РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Тутракан, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100510 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Ю. З. Н. с
ЕГН **********, Х. М. Н. с ЕГН **********, Г. Р. Д. с ЕГН **********, О. Р.
З. с ЕГН ********** и Н. З. Н. с ЕГН ********** срещу О. Т. с БУЛСТАТ
***.
Предметът на делото касае иск за установяване, че ищците са
съсобственици на недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***,
съставляващо ПИ № 324 по плана на *** с площ от 2950 кв.м., ведно с
построената в него масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански
постройки, с граници и съседи на имота: ПИ № 323, ПИ 316, ПИ 315 и улица,
за който е отреден ПИ с идентификатор 83524.50.324 по КККР на ***,
одобрени със Заповед № РД-18-315/ 02.02.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от
2956 кв.м., находящ се в местността „ДО СЕЛОТО“ по картата на
възстановената собственост на ***, номер по предходен план 000324, със
съседи: ПИ 83524.50.900, ПИ 83524.50.315, ПИ 83524.888.9901, ПИ
83524.50.318, ПИ 83524.50.317, ПИ 83524.50.323 и ПИ 83524.50.13.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
местонахождението на имота – чл. 109 ГПК, и от цената на иска, която е
данъчната оценка на имота – 438,50 лева.
Ищците твърдят, че са наследници на К. В. Б., бивш жител на ***
Наследодателят им е бил собственик на недвижимия имот, находящ се в ***,
а след неговата смърт правото на собственост е преминало върху
1
наследниците му, като същите са продължили необезпокоявани да
упражняват фактическа власт върху вещта. Заявяват, че не притежават
нотариален акт за имота. Същият представлява дворно място с площ от 2950
кв.м., в който има построени множество постройки – къща, две летни кухни,
гараж, стопански постройки — 2 дама и сеновал. До 2007 г. различни
наследници на К. В. Б. са плащали на О. Т. данъците за имота, а от 2007 г. до
настоящия момент са плащани от наследника Н. З. Н.. Границите на дворното
място не са променяни през годините, площта е останал една и съща – 2950
кв.м. Доколкото им е известно, недвижимата вещ се намира непосредствено
до строителните граници на *** и граничи с ПИ 316 и ПИ 315 по плана на
***, които са в строителните граници на селото. В посочените имоти има
жилищни постройки, които се обитават и до днес. Поземления имот никога не
е бил обобществяван (отнеман), нито е бил включван в ТКЗС, твърдят
ищците. Същият до смъртта на наследодателя К. В. Б. се е ползвал от него и
семейството му, а след неговата смърт – от наследниците му, като
предназначението му винаги е било на дворно място, в което през годините са
били построени множество жилищни постройки, в началото кирпичени, а по-
късно масивни. В имота до смъртта си през 2009 г. е живяла най-голямата
дъщеря на наследодателя К. Б. — Н., а до смъртта си през 2020 г. е живял и Р.
З. И. Ищецът Н. З. Н. живее в имота от раждането си през 1964 г. до сега.
Ищците се позовават на придобивна давност в полза на техния
наследодател К. В. Б. в периода 1920 – 1972 г., оттам в резултат на
наследяване от наследодателя им К. В. Б. са придобили собствеността, но
също така на самостоятелно основание са осъществявали давностно владение
от 1972 г. до депозиране на настоящата искова молба. Настояват, че
владението както на наследодателя им, така и тяхното, е било постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно и абсолютно несмущавано.
През 2021 г. кметът на *** уведомил ищеца Н. З. Н., че собственик на
имота е О. Т. Възразили, че имотът е техен, на наследниците на К. В. Б., и
никога не е бил собственост на О. Т. Посочват, че в Разписната книга, видно
от приложената към исковата молба Скица изх. № 569/ 30.09.2004г., изд. от
О. Т. е било записано именно името на наследодателя им като собственик. В
разписната книга наследодателят е посочен с имената К. В. Б. В тази връзка
представят удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
След направена справка ищците установили, че О. Т. действително е
издала Акт за частна общинска собственост № 2478/ 02.09.2020г., вписан в
Службата по вписванията при ТРС с вх. per. № 1910/ 10.09.2020г., акт 32, том
VII, дело № 1219/ 2020г., но в него не са посочени намиращите се в имота
многобройни жилищни и стопански постройки. Ищците настояват, че
посоченото в акта за общинска собственост категорично не отговаря на
истината. Имотът не представлява земеделска земя, а дворно място, в което са
построени множество жилищни и стопански постройки. Не отговаря на
истината и посоченият начин на трайно ползване. О. Т. не би могла да
придобие правото на собственост върху имота на посоченото в акта правно
основание, настояват те и техния процесуален представител. По тази причина
молят съда да уважи установителния иск и да отмени акта за частна общинска
2
собственост.
Ответната О. Т. оспорва иска. Позовава се на издадения от самата нея
акта за частна общинска собственост и в своя полза изтъква, че в общината
няма документи за посочените от ищците жилищни сгради, както и
документи за собственост. Изтъква като довод срещу претендираното от
ищците давностно владение фактът, че в общината липсва писмо от К. Б. или
неговите наследници, с което да манифестират владението си. Не
представлява такова манифестиране плащането на данъците за имота, тъй
като всяко трето лице може да ги плати.
След преценка на събраните доказателства, на твърденията на
страните и на закона, от фактическа и правна страна съдът намира
следното:
Правната квалификация на претенцията на ищците е по чл. 124, ал. 1 от
ГПК – положителен установителен иск за собственост във връзка с чл. 77 вр.
чл. 79 вр. чл. 68 от Закона за собствеността.
Съгласно тези законови текстове всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно право, когато има интерес от това.
Интересът на ищците се извежда от твърдението им, че те са собственици на
процесния имот, а ответникът е лицето, което се легитимира като такъв с акт
за частна общинска собственост.
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност
с непрекъснато владение в продължение на 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – чл. 68, ал. 1 от ЗС. За
разлика от владението, държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя – чл. 68, ал. 2 ЗС. По принцип
намерението е трудно доказуемо и затова е достатъчно да се докаже само
фактическата власт, за да се предположи на основание чл. 69 от ЗС, че
владелецът държи вещта като своя.
Тъй като ответната община не е предявила никакви твърдения, че
ищците и техният наследодател са осъществявали фактическа власт върху
процесния имот на договорно основание, оттук че същите се явяват
държатели, а не владелци, достатъчно за установяване на факта на
владението, въз основа на презумпцията по чл. 69 от ЗС, е да докажат
осъществяваната фактическа власт. Ангажираните свидетели В. Х., С. Д. и И.
Д. са кореняк жители на *** и много добре помнят и познават живущите лица
в процесния поземлен имот. Свидетелстват, че същият е бил на дядо К., а след
това на наследниците му. Винаги е бил обитаван и поддържан, което доказва
непрекъснатата фактическа власт до ден днешен. Свидетелят С. Д. е кмет на
селото и живее на същата улица ***, само че на № ***, а ищците са на № ***
Казва, че откакто се помни като малък, къщата все е била на стария дядо К., а
след това на наследниците му. Кметът е роден ***., но е чувал, че К. се е
настанил в този имот от 1916 г. Последното, предвид датата на раждане на К.
Б. – *** г., може да е достоверно като предположение, но не се явява доказано
по несъмнен начин с годно доказателствено средство, тъй като свидетелят не
3
е бил роден към 1916 г. и не е ясно от кого е научил, че точно тогава К. Б. се е
настанил в имота. Съдът приема, че ако на 7-годишна възраст човек започва
да запаметява по-трайно спомените си, то най-ранният момент на
осъществената фактическа власт от К. Б. върху процесния имот, доказана с
годно доказателствено средство – показанията на свид. С. Д., които са
първични – на база собствените му сетивни възприятия, е от 1961 г.
Ищците нямат документ за собственост на името на техния
наследодател, удостоверяващ фактическото и правно основание за
придобиване правото на собственост от него. Фактическият състав по чл. 79,
ал. 1 ЗС на придобивния способ – давностно владение, се явява доказано
осъществен от К. Б. най-късно в края на 1971 г. Същият е починал на *** г.
като женен, видно от Удостоверение за наследници изх.№ АО-8/23.02.2022,
издадено в ***. Тоест, собственик е била и преживялата му съпруга С. И. В.,
починала на ***, а понастоящем живите им наследници, които са посочени в
същото удостоверение, са именно ищците по делото. Тяхното придобивно
основание е наследственото правоприемство от собственика К. Б. Независимо
от този извод, дори фактическият състав на придобивната давност да не беше
установен, че се е осъществил в полза на наследодателя на ищците, на
самостоятелно основание те също щяха да придобият вещта по давност. Само
защото веднъж имотът вече е придобит от техния наследодател и по пътя на
универсалното правоприемство те стават на свой ред собственици
(деривативно придобивен способ), не може юридически да се приеме, че са
придобили собствеността на оригинерното основание – придобивна давност.
Осъществяваната понастоящем фактическата власт от ищците също се
доказва със свидетелските показания на тримата им съселяни. Няма никакво
значение дали само един от тях или всички ползват вещта, тъй като
собствеността не се губи от неползването и. За да се изгуби, някой друг
̀
трябва да я придобие. Актът за частна общинска собственост не представлява
доказателство, че Община Тутракан е придобила собствеността на годно
правно основание. Свидетелят С. Д. с неговите изключително
обстоятелствени показания внесе яснота как се е стигнало до въпросното
недоразумение с акта за частна общинска собственост, показвайки на старите
планове на селото, че навремето, преди да бъде приет регулационният план от
1950 г., къщата с двора на К. Б. са били нанесени с планоснимачния си номер
в стария план. С приемането на регулационния план от 1950 г. имотът,
незнайно защо, не е бил включен в строителните граници на селото, останал е
извън него, точно на границата му, и затова е отразен просто като поземлен
имот, едва ли не нива. В приетата страница от Разписната книга към плана,
обаче, имотът с № 324 и „стопанин“ К. В. Б, макар да е посочен, че е „вън от
плана“, коректно е отразено, че е двор, а не нива, както например е имотът по
предходния № 323. Дворове се наричат онези поземлени имоти, в които има
къща. Удостоверението с изх.№ АО-9/24.02.2022 от *** за идентичност на
лице с различни имена доказва, че К. В. Б. и К. В. Б. са имена на едно и също
лице. Оттук, по недвусмислен начин следва изводът, че имотът никога не е
бил нещо различно от къща с двор, ползвани без прекъсване от самото
настаняване на К. Б. в него, а понастоящем и от неговите наследници.
4
Невключването му в строителния полигон по регулационния план от 1950 г.
не е основание за придобиване на собствеността от трето лице, в т.ч. от
общината, респективно не води до загубване правото на собственост от
страна на наследодателя на ищците.
Доказа се по делото от направения оглед на интернет приложението
GOOGLE EARTH PRO, с функционалността „време“, че най-старата
сателитна снимка е от 27.10.2010 и на нея се вижда, че в южната част на
имота има множество сгради, в северната има разделяне на две със синор,
като на най-северната част се виждат концентрични линии, каквито обичайно
се наблюдават при окосена люцерна, когато окосената част изсъхва (става по
светло-жълта), а между линиите на окосената люцерна се вижда зеленикавите
части на свежата. Следващите снимки са от 05.11.2011 г.; 03.05.2017 г.;
08.06.2018 г.; 22.08.2019 г.; 13.03.2020 г.; 21.03.2020, а последната сателитна
снимка е от април 2021 г. и на всички тях се вижда разделяне на имота на две,
южна част с постройките и северна част – обработвана нива (двор). Съдът
констатира, че в нито една от снимките няма визуална промяна в границите
на имота, а земната площ, която не е с постройки е все добре поддържана през
годините от 2010 до 2021 г. Площта между постройките в нито един момент
от този период не е обрасла с висока растителност, което означава, че също е
поддържана, оттук изводът е, че жилищните постройки също са обитавани. За
този факт дават показания свидетелите, на които съдът дава вяра за всички
изнесени обстоятелства, но дори да не бяха те, всеки трети човек би могъл да
констатира ползването на постройките и дворното място. Неправилно
ответната община се позовава на липсата на някакво манифестиране.
Собствениците няма нужда да манифестират пред когото и да било, че
осъществяват фактическа власт върху вещта, за да се считат за нейни
собственици. Дори да не са собственици, а само владелци на имота, ищците е
следвало единствено да осъществяват така фактическата си власт върху него,
че да е явна, а не скрита. Видно от сателитните снимки, всеки който е имал
желание, е могъл да отиде до имота, да погледне през оградата му и да
констатира непосредствено това, което съдът констатира при огледа на
сателитните снимките от GOOGLE EARTH PRO, че дворното място се владее
явно, чрез използването му за земеделски цели, а не скрито, и че постройките
са обитавани.
Без да има някакво съществено значение за крайния извод, защото
декларирането на имота в „Местни данъци и такси“, плащането или
неплащането на данъци няма отношение към факта на владението, то
абсурдно се явява обстоятелството, че ответната община, въпреки
настояването и, че тя е собственик, не се е посвенила да събира местни
̀
данъци и такси през годините от уж трети лица, според нея. Вярно е, че всяко
трето лице може да плати чужди данъци, но е нелогично общината да си
начислява сама на себе си такива, ако се е считала за собственик. Разбира се,
абсурдността намира своето закономерно обяснение във факта, че третите
лица, които са плащали данъците, не са никакви трети лица, а действителните
собственици. На практика общината е признавала при всяко събиране на
данъка и таксата „Битови отпадъци“, че не е собственик на имота, въпреки
5
акта за частна общинска собственост, който сама си е издала, а кметът и е
̀
утвърдил. Укорът към общинската администрация е този, че при
добросъвестно изпълнение на служебните задължения на служителите в нея,
нямаше да се стигне до издаването на незаконосъобразния административен
акт, тъй като съдът приема, на осн. чл. 176, ал. 3 от ГПК, че още преди
актуването на процесния имот като частна общинска собственост, същият е
бил записан в данъчните регистри на общината, начисляван му е данък и
такса „Битови отпадъци“ и е имало данъчно задължено лице за тях, а от
представената от ищците справка дори се установява, че данъчно
задълженото лице е Н. З. Н. – единият от ищците.
Исковата молба се явява изцяло основателна и следва да се уважи, като
в полза на ищците бъдат присъдени сторените разноски според списъка по чл.
80 от ГПК в общ размер на 767 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията с ответната О. Т. с БУЛСТАТ
***, че ищците Ю. З. Н. с ЕГН **********, Х. М. Н. с ЕГН **********, Г. Р.
Д. с ЕГН **********, О. Р. З. с ЕГН ********** и Н. З. Н. с ЕГН **********
като наследници на К. В. Б. и въз основа на изцяло осъществената от него
приживе придобивна давност, са собственици на ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в ***, съставляващо Поземлен имот № 324 по плана на ***с
площ от 2950 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда,
лятна кухня, гараж и стопански постройки, с граници и съседи на имота: ПИ
№ 323, ПИ 316, ПИ 315 и улица, за който е отреден ПИ с идентификатор
83524.50.324 по КККР на ***, одобрени със Заповед № РД-18-315/ 02.02.2018
г. на ИД на АГКК, с площ от 2956 кв.м., находящ се в местността „ДО
СЕЛО“, номер по предходен план 000324, със съседи: ПИ 83524.50.900, ПИ
83524.50.315, ПИ 83524.888.9901, ПИ 83524.50.318, ПИ 83524.50.317, ПИ
83524.50.323 и ПИ 83524.50.13.
ОСЪЖДА О. Т. с БУЛСТАТ *** да плати на Ю. З. Н. с ЕГН
**********, Х. М. Н. с ЕГН **********, Г. Р. Д. с ЕГН **********, О. Р. З. с
ЕГН ********** и Н. З. Н. с ЕГН ********** общо 767 лева (седемстотин
шестдесет и седем лева) за сторените разноски по гр.д.№ 510/2022 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
УКАЗВА на страните, че в шестмесечен срок от влизането на
решението в сила, следва да го представят в СВ-Тутракан за отбелязване към
вписването на исковата молба с вх.рег.№ 2624/15.11.2022 г., акт № 278, том
II.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6
7