Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./……...10.2020
г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мария
Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
Маркова,
в.т.д. № 854/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 17748/28.02.2020 г. на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Ат. Москов“, № 308 срещу Решение №
546/06.02.2020 г., постановено по гр.д. № 5355/2019 г., на ВРС, XXI
с., с коeто е прието за установено, че дължи на „ПЛАНЕТ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул. „Опълченец Д. К.“, № 3, вх. А, ет. 5, ап. 14, сумата 1894.50
лв., представляваща неизплатен остатък от сума 12412.08 лв., без ДДС, дължима за лепене и дюбелиране на топлоизлация,
обективирана във
фактура № 132/30.08.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
11.02.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. в чл. 422 ГПК,
вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, за която сума е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 1190/14.02.2019 г., по ч.гр.д. № 2185/2019
г., на ВРС, XLI с.
Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
поради което отправя искане за отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
Сочи, че първоинстанционния съд е изключил от преценката си всички възражения
на ответника и допуснатите доказателства, в т.ч. и заключението на ССЕ като е
приел, че са преклудирани. От своя страна счита, че възраженията са въведени за
разглеждане в първото по делото съдебно заседание като след разпределение на
доказателствената тежест за страните са направени и искания, които са били
уважени. Излага анализ на фактите, установяващи се от събраните по делото
доказателства и прави извод, че процесната сума не само не е дължима, но и
плащанията по сключения между страните договор в общ размер надхвърлят
дължимата като възнаграждение на ищеца сума. Претендира разноски. В с.з. не
изпраща представител.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК, въззиваемата
страна „Планет Билдинг“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който счита
постановеното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че
извършените от въззивника действия по осчетоводяване на издадената фактура и
извършването на частично плащане по нея, водели до извода, че последния е приел
съществуване на вземане в размера посочен в нея, поради което и е останал
задължен за сумата, предмет на исковата претенция. По съществото на спора,
отправя искане за потвърждаване на решението. Претендира разноски. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа депозирания отговор.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора,
съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Планет Билдинг“
ЕООД иск за приемане за установено, че „Девня Трейд“ ООД, дължи сумата 1894.50 лв.,
представляваща неизплатен остатък от сумата по фактура № 132/30.08.2018 г.,
издадена по силата на Договор за услуга с труд № 16/27.04.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
11.02.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. в чл. 422 ГПК,
вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК №
1190/14.02.2019 г., по ч.гр.д. № 2185/2019 г., на ВРС.
Ищецът твърди, че
между страните е бил сключен Договор за услуга с труд от 27.04.2018 г., при
условията на който ищецът приел при условията на договора, да извърши СМР по
фасада Изток, на обект на ответника – Многофамилна жилищна сграда, находяща се
в гр. Разград, ул. „Абритус“, № 19. Извършените СМР, остойностени в процесната
фактура, били предмет на подписан между
страните Протокол № 5/30.08.2018 г. От стойността на фактурата 14894.50 лв.,
ответникът заплатил сумата 13000.00 лв.
като неплатена останала сумата 1894.50 лв.
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С писмено становище преди с.з.
оспорва иска и заявява, че не само не дължи процесната сума, но и е платил
вповече по сключения между страните Договор.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното:
Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 2185/2018 г., на ВРС, XLI с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане
претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предвид характера
на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК – иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за
доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на такова задължение. В тежест на ответника е доказване изпълнението
на поетите задължения точно и в срок или други правопогасяващи възражения.
В хода на
първоистанционното производство между страните не са били предмет на спор
правопораждащите факти на наличие на валидно договорно правоотношение между
ищеца, в качеството му на изпълнител и ответника, в качеството му на
възложител, по силата и при условията на сключения Договор за извършване на
услуга с труд № 16/27.04.2018 г., във връзка с полагане на топлоизолационна
система по фасади, вкл. мазилка, монтаж и демонтаж на скеле при ориентировъчно
количество 3000 кв.м., на обект: Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.
Разград, ул. „Абритус“, № 19.
По безспорен
начин се установява и, че във връзка със сключения договор от страна на
ответника е заплатен аванс в размер на 4800.00 лв., с ДДС, обективиран в
издадената от ищеца фактура № 114/08.05.2018 г.
Не е било предмет
на спор между страните, а и е установено от събраните в хода на
първоинстанционното производство и обстоятелството, че за приемането и
остойностяването на извършената от ищеца работа, между страните са съставени
Протокол №№ 1/23.05.2018 г., 2/02.07.2018 г., 3/03.08.2018 г., 4/27.08.2018 г.
и 5/30.08.2018 г.
Не е спорно и, че
на датите на подписване на протоколите от страна на ищеца са издадени следните
фактури: № 119/23.05.2018 г., за сумата 18534.96 лв., с ДДС, 125/02.07.2018 г.,
за сумата 22653.84 лв., с ДДС, 129/03.08.2018 г., за сумата 14360.83 лв., с
ДДС, 139/27.08.2018 г., за сумата 13527.29 лв., с ДДС и процесната
132/30.08.2018 г., за сумата 14894.50 лв., с ДДС. Или общия размер на
изпълнените и фактурирани СМР възлиза на 83971.42 лв., с ДДС.
Безспорно са
установени и датите и размера на извършените плащания от страна на ответника в
полза на ищеца, възлизащи общо на сумата 86876.92 лв.
Основния спорен
между страните въпрос е дали е налице неплатен остатък по фактура № 132/30.08.2018
г., в размер на 1894.50 лв.
Тези твърдения на
ищеца не се подкрепят от събраните в хода на първоинстанционното производство
писмени доказателства и извършените от ответника плащания. За да достигне до
този извод въззивния съд съобрази, че
издадените от ищеца и описани по-горе фактури, за извършени СМР, възлизат общо
на сумата 83971.42 лв., с ДДС. Никъде обаче в тези фактури не е налице
приспадане на заплатения от ответника аванс по договора, възлизащ на сумата
4800.00 лв., с ДДС, обективиран в издадената от ищеца фактура 114/08.05.2018 г.
Приспадането на това авансово плащане е било в тежест именно на ищеца, тъй като
именно той като изпълнител на възложената работа, е издавал окончателните
фактури.
От друга страна,
наличието на авансово плащане и неговия размер не е оспорено от ищеца и от
негова страна не са навеждани твърдения, между страните да са били налице други
договорни правоотношения, досежно които да е извършено то. Такива обстоятелства
не се установяват и от събраните специални знания, посредством заключението на
назначената в хода на първоинстанционното производство ССЕ, което се кредитира
и от въззивния съд като обективно и компетентно дадено. От заключението се
установява, че и при двете страни извършеното авансово плащане е отнесено и
осчетоводено към процесния Договор № 16 от 27.04.2018 г.
Както бе посочено
по-горе при съпоставяне на стойността на издадените фактури за възложената
работа - 83971.42 лв., с ДДС със стойността на извършените от страна на
ответника плащания - 86876.92 лв. и при липса на твърдения за други задълженията
от страна на ответника, се налага извода, че извършените от последния плащания
надхвърлят по стойност сбора по издадените фактури.
Този извод не
може да бъде разколебан и от обстоятелството, че процесната фактура е
осчетоводена при ответника. Осчетоводяването на фактурата не освобождава ищецът
да извърши приспадане на заплатения аванс при остойностяване на извършената по
договора работа и при липса на договорка между страните за придаване на друга
роля или функция на авансовото плащане.
При така
установените факти и събрани доказателства между страните, се налага извода, че
ищецът не успя да установи при условията на главно и пълно доказване да е
носител на съществуващо и изискуемо вземане с произход Договор за услуга с труд
№ 16/27.04.2018 г. и издадената във връзка с него фактура № 132/30.08.2018 г.
По изложените
съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като
е достигнал до различен краен извод, първоинстанционния съд е постановил
неправилно решение, което ще следва да бъде отменено изцяло.
При този изход от
спора на въззивника се следват разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, както за
въззивна, така и за първа инстанция. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК разноските за първоинстанционното разглеждане на делото възлизат на 250.00
лв., възнаграждение за вещо лице и 432.00 лв., с ДДС, адвокатски хонорар. За
въззивното разглеждане на делото на присъждане подлежи сумата 37.89 лв.,
държавна такса.
Мотивиран от
изложеното, съставът на ВОС,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № 546/06.02.2020
г., постановено по гр.д. № 5355/2019 г., на ВРС, XXI с., изцяло И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПЛАНЕТ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Опълченец Д. К.“,
№ 3, вх. А, ет. 5, ап. 14 иск за приемане за установено, че „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Ат. Москов“, № 308, дължи сумата
1894.50 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и четири лева и 50 ст.), представляваща неизплатен остатък от сумата по фактура №
132/30.08.2018 г., издадена по силата на Договор за услуга с труд №
16/27.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението в съда – 11.02.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. в чл. 422 ГПК, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 1190/14.02.2019 г., по ч.гр.д. № 2185/2019 г., на ВРС, XLI с..
ОСЪЖДА „ПЛАНЕТ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Опълченец Д. К.“, № 3, вх. А,
ет. 5, ап. 14 да заплати на „ДЕВНЯ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ЗПЗ, ул. „Ат. Москов“, № 308 сумата 682.00 лв. (шестстотин осемдесет и
два лева), представляваща разноски
за първа инстанция и сумата 37.89 лв. (тридесет и седем лева и 89 ст.), разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.