№ 356
гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200367 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, представлявано от управителя ЕМ. П. ИВ., против
Наказателно постановление № 13-002391 от 20.01.2021 г. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.3 от
КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение на
материалния закон, тъй като случаят съставлявал маловажен такъв, поради което се
иска отмяна на НП.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия
представител, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, излагайки обосновани доводи в
подкрепа на становището си. Не се претендират разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага обосновано
становище същата да се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди
1
като законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания
адвокатски хонорар.
Съдът, след като съобрази изложеното в жалбата и становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е изпратил уведомление до ТД на
НАП за прекратяване на трудов договор № 028/08.07.2020 г. на Д. М. Д., ЕГН ***,
освободен със Заповед № 019/01.09.2020 г., считано от 01.09.2020 г., на длъжност
„машинен оператор“, в законоустановения 7-дневен срок. Уведомлението за
прекратяване на трудовия договор е изпратено на 24.09.2020 г., което се установявало
от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с изх. №
13388203036456/25.09.2020 г.
Нарушението било извършено на 09-09.2020 г. в гр. Пазарджик, когато бил
изтекъл законоустановеният седемдневен срок, в който работодателят или
упълномощено от него лице, е бил/о длъжен/о да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на НАП.
Нарушението било констатирано на 24.09.2020 г. в Дирекция „ИТ“- Пазарджик,
при преглед на фирмената документация във връзка с подаден сигнал от ТП на НОИ с
вх. № 20084626/17.09.2020 г.
Така констатираното съставлявало нарушение 62 ал.3 от КТ, която правна норма
разписва императивно, че в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
За констатираното нарушение св. Г.М.- ст. инспектор в Дирекция „ИТ“-
Пазарджик съставила против дружеството АУАН с бл. № 13-002391/02.10.2020 г. в
присъствието на надлежно упълномощено от управителя на дружеството-нарушител
лице, на което бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта пълномощникът
вписал възражението, че нарушението било отстранено веднага след констатиране на
отхвърленото уведомление.
Въз основа на акта на 20.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
2
връчено на санкционираното дружество чрез неговия управител по куриер на
22.02.2021 г., видно от разписка на л.8. Жалбата против НП е депозирана от управителя
на наказаното дружество чрез АНО и била входирана в деловодството на ДИТ-
Пазарджик на 24.02.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. М. и св. С. В.-
счетоводител и пълномощник на дружеството. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
На първо място, макар в тази насока възражения да не са направени, следва да
се каже, че при извършената от съда цялостна проверка за законосъобразност на НП,
не се установиха допуснати СПН в проведеното АНП. Последното е започнало със
съставяне на АУАН, в присъствието на пълномощник на дружеството-нарушител,
който е бил надлежно упълномощен от управителя на дружеството да го представлява
(виж пълномощно на л.18). АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по закон, а по отношение на директора на ДИТ- Пазарджик (органът
издал НП) и надлежно упълномощаване от изпълнителния директор на ИА ГИТ-
София (виж заповед на л.23). И двата акта са съставени в законоустановения срок по
чл.34 от ЗАНН. Същите отговарят и на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН,
тъй като съдържат всички необходими реквизити и пълно, ясно и точно описание на
нарушението с посочване на всички обстоятелства- елементи от фактическия му
състав. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, дата на неговото
установяване, изпълнително деяние и всички изискуеми факти.
По същество, съдът намира че формално от обективна страна е налице
извършено нарушение на чл.62 ал.3 от КТ. От гласните и писмени доказателства по
делото, събрани посредством показанията на свидетелите М. и В., както и
представените и приети по делото трудов договор, заповед за прекратяване на трудов
договор, справки от ИС на ИА ГИТ- Регистър на уведомления за трудови договори и
Протокол за извършена проверка (л.13-22, л.9-11), се установява безспорно, че на
01.09.2020 г. работодателят „А.“ ООД е прекратил сключения с работника Д. Д. трудов
договор № 028/08.07.2020 г., считано от 01.09.2020 г. Безспорно е също, че ТД на НАП
3
не е получила уведомление за прекратения трудов договор по електронен път в
законоустановения срок от 7 дни, след прекратяване на договора, който в случая
изтича на 08.09.2020 г. Тези обстоятелства не се отричат и от санкционираното
дружество.
Съдът намира обаче, че независимо, че отговорността на дружеството за
извършеното нарушение е обективна и безвиновна, то не винаги, когато едно
дружество не изпълни свое задължение, въведено със закон, за неизпълнението на
което е предвидена административнонаказателна отговорност, ще следва да бъде
санкционирано. Това е така, тъй като неизпълнението може да се дължи на различни
причини, но винаги обективните такива не следва да ангажират отговорността на
дружеството. В конкретния случай от показанията на св. В., която като счетоводител
на дружеството-жалбоподател е била ангажирана да движи счетоводната
документация, в това число и документите свързани с трудовите правоотношения и в
частност прекратяването на трудовите договори с работниците в дружеството и
уведомяването на НАП за прекратяването им. Свидетелката посочи, че трудовият
договор с работника Д. е бил прекратен на 01.09.2020 г., когато му е връчен и
екземпляр от заповедта за прекратяване. Св. В. лично е подала уведомление до НАП за
прекратяването на договора на 04.09.2020 г. по електронен път, тоест в 7-дневния срок
по закон, но поради възникнал технически проблем в софтуерният продукт на НАП,
който се проявявал често, уведомлението било отхвърлено. В такива случаи при
първото си посещение в офиса на дружеството се установявал възникналия проблем и
св. В. пускала веднага ново уведомление. В конкретния случай новото уведомление е
било пуснато след извършената проверка от инспекторите от ДИТ, която била
инициирана заради подаден сигнал от ТП на НОИ, а именно на 24.09.2020 г.
Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от справките от регистъра за
уведомленията на НАП (л.34, 37), от които е видно, че на 04.09.2020 г. е подадено в
16:17:05 ч. уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до НАП, то обаче е отхвърлено от
програмния продукт на НАП, заради несъответстващ на изискванията брой запетаи.
Да, вярно е, че задължението ще бъде изпълнено в цялост от работодателя, когато
подаденото уведомление бъде прието от НАП, за да може да се породят всички
следващи се правни последици от прекратяването на трудовото правоотношение, в
това число и тези свързани с обезщетението за безработица на работника, чиито трудов
договор е прекратен, както и че за приемане на уведомлението работодателят следва да
следи. Това обаче съвсем не означава, че непрекъснато или ежедневно управителят на
дружеството или негов пълномощник, натоварен със задължението да подава
уведомленията до НАП, в случая св. В., да проверява в ел. регистър на НАП дали
уведомлението е прието или отхвърлено. В случая следва да се приеме, че
отхвърлянето на уведомлението е станало по причина, която не стои в умишлени
4
действия от страна на лицето, на което е възложено от управителя на дружеството да
подаде въпросното уведомление. Това отхвърляне (неприемане) на документа се дължи
на обективни причини, които не зависят от поведението на работодателя- в случая
бездействие от негова страна.
Казано с други думи нарушението се изразява в неизпълнение на задължението
да се подаде уведомление до НАП, като това неизпълнение следва де се дължи на
човешко поведение и по-конкретно умишлено бездействие. В настоящия случай обаче
в срок уведомлението е било подадено и с това е изпълнено задължението на
работодателя, а самото приемане на уведомлението на адресата (НАП) се дължи на
причини, стоящи извън поведението на работодателя, респ. съответното длъжностно
лице натоварено с конкретното задължение.
С оглед на всичко това, съдът намира, че вмененото на дружеството нарушение
не е извършено от него и АНО необосновано и неправилно е ангажирал
административнонаказателната му отговорност. Поради тази причина НП като
незаконосъобразно следва да се отмени, като съдът не намира за необходимо да
обсъжда и други доводи по същество. Но за пълнота следва да се посочи, че
изтъкнатите от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател доводи за
маловажност на случая не биха могли да се споделят. На първо място в настоящия
случай е неприложима по аналогия разпоредбата на §49б от ПЗР на Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и по-конкретно ал.4 от
цитирания параграф, която повелява, че до 31.10.2020 г. при п сключване и при
прекратяване на трудовия договор по ал.1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1,
т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като засяга единствено еднодневните
трудови договори по чл.114а ал.1 от КТ, за които важат други правила за осигуряване,
обезщетение и т.н. Освен това в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, както и специалната на чл.415в от КТ за маловажен случай, с оглед
императивната забрана на чл.415 ал.2 от КТ да се счита за маловажно нарушение от
процесния вид. Не може да се приеме, че настоящият случай е маловажен и по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в случая е неприложима предвид
специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и последната изключва приложимостта
й. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г.,
ОСК на ВАС. Съгласно същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява
привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за
нарушенията, изрично упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице
предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тези случаи
административнонаказателната отговорност не отпада, а се налага отново парична
санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след приемането на това ТР, в
5
разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея 2, според която не са маловажни
нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази
законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил
приложимостта на института на маловажния случай за посочените нарушения, както и
приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В тези случаи
работодателят не може да се освободи от административнонаказателна отговорност и
следва да му се наложи, предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание, в случаите в
които е извършено вмененото нарушение.
Поради изложеното по-горе обаче- липса на извършено нарушение, НП следва
да се отмени. При този изход на делото принципно въззивника има право на разноски,
но такива не са направени от страната, поради което и съдът не е сезиран да се
произнася.
Пак с оглед изхода на делото се явява неоснователна претенцията на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран по този начин и след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002391 от 20.01.2021 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „А.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, представлявано от
управителя ЕМ. П. ИВ., за нарушение на чл.62 ал.3 от КТ на основание чл.414 ал.3 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева, като
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6