МОТИВИ ПО НОХД №
470/2008 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД:
Обвинението срещу З.Д.С. е по чл.199,
ал.І , т.3, предл.ІІ-ро, във вр.с чл.198,ал.І, във вр.с чл.129 и чл.20,ал.ІІ НК, за това, че, на 19.V.1994 година в град Плевен отнел златен пръстен с тегло
12 грама,
14 карата, на стойност 8760/неденоминирани/
лева, собственост на Т.Л.Г. от владението му, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил сила и грабежът е придружен със
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
Обвинението
се поддържа от представителя на ПлОП така както е повдигнато с обвинителен акт
пред съда по смисъла на чл.246, ал.І НПК, с искане да бъде наложено наказание
на подсъдимия при превес на отегчаващи вината обстоятелства.
По делото е конституиран в качеството
на граждански ищец и частен обвинител пострадалия Т. А. Г., като е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за нанесени
неимуществени вреди срещу подсъдимия за сумата от 10 хиляди лева. Гражданският
ищец и частен обвинител поддържа обвинението така както е повдигнато от
прокурора с обвинителния акт и иска да бъде уважен гражданският му иск в пълен
размер.
Подсъдимият лично и чрез назначеният
служебен защитник изразява становище, че не е извършител на деянието и иска да
бъде оправдан.
Съдът,след като обсъди доказателствата
по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа
страна:
На 19.05.1994 година, вечерта, пострадалият Т.Л.Г. и
свидетелят С.С. били в кафе-бар „Екзотик”, намиращ се в град Плевен, на
ул.”Ресен”. В заведението имало и
други клиенти, между които бил и обвиняемият С.. Той ги поздравил още при
влизането им, като им махнал с ръка. Г. познавал С. бегло и отговорил на
поздрава му също с махване с ръка. Двамата свидетели си поръчали коняк, кафе и фъстъци. Обсъждали бъдещите си планове
като музиканти и участието си в сватба същия ден. Не след дълго Г. видял, че С.
излиза от заведението. Тогава той
предложил на С. да си тръгват, като
изразил съмнения, че се притеснява да не им се случи нещо лошо, тъй като С. бил
забелязал златните им пръстени на ръцете.
Почти веднага след това С. влязъл в заведението с две непознати за
свидетелите лица. Тримата се приближили до масата на свидетелите и започнали да
нанасят удари на Г., който бил станал да ходи до тоалетната. Пострадалият
извикал ”Чакайте, какво става”. С. му
казал да излезе навън. Тримата съучастници започнали да удрят пострадалия, като
подсъдимият С. му нанасял удари в областта на лицето и най-вече в челюстта и му
викал „излизай от златото”, т.е. да си свали златните накити. Съучастниците
натискали ръката на пострадалия в мозайката, на площадката, непосредствено пред
входната врата на заведението. По този начин се опитвали да свалят пръстените
от ръката му. Тогава пострадалия си отворил ръката и подсъдимият издърпал пръстена
му от дясната ръка от безименния пръст. Нанасянето на побой върху пострадалия
ставало докато е бил на колене и един от другите двама съучастници му държал
едната ръка. В този момент от заведението излязъл и С.. Чувайки скърцането на
вратата нападателите се обърнали към него за саморазправа, но пострадалият се
развикал да го оставят на мира, след което всичко приключило. Нападателите
накарали Г. и С. да влязат в заведението и влезли и те в заведението. Малко
след това С. помолил да си тръгнат защото Г. не бил добре. Г. усещал силни
болки и С. го придружил до болнично заведение. Установено било счупване на
челюстта и Г. бил настанен за лечение в Стоматологична клиника. Пострадалият и
свидетелят С. ***, където Т.Г. подал
жалба за случилото се.
Видно от заключението по назначената
съдебно медицинска експертиза на Т.Г. е причинено двустранно счупване на
долната челюст, следствие удари с твърди тъпи предмети, с ограничена удряща
повърхност. Нараняванията могат да се получат по описания от пострадалия
механизъм - директни удари с юмруци.
Счупването на челюстта е довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето на пострадалия за период от не
по-малък от 1.5-2 месеца. Налице е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.
Видно от назначената оценителна
експертиза стойността на златния пръстен, който е с тегло 12 грама и златото е 14
карата, отнет от обвиняемия е 8760/неденоминирани/лева.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия частично, показанията на свидетеля Т.Л.Г., С.М.С. и
частично от показанията на Г. В. М., както и от заключенията на вещите лица д-р
Д.Д. и Г.З., както и следните писмени доказателства: съобщение на л.3 от
делото, искане за образно изследване и резултати от образно изследване на л.6
от досъдебното производство, свидетелство за съдимост на З.Д.С. на л.23,24 и на
л.27, с приложени бюлетини за съдимост до л.30 от досъдебното производство.
Във връзка с горната фактическа
обстановка се правят следните възражения от подсъдимия и защитникът му адвокат Я.:
1. Налице са фрапиращи различия в показанията на
пострадалия и свидетелят С.С., относно това дали пострадалия е удрян вътре в
заведението или не и относно това дали са се връщали в заведението пострадалия
и свидетеля С., или не.
2. От показанията на свидетелката Г. М. се установява категорично, че подсъдимият
не е нанасял побой на никого тази вечер.
3. Освен показанията на пострадалия и неговия приятел
свидетел няма други доказателства, че подсъдимият е причинил средна телесна
повреда на пострадалия и е участвал при отнемане на пръстена.
4. Всеки нормален човек би отишъл веднага в полицията, за
да се оплаче, че е ограбен, а пострадалият първо се е прибрал до жилището си.
Относно
първото възражение за противоречие в
показанията на Т.Г. и С.С..
Действително е налице различие в показанията на
двамата свидетели относно това в каква обстановка пострадалият е излязъл извън
заведението. Последният твърди, че подсъдимият му е предложил да излязат, при
което заедно с тях са излезли и другите двама извършители - неизвестни лица. В
тази връзка свидетелят С.С. посочва, че
пострадалият е станал за да отиде до тоалетната, но със ставането е бил
връхлетян от двама вътре в заведението. Пострадалият паднал, станал и
извикал”чакайте, какво става” и след като те му казали да отидат навънка да се
разберат, пострадалият излязъл.
Другото действително противоречие между показанията на
двамата свидетели е свързано с факта, дали след нанесения побой на пострадалия
и излизането на свидетеля С. С. отвън и въобще приключване на инцидента
пострадалия и С. са се връщали в заведението. В тази връзка пострадалият
твърди, че тримата съучастници са се върнали в заведението, но той и приятеля
му са си тръгнали. От друга страна С.С. твърди, че подсъдимият и двамата му приятели са казали
на Т. и на него да влизат в заведението, но после са се съгласили да си
тръгнат, тъй като Т. не се е чувствал добре.
Във връзка с тези две противоречия следва да се
посочи, че на първо място те не са
съществени относно главният факт на доказване. Относно това как е станало
излизането от заведението, съдебният състав приема, че на пострадалия още в
заведението са му били нанесени удари, така както съобщава свидетелят С.С..
Съдът възприема за по достоверни неговите показания, поради факта, че очевидно стресовата ситуация за пострадалия е
запознала още в заведението и е напълно логично той да не си спомня какво е
станало, тъй като не е очевидец от страни, а е участник във възникналия вече
конфликт, пренесъл се в последствие отвън. Освен това свидетелят С.С. посочи,
че бармана на заведението е усилил музиката най-вероятно с цел да не се чува
какво става, което е логично свързано с твърдението, че конфликта е възникнал
още в заведението. Така или иначе това противоречие не опровергава по никакъв
начин приетата фактическа обстановка и не води до извод за недобросъвестни
депозирани показания. Точно обратно свидетелите казват това което са възприели
и както е останало в съзнанието им събитието станало през 1994 година. Ако има
някакво наговаряне между тях логично би било да се приеме че показанията им
биха били напълно идентични относно развитието на събитията.
Относно второто констатирано противоречие в
показанията на двамата свидетели, свързано с това дали са влизали в заведението
след инцидента или не следва да се приеме, че са достоверни показанията на
свидетеля С., тъй като той описва подробно какво е станало/кака са
искали да си вървят, какво е станало вътре, че са казали, че Т. не е добре/. Освен това логично е този свидетел по достоверно да
е приел нещата, тъй като очевидно пострадалият е бил силно наранен и е възможно някой моменти от
развитието на събитията да не може да ги възпроизведе поради силната превъзбуда
към онзи момент. И това противоречие не е съществено и по никакъв начин не
опровергава обвинителната теза на прокуратурата. Напротив както се посочи по
горе това противоречие показва, че не е налице наговаряне на свидетелите за
това какви показания ще дават пред съда. Просто всеки казва това което е
възприел и както го е възприел.
На фона на горното, наличните противоречия на двамата
свидетели нямат характера на такива, които да водят до извод за отхвърляне на
обвинителната теза и по никакъв начин не водят до извод за недостоверност на
показанията на свидетелите в останалата им част.
По второто възражение.
Действително в показанията си свидетеля Г. М. твърди,
че цялата вечер е била с подсъдимия и че
същият не е участвал в деянието
предмет на обвинителния акт. Във връзка с тези показания на свидетелката следва
да се има предвид, че има два варианта обясняващи коренното противоречие на
тези показания с показанията на пострадалия и свидетеля С., както и с
установената телесна повреда на пострадалия. На първо място не е изключена
възможността тази свидетелка да дава такива показания поради близките си
отношения с подсъдимия към момента на деянието. Вярно е, че за сегашния момент
тя твърди, че нямат отношения, но това не изключва посочената възможност. На
второ място напълно е възможно събитията, които са се развили преди всичко
извън заведението да са убегнали от вниманието й, докато тя не е присъствала в
заведението. Тя сама в показанията си посочи, че е излизала до тоалетната. Този
факт дава основание на съдебния състав да приеме че е възможен такъв вариант
обясняващ факта, че тя не е възприела нищо от станалото в заведението. Очевидно
деянието и цялата разправия е станала за кратко време за броени минути/св.
С. казва, че е излязъл след 2-3 минути т.е.
деянието отвън е извършено в този промеждутък/,
а освен това музиката е била засилена през това време. Последното прави твърде
вероятна възможността свидетелката да не е възприела станалото.
Показанията
на тази свидетелка освен на база горното не могат да бъдат възприети като алиби
на подсъдимия на първо място поради напълно категоричните показания на
пострадалия и свидетелят С.С.. И двамата
свидетели категорично посочиха, че няма грешка в това кой е извършител на
деянието и посочиха подсъдимия. Към този факт следва да се добави и
обстоятелството, че безспорно е установена телесната повреда на пострадалия и
той съобщава за нея както в болничното заведение, така и пред полицията, което
е дало основание за образуване на
досъдебно производство. За това, че няма грешка в субекта на извършване на
престъплението следва да се има предвид и съобщеното от пострадалия, че е
познавал по физиономия подсъдимия и от преди деянието. В този смисъл в
настоящия казус не може да става на въпрос за някаква грешка при разпознаване и
освен това безспорно се установява и от обясненията на подсъдимия и свидетелката
М., че подсъдимият е бил в заведението тази вечер. Няма как при това положение
пострадалият да се е припознал в друго лице което толкова да прилича на
подсъдимия и същата вечер да е било в питейното заведение. Няма никакви данни в
делото, такива не се и съобщават като твърдение, че пострадалият и свидетелят С.С.
поради някаква причина искат да обвинят З.С. в извършеното деяние, като знаят,
че той не е извършителя. Няма твърдение нито от подсъдимия нито от свидетеля да
са имали преди това някакви отношения, които евентуално биха мотивирали двамата
свидетели да дават лъжливи показания пред съда и да обвиняват невинен човек.
Всъщност изключва се възможността както свидетелите да бъркат, така и да
набедяват подсъдимия. В крайна сметка двамата свидетели са грамотни хора и
разбират отговорността при лъжествидетелстване и набедяване. Освен това логично
е пострадалият да иска да бъде наказан виновника, а не някое невинно лице.
По третото
възражение.
Във връзка с това възражение следва да се има предвид,
че показанията на пострадалия наред с показанията на още един свидетел
депозирани по абсолютно категоричен начин относно авторството на деянието,
наред с установената телесна повреда, както и присъствието на подсъдимия същата
тази вечер в заведението водят до единствения извод, а именно за авторството на
деянието. Действително ако органите на досъдебното производство са си свършили
работата навреме може би са щели да установят още свидетели във връзка с
деянието. Така или иначе е видно от приложените в досъдебното производство
доказателства, че към справката, изготвена от
органа на полицията са приложени само жалбата на Т.Г., обясненията на
свидетеля С. и обяснение на З.Д.С., което е получено чак на 14.ІІ.1996 година.
Самата справка е изготвена на 30.12.1994 година с приложени към нея жалба и
обяснение очевидно само от свидетеля С.С., както и медицинския документ. Делото
пък е образувано чак на 7.08.1995 година, т.е повече от година след подаване на
жалбата. При това състояние на нещата и предвид обстоятелството, че
пострадалият и другият свидетел не са познавали лицата в заведението, за да ги
посочат за изясняване на обстоятелствата е напълно логично развитието на
събитията/делото да се изяснява само с трима свидетели/. Действително учудващо е, че веднага не е извършена
проверка с разпит на собственика на заведението и изясняване на всички лица
които са били там, но за това вина няма пострадалия. В същност следва да се има
предвид, че очевидци на самото деяние дори и да са били разпитани всички лица в
заведението не е имало, тъй като подсъдимият заедно с другите лица предвидливо
са извели пострадалия от заведението за да извършат там грабежа. На фона на горното настоящият съдебен състав
приема, че няма никакво основание за съмнение в показанията на двамата
свидетели, които в съществената си част са категорични относно авторството на
деянието. Показанията на пострадалият са напълно категорични относно нанесените
му удари от подсъдимия и отнемането на пръстена.
По
четвъртото възражение.
Това възражение е логично по принцип, но следва да се има предвид, че пострадалият е подал
жалба в полицията и както е видно от приложеното съобщение на л.3 това е
станало на 20 май 1994 година, т.е. на другия ден след деянието. Долу в ляво на това съобщение
след датата и годината е подписано с час 9.30. Вярно е, че по делото се
установява, че не веднага пострадалият е заминал в полицията, но това е напълно
логично с оглед тежестта на увреждането което е получил. В този смисъл няма
основание да се правят изводи, че пострадалият си измисля някакви истории, още
повече, че няма съмнение относно нанесеното телесно увреждане. Логично е при
такава тежка травма пострадалият да потърси помощ първо в болнично заведение, а
не в полицията. Както е видно на пострадалия е причинено двустранно счупване на
долната челюст, не пукване, не едностранно, а двустранно счупване на долната
челюст.
Предвид гореизложеното, направените
възражения във връзка с авторството на деянието не могат да бъдат възприети от
настоящият съдебен състав.
От изложената фактическа обстановка е
видно, че с деянието си обвиняемият С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.199, ал.І, т.3,пр.ІІ-ро, във вр.с чл.198, ал.І, във вр.с
чл.20,ал.ІІ НК, като на 19.V.1994 година в град Плевен отнел златен пръстен с
тегло 12 грама,
14 карата, на стойност 8760/неденоминирани/ лева, собственост на Т.Л.Г. от
владението му, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,
като употребил сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето.
За извършеното деяние предвиденото наказание е от 5 до
15 години лишаване от свобода с възможност да се постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния. При определяне наказанието следва да се
отчетат предишните осъждания на подсъдимия с изключение на тези, които са
влезли в сила след датата на деянието.
Налице е изключително смекчаващо вината обстоятелство,
а именно изключително дългия период от извършване на деянието до настоящият
момент. Деянието е извършено преди повече от 14 години, а както е видно
съгласно разпоредбата на чл.80 ал.І,т.2 от НК давността за наказателното
преследване в случая е 15 години/ако не е спирана и прекъсвана би
следвало да изтече на 20.05.2009г/. Това
обстоятелство няма как да не се отчете при определяне размера на наказанието и
то се явява с оглед продължителния период изключително смекчаващо по смисъла на
чл. 55 от НК. В този смисъл отчитайки стойността на отнетото, обстоятелствата
при които е извършено деянието и личността на подсъдимия съдебния състав
приема, че следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.І,т.1 НК, а именно една година лишаване от свобода.
Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим на основание чл.46 б.”Б” от ЗИН. Не са налице
условията за приложението на чл.66 от НК с оглед на предишните осъждания на
подсъдимия.
По
гражданският иск.
Предявеният граждански иск от пострадалия е в размер
на 10 хиляди лева за причинени неимуществени вреди резултат от деянието. Във
връзка с размера на гражданския иск съдът взема предвид обстоятелството,
че става въпрос за две счупвания на
челюстта, оздравителният период съгласно заключението на вещото лице е до два
месеца, при нормален оздравителен процес, както и обстоятелството, че
пострадалият за дълъг период се е хранил със сламка, тъй като са му били
поставени шини, обездвижващи в затворено положение счупената долна челюст. Също
така се отчита и стреса, причинен на пострадалия при самото извършване на
деянието от три лица. Несъмнено посочените обстоятелства сочат за претърпени не
малки болки и страдания, които налагат и извода, че претенцията е основателна
до размера на 3 хиляди лева. В останалата част то 10 хиляди лева претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото подсъдимият следва да заплати
ДТ в размер на 120 лева по сметка на Плевенски окръжен съд, разноски по сметка
на ОСС-Плевен в размер на 30 лева, както и разноски в полза на Плевенски
окръжен съд в размер на 90 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: