РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203698 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Й. К. от гр. София, ******** против
Наказателно постановление № 21-4332-028050/08.02.2022 г., издадено от
Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба”
в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за липса на знание у жалбоподателя, че
регистрацията на лекия автомобил е служебно прекратена.
На следващо място, в жалбата се излагат съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които накърнявали
правото на защита на санкционираното лице. Според жалбоподателя в случая
за процесното деяние са се водили две паралелни производства –
административно-наказателно и наказателно, за което бил уведомен едва с
крайния прокурорски акт. Обжалваното наказателно постановление било
издадено именно въз основа на постановлението на СРП за отказ да се
образува наказателното производство.
1
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят –редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –
адв.Хаджиева. Последният в дадения ход по същество на делото, пледира
съдът да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното НП, по
съображенията развити в жалбата. Претендира присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно –наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2021 г., около 10:46 часа в гр.София, по бул.»Цар
Освободител» с посока на движение от бул.»Княгиня Мария Луиза» към
площад «Народно събрание», жалбоподателят М.К. управлявал моторно
превозно средство лек автомобил „Мерцедес 300 Д“ с рег. № С 16 40 КВ.
Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР –
ОПП, при която се установило, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.08.2017 г., поради липса на
задължителна застраховка «гражданска отговорност».
На същата дата срещу жалбоподателя К. св.Иван Иванов- младши
автоконтрольор в СДВР-ОПП съставил АУАН бл.№ 492871/31.10.2021 г.
Актосъставителят квалифицирал установеното нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на съставения АУАН
нарушителят К. го подписал без възражения.
Възражения срещу така съставения акт не са били депозирани и в
законовия срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
По случая била извършена проверка, която приключила с
постановление на СРП от 11.01.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е
приел, че не са налице доказателства, удостоверяващи надлежно уведомяване
2
на лицето, че автомобилът, който управлява е с прекратена регистрация. Ето
защо, прокурорът отказал да образува наказателно производство и изпратил
материалите по преписката на Началник отдел „Пътна полиция“ за преценка
наличието на предпоставки за образуване на административно–наказателно
производство и налагане на административно наказание на М.К..
В изпълнение на правомощията си, Началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна Полиция” на 08.02.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят М. Й. К. е санкциониран за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 24.02.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН– АУАН бл.№ 492871/31.10.2021 г., постановление на
СРП за отказ да се образува досъдебно производство от 11.01.2022 г. по
пр.преписка № 393/2022 г., справка/картон на водача, Заповед № 8121К–
13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8131з-1632/02.12.2021 г. на министър на
вътрешните работи, както и гласните доказателствени средства – показанията
на свидетеля –актосъставител.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля Иванов, поради което
възприема показанията му като обективни и безпротиворечиви. Същият е
установил нарушението и е съставил процесния АУАН. В случая следва да се
отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя,
налице е спор по приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
3
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставения
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, с оглед приложените по делото Заповед № 8121К–
13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8131з-1632/02.12.2021 г. на министър на
вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
реквизити, спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването им срещу подпис на
жалбоподателя.
На следващо място, според настоящия съдебен състав в хода на
административно –наказателната процедура са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице и са самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания санкционен акт. В издаденото НП описаната фактическа
обстановка е непълна, като изобщо не е посочено чия собственост е МПС
управлявано от жалбоподателя. Автомобилът е бил с поставени
регистрационни табели (рег. № С 16 40 КВ) към момента на извършване на
проверката. Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24
март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е,
че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т.
8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните
органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация.
От писмените доказателства по делото се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с
4
прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.08.2017 г.
От доказателства по делото, обаче не се установява фактът, че водача на
лекия автомобил – жалбоподателя К. е знаел, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация.
Ето защо, съдът приема, че в конкретиката на казуса макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл.140 от ЗДвП.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно е била ангажирана административно –наказателната отговорност
на жалбоподателя, което налага отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането им в размер на
450 (четиристотин и петдесет) лева. Тъй като от страна на АНО не беше
направено възражение за присъждане на по –нисък размер на претендираните
разноски по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, следва да присъди в полза на
жалбоподателя пълният претендиран размер на разноските, съобразно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН и чл.63д ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028050/08.02.2022 г.,
издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на
жалбоподателя М. Й. К. на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от
ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140,
ал.1от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР, Отдел „Пътна полиция“ да заплати на М. Й. К., ЕГН
********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
5
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6