Решение по дело №8/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№93/13.04.2020 г.

гр. Шумен

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и седми февруари , през две  хиляди  и  двадесета   година, в състав:

 

                                                                           Председател:  А.Карагьозян                                                                                               

                                                                                    Членове: 1.З.Иванова                                                                                                   

                                                                                                    2.С.Стефанова 

при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №8  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК

С Решение №358/30.10.2019г. постановено по гр.д.№140/2019г. по описа на НПРС е признато за установено ,че ответникът М.Ю.Н. с ЕГН:**********,*** дължи на  ищеца „Банка ДСК“ЕАД гр.С..,с ЕИК:,представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н. –изпълнителни директори,с пълномощник по делото Ж.Р.Ж.-главен юрисконсулт на Регионален център В., сумите :  1947.74 лева  –главница, договорна лихва за периода от 25.09.2016г.до 28.12.2017г.в размер на 735.70лв. и   120.00лв./сто и двадесет лева -заемни такси до 28.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 29.12.2017г.до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1/05.01.2018г.по ч.гр.д.№1/2018г.по описа на Районен съд –Нови пазар. Искът е отхвърлен  ,за разликата на претендираната главница от 1947.74лв. до 4 686.03лв, както и за претендираното обезщетение за забава от 25.09.2016г.до 28.12.2017г.,в размер на 84.90лв.,като неоснователен и недоказан. Ответникът е осъден да заплати на ищеца   направените по  ч.гр.д.№1/2018г.по описа на Районен съд –Нови пазар разноски в размер на 86.27 лева , както и направените в исковото производство деловодни разноски в размер на 800.00 лева .

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът , поради което го обжалва в частта, в която исковете са отхвърлени . Твърди, че решението в тази част е неправилно, за което излага подробни съображения . Предвид горното моли да бъде решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло . Претендира разноски.

           В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна, чрез назначения и особен представител е представила писмен отговор , в който заявила становище , че въззивната жалба е неоснователна , моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено .

 

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение в обжалваната част  е валидно и допустимо.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

В исковата молба се твърди , наличието на сключен договор за кредит на 13.05.2014 г. между ищеца и ответника. Ищецът предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 5 000 лв., която сума ответникът следвало да върне с 84 погасителни вноски. Неразделна част от договора им били общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление на физически лица и тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала при извършваните услуги на клиенти.  Договорената сума постъпила по разплащателната сметка на ответника и така банката–кредитор изпълнила задълженията си по договора. Изплащането следвало да стане по конкретна сметка, всяко 12 то число от месеца и съгласно погасителния план по кредита. Първата неиздължена вноска била на 12.01.2015 г.  Наложило се предоговаряне с допълнително споразумение към договора, което било сключено на 29.05.2015 г., с нов погасителен план и падеж на вноската на  25 то число от месеца. Ответникът обаче, въпреки предоговорените условия, пак не изпълнявал задълженията си по договора. На 27.01.2016 г.  било сключено второ допълнително споразумение, вземането било преструктурирано, договорен бил нов погасителен план. Кредитополучателят приел нови общи условия за предоставяне на кредити, както и извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните. Договорена била лихва от 12,45 % годишно, променлива спрямо 6 месечния Софибор, но не по-малко от 11,856 %. Въпреки сключените две допълнителни споразумения, ответникът продължил да не плаща своите месечни задължения по кредита. Затова ищецът предприел действия за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.На основание чл.47, ал.5 от ГПК поканата до длъжника, отправена чрез нотариус , била счетена за редовно връчена на длъжника. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от дата 30.08.2017 г. Ищецът подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК до Районен съд Нови пазар и било образувано ч.гр.д. №1/2018 г. срещу длъжника.  Претенцията на заявителя била уважена, за сумите: 4 686,03 лева– главница по договор за кредит от 13.05.2014 г.;  735,70 лева–договорна лихва за  периода от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 120 лева  - заемни такси до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 112,54 лева– заплатена от заявителя държавна такса  и 60 лева - юрисконсултско възнаграждение.  Доколкото заповедта за незабавно изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, на  заявителя било указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си, което обусловило правния интерес на  „Банка ДСК“ЕАД от предявяване на настоящия иск. Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба, съдът  да постанови решение, с което приеме за установено, че в качеството си на кредитополучател по договор за банков кредит от 13.05.2014 г.,ответникът М.Ю.Н. дължи на „Банка ДСК“ЕАД гр.С., следните суми: 4 686,03 лева– главница по договор за кредит от 13.05.2014 г.;  735,70 лева–договорна лихва за  периода от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 120 лева  - заемни такси до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 112,54 лева– заплатена от заявителя държавна такса  и 60 лева - юрисконсултско възнаграждение.  При условията на евентуалност, ищецът моли, в случай,че установителният иск по чл.422 във вр.чл.415 от ГПК бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, ответникът да бъде осъден да заплати на  „Банка ДСК“ЕАД гр.С., 4 686,03 лева– главница по договор за кредит от 13.05.2014 г.;  735,70 лева–договорна лихва за  периода от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 120 лева  - заемни такси до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.  Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от  ГПК , ответникът , чрез назначения му особен представител  е оспорил предявения иск Възразява се срещу посочената дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - 30.08.2017 г., тъй като тогава поканата до длъжника не му е била връчена все още, а само входирана при нотариус . Освен това констативния протокол  рег. №7175 от 09.10.2017 г. бил съставен от нотариуса  на 09.10.2017 г. и 4 дни преди изтичане на 14 дневния срок за получаване на поканата от длъжника. Затова се твърди, че липсва уведомяване на ответника, в качеството му на кредитополучател, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем изцяло, преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Към датата на подаване на заявлението не  било налице изискуемо вземане на ищеца в посочените размери. Освен това, дори при наличието на изискуемо задължение за главница по договора към датата на подаване на заявлението,  исковите претенции за наказателна надбавка в размер на 84,90 лв. и  такси в размер на 120 лв. са намерени за неоснователни, поради нищожност на клаузите, по които са договорени. И двете клаузи не били включени в договора за кредит, а били част от ОУ,създадени предварително от банката, на които кредитополучателя не би могъл да влияе. Те не били част от договора и индивидуално договорени при сключването му. Наказателната лихва, имаща характер на неустойка за забава  по т.19.1 от  ОУ, както и уговорката за дължими заемни такси, се претендирали по нищожни  по чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузи. По отношение размера на претендираните суми, оспорена е дължимостта на търсената договорна лихва в размер на 735,70 лв. и на обезщетението за забава  от 84,90 лв., и двете суми търсени за период от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г. При приета дата на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит на 30.08.2017 г., искането за лихви след тази дата са намерени за неоснователни, защото след датата, според ответника се дължи само законната лихва върху главницата. По отношение на евентуално предявения иск за осъждане на ответника да заплати посочените суми: Отсъствието на ответника е посочено като невъзможност да се представят доказателства за евентуално направени плащания по сключения договор. Относно претенциите  за дължима договорна лихва и обезщетение за забава, те са счетени за неоснователни, с аргумент за нищожност на клаузите, уговарящи ги, като част от ОУ и не индивидуално договорени с ответника и предвид неравноправния им характер.

От представените писмени доказателства се доказва , че  между страните е бил  сключен валиден Договор за кредит за текущо потребление от 13.05.2014г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 5 000лв., за срок от 84 месеца, с падеж 12-то число на месеца Страните са уговорили променлив лихвен процент  в размер на 12,45% годишно, ГПР -14.92. Вземането на кредитора е обезпечено със залог върху трудовото възнаграждение на длъжника/Договор за залог от 13.05.2014г. Съгласно погасителния план към договора за кредит, същият е следвало да бъде погасен чрез заплащане на 84 месечни погасителни вноски в периода от 13.05.2014г.-13.05.2021г., с  уточнен падеж и размер на всяка месечна вноска- 90,94лв., като дължима вноска е за такса и е в размер на 146,47лв. С допълнително споразумение от 13.05.2014г., страните са преструктурирали вземането, като падежната дата е определена на 25-то число на месец. Променен и ГПР -13.19%. Изготвен е нов погасителен план с уговорен размер на дължимата месечна вноска-95,72 лева, с последна падежна дата -25.04.2021г. С допълнително споразумение от 27.01.2016г., страните отново са преструктурирали остатъка по договора за кредит в размер на 4 746 лева, с крайна падежна дата -13.05.2021г., годишен лихвен процент- 12.45%, падежна дата -25-то число на месеца.  Изготвен е погасителен план и ГПР, връчен на кредитополучателя. По делото е доказано, както от представените писмени доказателства, така и от изготвените пред НПРС и ШОС , ССЕ , че   считано от  25.10.2016г. длъжникът е преустановил плащането на месечните вноски, с което е изпаднал в забава. Поради наличието на предпоставките предвидени в договора , ищецът твърди, че е направил целия кредит предсрочно изискуем .

Основното възражение заявено от ответника и възприето като основателно от районния съд е, че преди подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК , кредитът не е станал предсрочно изискуем.  Съобразно изложеното в исковата молба  банката, чрез  нотариус   е изпратила нотариална покана за обявяване на предрочната изискуемост, която на основание чл47, ал.5 от ГПК била счетена за редовно връчена  на длъжника на 30.08.2017г., от която дата банката счита, че е настъпила предсрочната изискуемост. В тази връзка районният съд е изложил противоречиви мотиви, от една страна е посочил, че предсрочната изискуемост не е настъпила на посочената от ищеца дата, а в по –късен момент - 13.10.2017г. Допълнил е, че  предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, но не на посочената в исковата молба дата -30.08.2017г., а след изтичане на срока по залепеното уведомление, при надлежно и валидно съставен констативен протокол. Впоследствие, преценяйки дължимостта на главницата като предсрочно изискуема, районният съд изрично е приел, че предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ( до 02.01.2018г. ).   Въззивният  съд  също счита, че преди подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК не е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит. Вярно е, че са налице доказателства, че ищецът е предприел действия за връчване на съобщението за предсрочна изискуемост по реда   чл. 50 ЗННД, но намира, че процедурата не е довършена надлежно. На 09.10.2017г. от Нотариус  , рег.№, с район на действие НПРС  е съставен Констативен протокол, в който е посочено, че на 31.08.2017г., 16.09.2017г. и 29.09.2017г. адреса на ответника е посещаван, но не е намерено лице, което да получи поканата. При последното посещение на адреса – на 29.09.2017г. било залепено уведомление на входната врата, в което е посочено, че нотариалната покана се намира в кантората на Нотариус  рег.№, с район на действие НПРС и същата може да бъде получена, считано от 29.09.2017г. Без да е изяснена причината за това, преди да изтече 14 дневния  срок за получаване на нотариалната покана  , изискуем от разпоредбата на чл.47, ал.2 от ГПК, нотариусът е съставил  цитирания констативен протокол, като е удостоверено, че в 14 дневния срок не се е явил никой, поради което поканата следва да се счита за връчена. Поради посоченото и доколкото няма последващо удостоверяване на нотариуса, че в предвидения от чл.47,ал.2 от ГПК срок  длъжникът не се е явил да получи поканата, изводите на въззивния съд съвпадат с изложените в обжалваното решение за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Следва да се поясни, че въззивният съд намира, че след изтичане на  срока чл.47,ал.2 от ГПК е необходимо да се извърши удостоверяване, че длъжникът не се е явил, т.к. в противен случай не може да се извърши преценка на редовността на връчването . При липса на удостоверяване, например е възможно лицето да се е явило след 09.10.2017г., но връчването да не е надлежно , при което не настъпват последиците от връчване на нотариалната покана – предсрочна изискуемост на кредита .

Въпреки противоречията в мотивите на районния съд относно настъпването на предсрочната изискуемост, като краен извод същият е приел, че такава не е настъпила преди подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК, затова е счел, че следва да се признае дължимостта на  вноските с настъпил падеж до образуване на производството по чл.417 от ГПК - 29.12.2019г. Въззивният съд намира този подход за неправилен. Доколкото с подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК, ищецът е обективирал изявлението си за упражняване на правото да направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, и връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник (Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. І т.о. на ВСК, постановено по чл.290 от ГПК, и др.), то установителната претенция следва да бъде уважена за вноските с настъпил падеж до този момент –  22.05.2019г. , т.е. периода на падежиралите вноски е 25.09.2016г. до 22.05.2019г.  , които вноски съобразно заключението на ВЛ по назначената във възивното производство ССЕ е в размер на 2 309,83 лева . Част от тази сума , а именно падежирали вноски до 29.12.2019г.( датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК)   в размер на 1 947,74 лева е присъдена с обжалваното решение, поради което въззивият съд намира, че следва да се признае дължимостта на  разликата от 362,09 лева . Тук следва да се уточни , че според изчисленията на ВЛ по ССЕ , размерът на падежиралата и неприсъдена от районния съд главница за периода  от 29.12.2017г. ( датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК)  до 22.05.2019г. ( датата на връчване на исковата молба ) е в размер на 1 287,52 лева , но въззивният съд следва да присъди само сума от 362,09 лева . Признаването  на този по-нисък размер  е обусловен от факта, че при присъждане на падежиралата главница, районният съд неправилно е определил началният момент от който се дължат вноските, а именно – 25.01.2016г. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, както и от приложената към Заявлението по чл.417 от ГПК справка-извлечение , началният момент от който се претендират падежирали неплатени вноски е 25.09.2016г. , т.е. за периода 25.01.2016г. до 25.09.2016г. е налице произнасяне по непредявен иск. Поради обстоятелството обаче , че в тази част решението не е обжалвано, въззивният съд не може да констатира недопустимост на решението по непредявения иск . Поради тази причина и т.к. не е допустимо присъждане на сума над претендираната от ищеца,  въззивният съд следва да присъди сумата от 362,09  лева . По този начин ищецът  ще получи 2 309,83 ( 1947,74 +362,09)  , което както беше посочено по-горе е действителния размер на падежиралите вноски  за претендирания период от 25.09.2016г. до 22.05.2019г.

Както беше посочено по-горе , с връчване на исковата молба на особения представител на ответника , остатъкът от кредита , извън падежиралите вноски е станал предсрочно изискуем. Според посочената по –горе ССЕ това е сума в размер на 2 376,20 лева , която следва да се присъди на ищеца.

Решението е обжалвано и в частта, в която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва . В атакувания съдебен акт не са изложени никакви мотиви относно недължимостта на лихвата за забава . Въпреки, че е приел, че ответникът е изпаднал в забава , като е преустановил плащането на вноските по кредита, съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане . Предвид изчисленията направени от ВЛ по ССЕ и  като намира, че обезщетението за забава ( лихвена надбавка)се дължи за целия претендиран период , а именно от момента на забавата – 25.09.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК , сумата която следва да се присъди е в размер на 65,82 лева. За разликата от 65,82 лева до пълния предявен размер искът е неоснователен , следователно обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено .

В обобщение , обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за главницата над      1947,74лв.  до пълния предявен размер от 4 686.03лв, и в частта , в която е отхвърлена претенцията за обезщетение за забава до размер от  65,82 лева . като вместо това в тази част следва да бъде постановено , че ответникът дължи на ищеца още главница в размер на 2 738,29 лева, разпределена както следва : падежирала главница за периода 29.12.2017г. ( датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК)  до 22.05.2019г. ( датата на връчване на исковата молба ) и 2376,20 лева – предсрочно изискуема главница , считано от 22.05.2019г. , както и сума от 65,82 лева – обезщетение за забава , за периода 25.09.2016г.до 28.12.2017г., за които суми е издадена  Заповед за незабавно изпълнение №1/05.01.2018г.по ч.гр.д.№1/2018г.по описа на Районен съд –Нови пазар.

В останалата обжалвана част- с която е отхвърлен искът за обезщетение за забава , над 65,82 лева до пълния предявен размер от 84,90 лева , решението следва да бъде потвърдено .

За пълнота е необходимо да се посочи, че във въззивната жалба се съдържат оплаквания относно факта, че първоинстанционният съд , като е отхвърлил частично главния установителен иск , не се е произнесъл по евентуално предявения осъдителен иск.  Въззивинят съд изцяло споделя мотивите изложени в обжалваното решение , касаещи правомощията на съда при частично отхвърляне на главния иск , според които в подобна хипотеза не дължи произнасяне по евентуалния иск. В този смисъл счита също , че  макар и въззивният да приема , че обезщетението за забава не се дължи в пълен размер , не е налице процесуално задължение на въззивния съд да се произнася по евентуалния иск в тази част.

Съобразно изхода от правния спор пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени допълнително деловодни разноски в полза на  жалбоподателя извършени в исковото производство пред първоинстанционния съд и в заповедното производство : както следва : разноските извършени от ищеца в заповедното производство са в общ размер на  172,74 лева , дължимите съразмерно на уважената част от иска са 171,96 лева , от които 86,27 лева са присъдени от районния съд , следователно следва да се присъди разликата от 85,69 лева. Разноските извършени в исковото производство пред НПРС са общо в размер на 1 275,52 лева , от тях 800 лева са присъдени от районния съд или разликата от 471,19 лева следва да се присъди допълнително. Разноските дължими на жалбоподателя от въззиваемата страна извършени във въззивната инстанция , съобразно изхода от спора са в размер на 865,55 лева .

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №358/30.10.2019г. постановено по гр.д.№140/2019г. по описа на НПРС,  в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК“ЕАД гр.С..,с ЕИК:, за  признаване за установено, че М.Ю.Н. с ЕГН:**********,  му дължи  главница , за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1/05.01.2018г.по ч.гр.д.№1/2018г.по описа на Районен съд –Нови пазар , над 1947,74лв.  до пълния предявен размер от 4 686.03лв, и в частта , в която е отхвърлена претенцията за признаване за установено , че му дължи обезщетение за забава от 25.09.2016г.до 28.12.2017г., до размера от 65,82 лева , като вместо това в тази ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422,ал.1 от ГПК , че М.Ю.Н. с ЕГН:********** дължи на „Банка ДСК“ЕАД гр.С..,с ЕИК: още главница  2 738,29 (две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и двадесет и девет ст.) лева, разпределена както следва : падежирала главница за периода 29.12.2017г. ( датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК)  до 22.05.2019г. ( датата на връчване на исковата молба ) и 2376,20 лева – предсрочно изискуема главница , считано от 22.05.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 29.12.2017 г.  както и сума от 65,82 лева – обезщетение за забава , за периода 25.09.2016г.до 28.12.2017г., за които суми е издадена  Заповед за незабавно изпълнение №1/05.01.2018г.по ч.гр.д.№1/2018г.по описа на Районен съд –Нови пазар.

ПОТВЪРЖДАВА решението от останалата обжалвана част , с която е отхвърлена претенцията за признаване за установено , че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава над сумата от  65,82 за периода 25.09.2016г.до 28.12.2017г., до пълния размер от 84,90 лева .

В НЕОБЖАЛВАНАТА  част решението е влязло в сила .

ОСЪЖДА М.Ю.Н. с ЕГН:********** да заплати на „Банка ДСК“ЕАД , ЕИК: допълнително деловодни разноски в общ размер 1422,43 ( хиляда четиристотин двадесет и два лева и четиридесет и три ст.) лева , разпределени както следва : 85,69 лева – в заповедното производство ,  471,19 лева- в исковото производство пред НПРС и  865,55 – във въззивната инстанция.

 

            Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                   2.