Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.П., 25. 02. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен
съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретарката Галя Николова, като разгледа докладваното от
съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2646 по
описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД.
В районен съд гр. П.е постъпила искова молба от Й.М.П.,
ЕГН **********,***, подадена чрез
адвокат В.К., съдебен адрес:***, против С. В. П.,
ЕГН **********,***, с правно основание
чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. Цената на иска по чл.108 от ЗС е 1 937.90 лева по данъчна
оценка, а по чл. 59 от ЗЗД е 922. 82
лева. В исковата молба се твърди, че
ищцата е собственичка на подробно описана нива в местността „Карагашки път“ в
землището на гр. П., която се владее без правно основание от ответницата. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор ответната
страна, в който се оспорва предявеният иск.
ИЩЦАТА Й. М.П.
– редовно призована, явява се лично и с адв. В.К. с пълномощно, поддържа исковата
молба.
ОТВЕТНИЦАТА С.В.П. - редовно призована, не се явява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: С Договор за доброволна делба на земеделски земи от 30.11.1999 г, вписан ***,
ищцата е станала едноличен собственик на земеделски имот представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА целия с площ от 17,648
дка (седемнадесет декара шестстотин четиридесет и осем кв.м.), находяща се в землището на гр. П., ***, в
местността „Карагашки път", ТРЕТА КАТЕГОРИЯ, съставляващ имот 185010 (сто
осемдесет и пет хиляди и десет) по плана за земеразделяне на гр. П., област П.,
при съседи: 185009 - нива на В.А.Д.; имот № 812170 - полски път на Община П.;
имот № 185011 - нива на Л.Б.Ф.; имот № 185021 - нива на н - ци на С.И.С.; имот
№ 185022 - нива на Д.К.В.; имот № 185014 - М.И.И.; имот № 185015 - нива на
„Гринбърг" ООД; имот № 185008 - нива на В.Д.М.; имот № 185007 - нива на Ц.Д.М.. С Нотариален за замяна на недвижими имоти Ц.Д.М.,
вписан в СВ-П.с ***. ищцата е прехвърлила 1 / 4 идеална част от гореописания
имот на дъщеря и С.П.П.-С., която е придобила
въпросните идеални части в СИО със съпруга си Д.Л.С.. С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 31.03.2016 г. по изпълнително дело ***на ЧСИ Ц.Н.с
рег. ***. вписано в АВ/СВ - П.с ***г, лицето И.К.П.е придобил 1 / 8 идеална част от процесния имот,
собственост на длъжника по изпълнителното дело С.П.П.-С.. С Нотариален акт за
покупко - продажба на земеделска земя *** вписан в АВ / СВ - П.с ***., ищцата е
закупила от съсобственика Д.Л.С. неговата 1 / 8 идеална част от същия имот. Така
по силата на горепосочените правни сделки и постановлението за възлагане, върху
гореописания имот е възникнала съсобственост между ищеца и третото лице ***. С Договор за аренда на
земеделски земи № 25613 / 12. 05. 2016 г., вписан в АВ / СВ - П.с ***, сключен между съсобственика И.К.П.и третото
лице А.И.Т., върху имота е била учредена аренда за срок от 50 стопански години.
Тъй като ищцата не е бил предварително информирана от миноритарния съсобственик И.К.П.за
намеренията му да сключва аренден договор с баба си, за такъв срок и при такава
цена и начин на плащане и не е съгласна
с действията му, е предприела съдебна
делба за прекратяване на съсобствеността. С влязло в сила Решение № 750 / 02. 05.
2017 г. по гр. д. 8348 / 2016 г. по
описа на П.ския районен съд, вписано в АВ / ИР - П.с ***бе допусната и извършена
съдебна делба между ищцата и съсобственика - арендодател ***.
