№ 5692
гр. София, 05.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110150540 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Й. И., чрез адвокат М. М. /с пълномощно на л.4
по делото/ срещу [ фирма ] АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника [ фирма ] АД, чрез адвокат И. И. /с пълномощно, приложено към
отговора на исковата молба/.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2024 г. от
14:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е от С. Й. И. срещу [ фирма ] АД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 163,23 лева – недължимо платена сума въз основа на
клаузата на чл. 12, ал. 4 от сключения между страните договор за заем № /10.08.2022 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка, която е нищожна поради противоречие и
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2023 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2022 г. между С. Й. И. и [ фирма ] АД е
сключен Договор за заем № , съгласно който ищцата следва да върне на ответника сумата в
общ размер от 1 079 лева, при срок на кредита от 26 седмици, на 13 погасителни вноски, при
получена сума по кредита в размер на 600 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ от
42.17% и годишен лихвен процент /ГПЛ/ от 40.10%. Ищцата твърди, че в чл. 12 ал. 3 от
Договора е уговорено, че същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: физическо лице, което да отговаря кумулативно на следните условия:
дееспособно физическо лице, навършило възраст от 18 години, минималният му
осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключване на
договора да е в размер на 600 лева. на месец, да има валидно трудово правоотношение от
поне 6 календарни месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история,
предложения поръчител да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството
и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемателя. В случай
на неизпълнение на това условия е уговорено, че кредитополучателя дължи неустойка по чл.
12 ал. 4 в размер на сумата от 412,23 лева, която ищцата следва да престира разсрочено
заедно с всяка погасителна вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка,
подробно посочена в погасителния план към договор за заем. Ищцата твърди, че е заплатила
1
10 на брой пълни месечни погасителни вноски, всяка от който в размер на по 83 лева, т. е.
ищцата е заплатила общо по Договор за заем № от 10.08.2022г., сумата в размер на 830 лева,
с който е погасила, както следва: главница в размер на 600 лева, лихва в размер 66,77 лева и
неустойка в размер на 163.23 лева. Излага доводи, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора е
нищожна, като противоречаща на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Ищцата
твърди, че клаузата е нищожна и като противоречаща на добрите нрави, тъй като е налице
нееквивалентност на насрещните престации по договора, изразяваща се в това, че
допълнителната сума, която следва да се заплати като неустойката е в размер на 2/3 от
отпуснатата сума по кредита. Поддържа, че по този начин безспорно се нарушават
принципите на добросъвестност и справедливост. Твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от
договора е нищожна и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя,
не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, предвижда необосновано
висок размер на неустойката и е в неин ущърб като потребител. Поддържа, че клаузите са
неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора – чл.143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена. Излага
доводи, че клауза на чл. 12, ал. 4 от договора за заем е нищожна поради това, че нарушава
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаля разпоредбата на чл.19 ал. 4 ЗПК.
Счита, че с предвидената неустойка се цели едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, и сумата за неустойка е следвало да се включи, но не е било включена в ГПР,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за заем, по силата на
който ответното дружество е предоставило на ищцата заемна сума в размер на 600,00 лева за
срок от 26 седмици, като твърди, че уговореният лихвен процент по заема в размер на 40,10
% , ГПР по договора за заем е в размер от 42,21 % на годишна база. Твърди, че общо
дължимата от заемателя сума в края на заемния период възлиза на 666,77 лева. Излага
доводи, че твърдението за нищожност на клаузата за неустойка е неоснователно, тъй като
видно от съдържанието на оспорената клауза допълнителните разходи, с които ищецът
твърди, че се оскъпява заема, всъщност са уговорени в размер от 0,00 лева, т. е. такива
допълнителни разходи в конкретния случай изначално не са били уговорени между
страните. Твърди, че в ГПР по договора, освен договорната лихва, не са включени други
разходи, които да водят до оскъпяване на заема. Твърди, че процесният договор не е
сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени
преговори между страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя
е предоставен стандартен европейски формуляр /СЕФ/, поради което всички клаузи в
договора са индивидуално уговорени. Ответникът поддържа, че видно от договора за заем,
посоченият в чл. 3, ал. 7 лихвен процент по кредита 40,10 % е фиксиран годишен лихвен
процент, в който случай не е необходимо да се посочват условия за прилагането му. Излага
твърдения, че договорът за заем не страда от пороци, водещи до противоречие с
изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от ЗПК. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ сключването на Договор за заем № /10.08.2022 г. с [ фирма ]
АД, с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената клауза, която
противоречи на императивни материалноправни норми, заобикаля ги, накърнява добрите
нрави или е неравноправна; 2./ извършено плащане на сумата от 830 лева по договора в
полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищцата искови суми, а именно валидно
обвързваща страните договорна клауза.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 153 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни
между страните обстоятелствата, че на 10.08.2022 г. между ищцата, като заемател, и
ответника, като заемодател, е сключен договор за заем № , по силата на който ответникът е
предоставил в заем на ищеца сумата от 600 лева за срок от 26 седмици, при ГЛП в размер на
40,10 %.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
2
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответното дружество да представи справка от счетоводството си за
извършените от ищцата плащания по договор № /10.08.2022 г., доколкото ищцата твърди, че
е извършвала плащания по него, с оглед на което следва да разполага с документи,
удостоверяващи плащането.
ДОПУСКА СЛУЖЕБНО, в изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 3 ГПК,
изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на следните въпроси:
„Какви суми са платени от ищцата по Договор за заем № /10.08.2022 г., на коя дата са
извършени плащанията и как са осчетоводени платените суми? Какъв е размерът на ГПР
при съобразяване конкретния размер на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва и
уговорената неустойка за обезпечение по чл. 12 от договора и нормативно установената
формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК“.
НАЗНАЧАВА за вещо И. Д., като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение
след представяне на доказателства за внесен депозит.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3