РЕШЕНИЕ № 9079

 

гр. Бургас, 20.06.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесети година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Кина Киркова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 9079/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че, на основание Договор за паричен заем № 2469123/12.01.2016 год., ответникът К.С. ***, му дължи следните суми: 764,23 лева – главница, 50,30 лева – договорна лихва за периода 10.06.-07.11.2016 год., 9 лева – такса разходи, 571,41 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 12.03.-07.11.2016 год., и 54,23 лева – обезщетение за забава за периода 27.01.-28.09.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, начиная от 29.09.2017 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4265/02.10.2017 год. по ч. гр. д. № 7283/2017 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът оспорва исковете, вкл. и поради нищожност на част от договора за заем; ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените доказателства по делото, ответникът К.К. е легитимирана като страна по Договор за паричен заем № 2469123/12.01.2016 год., по силата на който „И.А.М.“ АД й е предоставил сумата от 800 лева, с дължимост на договорна лихва – фиксиран годишен лихвен процент от 35 %. Страните са уговорили разсрочено връщане на сумата, на вноски, последната от които е с падеж на 07.11.2016 год.; няма наведени твърдения за настъпила предсрочна изискуемост.

Вземанията по процесния договор за заем са били предмет на рамков цесионен договор от 16.11.2010 год., сключен между заемодателя и ищеца-ЕАД, с Приложение № 1/01.01.2017 год. към него (л. л. 17, 23 по описа на делото).

Според ищеца, ответникът е извършил частични плащания по договора, поради което дължи заплащане на непогасения остатък ОТ главницата и другите процесни акцесорни задължения. За изпълнение на тези задължения е издадена Заповед за изпълнение № 4265/02.10.2017 год. по ч. гр. д. № 7283/2017 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл. 414, ГПК.

По делото е изготвено експертно заключение по СИЕ, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че ответникът е извършил частични плащания по договора, с които ищецът правилно е намалил размера на вземанията си, при съобразяване с чл. 76, ал. 2, ЗЗД.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира исковете за доказани по основание. По делото не се спори, че ответникът е легитимиран като заемополучател на основание процесния договор за паричен заем от 12.01.2016 год., неоспорен по автентичност. За ответника К. е възникнало задължение за връщане на договорените суми – главница и свързаните с нея парични задължения, на основание действителен двустранен, възмезден и каузален договор. Възраженията на ответника за нищожност на договора по см. на чл. 22, ЗПК съдът намира за неоснователни. Съглашението съдържа договорен лихвен процент, поради което не е нарушено правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9, ЗПК, което не въвежда кумулативност на изброените елементи. В т. 8 от договора са посочени ГПР и взетите предвид допускания; в т. 5 на договора е инкорпориран ясен погасителен план, т. е. спазени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 10 и 11, ЗПК. Договорът съдържа и ясна и незаблуждаваща информация по чл. 11, ал. 1, т. 20 – за правото на длъжника да се откаже от съглашението и последиците от него, вкл. и за дължимостта на възнаградителна лихва (а не санкционираща неустойка) за период от уведомяването до фактическото връщане на главницата (чл. 7, ал. 3 от договора).

Делото не съдържа доказателства в подкрепа твърденията на ответника за неравноправни клаузи на договора по см. на чл. 143, т. 9, ЗЗП – няма данни в какво се състои тази неравноправност, с кои клаузи К.К. не е имала възможност да се запознае преди сключване на договора, т. е. не е налице нищожност на уговорените клаузи, писмено приети от двете страни по договора.

С процесния договор не е нарушено и правилото на чл. 33, ЗПК, което урежда дължимостта само на мораторна лихва при забава, но не изключва дължимостта на другите вземания, които не са насочени към обезвреда от забавеното плащане.

Клаузите на договора не противоречат на добрите нрави, поради което не са нищожни на това основание.

Легитимацията на ищеца като кредитор на ответника произтича от същия заемен договор, в който той е встъпил като страна, на основание валиден цесионен договор, включващ всички вземания по договора за заем. Уведомяването на длъжника по см. на чл. 99, ал. 3, ЗЗД е извършено надлежно в хода на настоящото исково производство, с връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея, сред които са писменото потвърждение и пълномощното в полза на цесионера – л. 21, 25-26 по описа. С оглед факта, че срокът на договора е бил до 07.11.2016 год., с изтичането му длъжникът е изпаднал в забава. Делото не съдържа доказателства, ангажирани от ответника – в съответствие с носената от него тежест, за установяване плащане на остатъчната главница (или за друг способ за погасяването й), поради което претенцията е доказана по размер и следва да бъде уважена, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, начиная от 29.09.2017 год.

Съдът намира за основателни и доказани и исковете за такса от 9 лева и за неустойка от 571,41 лева – чл. 4 и чл. 8, ал. 1 от договора. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е представил уговореното обезпечение, а предвид забавата в погасяване на главницата и договорната лихва, ищецът има право на вземането за такса от 9 лева.

Съдът намира за частично доказани по размер исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава. В тази насока съдът основава решението си на приетото експертно заключение, установило извършените частични плащания и спазената поредност на чл. 76, ал. 2, ЗЗД. По отношение размера на обезщетението за забава съдът не кредитира експертизата, която е въвела различна крайна дата на периода от процесната, и в изпълнение разпоредбата на чл. 162, ГПК го изчислява служебно, като установява, че той възлиза на 52,02 лева. За посочената сума акцесорното вземане е основателно и доказано и следва да бъде уважено, а отхвърлено за горницата му до 54,23 лева.

Частичната основателност на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в заповедното производство – общо 78,15 лева, представляваща сбор от 28,15 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В полза на всяка от страните следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в съответен размер, направени в настоящия исков процес. Сумата за ищеца възлиза на 483,38 лева, съобразно платените държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконкултско възнаграждение от 150 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК). По отношение разноските на ответника съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК, тъй като адвокатското възнаграждение от 750 лева е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното, съдът го намалява до 500 лева, т. е. дължимата на ответника сума за разноски възлиза на общо 20,05 лева.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *******, *******, следните суми: 764,32 лева – неплатен остатък от главницата по Договор за паричен заем № 2469123/12.01.2016 год.; 10,52 лева – договорна лихва за периода 10.06.-07.11.2016 год.; 9 лева – такса разходи; 571,41 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение за периода 12.03.-07.11.2016 год., и 52,02 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 27.01.-28.09.2017 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 764,32 лева, начиная от 29.09.2017 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4265/02.10.2017 год. по ч. гр. д. № 7283/2017 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва – за горницата му над 10,52 лева до 50,30 лева, и иска за обезщетение за забава – за горницата му над 52,02 лева до 54,23 лева.

 

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *******, *******, деловодни разноски в размер от 78,15 (седемдесет и осем запетая петнадесет) лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 7283/2017 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *******, *******, деловодни разноски в размер от 483,38 (четиристотин осемдесет и три запетая тридесет и осем) лева, направени по гр. д. № 9079/2017 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *******, *******, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 20,05 (двадесет запетая нула пет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (подпис)

 

Вярно с оригинала!

К.К.