МОТИВИ
към присъда № 21/17.10.2017 г. по НОХД № 489/2017 г. по описа на ВрОС
Подсъдимият К.Г.С. е предаден на съд по обвинение в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б.”в”, пр.1,вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК за това, че на 01.03.2016 г. около 19.05 ч. в гр.Мизия, обл.Враца, на ул.***пред пункт за изкупуване на метали
на фирма „Косаня”, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил „Ивеко Дейли” с ДК № РВ *** КА, собственост на „Афин България” ЕАД
– клон Пловдив, е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП – при
наличие на ограничение на скоростта от 50 км/ч се е движел със скорост 102,2
км/ч, и по непредпазливост е причинил смъртта на В.В.Н. ***, като деянието е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 0,96 промила, установено по надлежния ред с
техническо средство Алкотест Дрегер.
В хода на съдебното производство, на основание чл.76 от НПК
като частни обвинители са конституирани Ц.В.Н., В.В.Т.,
Д.В.Н., С.В.Н. и С.В.Н. - в качеството на деца и законни наследници на жертвата
В.В.Н..
Подсъдимият К.С. се признава за виновен, признава изцяло
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дава съгласие
да не се събират доказателства за тях, като заедно със защитниците си адв.Г.Д. и адв.А.В., изразява
желание за разглеждане на делото по диференцираната процедура, уредена в Глава
27, чл.371, т.2 от НПК - съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372, ал.4 от НПК направеното от подсъдимия
самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателствени материали, е одобрено от съда, а доказателствената
съвкупност от досъдебното производство е приобщена към доказателствените
източници по делото.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира за
определяне на основното наказание лишаване от свобода за срок от шест години,
при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3, при ефективното му изтърпяване. На
основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК предлага
на подсъдимия да бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от право да
се управлява МПС.
Повереникът на частните обвинители-адв.К.С., поддържа обвинението и изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Прави искане за налагане на наказание
лишаване от свобода на подсъдимия в границите на средния размер от девет
години, което след редукцията съобразно чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено на
шест години лишаване от свобода. Предлага подсъдимият на основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишен от право да
управлява МПС за същия срок от шест години. Развива подробни доводи в подкрепа
на тези си искания.
Защитникът на подсъдимия-адв.Г.Д.,
моли съдът да определи на подзащитния му С. наказание
лишаване от свобода, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, в минималния размер
от три години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, семейния му статус –
женен с дете на 15 години, трудовата му ангажираност, изразеното съжаление и критичното
му отношение към извършеното. Счита, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалия Н., тъй като е управлявал велосипеда в тъмната част на
денонощието без поставена светлоотразителна жилетка и
след употребата на голямо количество алкохол. Пледира наказанието лишаване от
свобода да бъде отложено условно по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от пет години, за какъвто срок предлага подсъдимият да бъде лишен и от
право да управлява МПС.
Другият защитник на подсъдимия – адв.А.В.,
изразява съгласие с аргументите на колегата си – адв.Д..
В последната си дума подсъдимият С. изразява съжаление за
случилото се.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373,
ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.Г.С. е роден на *** г. в
гр.Съединение, но живее в гр.Пловдив. Женен е и има едно дете – К.К.С., родена на *** г. Подсъдимият притежава свидетелство
за управление на МПС, категория „В“ от 23.08.1994 г. Санкциониран е за
нарушение на ЗДвП с НП № 371/23.06.2004 г. с глоба от 10 лева.
Подсъдимият С. работи като
продавач-консултант в „Тилия“ ООД с.Царацево, обл.Пловдив, като
съгласно длъжностната си характеристика
управлява фирмените автомобили и доставя стоките до клиентите.
На 01.03.2016 г. подсъдимият С. с товарен
автомобил „Ивеко Дейли“ с peг.№ РВ 56 43 КА изпълнявал курс за доставка по маршрут Пловдив -
Мездра - Враца - Монтана – Ружинци - Видин - Лом - Козлодуй и обратно. В
гр.Козлодуй спрял да почине и изпил две бири. След това извършил доставка в три
магазина, след което потеглил към гр.Мизия. Около 19.05 ч. навлязъл в града по
ул.***. Движел се със скорост 102,2 км/ч, на къси светлини, тъй като се
разминавал с насрещно движещи се автомобили. Пътното платно било със суха равна
настилка. По същото време по ул.„П.А.“ в посока центъра на града се движел с
велосипед пострадалият В.В.Н. по лентата, в която се
движел и товарният автомобил „Ивеко Дейли“, управляван от С.. Около пункт за изкупуване на
метали на фирма „Косаня“ на същата улица подсъдимият С.
възприел своевременно наличието на велосипедиста на пътното платно и привел в
действие спирачната система на автомобила, при което отложил следи върху
пътната настилка с дължина 13,8 м.
Движейки се в режим на спиране, автомобилът
настигнал велосипедиста и последвал удар между предната му част и задната част
на велосипеда, в областта на задната гума и капла.
Вследствие на удара долните крайници на пострадалия се изместили в посока на
движението на автомобила, докато горната част пропаднала върху предния капак
към предното обзорно стъкло. От продължаващото движение напред на автомобила
последвал удар на горната част и главата на пострадалия Н. в предния капак и
челното стъкло, след което от придобитата скорост и спирането на автомобила,
тялото се отделило и паднало напред по посока на движението. При първоначалния
контакт велосипедът се закачил за окачването и предната броня, като в резултат
от триенето отложил следа върху асфалта, след което се отделил от МПС и се
установил на мястото, където е намерен при извършения оглед на ПТП. Автомобилът
продължил движението си напред в режим на спиране около 170-180 м., след което
окончателно спрял. Подсъдимият С. слязъл и се върнал назад, като видял
велосипеда и тялото на пострадалия.
В този момент от базата на фирма „Косаня“ излязъл св.П.Д.-охранител, на когото обвиняемият
казал, че е ударил „нещо“. Междувременно на местопроизшествието спрели два
автомобила, управлявани от св.М.П. и св.Р.Б., като всяка от тях се обадила на
тел.112. Подсъдимият се обадил по телефона на св.К.Г. - управител на фирма „Тилия“, на когото казал, че е претърпял ПТП и е ударил
„нещо“ и на св.В.С.- Д. на която, след пристигането й на място съобщил, че е
ударил „някакво колело“. Около 19.20 ч. местопроизшествието било посетено от
св.Г. Д. Г. и св.Ц.В. - служители на РУ МВР-гр.Оряхово, а малко по-късно и от
св.Г. Ив.Г.-началник полицейски участък гр.Мизия, пред когото подсъдимият С.
заявил, че в гр.Козлодуй, където спрял за почивка, е изпил две бири.
На подсъдимия била извършената проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № 0024 (преминал проверка през м.декември
2015 г.), като било отчетено 0,96 промила в издишвания въздух. Подсъдимият
С. отказал да даде кръвна проба.
От приложения към делото протокол №
47/14.03.2016 г. за извършена химическа експертиза е видно, че съдържанието на
етилов алкохол в кръвта на починалия от катастрофата В.Н. е 2,15 промила.
От изготвената СМЕ е видно, че причина за
смъртта на В.Н. е съчетана травма, изразяваща се в: закрита черепно-мозъчна
травма - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане
на меките тъкани на черепа челно, розов ликвор,
мозъчен оток, счупване на черепната основа с частично прекъсване на атланто-окципиталната става и последващо
кръвопропиване на меките тъкани на шията; коремна
травма - разкъсвания на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, довела до
остра дихателна сърдечно-съдова недостатъчност. Смъртта е в пряка
причинно-следствена връзка с установените травматични увреждания и е настъпила
бързо. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на
твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време в условията на ПТП.
По делото е изготвена одорологична
експертиза, от която е видно, че мирисовата следа,
иззета от предна лява седалка на т.а „Ивеко Дейли“ с peг. № РВ *** КА е идентична със сравнителния мирисов
материал, иззет от подсъдимия К.Г.С..
От изготвената комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза е видно, че ПТП е
протекло в тъмната част на денонощието, като скоростта на движение на т.а. „Ивеко Дейли“ с рег.№ РВ *** КА
непосредствено преди произшествието, към момента в който подсъдимият е
предприел ефективно спиране, е 102,2 км/ч, а към момента на първоначалния
контакт при удара на велосипедиста е 87,37 км/ч. Мястото на удара между челната
част на т.а. „Ивеко Дейли“
и тилната част на велосипеда, е в полагащата се лента на МПС. Водачът на т.а. е
реагирал чрез ефективно спиране и отлагане на следи върху настилката на
разстояние 67,74 метра преди мястото на удара. Дължината на „опасната зона“ за
спиране на т.а. „Ивеко Дейли“
при движение с избраната скорост от 102,2 км/ч, непосредствено преди ПТП е
120,23 метра. Дължината на „опасната зона“ за спиране на т.а. при движение с
максимално разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е 40,84 метра.
Дължината на видимостта за водача на товарния автомобил при движение с включени
къси светлини в тъмната част на денонощието е не по-малко от 65 метра. Експертите
са заключили, че подсъдимият е могъл да възприеме велосипеда и велосипедиста на
разстояние не по-малко от 65 метра от мястото на удара и е имал техническа
възможност да спре и предотврати ПТП, ако се е движел с разрешената за населено
място скорост 50 км/ч или по-малка. Причинените травматични увреждания по
тялото на пострадалия са вследствие от удар от части на автомобила, от удар при
падане на тялото върху асфалтовата настилка, от триене и преобръщане на
пострадалия върху асфалтовата настилка. Според същата експертиза при
първоначалния контакт между МПС и велосипеда последният е бил във вертикално
положение. Масовият център на тялото на пострадалия към момента на
първоначалния контакт при удара е бил в непосредствена близост до седалката на
велосипеда. Този експертен извод опровергава обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство, че пострадалият е излязъл внезапно на пътното платно
в непосредствена близост пред автомобила.
Експертите са приели от техническа гледна
точка следният механизъм на транспортното произшествие: Товарният автомобил се
е движел по ул.*** в гр.Мизия в посока към центъра на града със скорост от
102,2 км/ч. В същия момент в полагащата се пътна лента на МПС се е намирал и
пострадалият велосипедист. Водачът на товарния автомобил е възприел навреме
присъствието на велосипеда и пострадалия върху настилката, на разстояние 67,74
м преди мястото на удара и е предприел ефективно спиране чрез натискане на
спирачния педал с отлагане на следи върху настилката с дължина 13,8 м. Движейки
се транслационно и закъснително, товарният автомобил се е приближил до
велосипеда и велосипедиста, като последвал удар между предната част на МПС,
тилната на велосипеда в областта на задна гума и капла
и в областта на масовия център на пострадалия. С това е настъпил първоначалният
контакт между тях, който от техническа гледна точка представлява началото на
удара. Върху тялото на пострадалия е възникнал ударен импулс, приложен в
контактното петно и действащ по посока на движение на автомобила. От това е
настъпило както телесно увреждане, така и изместване на долните крайници по
посока на движение на автомобила. Горната част на тялото на пострадалия е
пропаднала върху предния капак към обзорното стъкло с едновременно въртене през
масовия център. От продължаващото движение на автомобила напред е последвал
удар между горната част от тялото и главата, в предния капак и в челното стъкло
на автомобила. На това място е осъществена голяма част от удара, тъй като
ударният импулс към този момент е преминал в близост до масовия център от
тялото на пострадалия. В резултат на тези въздействия са настъпили описаните
телесни увреждания и деформации, с отлагане на пръски
кръв. Тялото на пострадалия е придобило скорост, вследствие на реализираното
спиране се е отделило от автомобила и паднало напред на платното за движение,
отлагайки пръски кръв по товарния автомобил и върху
асфалтовата настилка до установяването му в покой. При закъснителното движение
на товарния автомобил, след първоначалния контакт при удара, велосипедът се е закачил
за окачването и облицовката на предна броня и в резултат на силите на триене е
отложил следа върху настилката, а впоследствие с промяна на траекторията на МПС,
се е отделил от него и се е установил на мястото, на което е намерен.
От техническа гледна точка вероятната причина
за ПТП е движението на товарния автомобил непосредствено преди ПТП със скорост
от 102,2 км/ч, която е по-висока от максимално разрешената за съответния пътен
участък и по-висока от максималната за спиране в зоната на видимост при
движение с включени къси светлини, с което водачът му сам се е поставил в невъзможност
да предотврати пътно-транспортното произшествие.
Заключенията на
коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприема изцяло, като прецени,
че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни. Тук е
мястото да се отбележи, че в досъдебната фаза е била изготвена и единична автотехническа и оценителна експертиза (л.81-92, т.І), която в известно различие с
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза е приела, че скоростта на движение на товарния автомобил, управляван
от подсъдимия С., непосредствено преди ПТП преди началото на аварийното му
спиране, е била около 98 км/ч, а в момента на удара на велосипедиста 85 км/ч.
Съдът счита, че относно скоростта на движение следва да кредитира именно
заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, а не това на единичната, тъй като пълното и правилното изясняване
на механизма на процесното ПТП изисква комплексно
изследване и съвместна работа на автотехнически
експерти и медици, в рамките на която, всеки със своята компетентност и
специални знания, в най-обективна степен би могъл да внесе яснота относно
релевантните по делото обстоятелства. Настоящата петорна комплексна експертиза
е ярък пример в тази насока. Съвместната работа на вещите лица-трима автотехнически и двама медицински експерти, е позволила в
най-пълна степен на обоснованост да направи извод за поведението на участниците
в пътния инцидент и неговия механизъм, като конкретно въпросите за определянето
на скоростта на движение на товарния автомобил и мястото на удара са решени
комплексно, при съобразяване механизма на удара, многофазовото
относително движение на тялото на велосипедиста спрямо автомобила след
първоначалния контакт, преместването на товарния автомобил по време на удара,
начина на падане на тялото на пострадалия, разстоянието на отхвърлянето му,
положението на велосипеда и т.н.
Горната фактическа обстановка се установява както от
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, установяващ по несъмнен начин
механизма на осъществяване на деянието и авторството му, а именно: протокол за оглед на ПТП, скица и фотоалбум (л.16-31, т.І); заверено копие от справка
от търговския регистър (л.36-41,
т.І); заверени копия от
свидетелство за регистрация на МПС „Ивеко Дейли“ и договор за лизинг №BGI4005412(л.37, т.І); 2 бр.протоколи за оглед на веществено
доказателство от 08.03.2016 г. и 17.05.2016 г. (л.78-80, т.І); протокол за изземване на мирисов материал от лице (л.21, т.ІІ);
докладна записка от Ц.Г. Велинов (л.27, т.ІІ);
талон за медицинско изследване (л.28,
т.ІІ); списък за
проверка на средствата за измерване-анализатори на алкохол в дъха, тип „Дрегер Алкотест 7510“ (л.29-31, т.ІІ); писмо изх.№ 447/22.04.2016
г. на ЦСМП-Враца с приложени заверени копия от журнал за вземане на кръв и други
упойващи вещества и от журнал за амбулаторни прегледи (л.33-37, т.ІІ), препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници на В.В.Н. (л.40-41, т.ІІ); справка за нарушител (л.45, т.ІІ); справка за собственост на МПС (л.46, т.ІІ); заверено копие от часови график за
работа на нарядите от ПК при ПП ОДМВР-Враца (л.49, т.ІІ);
заверени копия от полица по задължителна застраховка „ГО“, удостоверение за
техническа изправност на ППС и пътен лист (л.54-55, т.ІІ);
трудов договор и длъжностна характеристика(л.57-58, т.ІІ); протокол за връщане
на веществени доказателства (л.88, т.ІІ); характеристична справка за К.Г.С. (л.91,
т.ІІ); справка за съдимост (л.93, т.ІІ, л.56-58, т.ІІІ); показанията на
свидетелите Ц.В. (л.46,
т.І); Г. Д.Г. (л.44, т.І); Г. Ив.Г. (л.42, т.І); П.Б. (л.67, т.І); П.Д. (л.75, т.І); Р.Б. (л.33, т.І); М.П. (л.48, т.І); В.С. (л.37, т.І); Д.Д. (л.32, т.І); К.Г. (л.35, т.І); С.И. (л.47, т.І); Ц.Х. (л.50, т.І); Г.С. (л.34, т.І); К.К. (л.76, т.І); А.А. (л.71, т.І); Ц.К. (л.73, т.І); заключенията на химическа експертиза (л.2, т.ІІ); СМЕ на труп (л.5-6, т.ІІ); биологична експертиза на веществени
доказателства (л.11-12,
т.ІІ); одорологична експертиза (л.18-19, т.ІІ);
комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза (л.17-45,
т.ІІІ); приетите в хода
на съдебното следствие-осъвременена
справка за съдимост на подсъдимия; 6 бр.характеристики за него; удостоверение
за раждане на К.К.С.; удостоверение за сключен
граждански брак.
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият К.Г.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1,
вр.ал.1, б.”в”, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, а именно на 01.03.2016 г. около 19.05 ч. в гр.Мизия, обл.Враца, на ул.”П.А.”, при управление на моторно
превозно средство товарен автомобил „Ивеко Дейли” с ДК № РВ *** КА, в пияно състояние, е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста В.В.Н..
Принципно, за осъществяване на престъпните състави по чл.343
от НК е необходимо деецът да е нарушил определени правила за движение по
пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Бланкетният характер на нормите по чл.343
от НК задължава съда да изясни доколко вменените във вина нарушения по ЗДвП са
допуснати от подсъдимия и са в посочената връзка с инкриминираните последици.
В настоящия случай прокуратурата е внесла срещу подсъдимия С.
обвинение за виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, уреждащ максимално
разрешените скорости за движение, съобразно категорията на пътното превозно
средство и вида на пътния участък.
От доказателствата по делото се установява, че пътният
инцидент е станал в очертанията на гр.Мизия и разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е задължавала подсъдимия като водач на МПС при избиране на скоростта на движение
да не превишава 50 км/ч. Безспорно е установено, че скоростта на движение на
товарния автомобил, управляван от подсъдимия непосредствено преди ПТП, преди
началото на аварийното му спиране, е била 102,2 км/ч. При тази скорост,
дължината на опасната зона за спиране на автомобила е била 120,23 метра. При
движение на товарния автомобил на къси светлини, подсъдимият не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Ако обаче С. се
е движел с максимално разрешената скорост от 50 км/ч или по-малка, то той е
имал техническа възможност да спре и предотврати ПТП. Т.е. единствената причина
за настъпване на пътното произшествие и последвалата смърт на пострадалия Н. е
превишената скорост, с която се е движел подсъдимия.
Имайки предвид изложеното, настоящият съд не може да се
съгласи с доводите на защитата, че в случая се касае до виновно нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Налице е и
квалифициращият признак „пияно състояние”. Същият се определя от данните по
делото за употреба на алкохол от страна на подсъдимия при управление на МПС,
съдържанието на който е било над пределно допустимата по закон концентрация от
0,5 промила. Липсата на съгласие от страна на подсъдимия да предостави кръвна
проба за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, налага възприемане на
данните от извършената проверка с техническо средство Алкотест
Дрегер за наличие на 0,96 промила алкохол в издишания
от подсъдимия въздух.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
под формата на несъзнавана непредпазливост (небрежност)
по смисъла на чл.11, ал.3 пр.1 от НК, като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и обективно е
могъл да ги предвиди.
При горните съображения, съдът призна подсъдимият К.Г.С. за
виновен в извършено престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”,
пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, за което му наложи наказания.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343, ал.3,
пр.1, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода за срок от три до петнадесет години, както и лишаване от право по
чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС. Тъй като пред настоящия съд бе
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на
основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия К.С. за това
престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 НК (обн.ДВ,
бр.26/06.04.2010 г.).
Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи, ръководейки се от разпоредбите на
Общата част, наказание лишаване от свобода, съдът следва да го редуцира с една
трета.
Същевременно съдът счита, че по делото отсъстват
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия К.С.
обстоятелства, които да налагат обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на
конкретния размер на основното наказание лишаване от свобода, което съдът
наложи на подсъдимия С., отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни по местоживеене и по месторабота, семейното
му положение – женен с едно дете на 15 години, за което полага грижи, трудовата
му заетост, както и проявеното критично отношение и изразеното от негова страна
съжаление относно извършеното. Като отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние, която се извежда въз основа на тежестта на допуснатото
нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в грубо
незачитане на пътните норми, в контекста на динамиката и разпространеността в
наши дни на този вид престъпления, изключително високата скорост от 102,2 км/ч (повече от два пъти над
максималната разрешената за населено място от 50 км/ч), сравнително високата концентрация на
алкохол в кръвта 0,96 промила (надхвърляща
с 0,46 промила минималния стандарт над 0,5 промила). Към групата на отегчаващите обстоятелства
съдът отчете и миналото осъждане на подсъдимия, за което е реабилитиран по
чл.86, ал.1, т.2 от НК на 16.03.2015 г. и се води неосъждан, в аспекта на
недобри характеристични данни като водач на МПС. Касае се за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - управление на МПС след употреба на
алкохол над 1,2 на хиляда, за което подсъдимият е бил наказан на пробация, което наказание очевидно не е изиграло
необходимия поправителен ефект, в посока преосмисляне и преоценка на
поведението му. Този факт завишава личната му обществена опасност като водач на
МПС. В резултат на това съвсем логично и закономерно, само една година след
като е бил реабилитиран, се е стигнало до настоящия пътен инцидент с тежък
резултат – причиняване на смъртта на пострадалия В.Н..
С оглед на изложеното по-горе и отчитайки както личната,
така и генералната превенция, която наказанието следва да осъществи, съдът
прие, че на подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание при лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на шест години лишаване от
свобода, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, т.е. с две
години, определяйки му наказание в размер на четири години лишаване от свобода.
Размерът на това наказание прави безпредметно обсъждането на хипотезата, в
която би могло да се приложи института на условното осъждане. На основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на така
наложеното наказание от четири години лишаване от свобода.
На основание чл.343г, вр.чл.37,
ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия К.С. и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от пет години. Определеният
размер на това наказание е мотивиран от цялостното поведение на дееца, от
характера и тежестта на допуснатото тежко нарушение по ЗДвП и от обсъдените
по-горе данни, очертаващи личността на С. като опасен водач на МПС.
В контекста на изложените съображения, настоящият съдебен
състав не споделя доводите на защитата за определяне на наказанието лишаване от
свобода в предвидения от закона минимум от три години, с отлагане изпълнението
му при условията на чл.66, ал.1 от НК. При констатирания съвсем лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства, редом с това, че подобни деяния са зачестили
в обществото ни и основателно предизвикват недоволството и реакцията на
гражданите, особено когато се съчетават две обстоятелства, при които е
реализирано пътното произшествие – превишена скорост и шофиране след употреба
на алкохол, определяне на наказание лишаване от свобода в границите на
минималния размер с приложението на чл.66, ал.1 от НК, би се явило не само
незаконосъобразно, но несправедливо и неоправдано снизходително.
Съдът прие, че и предлаганият от повереника
на частните обвинители размер от девет години лишаване от свобода преди
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК или шест години след редукцията и лишаване от
право да се управлява МПС за същия срок, е неоправдано висок и не държи сметка
за наличието на изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и за данните, свързани с личността на подсъдимия като гражданин.
Във връзка с искането на защитата при индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия да се отчете като смекчаващо
обстоятелство съпричиняването на резултата от страна
на пострадалия, тъй като последният е управлявал велосипеда в тъмната част на
денонощието без светлоотразителна жилетка и след
употреба на алкохол с концентрация 2,15 на хиляда, съдът счита, че липсва
такова съпричиняване. На първо място, чл.80, т.1 от ЗДвП въвежда задължение за ползване на светлоотразителна
жилетка от велосипедист само при движение извън населено място. Доколкото в
конкретния случай пътният инцидент е станал в очертанията на гр.Мизия, то
пострадалият Н., като велосипедист, не е допуснал нарушение на това правило за
движение. Фактът, че е управлявал велосипеда след употреба на алкохол, с
концентрация 2,15 на хиляда, отговаряща на средна степен на алкохолно опиване,
действително съставлява нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, но то не се намира
в причинна връзка с настъпилия резултат, тъй като от доказателствата по делото (т.6 от заключителната част
на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза) се
установява, че подсъдимият С. го е възприел в зоната на видимост на късите
светлини на автомобила на разстояние не по-малко от 65 метра до мястото на
удара и ако се бе движил с разрешената за населеното място скорост до 50 км/ч,
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
ПТП.
Съдът
постанови веществените доказателства - велосипед, тип мъжки, който се намира на
съхранение в РУ Оряхово, да бъде върнат на наследниците на В.В.Н.; 1 бр.регистрационна табела с № РВ *** КА от т.а. „Ивеко Дейли“ да бъде върната на правоимащото лице „Афин България“ ЕАД-клон Пловдив; 2
бр.бели на цвят пластмасови парчета, 9 бр.черни на цвят пластмасови парчета и
биологичен материал-кръв, иззета от трупа на В.Н., след влизане в сила на
присъдата, да бъдат унищожени поради незначителната им стойност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимия К.С. направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 3127,48 лева, които следва да заплати в полза
на държавата, по сметка на ОД на МВР-Враца, както и тези от съдебната фаза в
размер на 170,89 лева, които следва да заплати в полза на съдебната власт, по
сметка на ВрОС.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: