Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 291 21 март 2023
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, ІІІ-ти състав, в открито заседание на седми март, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия : Чавдар Димитров
Секретар И.Л.
като
разгледа административно дело номер 1073
по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197 ДОПК, във вр.чл.92, ал.10 ЗДДС.
Производството
е образувано по жалба от Айсберг Боровец ДМА ООД в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. Иван Вазов №9, против Акт
за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02000221092429-004-001/08.06.2021г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, в неблагоприятната за
жалбоподателя „прихващаща“ част, потвърдена в изричноразгледаната от Директора на Д „ОДОП“ нейна част с Решение
№ 111/23.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при Централно управление на НАП и мълчаливопотвърдена в останалата
неблагоприятна за жалбоподателя част на основание чл.156, ал.4 ДОПК.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в
противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Сочи се, че издаденият
Акт за прихващане или възстановяване ненадлежно е връчен на лице различно от
назначения в откритото производство по несъстоятелност синдик. Поддържа се, че
в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 645, ал. 2 от ТЗ,
изрично уреждаща, че изявлението за прихващане се отправя до синдика. На
следващо място се сочи, че органът по приходите е извършил прихващане в нарушение
на реда, установен в чл. 722, ал.1 от ТЗ, като по този начин държавата се е
удовлетворила със сума, по-голяма от приетите от синдика нейни вземания от
първи ред и която горница счита, че подлежи на възстановяване по специалната
сметка на синдика с цел попълване масата на несъстоятелността, за да послужи за
удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по реда, установен в чл. 722 от ТЗ.
В съдебно
заседание оспорващият не се представлява от синдика или друг процесуален
представител. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
платена държавна такса.
Ответникът
по оспорването – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител -
юрисконсулт, оспорва жалбата като частично недопустима и основателна в частта,
потвърдена с решението на Д „ОДОП“. Излага становище за правилност и
законосъобразност на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството
- жалбоподател е вписано в търговски регистър с ЕИК *********, същото е
регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП Бургас, като считано от 22.11.2019г.
същото е било дерегистрирано по ЗДДС
С Решение №
504 от 22.11.2019 година по търговско дело № 519 / 2019 година по описа на
Окръжен съд Бургас е открито производство по несъстоятелност за „Айсберг
Боровец ДМА“ ЕООД(н) с ЕИК *********.
С Определение
№ 1533 от 12.12.2019 година, Росен М. е бил назначен за постоянен синдик на
дружеството. Тези обстоятелства са обявени в ТРРЮЛНЦ по партидата на
„Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД(н)
Синдикът е
изготвил списък на Приетите вземания, предявени в производството по
несъстоятелност на това дружество в срока по чл. 685 ТЗ. Списъкът е обявен в
Търговския регистър по партидата на несъстоятелното дружество, вписване №
20200124162424. С Определение № 447 от 29.05.2020г., постановено по търговско
дело № 519/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас, е одобрен изготвения от него
списък.
Съгласно
съдържанието на списъка на приетите вземания, НАП е кредитор с прието вземане в
размер общо на 89042 лв., като е посочена поредността на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1 от ТЗ.
С решение №
4233 от 01.04.2021 година на Върховния административен съд по административно
дело № 9323 / 2020 година е отменен Ревизионен акт № Р- 2221517005597 - 091 -
001, издаден от Орган по приходите на ТД на НАП София, с който на „Айсберг
Боровец ДМА“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 165 890
лева и НАП е осъдено да заплати направените по делото разноски в размер на 13
387.12 лева.
С молба вх.№
ИТ-00-3989/13.05.2021г. от синдика на дружеството е било отправено искане на
основание цитираното по-горе решение № 4233/01.04.2021г. на Върховен
административен съд, отменящо ревизионен акт №
Р-2221517005597-091-001/15.05.2018г., издаден от органа по приходите на ТД на
НАП – София да бъде преведено по банкова сметка ***р на 165890,09лв. по отменения
изцяло ревизионен акт № Р-2221517005597-091-001/15.05.2018г., ведно с дължимата
лихва за забава върху сумата от 165890,09лв. и съдебни разноски в размер на
13387,12лв.
По повод
направеното искане била извършена проверка. В нея органът по приходите е
констатирал, че на основание чл. 129, ал. 5 от ДОПК, ЗЛ има право на
възстановяване на сумата от 165890,09лв., представляваща неоснователно отказан
данъчен кредит.
Констатирано
е, че на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК „Айсберг Боровец ДМА" ЕООД има
правно основание на възстановяване на лихви за забава, съгласно чл. 92, ал. 10
от ЗДДС, която е изчислена в размер на 81384,82 лв.
Установено
било и това, че към 08.06.2021г. задълженото лице е имало публични задължения
към НАП в общ размер 98872, 11 лв. по и.д. №*********/2018, съгласно
служебна бележка № С210002-181-0053096/08.06.2021 г. на главен публичен
изпълнител.
Проверката
приключила с постановения АПВ, с който установените публични вземания в полза
на държавата били изцяло прихванати.
След извършеното
прихващане на „Айсберг Боровец ДМА" ЕООД била възстановена сума в общ
размер 148402,80 лв., в т.ч. ДДС за м.06.2016г. в размер на 67017,98 лв. и
лихви върху ДДС в размер на 81384,82лв.
АПВ е бил връчен
на дружеството – жалбоподател по електронен път на 14.06.2021 г.
АПВ бил
обжалван пред директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас, като видно от
петитума на жалбата, макар синдикът да е посочил, че жали „частично“ процесния
АПВ, същият претендира за цялостната му отмяна.
С Решение №
110/17.09.2021 г. АПВ бил потвърден изрично за сумата от 9 830,11 лева, с
която е било извършено прихващане в
размер надхвърлящ признатото от самия синдик публично вземане в полза на
държавата възлизащо на 89042,00 лева.
Решаващият
орган е приел, че с оглед специалния характер на разпоредбите на чл. 92 от ЗДДС
и чл. 128 - 129 от ДОПК спрямо тези на чл. 645 от ТЗ, законосъобразно органът
по приходите, извършващ проверка по прихващане и възстановяване, е прихванал
посочените в АПВ публични задължения на дружеството към НАП. Обсъдени са
възраженията на жалбоподателя и същите са отхвърлени като неоснователни.
По така
изложените факти липсва спор между страните. Последният е от правно естество и
касае противопоставяне на две тези относно приложимостта на норми на Търговския
закон в производството по прихващане и възстановяване на данъчни и приравнени
на тях кредити.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежната страна, в предвидения за това срок предвид Определение
№11034/01.12.2022г. по адм.д. № 9939/2022г. (макар и противоречащо на Определение
№ 3238/6.03.2012 г., постановено по адм. д. № 1875/2012 г. по описа на ВАС) след
обжалване по административен ред, поради което същата се явява допустима за
разглеждане и то в цялост. За да достигне до този извод съдебният състав
намира, че макар самото решение да се произнася за част от сумата по
извършеното прихващане, то сезиралата го жалба е с петитум и предмет на
оспорване, включващ цялата неблагоприятна за жалбоподателя част от АПВ, тъй
като са изложени аргументи в жалбата, че цялата сума е следвало да бъде
преведена по сметка на синдика, а не да бъде прихващана и това се иска дефакто.
В тази връзка и на основание чл.156, ал.4 ДОПК настоящият съдебен състав
приема, че непроизнасянето на решаващия орган по отношение на останалата част
от предмета на жалбата в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК следва да се смята за
потвърждение на процесния АПВ и в тази част, като съдът дължи произнасяне по целия
АПВ.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът
констатира, че Акт за прихващане или възстановяване №
П-02000221092429-004-001/08.06.2021г., е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени
фактическите и правните основания за постановяването му. При постановяването му
не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя за отмяна на оспорения административен акт
поради нарушение на материалния закон.
Съгласно чл.
128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
В съответствие
с посочената разпоредба, след като при провеждане на производството по
възстановяване органите по приходите са установили суми, подлежащи на
прихващане като изискуеми публични вземания по и.д. №*********/2018, с
процесния АПВ са извършили прихващане между двете вземания до размера на
по-малкото. Прихванатата главница в размер на 75 751,56лева и лихви в
размер на 23053,95 лева са правилно изчислени – видно от приложената справка и
представляват дължими данъци – ДДС и данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношение, както и дължими вноски за здравно и социално
осигуряване на служители на дружеството и не на последно място публично
общинско вземане – туристически данък.
Жалбоподателят
не оспорва размера на прихванатите задължения, а това, че не всички са били
включени от него в одобрения и публикуван списък на кредиторите на търговеца в
производството по несъстоятелност, както и че прихващането е в противоречие с
процесуалните норми за несъстоятелността, уредени в ТЗ. По-конкретно прави
възражение за това, че извършеното прихващане противоречи на нормата на чл.
645, ал. 1 от ТЗ. Съгласно посочената разпоредба, „Кредитор може да извърши
прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и
са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му
е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в
резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността
на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да
извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно
еднородността“.
Възражението
на жалбоподателя е неоснователно.
Разпоредбата
на чл. 645, ал. 1 ТЗ, на която се позовава жалбоподателя - не се отнася до
публичните задължения (вземания), каквито представляват данъчните и по
отношение на тях специалните разпоредби за прихващане и възстановяване се
съдържат в ЗДДС и в ДОПК (в този смисъл Решение № 6855 от 11.07.2002 г. на ВАС
по адм. дело № 2029/2002 г., Решение № 5378 от 30.05.2003 г. на ВАС по адм.
дело № 5335/2002 г., Решение № 2117 от 10.03.2005 г. на ВАС по адм. дело №
6771/2004 г. и Решение № 194 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 5052/2013 г.,
Решение № 194 от 08.01.2014 г. по адм.д. № 5052/2013 г. по описа на ВАС;
Решение № 383/14.01.2015 г. по адм.д. № 755/2014 г. по описа на ВАС).
Съгласно чл.
128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Т.е. предпоставка за
прихващането е единствено публичното вземане да е изискуемо, за разлика от
разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, която изисква насрещните вземания да са
ликвидни и изискуеми. Това следва и от цитираната по-горе разпоредба на чл. 89,
ал. 1 от ЗДДС, съгласно която задълженото лице е длъжно да внесе данъка по
справката-декларация по ЗДДС в рамките на срока за подаването й. Що се касае до
прихванатите задължения за задължителни осигурителни вноски, те безспорно
представляват публични такива, предвид изричната разпоредба на чл. 162, ал. 2,
т. 2 от ДОПК и към датата на извършване на прихващането са били изискуеми.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че издаденият Акт за
прихващане или възстановяване № П-02000221092429-004-001/08.06.2021г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас и потвърждаващо част от него
Решение, ведно с допуснатото мълчаливо потвърждение на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП са издадени
при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да
бъде потвърден, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание
чл. 81 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите
на страните за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 8459,77 лв., определен
по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на база материалния интерес, чийто
размер съответства на прихванатата от НАП част от дължимия за възстановяване на
жалбоподателя данъчен кредит.
Воден от
горното, Административен съд – Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Айсберг Боровец ДМА ООД в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Несебър,
ул. Иван Вазов №9, против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) №
П-02000221092429-004-001/08.06.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Бургас, в неблагоприятната за жалбоподателя „прихващаща“ част, потвърдена
в изричноразгледаната от Директора на Д
„ОДОП“ нейна част с Решение № 111/23.08.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
НАП и мълчаливопотвърдена в останалата неблагоприятна за жалбоподателя част на
основание чл.156, ал.4 ДОПК.
ОСЪЖДА Айсберг
Боровец ДМА ООД в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, ул. Иван Вазов №9 да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП,
сумата от 8459,77 (осем хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 77 стотинки) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
уведомяване на страните.
Административен
съдия: