Решение по дело №2629/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260472
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330202629
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260472

 

гр.Пловдив, 28.10.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2629 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи  от ЗАНН.

 

            Образувано е по жалба от Б.Б.М. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 19-1030-012802 от 03.02.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция с което на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/  е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки на водача Б.М..

            В жалбата се излагат съображения за липсата на знание за изтекъл срок на транзитни номера на управляваното МПС, чужда собственост и се прави искане за отмяна на издаденото НП.

            Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично участва в производство. Поддържа искането за отмяна на НП. Не представя нови доказателства.

          Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. С молба становище представено преди даване ход на делото се счита жалбата за неоснователна и се представят доводи по същество на искането за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

 

           Атакуваното наказателно постановление е съставено въз основа на съставен на 17.08.2019г. против жалбоподателя Б.М. акт за установяване на административно нарушение серия АА, бланков номер 383291 за това, че на 17.08.2019г. около 20,30 часа в гр.Пловдив, ул.“Батак“, кръстовище с ул.“Крайна“ управлява лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № ***собственост на А.Б.И. ЕГТН ********** и извършва следното: 1. Регистрационните номера на автомобила са с временна валидност изтекла на 21.07.2019г., видно от РВД № ********* с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. При съставянето на акта са иззети като доказателства разрешение за временно движение № ********* и 2 броя регистрационни табели ***, както и контролен талон. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателят, след като е вписал в графата за обяснения/възражения „не“.   На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя,  надлежно удостоверено с разписка за това действие, явяваща се неразделна част от акта. За констатираните нарушения на ЗДвП е бил уведомен дежурен прокурор при Районна прокуратура Пловдив и образувана проверка. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени възражения от жалбоподателя М. относно съставения АУАН и посоченото в него нарушение.

            На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 10.04.2020г. Издаденото наказателно постановление в  срок е обжалвано пред Районен съд гр.Пловдив.

          Разпитан в съдебно заседание актосъставителят Е.Г.Г. посочи че е установил нарушението, при извършена проверка заедно с негов колега, в изпълнение на служебните му задължения. Свидетелят посочи, че при  съставен акт за нарушение по чл.140 от ЗДвП се извършва и проверка по полицейска преписка.

          Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г., на когото Съдът кредитира показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,  справка относно разрешение за временно движение, справка за нарушител/водач, докладна записка, справка за нарушител/водач и заповед № 8121з-515/2018г. на МВР  и заповед № 8121з-825/19.07.2019г. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

             При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

            Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

           За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

 Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна по делото по категоричен начин се доказа, че на посочените в наказателното постановление време и място – на 17.08.2019г. около 20:30 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.Батак и Крайна  жалбоподателят Б.М. е  управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № ***. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т.25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение, тъй като съгласно чл.175, ал.3, предл. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство. Доказа се по делото на следващо място, че управляваният от М. лек автомобил не е бил надлежно регистриран. С разпоредбата на § 2, т.4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението – 17.08.2019г. процесният лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ не е разполагал с такова административно разрешение, поради което правилен е изводът на АНО, че МПС не е било надлежно регистрирано. Този извод се прави от събраните по делото доказателства, като от показанията на свидетеля Г. изцяло кредитирани от съда, се установи, че по време на проверката той е извършил справка в информационната система на МВР, при която е установил, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил  не е имал изискуемото административно разрешение да участва в пътното движение. Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е формално и с факта на привеждането в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на моторното превозно средство, което не разполага с административно разрешение да участва в движението, нарушението е било довършено от обективна страна. След анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съд намира, че наказващият орган е приложил правилно закона, като е приел, че са налице нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП респ. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), с автор – жалбоподателя М.. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя Г., тъй като показания му са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с посоченото в акта нарушение а именно управление на автомобил с монтирани табели с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение № ***, който е изтекъл на 21.07.2019г. и в контекста на писмените доказателства по делото. Показанията на свидетел Г. съдът кредитира като обективни, са в подкрепа на изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП. Установено е по безспорен начин, че на 17.08.2019г. преди  спирането му за извършване на полицейска проверка като водач на МПС – лек автомобил жалбоподателя М. е управлявал този автомобил, който не е бил регистриран по надлежен ред както изисква чл.140, ал.1 от ЗДвП и НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр. 67 от 2012г., бр. 20 от 2018г.) Очевидно в конкретния случай, става дума за български временен номер № ***, като същият е изтекъл на 21.07.2019г.  а нарушението е установено на 17.08.2019г. в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.Батак и ул.Крайна. При тези доказателства, правилно е посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, за което му е наложено наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, т.к. законодателят изрично е разписал наличието на регистрация по надлежния ред, което в настоящия случай безспорно не е сторено от административнонаказаното лице. Всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата в това число и правилата, на които следва да отговарят водачите на МПС. Безспорно в случая е налице виновно поведение на административнонаказаното лице, което по разбиране на настоящия съдебен състав е извършило административно нарушение, тъй като поставените временни регистрационни табели са били с изтекъл срок. Съдът намира, че при установяване на административното нарушение, санкционирано на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН – с ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) в  ЗДвП е въведена нова санкционна разпоредба на чл.175, ал.3 съгласно, която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Обществената опасност на това нарушение е значителна, доближаваща се до тази на деянието по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, която по разбиране на настоящия съд изключва приложението на чл.28 от ЗАНН, независимо от причините за допускане на настоящето нарушение.  Съдът счита че не са налице основания за изменение на наложените като вид и размер  административни наказания на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП. Настоящият съд намира наложените административни наказания за съответни, правилно определени и справедливи, съобразени с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Правилно са били отнети и 10 /десет/ контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. изд. от МВР и чл.175, ал.3 от ЗДвП.

            Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата - чл.6,  в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона - чл.157 от ЗДвП, т.е екс леге, и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл  отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП.              

            С оглед изхода на делото следва на въззиваемата страна да се присъдят и съответните разноски.  Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден да плати на ответната страна сумата в размер на 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63, ал.5,  вр. ал.3 от ЗАНН, вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ ,вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

         Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-012802 от 03.02.2020г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция с което на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Б.Б.М. ***, ЕГН **********  е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б.Б.М. ***, ЕГН ********** *** /осемдесет/ лева  представляваща юрисконсултско възнаграждение.

   РЕШЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в НПК, по реда на Глава ХII от АПК пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните че решението е изготвено.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

В.И.