По силата на тази
съдебна делба е станал едноличен собственик на новообразуван недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА целия с площ от 14.648 дка (четиринадесет декара
шестстотин четиридесет и осем кв.м.), находища се в землището на гр. П.. ***П.ска
област, в местността „Карагашки път", ТРЕТА КАТЕГОРИЯ, съставляващ имот №
185024 (сто осемдесет и пет хиляди двадесет и четири) по плана за земеразделяне
на гр. П., област П., при съседи: имот № 185021- нива на н-ци на С.И.С.; имот №
185022 - нива на Д.К.В.; имот№ 185014 - М.И.И.; имот № 185015 - нива на
„Гринбърг" ООД; имот № 185008 - нива на н - ци на В.Д.М.; имот № 18 - 5007
- нива на Ц.Д.М.; имот № 185023 - нива на ***; имот № 812170 - полски път на
Община П.; имот № 185011 - нива на Л.Б.Ф.. През месец септември 2018 г. ищцата е научила, че арендаторът А.И.Т. е починала и
ответницата С.В.П., като нейна наследница, без да уведоми ищцата за правоприемството си, е
встъпила в правата и като на 27.07.2017 г. е сключила договор за наем на имота със ЗКПУ „Дрен" - гр.П. (Договор за
пренаемане на земеделска земя № 28658). За това пренаемане П. също не е
уведомена и не е давала съгласието си за него. Отделно между нея и бившия и
настоящия арендатори не е постигано съгласие по арендната цена и не е получавала плащане на такава.При това
положение, сключеният между арендодателя И.К.П.и
арендатора А.И.Т., заменена в последствие от ответницата С.В.П. като нейна
наследница, е непротивопоставим на ищеца и последната владее
имота му без правно основание и получава доходи от него.
Съдът е сезиран с
искане да осъди С.В.П. да предаде на Й.М.П. владението върху процесния
недвижим имот. Съдът е сезиран с искане
да осъди ответницата да заплати
на ищцата, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата 922.82 лева, ведно със законната лихва
върху нея до окончателното и изплащане, получена от същата без правно основание
от пренаемателя ЗКПУ Дрен - гр.П. по
Договор за пренаемане на земеделска
земя № 28658 / 27. 07.
2017 г. и
с която сума се е
облагодетелствала за сметка на П..
Приложени са като
доказателства заверени преписи от Договор за доброволна делба на земеделски земи
от 30. 11. 1999 г, вписан ***.; ***, вписан в СВ - П.с ***Постановление за
възлагане на недвижим имот от 31. 03. 2016 г. по изп. д. ***на ЧСИ Ц.Н.с рег. ***,
вписано в АВ / СВ - П.с ***г.; ***.
вписан в АВ / СВ - П.с ***Скица от 09.10.2017 г. на ОСЗ - П.; Решение № 750 / 02. 05. 2017 г. по гр. д. №
8348 / 2016 г. по описа на П.ския районен съд, вписано в П.с ***Искова молба по
гр. д. № 8348 / 2016 г. по описа на П.ския
районен съд, вписана с ***на АВ / СВ - П.;
Договор за аренда на земеделски
земи № 25613 / 12. 05. 2016 г., вписан в АВ / СВ - П.с ***Договор за пренаемане
на земеделска земя № 28658 / 27. 07. 2017 г.
10. Извлечение от банкова сметка ***;
№ 11 / 05. 09. 2017 г. в Уникредит
Булбаик АД; У - ние за наследници на А.И.Т. № 21 / 27. 06.
2017 г., изд. от Кметство С.П.. Община Б.;
У-ние № 3 – 33 / 08. 02. 2018 г, за родствени връзки на ***, изд. От Община Р.; Скица № от 02.04.2018 г., изд. от ОС
Земеделие - П.; У - ние за данъчна оценка № ********** / 02. 04. 2018 г. изд. от
Община П..
Искът за
собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на невладеещия собственик против
владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост
на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени
до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението
върху имота, по които искания съдът е длъжен да се произнесе с два отделни
диспозитива (т. 2 А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по
тълкувателно дело № 4 / 2014 г. на ОСГК, ВКС). Няма спор в правната теория и
съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на иска предвижда
кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът е
собственик на вещта предмет на иска; 2)
ответникът владее тази вещ и 3) това владение е без правно основание (така
Решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр.д. № 669/2009г. на Първо гр.о., ВКС „В
предявеният иск за ревандикация ищецът О. Г. К. следва да установи трите
юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят
материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа
власт от ответницата върху спорната вещ и липсата на правно основание за
това.“ и Решение № 9 от 23.01.2012 г. по
гр.д. № 251/2011 г. на Първо гр.о., ВКС „Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това. От тази разпоредба следва, че при иск с правно основание чл. 108 ЗС е
необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че
вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее
или държи вещта без основание.“).
Предвид
изложеното, съдът счита, че са налице
материалноправните предпоставси за уважаване на иска и предявеният иск по реда
на чл. 108 ЗС е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 59 от ЗЗД, всеки, който
се с обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква,
когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Искът по чл. 59 е субсидиарен, той възниква само когато няма друг път за защита на правата. Така, че с иска по чл.
59 не може да се търси обезщетение, което може да се предяви с друг иск. Ищецът има право да търси обезщетение за времето, през
което е бил лишен от правото си да ползва имота и
то след отправена покана до ответника. Предпоставките за иска
по чл.59 от ЗЗД са следните: наличност на обедняване на едно лице, когато неговото имущество се намалява в
резултат на неоснователно обогатяване; наличност на обогатяване на друго лице, т.е.
неговото имущество нараства без правно основание,
наличност на връзка между
обогатяването и обедняването. Наличността
на обедняване на ищеца, означава, че този, на когото имуществото е намалено без правно основание, може да претендира
от обогатилия се само това, с което
имуществото му е намаляло, само това с което е обеднял. Наличността
на обогатяване на ответника е втората предпоставка на иска. Ответникът се оказва обогатен, когато
имуществото му се е увеличило, но и
когато благодарение дейността на ищеца е избегнал едно намаление на имуществото си, като е спестил
разходи, които нормално би направил.
Причината връзка. Размер на иска. Между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника трябва да съществува причинна връзка. Искът е допустим само при наличието на тази трета предпоставка. Размерът на ищцовата претенция не може да надмине действителното обедняване и действителното обогатяване.
От
доказателствата, представени с исковата молба, се установява увеличаване на имуществото на
ответницата, следствие от ползването на имота.
Предявените обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл.59, ал.1 ЗЗД са основателни и доказани по следните съображения:
В отговора си на исковата молба ответницата С.В.П. твърди, че не упражнява
фактическа власт върху процесния имот, понеже в качеството си на арендатор го
била преотдала под наем на трето лице - ЗКПУ „Дрен" - гр.П. и съответно не
е владелец или държател на имота. Това обаче не е така, защото държането на
имот, подобно на владението, е упражняване на фактическа власт върху него и
може да се извършва както лично, така и чрез трето лице, в конкретния случай
пренаемател. Така например Решение № 35 от 22.08.2014 г. по т. дело № 1916 / 2013 г. на ВКС I т.о.: „Въпреки че сключеният от ищеца договор за наем с
прехвърлителя, не е вписан и няма достоверна дата, той е противопоставим на
приобретателя на земите като договор за наем без определен срок, на основание
чл.237, ал.2, изр.2 от ЗЗД. Това е изводимо от факта, че ползването от
наемателя на вещта може да бъде не само лично, но и чрез пренаемател, и
доколкото в случая фактическата власт върху земите се е осъществявала към
момента на отчуждаване на имотите от втория по ред пренаемател - ответната
кооперация, на основание пренаемането им от първия пренаемател, на когото
касаторът - ищец ги е преотдал, следва да се приеме, че ищцовото дружество към
момента на смяната на собствеността върху нивите е във владение" на
имотите.
В съдебната практика няма спор, че договорът за аренда е разновидност на
договора за наем, следователно и арендаторът, както и наемателят може да държи
имота лично или чрез трето лице - пренаемател, което прави искът по чл.108 ЗС
против него допустим.
Освен това в отговора на исковата
молба, процесуалният представител на ответницата твърди, че тя и ищцата са обвързани с
договора за аренда.
Немаловажен факт е и обстоятелството, че договорът за пренаемане на
земеделска земя, сключен на 27. 07. 2017 г. между ответницата и третото лице
ЗКПУ Дрен - гр. П., е със срок от една година и към
момента на приключване съдебното дирене
вече е изтекъл. Съдът, от своя страна следва да вземе предвид всички настъпили
в хода на делото обстоятелства. Исковата
молба е заведена в деловодството на П.ския районен съд на 18.04.2018 г. и е
вписана в АВ / СВ - П.на 23.05.2018 г., а това прави сключването на последващ
договор за пренаемане на имота непротивопоставим на ищцата. Вписаната искова молба има силата и значението
на възбрана и след 27. 07. 2018 г. нито
ответницата, нито трети лица могат да противопоставят свои вещни права на
ищцата. Още от момента на сключването му, Договорът за аренда на земеделски земи № 25613
/ 12. 05. 2016 г., вписан в АВ / СВ - П.с
***.05.2016 г. е
непротивопоставим на ищцата, тъй
като видно от представените по делото актове за
собственост, към момента на сключването му същата е притежавала
повече от 50%
от съсобствеността в
описания в договора
имот, независимо че това е станало преди изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ
с ДВ, бр.13 от 07. 02. 2017 г. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, а именно: Решение № 12 от 01. 03. 2018 г. пo гр. д. № 1251 / 2017 г . гр. д. № 1251 по oписа нa 2017 г . нa BKC II г.o. „Така изяснената цел на уредбата
на договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приеме, че
нормата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр. 13 от 07.02.2017
г., предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от
съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно
чл.30, ал. ЗЗС е специална и изключва приложението на общата норма на чл.32,
ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ
по решение на мнозинството от съсобствениците. Договори за управление, какъвто е
и договорът за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ.
Ако обаче съсобственикът, сключил договора не притежава повече от половината от вещта, този
договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно
или поотделно, освен ако са го приели. По приложението на чл.31, ал. 1 от ЗС
при сключен от съсобственик договор за аренда е налице практиката на ВКС -
например решение № 115 от 21. 11. 2017 г.
по гр. д. № 997 / 2017
г , II г.о., с което е дадено тълкуване в хипотеза на сключени от отделни
съсобственици с различни арендатори договори за аренда, че когато договорите за
аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в
съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор за
аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50 % в съсобствеността, като проявление
на общото правило на чл. 32, ал. 1 - ЗС, според което общата вещ се управлява
от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в
общността и следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със
съсобственик с по - малко от 50 % идеални части, е вписан, същият не е
противопоставим както на последващ арендатор, така и на наемател, на когото
мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на
ползване върху имота.
По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че
договор за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече
от 50 % от общия земеделски имот, е
непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели
изрично или мълчаливо / например,
получавайки припадащата се на
дела им част от арендните плащания/."
Противно на твърденията на ответницата, ищцата никога не е признавала
сключения без нейно знание и съгласие Договор за аренда на земеделски земи №
25613 / 12. 05. 2016 г, респективно той
не поражда действие спрямо нея.
Първо: Съсобствеността върху отдадения под аренда общ имот е била
прекратена чрез съдебна делба с Решение № 750 / 02. 05. 2017 г. по гр. д. № 8348 / 2016 г. по описа на П.ския районен съд
(приложено към исковата молба). Същото е влязло в сила на 24.05.2017 г.
Последица от това обстоятелство е, че ищцата престава да е съсобственик и става
собственик на имот, различен от арендувания. Върху новообразувания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА целия с площ от 14,648 дка (четиринадесет декара
шестстотин четиридесет и осем кв.м.), находяща се в землището на гр. П., ***П.ска
област, в местността „Карагашки път", ТРЕТА КАТЕГОРИЯ, съставляващ имот №
185024 (сто осемдесет и пет хиляди двадесет и четири) по плана за земеразделяне
на гр. П., област П., при съседи: имот № 185021- нива на н - ци на С.И.С.; имот
№ 185022 - нива на Д.К.В.; имот № 185014 - М.И.И.; имот № 185015 - нива на
„Гринбърг" ООД; имот № 185008 - нива на н - ци на В.Д.М.; имот № 185007 - нива
на Ц.Д.М.; имот № 185023 - нива на ***;
имот № 812170 - полски път на Община П.; имот № 185011 - нива
на Л.Б.Ф., договорът за аренда не простира действието си независимо от
вписването му, понеже е непротивопоставим на ищцата и към датата на приключване
на делбата тя не го е признавала. Права, непротивопоставими на съсобственик, на по - голямо
основание са непротивопоставими на собственик.
Второ: Съсобствеността е прекратена
на 24. 05. 2017 г, а поканата до арендатора А.И.Т., наследодател на ответницата,
е изпратена на 23. 06. 2017 г, което се признава от ответницата с отговора на
исковата молба. Пак там ответницата потвърждава, че ищцата не е съгласна с
уговорените в раздел III от този договор
вид, размер и начин на плащане на дължимата рента. Щом няма съгласие по основни за
договора правни положения, няма и
приемане. В най - добрия случай въпросната покана може да се приеме като такава
за сключване на аренден договор между А.И.Т. и ищцата, но това не се е
осъществило поради смъртта на първата.
От друга страна, предявяването на иск за разваляне на арендния договор,
съгласно представената от исковата молба по гр. дело № 8151 / 2017 г. по
описа на П.ския районен съд (прекратено), е доказателство че договорът
категорично не се приема от ищцата. Също така като израз на неприемане на
договора за аренда е и отказът да получи рента в пари или стоки, каквито са и
били предлагани от ответницата след получаването на исковата молба по това
дело.
Дори обаче да се приеме, че ищцата субективно се е смятала за обвързана с
договора за аренда, обективно това не е било така. След прекратяването на
съсобствеността и възникването на нов обект на собственост, чийто единствен
собственик се явява тя, признаването пост фактум на договора за аренда може да
стане само чрез нов договор за аренда, който следва да е в писмена форма и с
нотариална заверка на подписите. За разлика от неформалния договор за наем, при
винаги формалния договор за аренда мълчаливо приемане чрез конклудентни
действия е възможно само в режим на съсобственост, но не и при собственост. В
този случай съгласие, което не е в предвидената от закона писмена форма с
нотариална заверка на подписите е нищожно.
Щом договорът за аренда е непротивопоставим на ищцата и същата не го е
признавала и не се е обвързвала с него след прекратяването на съсобствеността,
то следва да се приеме, че ответницата държи процесния имот без правно
основание и следва да го върне на ищцата именно по реда на чл.108 от ЗС.
Липсата на облигационна връзка между ищцата и ответницата е в приложното
поле на иска с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД (непрестационна кондикция).
Когато вещта се ползва без правно основание, на собственика се дължи
обезщетение. Видът на обезщетението в
случая се определя от качеството на ползващия вещта. Ответницата твърди, че е
арендатор на имота, следователно тя е негов държател, а не владелец. Този,
който държи чужда вещ без правно основание няма право на добивите от вещта.
Това важи и за плодовете, включително и „гражданските плодове", т. е.
наемите от вещта. В конкретния случай на ищцата се дължат получените от
ответницата наеми от пренаемателя със ЗКПУ „Дрен" - гр.П. по Договор за пренаемане
на земеделска земя № 28658 / 27. 07. 2017
г. съгласно Извлечение от банкова сметка *** „Дрен" № 11 / 05. 09. 2017 г.
в Уникредит Булбанк АД, възлизащи на 922.82 лева. В този смисъл е
и практиката на ВС: Решение № 1162 от 23.05.1996 г., IV г.о.: „Наемите от
реституираните имоти след възстановяване на собствеността им, получавани от
общинското предприятие като граждански плодове от вещта, принадлежат на
собственика й след реституцията ". Също така и Тълкувателно решение № 85
от 02. 12. 1968 г. по гр. д. № 149 / 1968 г., ОСГК: „Щом държателят упражнява
фактическа власт върху имота не със съзнанието, че върши това за себе си, той
не може да бъде приравнен с добросъвестния и недобросъвестния владелец с оглед
правата по чл. 71 и 72 от ЗС.
Неговите отношения във връзка с
добивите от имота следва да се уредят в съответствие с договорните отношения
със собственика, а при липса на такива - в съответствие с правилото на чл.93 от
ЗС; във връзка с извършените подобрения - в съответствие с договора, а при
липса на такъв - в съответствие с правилата за водене на чужда работа без
пълномощие и за неоснователното обогатяване." Ето защо, неоснователни се явяват възраженията на
ответницата, че тя би следвало да дължи на ищцата обезщетение само до размера
на средната наемна пазарна цена на имота. Това би било така при положение, че е
била владелец на имота, но не и като негов държател.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявените искове следва да бъдат
уважени, като основателни и доказани.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответницата следва
да заплати на ищцата направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 820 лв. за
адвокатско възнаграждение и държавна
такса в размер на за 100 лв.
Мотивиран от горното, П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от
ЗС, С.В.П., ЕГН **********,***, да предаде на едноличния собственик Й.М.П.,
ЕГН **********,***, владението на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА целия с площ от 14.648
дка (четиринадесет декара шестстотин четиридесет и осем кв.м.), находища се в
землището на гр. П.. ***П.ска област, в местността „Карагашки път", ТРЕТА
КАТЕГОРИЯ, съставляващ имот № 185024 (сто осемдесет и пет хиляди двадесет и
четири) по плана за земеразделяне на гр. П., област П., при съседи: имот №
185021- нива на н-ци на С.И.С.; имот № 185022 - нива на Д.К.В.; имот№ 185014 - М.И.И.;
имот № 185015 - нива на „Гринбърг" ООД; имот № 185008-нива на н-ци на В.Д.М.;
имот № 18-5007 - нива на Ц.Д.М.; имот № 185023 - нива на ***; имот № 812170 -
полски път на Община П.; имот № 185011 - нива на Л.Б.Ф..
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 ЗЗД, С.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на Й.М.П., ЕГН **********,***, сумата
922.82 лева, ведно със законната лихва върху нея до окончателното и изплащане,
получена от П. без правно основание от пренаемателя ЗКПУ ,,Дрен" - гр.П. по Договор за
пренаемане на земеделска
земя № 28658 / 27. 07. 2017 г.
и с която
сума се е облагодетелствала за сметка на П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на Й.М.П., ЕГН **********,***, направените
деловодни разноски в размер на 820 лв.
за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на за 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: