Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 18.11.2016
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 4063 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Топлофикация Плевен” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.,
против С.М.П. с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на сумата от 453.02 лв., за която е издадена заповед
за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 2461/2016г. на РС
Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Ищецът
твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът С.М.П. *** е указал на
заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
признаване дължимостта на вземането, както следва: 393.18лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
01.02.2013г. до 29.02.2016г. и 59.84лв. – лихва за забава от 02.04.2013г. до
30.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2461/
2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът твърди, че
дължи пари за нещо, което не е ползвал.
Третото лице –
помагач - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, твърди, че е изготвяло дяловото разпределение
за имота в съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: На 07.04.2016г., ищецът „Топлофикация-Плевен”
ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 2461/2016г. на ПлРС и по което е издадена
Заповед за изпълнение № 1593 от 08.04.2016г. за следните суми: 1005.97 лв. -
главница за потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2011г.
– 29.02.2016г. и 301. 48 лв. - лихва за забава за периода 04.01.2012г. – 30.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на молбата 07.04.2016г. до окончателното изплащане на
сумата. По тази заповед е постъпило възражение от длъжника – С.М.П. в
законоустановения срок. Кредиторът „Топлофикация-Плевен”ЕАД е подал иск в срока
по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим,
предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.
Видно от приложеното
копие от в. „Посоки”, бр. 239 от 10.12.2007г. в същия вестник са публикувани
общите условия на „Топлофикация Плевен” ЕАД. Не е спорно по делото, че
ответникът е ползвател на жилището ****
От приложеното към заповедното производство – л.7-8 – препис-извлечение от
сметка за задълженията на консумирана ТЕ на посочения адрес с потребител С.М.П.,
е видно, че начислените суми не са заплащани редовно, и за периода 01.11.2011г.
– 29.02.2016г. главницата е в размер на 1005.97 лв. , а лихвата върху нея е
301. 48 лв. за периода 04.01.2012г. – 30.03.2016г. От тези суми, в исковото
производство са претендирани само част от сумите – за последните три години
преди предявяване на вземането - 393.18 лв. - главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2013г. – 29.02.2016г. и 59.84 лв.
- лихва за забава за периода 02.04.2013г. – 30.03.2016г. Изискуемостта на
главницата за исковия период се установява и от справката и подробните месечни
справки съставени от третото лице-помагач.
При така обсъдените
доказателства, съдът прави следните правни изводи: Спазени са изискванията на
закона, като ищецът съобразно разпореждането на съда и законоустановения срок е
предявил настоящия иск по чл.415 от ГПК. Обстоятелството, че между ищеца и
ответника съществуват договорни отношения за доставка на топлоенергия, при
които ищецът е продавач, а ответната страна - купувач, не е спорно по делото.
Доказа се по делото от събраните писмени доказателства и че към датата на
подаване на заявлението – 07.04.2016г., цялата искова сума е била дължима като
главница и като лихви, след редуцирането ѝ за период в рамките на три
години преди подаване на заявлението в съда. Поради горното, исковите претенции
следва да бъдат уважени изцяло, а т.к. е налице разлика между предявените
искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 2461/2016г. на ПлРС, за
разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 1593 от 08.04.2016г.,
следва да се обезсили.
При този изход на
делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските в исковото производство в размер на 435 лв. на ищеца. Съгласно т.12
от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство. С оглед
обезсилването на заповедта за част от сумите, съдът следва да осъди ответника
да заплати редуцирани разноски в размер на 71.43лв. за заповедното
производство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ С.М.П., ЕГН **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В.,
следните суми: 393.18лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлина енергия за периода от 01.02.2013г. до 29.02.2016г. и 59.84лв. – лихва за забава от
02.04.2013г. до 30.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК- 07.04.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1593 от 08.04.2016г.
по ч.гр.д. № 2461/2016г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение № 1593 от 08.04.2016г.
по ч.гр.д. № 2461/2016г. на ПлРС за
сумите над 393.18лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
01.02.2013г. до 29.02.2016г. и 59.84лв.
– лихва за забава от 02.04.2013г. до 30.03.2016г.
ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в
размер на 435 лв.
ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д. № 2461/2016г. на ПлРС в размер на 71.43лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД, гр. София.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: