Решение по дело №190/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260103
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510200190
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

17.03.2021г.

 

 

 

ДУПНИЦА

 
 


Номер                                 Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО - V състав

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                               

15.03.

 

2021

 
 


на                                                                                         Година

СТРАХИЛ ГОШЕВ

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

Роза Цветанова

 

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

А Н

 

190

 

2021

 
 


дело №                             по описа за                              година, 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4015900, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на П.Г.В., с адрес: ***, с ЕГН: **********, в качеството му на законен представител на „Напоителни системи-клон Дупница“ ЕАД, с ЕИК 8311600780077,  на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че е налице грешка в субекта и жалбоподателят не е автор на нарушението, тъй като от 2010-та година няма качеството на законен представител на посоченото в ЕФ дружество. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от редовно упълномощен от него процесуален представител – адв. Орешарски, който излага допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата, взема становище по доказателствата и по същество, като подържа искането за отмяна на обжалвания ЕФ и претендира присъждане на разноски за заплатено адв. възнаграждение, в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 14.07.2020 г., в 13:27 ч. в обл. Кюстендил, общ. Дупница, на път II-62 при 34+990 км., с посока на движение към гр. Дупница, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак "В26", до 60 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от 3%, МПС - лек автомобил "Рено Клио" с рег. № КН5993АК, собственост на „Напоителни системи-клон Дупница“ ЕАД, с ЕИК 8311600780077, представлявано от законния представител С.Д.Д. се е движил със скорост от 73 km/h, като е превишил максимално допустимата с 13 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 № 11743с6, заснето със снимка № 0130573 . Електронният фиш е издаден на лицето П.Г.В., с адрес: ***, с ЕГН: **********, в качеството му на законен представител на „Напоителни системи-клон Дупница“ ЕАД, с ЕИК 8311600780077.

Установено е от събраните служебно писмени доказателства, че жалбоподателят е заличен като законен представител на дружеството собственик на автомобила на 15.01.2010 г., като клон Дупница е бил закрит на дата 16.06.2011 г.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява безспорно и еднопосочно от писмените доказателства, приети по делото чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН – снимков материал, справка за собственост на автомобила от централна база КАТ, протокол за проверка на АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол по чл. 10 от Наредбата, разписка за връчване на ЕФ, както и служебно изисканите справки от ТРРЮЛНЦ към АВ, писмо от „Напоителни системи-клон Дупница“ ЕАД, ведно с приложения, справка от ОПУ-Кюстендил при АПИ, представените с молба от адв. Орешарски заповед, извадка и справка от ТРРЮЛНЦ и др.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество,  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението, вкл. мястото на същото; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че  оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. С оглед датата на връчване на ЕФ, посочена в разписката – 31.01.2021 г., жалбата е подадена от процесуално легимитимирано лице и в срока за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

След цялостна и детайлна преценка на събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна безспорно се установява извършеното административно нарушение, но не и авторството на деянието. Посоченото в обжалвания ЕФ лице – жалбоподателят П.Г.В. не е материалноправно легитимирано лице да отговаря за извършеното нарушение.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се издава на собственика на МПС или на лицето посочено в нарочна декларация от собственика на МПС, като ползвател на МПС. От друга страна чл. 188, ал. 2 от ЗДвП разпорежда когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание да се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая предвид направената служебна справка в информационния масив на ТРРЮЛНЦ към АВ се установява, че към момента на извършване на деянието - 14.07.2020 г., собственик на лекия автомобил е било дружеството „Напоителни системи-клон Дупница“ ЕАД, с ЕИК 8311600780077, представлявано от законния представител С.Д.Д., а не от бившия такъв П.Г.В..

Безспорно е, че съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ осъществяването на определено обстоятелство относно някое дружество има действие от момента на вписването му в ТРРЮЛНЦ към АВ. В случая жалбоподателят П.В. е заличен като законен представител на дружеството-собственик считано от 15.01.2010 г., видно от приложените справки и писмо от управителя на „Напоителни системи-клон Дупница“ ЕАД. Следователно към момента на извършване на деянието, 14.07.2020 г., законен представител на дружеството е било лицето, което последно е било вписано като такова по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, на 06.03.2017 г., а именно С.Д.Д., не и санкционираното лице П.В.. В този смисъл не са налице материалноправните основания за ангажиране отговорността именно на жалбоподателя за допуснатото нарушение, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП санкционираното физическо лице да е законен представител на дружеството собственик на автомобила. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно и незаконосъобразно е привлечено материалнонеотговорно лице, което дава основание обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане от процесуалният представител на жалбоподателя и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото е доказано с приложения договор за правна защита и съдействие, който има характера на разписка и пълномощно.

На основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4015900, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на П.Г.В., с адрес: ***, с ЕГН: **********, в качеството му на законен представител на „Напоителни системи-клон Дупница“ ЕАД, с ЕИК 8311600780077,  на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да заплати в полза на П.Г.В., с адрес: ***, с ЕГН: **********, сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - адв. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

          

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: