№ 126
гр. Р., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД гр. София, чрез адв. Т.П.
против решение № 1509 от 29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 2000/2022 г. на
Р.нския районен съд, в частта, с която исковата претенция на Д. Т. М. за
неимуществени вреди е уважена за сумата над 3000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 26.09.2020 г. до окончателното изплащане. Твърди, че пороците на
решението са в три аспекта. На първо място, според жалбоподателя, съдът неправилно
е приложил принципа за справедливост, като е присъдил завишено обезщетение за
неимуществени вреди. Присъденото обезщетение било прекомерно и по аргумент от
съдебната практика, формирана относно събития от този период, сходни случаи и за
подобни травми. Не били ангажирани доказателства, обосноваващи обезщетение в
толкова значителен размер. На второ мяст, първоинстанционнитя съд не е отчел
съпричиняването на вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала без поставен
обезопасителен колан. На трето място, неправилно РС Р. бил определил началният
момент, от който започвала да тече законната лихва върху главниците – 26.09.2020 г.
Нарушен бил принципът на диспозитивонто начало, тъй като самата ищца в петитума
на исковата си молба е претендирала присъждане на законна лихва от по-късна дата, а
именно 01.02.2021 г. –датата на завеждане на претенцията при застрахователя.
Претендира отчмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с
което исковата претенция да се отхвърли за сумата над 3000 лв. до присъдените 7000
1
лв., ведно със законната лихва върху нея, както и съдът да определи началната дата, от
която текат законните лихви, а именно -01.12.2021 г. Претендират се разноски пред
двете инстанции, след тяхното преизчисляване. .
По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от ответника по
жалбата Д. Т. М.. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв. К. Х. АК Р., взема становище за нейната неоснователност. Намира жалбата за
основателна само в частта за законната лихва върху главницата за неимуществени
вреди, като счита, че такава следва да бъде присъдена, както е поискано с исковата
молба –от 01.12.2021 г. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗА.
Р.нският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Т. М., с която е
поискано да се осъди ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати сумите от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 23,20 лв. обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултата на ПТП на 26.09.2020 г. с МПС,
застраховано при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 01.12.2021 г. до окончателното им изплащане.
В постъпилия в срок отговор на исковата молба ответното дружество намира
предявените искове за неоснователни, евентуално искът за неимуществени вреди за
завишен по размер поради несъответствието му с действително претърпените вреди.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства и по –
конкретно: механизма и обстоятелствата, при които се е осъществило произшествието,
вината на водача на застрахованото при него МПС, твърдените травматични
увреждания, техния интензитет и проявление, твърдените болки и страдания,
подлежащи на компенсиране, както и наличието на причинно – следствена връзка на
твърдените неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорва твърденията за
изключителна вина само у водача и прави възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, твърдейки, че същата с поведението и действията си е допринесла за
настъпването на на уврежданията, тъй като е пътувала в МПС без поставен предпазен
колан. По съображенията за неоснователност на главните искове оспорва изцяло и
акцесорните искове за присъждане на законни лихви. Намира, че датата, от която
започва да тече законна лихва е датата, на която е изтекъл тримесечният срок за
произнасяне, т. е. три месеца след уведомяването на застрахователя, а не от датата на
2
уведомяването му.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че е осъществен
фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, обуславящ ангажирането на отговорността на
ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищцата неимуществени и
имуществени вреди, претърпени от ПТП на 26.09.2020 г. с МПС, което е имало
валидна застраховка "Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Възражението за съпричиняване, обосновано с липсата на поставен от ищцата
предпазен колан районният съд намерил за неоснователно, позовавайки се на приетите
по делото САТЕ и СМЕ, както и на показанията на св. И.. При определяне на размера
на неимуществените вреди обсъдил причинените физически увреждания като
съобразил, че болките и страданията са с общ срок около 2 месеца и при прилагане на
принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД е определил обезщетението в размер на 7000
лв., а до пълния предявен размер от 8 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан.
Уважил изцяло и иска за присъждане на имуществени вреди. За неоснователно счел
възражението за недължимост на лихва за забава, като присъдил такава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП- 26.09.2020 г.
Решението се обжалва само относно присъдените неимуществени вреди за сумата
над 3000 до присъдения размер от 7 000 лв., както и в частта, с която е присъдена
законна лихва върху главницата от 7000 лв. за периода от 26.09.2020 г. до 30.11.2021 г.
В останалата част като необжалвано е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК
на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо в
частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 7 000 лв. за периода от
датата на ПТП – 26.09.2020 г. до 30.11.2021 г. вкл. Съгласно петитума на исковата
молба, ищецът претендира законна лихва от 1.12.2021 г., поради което в нарушение на
диспозитивното начало в процеса районният съд е присъдил такава за периода от
26.09.2020 г. до 30.11.2021 г. вкл. В тази част решението е процесуално недопустимо и
следва да бъде обезсилено.
Във въззивното производство са безспорни предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество по реда на чл. 432 КЗ.
Единствените спорни обстоятелства са сведени до размера на дължимото обезщетение
за понесените неимуществени вреди от ищцата и въведеното от ответника и неуважено
от районния съд възражение за съпричиняване. Настоящият съд следва да се произнесе
3
в така очертаните предели на въззивна проверка.
Относно търпените от ищцата неимуществени вреди, по делото е приета СМЕ и са
събрани гласни доказателства.
Свидетелите Х. И., П.П. и Ж.П. изнасят данни за интензитета на болките и
притесненията на ищцата вследствие причинените й телесни увреждания от
процесното ПТП. Непосредствено след катастрофата била много изплашена и
разстроена. Спяла неспокойно, непрекъснато се стряскала, изживявала кошмара
отново. След като гипсирали ръката й трудно се обслужвала сама, имала нужда от
помощ, както при изпълнението на домакинските си задължения, така и в
обгрижването на дъщеря си. Изпитвала страх да управлява и да се вози в автомобил.
Данните, изнесени от свидетелите, съдът кредитира изцяло, тъй като не са в
противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.
От заключението на приетата СМЕ се установява, че ищцата е получила следните
увреждания: сътресение на мозъка с неврологична симптоматика, счупване на трета
метакарпална кост с дислокация и разкъсно-контузна рана на лява ръка. Според
експерта, същите са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да
бъдат получени при ПТП на 26.09.2020 г. Вещото лице дава заключение, че
обичайният възстановителен период за счупване на трета метакарпална кост е около 2
месеца, за установеното сътресение на мозъка около 3 седмици, а за разкъсно-
контузните рани – около 2-5 седмици.
Що се отнася до механизма на получените от ищцата увреждания, експертът
дава заключение, че същите биха могли да се получат както с поставен, така и без
поставен обезопасителен колан. По отношение на травмата на ляв горен крайник при
М. коланът няма предпазна функция – крайникът е нефиксиран и свободно подвижен,
като е възможно да достигне до елементи на купето в близост. Що се отнася до другите
травматични уврежадния, вещото лице разяснява, че при ПТП като процесното /с челен
удар/ предпазният колан ограничава придвижването на тялото, а с него и главата на
пасажера напред и с това ги предпазва от удар в елементи на купето пред него.
Въпреки това, тъй като самата глава не е фиксирана и има неограничен обем на
движенията в шията напред и встрани, а назад се ограничава от подглавника на
облегалката, е възможно да се получат увреждания като сътресение на мозъка, тъй като
те са резултат от акцелерация/децелерация под влияние на инерционните сили, а не от
директен удар в предмет. При удара в подглавника на облегалката движението се
преустановява рязко. При това настъпва функционално разстройство на мозъчната
дейност, израз на сътресението на мозъка. При непоставен обезопасителен колан
тялото и респективно главата, продължават движението си напред и е възможно да се
достигне до предното обзорно стъкло или предна колонка на автомобила, при което
обичайно се получават външни увреждания по главата и са възможни по-тежки
4
увреждания на мозъка и черепа. В медицинската документация, според експерта, няма
данни М. да е получила външни травматични увреждания в областта на главата, както
няма данни главата й да е била в контакт с детайли на купето, като сътресение на
мозъка може да се получи и без удар в главата.
От извършената и приета по делото САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Н.Н.,
която съдът преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена, се
установява, че автомобилът, в който е пътувала ищцата, е оборудван с предпазни
колани с инерционно-блокиращ вид. В делото няма данни дали ищцата е ползвала
предпазен колан. Според експерта, ударът е бил челен, нецентрален, при който върху
телата на нострадалите са действали инерционни сили. Телата са се премествали
напред. Понеже ударът е бил нецентрален спрямо часовия център на автомобила е
възникнал и въртящ момент в посока обратна на движението на часовниковата
стрелка. Според експерта, от описаните увреждания по тялото на Д. М. следва, че
дясното рамо, двете колена и пръст на лявата ръка са били в контакт съответно с
предпазния колан, вътрешните части на купето срещу коленете и лявата ръка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира решението в
обжалваната част за правилно и законосъобразно.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, т. е. размерът му се определя съобразно
конкретно претърпените вреди, установени от материалите по делото. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
В случая от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
свидетелските показания и писмените доказателства е безспорно установено, че
причинените на ищцата травматични увреждания се характеризират с обичайната за
подобни травми тежест и интензитет, изразяващи се болка, физически и психически
дискомфорт, продължили приблизително 2 месеца. Продължителното ограничаване
движението на засегнатия крайник е довело до влошаване на качеството на живот на
пострадалата поради затрудненията в ежедневните дейности, в самообслужването, в
трудоспособността, както и до психически и социален дискомфорт. Посочените
обстоятелства правилно са съотнесени към критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и
тежестта на конкретно претърпените от ищцата неимуществени вреди, Р.нският
окръжен съд намира, че обезщетение в размер от 7 000 лева съставлява справедлив
5
паричен еквивалент за тяхното възмездяване. Тази сума според настоящия състав е
съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период,
както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид
увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 26.09.2020 г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
заплата за страната е 610 лв.
В посочения размер от 7 000 лв., според съда, обезщетението отговаря на
действително претърпените и доказани в настоящото производство от ищцата болки и
страдания, както и на тяхната продължителност.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за неправилност на
изводите на районния съд досежно въведеното от него възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
За да бъде намалено обезщетението за вреди, съобразно чл. 52, ал.2 ЗЗД
увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. При
съпричиняването приносът на увредения трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.;
Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др. Такъв принос не се
установява, поради което и възражението за съпричиняване е неоснователно. То е
защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го
страна, т. е. да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение №
67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване в настоящото
производство не бе проведено. От доказателствата по делото няма данни пострадалата
с поведението си да е станала причина за вредоносния резултат от ПТП. Основание за
този извод дават заключенията на приетите по делото САТЕ и СМЕ, на които правилно
се е позовал районният съд.
От гореизложеното следва, че решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на въззиваемата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната й от него безплатна правна помощ, на основание чл 38, ал. 2 ЗА, в размер на
700 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
6
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1509 от 29.11.2022 г., постановено по гр. д. №
2000/2022 г. на Р.нския районен съд в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София,
ЕИК ********* е осъдена да заплати на Д. Т. М., ЕГН **********, законна лихва за
забава върху главницата от 7 000 лв. за периода от датата на увреждането – 26.09.2020
г. до 30.11.2021 г. включително, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1509 от 29.11.2022 г., постановено по гр. д. №
2000/2022 г. на Р.нския районен съд в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София,
ЕИК ********* е осъдена да заплати на Д. Т. М., ЕГН **********, сумата над 3000
лв. до пълния присъден размер от 7 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 26.09.2020 г. в гр. Тополовград, ведно със законната лихва за забава, считано
от 01.12.2021 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението, като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АДЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. Х.
АК Р., гр. Р., ул. „Д.“ ** сумата от 700 лв. възнаграждение за безплатна адвокатска
защита на Д. Т. М., ЕГН ********** при условията на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7