същият е придобит от нейната майка Ф. И. Е.
Д.. Тя е починала, като видно от
представено Удостоверение за наследници №208/07.08.2019г. наследник на Ф. Д. е дъщеря й жалбоподателката Ф.Ю..
В Жалбата се
твърди, че е налице подписана и заверена от нотариус декларация от съседа на
жалбоподателката, собственик на УПИ ********* кв. *** по плана на с. **********, общ. Севлиево.
Същата не е представена по делото от жалбоподателката която твърди за наличието
й, освен това носи дата №1215/31.05.2021г., т.е.няколко месеца преди датата на
издаване на процесната заповед и след изграждане на въпросния строеж.
Съгласно разпоредбата
на чл. 42 ал. 2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на
гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната
граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран
поземлен имот, или плътни огради.
За доказване
търпимост на един строеж с оглед необходимостта от преценка на неговото
съответствие с ПУП/ правилата и нормативите, действащия към момента на
извършването му/или съгласно ЗУТ, е необходимо назначаването на експертиза в
какъвто смисъл е и допуснатата от съда СТЕ. В заключенето си вещото лице
посочва, че процесната постройка на допълващо застрояване е построена без
всякакви документи и е разположена изцяло в уличната регулация на с. *********Ряховците общ.
Севлиево.
В Заключението си
вещото лице е описало подробно стрителните правила и норми, както и посочила
законовите разпоредби, действали в периода 1980г., като според него в годините
за подобна постройка се е изисквало издаване на Разрешение за строеж, каквото в
случая не е налице. Засягането на уличната регулация при изпълнение на
въпросния строеж във всички случаи сочи за неправомерност на същия, като не се
допуска някакво отклонение в тази насока. Без значение е факта, че към момента
уличната регулация не е изпълнена. Налице са предвиждания по одобрения план,
които няма пречка да бъдат изпълнени на по- късен етап. Изграденото
представлява „Строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, допълващо
застрояване, разположен е на уличната регулация, която към момента не е
изпълнена. По ЗТСУ и ППЗТСУ, действали към 1980г. не е допустимо да се
изграждат постройки на допълващо застрояване без издадено разрешение за строеж,
засягащи уличната регулация. По ЗУТ, действащ от 2001г. до настоящия момент
процесния строеж не е узаконен, като не са спазени сроковете за декларирането
му съгласно §184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ.
От приложимата към
момента на изграждане на процесния строеж Наредба №5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство /отм.26.07.1995г./, чл. 121, ал. 1, както и
по сега действащата разпоредба на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ е видно, че изграждането
на постройки като процесната на уличната регулация е абсолютно недопустимо. От
заключенето на вещото лице се установява с категоричност също, че двете
процесни постройки не са отразени нито на действащия към настоящия момент
регулационен план, нито на действащия застроителен план.
Предвид данните по
делото съдът приема, че по делото от страна на жалбоподателя се доказва
годината на построяване на сградата, предмет на Заповедта. Безспорно се
установява че строежа е изпълнен на уличната регулация, което е пречка да бъде
квалифициран като търпим строеж. Освен годината на изграждане на проверявания
строеж, за да се приеме, че същият е в режим на търпимост се преценява и дали същият е бил допустим по разпоредбите, които
са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно този
закон. В случая се налага
единственият възможен извод, че процесния строеж не е в режим на търпимост по
изложените по- горе мотиви, в какъвто смисъл са и изводите на административния
орган, съответно правилно е разпоредено и премахването му.
Административният
орган е приел, че в случая извършеното строителство не попада в хипотезата на §
16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Действително,
съгласно приетите доказателства по делото липсват основания за прилагане на §
16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР на
ЗИД ЗУТ /Д. В. бр. 82 от 2012 г. Не са налице условията за
търпимост на изградения строеж, тъй като не се
доказаха кумулативно зададените предпоставки за приложение на посочените
хипотези.
Относно годината
на построяване на строежа от представената нотариално заверена декларация от
жалбоподателите А.
и А. С.става ясно, строежа е изграден преди 1980г. от тях,
но в разрез с изискванията на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и
§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
е заключението на СТЕ, допусната и приета по делото. Вещото лице, след преценка
на относимите нормативни разпоредби, действали през периода 1980г. е стигнало до
извод за недопустимост на процесния строеж, тъй като не е допустимо да се
изграждат постройки на допълващо застрояване без издадено разрешение за строеж,
засягащи уличната регулация. Безспорен е и факта, че „строежа“ е без издадени
строителни книжа- инвестиционен проект и Разрешение за строеж.
Не се ангажираха
доказателства за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се представиха
доказателства и за висяща процедура по заявление за узаконяване по реда на§ 16,
ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
С оглед горното съдът
намира, че процесният обект, имащ характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа. За него не са налице
предпоставките, водещи до приложимостта на § 127, ал. 1 от ПЗР
към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ.
Неоснователно е твърдението в жалбата за това, че проценната Заповед е
немотивирана. Същата съдържа конкретни и подробни мотиви, съотвестващи на
установената фактическа обстановка и събраните в хода на административното
производство писмени доказателства. В тази насока е и заключението на вещото
лице, което също води до клрайния извод за незаконност на строежа, като няма
как да се приеме, че същият изпълва квалификацията търпим.
По тези съображения,
съдът намира, че оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
закон, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Ето защо, съдът
намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а оспореният
административен акт – законосъобразен.
При изхода от делото,
искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената
от адвокат правна защита на административния
орган, в размер на 1080 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 Наредба №1/2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на Ф.С.Ю. *** е обжалвала Заповед №1034/29.10.2021г. на Зам. Кмет на
Община Севлиево, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА Ф.С.Ю. ***
да заплати на Зам. Кмет на Община Севлиево сума в размер на 1080 лева-
възнаграждение за адвокат, представляващи направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок
от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :