№ 27
гр. Шумен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500345 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане е въззивна жалба на Ф. О. Р., действащ чрез пълномощника
адв. И. И. от ШАК срещу решение № 114/20.04.2022 г. по гр.д. № 193/2022 г. на НПРС,
поправено с решение № 163/31.05.2022 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлен
предявения от него иск за имуществени вреди, ведно с акцесорните вземания.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон по съображения, подробно
изложени в жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени в обжалваната част и
вместо него постанови друго, с което да уважи исковата му претенция в размер на 515 лева,
ведно с акцесорните вземания към нея и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. М. В. не е депозирал отговор на
жалбата. В съдебно заседание пълномощникът му адв. Б. И. от ШАК оспорва жалбата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Предмет на разглеждане е и въззивна частна жалба на Ф. О. Р., действащ чрез
пълномощника адв. И. И. от ШАК срещу определение № 499/21.06.2022 г. по гр.д. №
193/2022 г. на НПРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която на ответната
страна са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят намира определението за неправилно в обжалваната част, поради
което моли съдът да го отмени и му присъди извършените съдебно деловодни разноски за
1
заплатена държавна такса, в размер на 15 лева.
В срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. М. В. не е депозирал отговор на
жалбата. В съдебно заседание пълномощникът му адв. Б. И. от ШАК оспорва жалбата като
неоснователна и моли за оставянето й без разглеждане.
Въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:
Гр.д. № 193/2022 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на
жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет искови претенции за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди от средна телесна повреда – избиване
на последен зъб от долната челюст, причинена му от ответника на 13.07.2018 г., за която
същият е бил признат за виновен с присъда по НОХД № 6/2019 г. на НПРС, а именно 1 000
лева, частичен иск от иск за сумата от 5 000 лева – за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания и 515 лева – за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи
за прегледи от лекари и за деловодни разноски по НОХД № 6/2019 г. по описа на НПРС,
ведно с лихва върху сумата от 500 лева, считано от 07.02.2019 г. до датата на завеждане на
исковата молба, в размер на 152.37 лева, лихва върху сумата от 15 лева, считано от
16.07.2018 г. от датата на завеждане на исковата молба, в размер на 5.43 лева и лихвата от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата от 515 лева, както и
лихва за забава върху главницата от 1 000 лева, считано от датата на увреждането –
13.07.2018 г. до момента на завеждане на исковата молба, в размер на 362.81 лева и лихва от
датата на завеждане на исковата молба до момента на изплащане на присъдената сума,
направените разноски в обезпечителното производство в размер на 355 лева и деловодните
разноски по настоящото дело.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковите претенции като частично
неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД - за причинени имуществени вреди в размер на 515
лева, чл.52 от ЗЗД – за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лева, като частичен иск от
такъв с цена 5 000 лева и чл.86 от ЗЗД – за дължима мораторна лихва върху главницата за
неимуществени вреди от датата на увреждането 13.07.2018 г. до датата на предявяване на
исковата молба - 07.02.2022 г. и мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди, в
общ размер на 157.80 лева, от които 152.37 лева – върху сумата от 500 лева, за периода от
17.02.2019 г. до предявяване на иска и 5.43 лева - върху сумата от 15 лева, от 16.07.2018 г.
до предявяване на иска.
С решението си съдът е осъдил Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с
ЕГН **********, на основание чл.52, вр. чл.51, ал.2 от ЗЗД, сумата от 1 000 лева, ведно със
законната лихва от 07.02.2022 г. до окончателното й изплащане и, на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД, сумата от 362.81 лева – мораторна лихва върху главницата по чл.52 от ЗЗД, за
2
периода от 13.07.2018 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г.. Със същото решение
съдът е отхвърлил иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД на Ф. О. Р. с ЕГН ********** за осъждане на Б.
М. В. с ЕГН ********** да заплати сумата от 515 лева - имуществени вреди, направени за
адвокатски хонорар от 500 лева за защита по НОХД № 6/2019 г. на НПРС и 15 лева за такса
за съдебно – медицинско удостоверение по ДП № 1/2019 г. на РУ - Каолиново, както и иска
по чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ф. О. Р. с ЕГН ********** за осъждане на Б. М. В. с ЕГН
********** да заплати сумата от 157.80 лева – мораторна лихва върху вреди в размер от 500
лева, за периода от 07.02.2019 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в
размер на 152.37 лева и върху сумата от 15 лева, за периода от 16.07.2018 г. до датата на
завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в размер на 5.43 лева, и е осъдил Б. М. В. да
заплати на Н.М.А. с ЕГН ********** сумата от 193.69 лева, направени по делото разноски
за адвокатски хонорар, като е отхвърлил искането за разликата до 300 лева; осъдил е на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Б. М. В. да заплати на Районен съд – Нови пазар дължимите
по делото държавни такси и разноски в размер на 100 лева; осъдил е на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК Ф. О. Р. да заплати на Б. М. В. сумата от 177.18 лева, направени по делото
разноски за адвокатски хонорар, като е отхвърлил искането за разликата до 500 лева; осъдил
е Б. М. В. да заплати на Ф. О. Р. сумата от 229.20 лева – направени от ищеца разноски ч.гр.д.
№ 1596/2021 г., като е отхвърлил искането за разликата до 355 лева.
С решение № 163/31.05.2022 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното решение № 114/20.04.2022 г., като вместо „ Осъжда, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Б. М. В., ЕГН **********, от с. Н... да заплати на Н.М.А. с ЕГН
********** от с. Р..., сумата от 193.69 лева, направени по делото разноски за адвокатски
хонорар, като отхвърля искането за разликата от 300 лева. „ се чете „ Осъжда, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Б. М. В., ЕГН **********, от с. Н... да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН
********** от с. Н...., сумата от 193.69 лева, направени по делото разноски за адвокатски
хонорар, като отхвърля искането за разликата от 300 лева. „.
С молба вх. № 3608/06.06.2022 г. ищецът е поискал от съда да измени решението си
в частта за разноските като присъди такива, съобразно действителната цена на исковете и
уважената и отхвърлена част от тях, а именно в размер на 200.85 лева – разноски на ищеца в
исковото производство и 237.67 лева – разноски на ищеца в обезпечителното производство,
и отмени решението в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 177.18 лева, поради непредставяне от последния на списък по чл.80 от
ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът не е депозирал становище по молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските.
С определение № 499/21.06.2022 г. първоинстанционният съд е изменил решение
№ 114/20.04.2022 г. в мотивите в частта за разноските, както следва: Вместо посоченото на
л. 12: „Общия размер на предявените искове е 1 898.61 лева, а на уважените е 1 225.81 лева.
Пропорционално на уважената част, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
193.69 лева“ и „Заплатените от ответника разноски по делото за адвокат са 500 лева. От
3
предявените в общ размер на 1 898.61 лева искове, са отхвърлени такива в общ размер на
672.80 лева. Пропорционално на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на ответника
сумата от 177.18 лева за разноски по делото.“, ДА СЕ ЧЕТЕ: „Общия размер на предявените
искове е 2 035.61 лева, а на уважените е 1 362.81 лева. Пропорционално на уважената част,
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 200.85 лева „, както и „Заплатените от
ответника разноски по делото за адвокат са 300 лева. От предявените в общ размер на
2 035.61 лева искове, са отхвърлени такива в общ размер на 672.80 лева. Пропорционално на
отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на ответника сумата от 99.15 лева за разноски
по делото.„; изменил е решение № 114/20.04.2022 г. на НПРС и решение № 163/31.05.2022 г.
за поправка на ОФГ, в диспозитива в частта за разноските, както следва: 1/ Вместо
посоченото на л. 13 от решение № 114/20.04.2022 г.: „ Осъжда на основание чл.78, ал.1 от
ГПК Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Н.М.А. с ЕГН ********** сумата от 193.69
лева направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за
разликата до 300 лева “ и на л. 2 от решение № 163/31.05.2022 г. за поправка на ОФГ: „
Осъжда на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с
ЕГН ********** сумата от 193.69 лева, направени по делото разноски за адвокатски
хонорар, като отхвърля искането за разликата до 300 лева.“, ДА СЕ ЧЕТЕ: Осъжда на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН
********** сумата от 200.85 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар,
като отхвърля искането за разликата до 300 лева. 2/ Вместо посоченото на л. 14 от решение
№ 114/20.04.2022 г.: „ Осъжда на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ф. О. Р. с ЕГН ********** да
заплати на Б. М. В. с ЕГН ********** сумата от 177.18 лева, направени по делото разноски
за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата до 500 лева “, ДА СЕ ЧЕТЕ:
Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ф. О. Р. с ЕГН ********** да заплати на Б. М. В. с
ЕГН ********** сумата от 99.15 лева, направени по делото разноски за адвокатски хонорар,
като отхвърля искането за разликата до 300 лева.; 3/ Вместо посоченото на л. 14 от Решение
№ 114/20.04.2022 г.: „ Осъжда на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и т.5 от ТР 5. Направените
от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Б. М. В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с
ЕГН ********** сумата от 229.20 лева, направени от ищеца разноски ч.гр.д. № 1596/2021 г.,
като отхвърля искането за разликата до 355 лева “, ДА СЕ ЧЕТЕ: Осъжда на основание чл.
78, ал.1 от ГПК и т.5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Б. М.
В. с ЕГН ********** да заплати на Ф. О. Р. с ЕГН ********** сумата от 237.67 лева,
направени от ищеца разноски ч.гр.д. № 1596/2021 г., като отхвърля искането за разликата до
355 лева.
Решението се обжалва от ищеца в частта, в която са отхвърлени претенциите му за
обезщетение за имуществени вреди и акцесорните искове за лихва за забава върху
главницата, както и в съответната част за разноските. В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
4
Определението по чл.248 от ГПК се обжалва от ищеца в частта, в която са присъдени
деловодни разноски на ответника. В останалата част същото не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
І. По съществото на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, след
като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено следното:
С влязла в сила присъда № 1/14.01.2020 г. по НОХД № 6/2019 г. по описа на НПРС
ответникът Б. М. В. е признат за виновен в това, че на 13.07.2018 г., в с. Наум, обл. Шумен е
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца Ф. О. Р., изразяваща се в
избиване на зъб – последният на долната челюст, изпълняващ функцията на задържащ
долната протеза, без който се затруднява дъвченето и говореното – престъпление по чл.133
от НК, за което на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му
е било наложено административно наказание в размер на 1 000 лева, като е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.1 от НК. С посочената присъда подсъдимият е
осъден да заплати деловодни разноски на ОД на МВР – Шумен, в размер на 222.87 лева и
разноски по сметка на НПРС, в размер на 315.16 лева. С определение от 11.02.2020 г.
подсъдимият е осъден да заплати по сметка на НПРС и разноски за съдебно медицинска
дентална експертиза, в размер на 292.70 лева.
С влязло в сила в необжалваната му част решение № 114/20.04.2022 г. по гр.д. №
193/2022 г. по описа на НПРС, поправено с решение № 163/31.05.2022 г. по същото дело
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени в резултат на посочения деликт, в размер на 1 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 13.07.2018 г. до датата на завеждане на исковата
молба – 07.02.2022 г., в размер на 362.81 лева и законната лихва върху главницата от 1 000
лева от предявяване на иска до окончателното й плащане.
Видно от материалите по НОХД № 6/2019 г. на НПРС, с протоколно определение от
05.03.2019 г. ищецът е бил конституиран като частен обвинител в наказателното
производство и е бил представляван от адв. И. И. от ШАК, упълномощен с пълномощно от
05.02.2019 г.. Според отразеното в сключения между двамата договор за правна защита и
съдействие от 05.02.2019 г. / л. 24 от делото /, към посочената дата ищецът е заплатил в брой
на адв. И. възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 500 лева.
С исковата си молба ищецът е представил съдебно медицинско удостоверение от
16.07.2018 г., издадено от д-р Ж. Жечев – стоматолог, ведно с фискален бон от същата дата
за заплатена такса за извършения преглед в размер на 15 лева.
Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна
страна:
Съгласно установения в чл.45 от ЗЗД общ принцип, всеки дължи да поправи вредите,
5
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане, предмет на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД е сложен фактически състав, който изисква кумулативно наличие на няколко
юридически факта – деяние / действие или бездействие /, деянието да е противоправно и да е
извършено виновно от дееца, в резултат от деянието да е настъпила конкретна вреда и
между деянието и вредата да е налице причинно следствена връзка. Визираните
предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца по иск за непозволено увреждане при
условията на пълно и главно доказване. До доказване на противното, законът презюмира
единствено вината на дееца.
В конкретната хипотеза, на основание чл.300 от ГПК, постановената по НОХД №
6/2019 г. по описа на НПРС присъда е задължителна за съда и страните относно
извършването на конкретното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
На основание чл.298 от ГПК влязлото в сила решение по гр.д. № 193/2022 г. по
описа на НПРС е задължително за страните и съда по отношение осъщественото от
ответника непозволено увреждане, в резултат на противоправното му деяние на 13.07.2018
г., изразяващо се в избиване на зъб на ищеца – последният на долната челюст;
претърпените от ищеца, като пряка и непосредствена последица от увреждането,
неимуществени вреди, техния, вид и характер и наличието на материално правно
задължение на ответника за заплащане на ищеца на съответното обезщетение за същите.
Поради горното, съдът приема за безспорно доказано, че на 13.07.2018 г. ответникът
е причинил виновно на ищеца непозволено увреждане, изразяващо се в избиване на зъб –
последният на долната челюст, което ангажира деликтната му отговорност по чл.45 от ЗЗД
за поправяне на причинените на пострадалия неимуществени и имуществени вреди.
Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, обезщетение при непозволено увреждане се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото.
Според правната теория и трайната съдебна практика, имуществените вреди могат да
се изразяват в претърпени загуби или пропуснати ползи. Непосредствени вреди са тези,
които по време и място следват противоправния резултат. Преки са тези, които обосновават
причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите.
Отговорността за репариране на вредите по чл.45 от ЗЗД се поражда при наличие на
причинна връзка между противоправното виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
която следва да бъде доказа от ищеца във всеки конкретен случай. Основавайки се на това
разбиране, гражданските съдилища и Върховния касационен съд безпротиворечиво приемат
като вреди по смисъла на чл.45 във връзка с чл.51 от ЗЗД платените от гражданин с телесно
увреждане хонорари за преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от собственик на
увредена вещ хонорари за нейното възстановяване от съответен специалист, и други
подобни, макар и да няма законово задължение да бъде потърсено съдействие от специалист
в съответната област. Това е така, тъй като се приема, че разходите за хонорари на тези
специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не
би се справило адекватно с последиците от това увреждане, и че те са породени единствено
и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха били направени.
6
Според задължителната практика на ВКС, отговорността за съдебни разноски
съставлява гражданско правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон, и е
обективна, безвиновна отговорност, а не отговорност за вреди, която може да бъде
реализирана само в рамките на висящото производство, в което са извършени разноските,
но не и в отделно такова. Поради това, в хипотезата на чл.403, ал.1 от ГПК не може да се
претендират като вреди разноските за водено друго дело между страните. По естеството си
те не произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, а от процеса
по допускането и изпълнението й. Затова следва да бъдат претендирани в рамките на
висящия обезпечителен или исков процес, а ако страната е пропуснала да стори това и този
въпрос е решен с окончателен съдебен акт, не съществува правна възможност същите тези
разноски да бъдат търсени в отделно гражданско дело, включая по иск с правно основание
чл.403, ал.1 от ГПК, тъй като възможността е преклудирана с приключване на процеса, в
който съдебните разноски са направени.
Във връзка с отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на
граждани по ЗОДОВ, в съдебната практика, включая тълкувателна такава се приема, че
заплатените разноски за адвокатски хонорар по повод предприетата от лицето защита срещу
незаконни действия и актове на държавните и общински органи представляват подлежаща
на възстановяване имуществена вреда, когато защитата е осъществена в производства,
инициирани от тези действия или актове, респ. в производства по отмяната или
признаването им за незаконосъобразни, които са предпоставка за допустимост на
претенцията за обезщетение за вреди по ЗОДОВ.
В съдебната практика се приема също, че разходите по ангажирането на адвокатска
защита в досъдебното производство от пострадалия представляват непосредствена вреда от
неправомерното поведение на обвиняемия, в случай че вината му бъде доказана, когато
наказателното производство е протекло по административен ред, уреден в чл. 78а от НК и за
пострадалия липсва възможност да претендира заплатеното адвокатско възнаграждение
пред наказателния съд, доколкото производството по глава 28 НПК не допуска
конституиране на граждански ищец и/или частен обвинител.
В случая претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар са били
извършени по воденото срещу ответника наказателно дело от общ характер, касаещо
осъществения деликт. По това дело ищецът е бил конституиран като частен обвинител по
своя молба и не е предявил граждански иск. В хода на делото същият е бил представляван от
пълномощника си адв. И. И., на когото е заплатил адвокатски хонорар за указаната му
правна помощ в размер на 500 лева. Въпреки това, от страна на ищеца или пълномощника
му не е било направено искане за присъждане на тези разноски до приключване на
съдебното дирене в наказателното производство, каквато възможност предоставя чл.189 от
НПК. Предвид горното и доколкото наказателното производство не се е развило по реда на
гл. ХХVІІІ от НПК, съдът приема, че макар и да е безспорно установено, че имуществото на
ищеца е намаляло със сумата от 500 лева – платен адвокатски хонорар на упълномощения от
него адвокат по НОХД № 6/2019 г. на НПРС, не е налице пряка и непосредствена причинно
7
– следствена връзка между извършения разход и конкретното непозволено увреждане. Тя е
била прекъсната с факта на приключване на производството по посоченото наказателно
дело, по което ищецът е следвало да претендира присъждане на направените от него
разноски за адвокатска защита. След като не го е сторил, правото му да ги търси е
преклудирано и той не може да ги претендира под формата на вреди по друго дело. Още
повече, че пропускът на ищеца не би могъл да се вмени във вина на ответника, тъй като
визираното намаление в имуществото на първия не е пряка последица от осъщественото от
втория противоправно деяние. Извършеният разход касае разноски, които ищецът е могъл
да поиска и е следвало да му бъдат присъдени в наказателното дело, а това, че не го е
сторил, обосновава извод, че конкретната липса в имуществената му сфера не се дължи на
поведението на ответника, респ. не може да му се вмени във вина. Ето защо, съдът приема,
че в случая не се установява един от кумулативно изискуемите елементи на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, а именно вредата да е пряка и непосредствена последица от
деянието, поради което искът за сумата от 500 лева имуществени вреди е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Относно разноските за съдебно-медицинско удостоверение, съдът счита, че
извършването им също не се намира в пряка и непосредствена причинно – следствена
връзка с осъщественото от ответника непозволено увреждане, доколкото те не са свързани с
отстраняване вредоносните последици от деянието, а единствено с доказването им и то към
един последващ момент, към който, видно от документа, ищецът вече е преминал през
медицинска процедура, осъществена от друг лекар, като издалият удостоверението само е
установил този факт и актуалното състояние на освидетелстания. От друга страна, не се
установява подобно освидетелстване да е било необходимо във връзка с лечението на
пострадалия или предотвратяване влошаване на здравословното му състояние. Предвид
това, съдът намира, че претенцията за имуществени вреди в размер на 15 лева е също
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователност на главните искове за имуществени вреди, като
неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните претенции за присъждане на лихва за
минало време върху главницата.
ІІ. По същество на молбата на ищеца по чл.248 от ГПК се установи по категоричен
начин, че размерът на извършените от ответника разноски в първоинстнационното
производство е 300 лева – платен адвокатски хонорар. Размерът на всички предявени искове
е 2 035.61 лева, а размерът на уважените с влязлото в сила решение на НПРС е 1 362.81
лева. Размерът на отхвърлените искове е 672.80 лева. Предвид това и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва извод, че ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски за
първа инстанция в размер на 99.15 лева.
Що се отнася до възражението на ищеца, че визираните разноски не се дължат, тъй
като ответникът не е представил списък по чл.80 от ГПК, съдът счита, че е изцяло
неоснователно, предвид постановеното в т.8 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г. на ОСГТК, съгласно което непредставянето на списък за разноски не е пречка
8
страната да иска присъждането им, нито съдът да се произнесе по искането, съобразно
събраните по делото доказателства и изхода от правния спор. Липсата на такъв списък има
за последица единствено лишаване на страна от възможността да иска изменение на
решението в частта за разноските.
По изложените съображения, съдът приема, че искането на ищеца за отмяна на
първоинстанционното решение по реда на чл.248 от ГПК в частта, в която е осъден да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 99.15 лева е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
достига до извод, че в обжалваните им части първоинстанционното решение и
определението на НПРС по чл.248 от ГПК са правилни и следва да се потвърдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114/20.04.2022 г. по гр.д. № 193/2022 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар, поправено с решение № 163/31.05.2022 г. по същото дело в
ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД на Ф. О. Р. с ЕГН ********** от с.
Н...., за осъждане на Б. М. В. с ЕГН **********, от с. Н... да заплати сумата от 515 лева -
имуществени вреди, от които 500 лева адвокатски хонорар за защита по НОХД № 6/2019 г.
на НПРС и 15 лева такса за съдебно – медицинско удостоверение, в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ф. О. Р. с ЕГН ********** за осъждане на Б. М. В. с
ЕГН ********** да заплати сумата от 157.8 лева - мораторна лихва върху вреди в размер от
500 лева, за периода от 07.02.2019 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г.,
конкретно в размер на 152.37 лева и върху вреди от 15 лева, за периода от 16.07.2018 г. до
датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в размер на 5.43 лева и в ЧАСТТА, в
която Ф. О. Р. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Б. М. В. с ЕГН ********** сумата
от 99.15 лева – направени разноски за адвокатски хонорар.
В останалата част решението не е обжалвано й е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 499/21.06.2022 г. по гр.д. № 193/2022 г. по описа
на Районен съд – Нови пазар в ЧАСТТА, в
която е оставено без уважение искането на ищеца за отмяна на решение № 114/ 20.04.2022
г. по гр.д. № 193/2022 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поправено с решение №
163/31.05.2022 г. по същото дело в частта, в която Ф. О. Р. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на Б. М. В. с ЕГН ********** сумата от 99.15 лева – направени разноски за
адвокатски хонорар.
В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10