№ 427
гр. Сливен, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230101733 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Ж. Д. С. от гр. Сливен
срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване за
нищожен на сключения между страните Договор за кредит, поради
противоречие със закона.
Ищцата твърди, че на 11.10.2023 г. сключила с ответника Договор за
кредит с номер MAX_500068189, по силата на който усвоила главница в
размер на 4000,00 лв. Срокът на договора бил 24 месеца при ГЛП от 39,69 % и
ГПР от 46,14 %. В чл. 9, ал. 1 от договора било уговорено кредитополучателят
да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 2665,92,00 лв., а в чл. 9, ал. 2
от договора било уговорено кредитополучателят да заплати и такса за
динамично плащане в размер на 3998,88 лв. Така общата сума, която следвало
да заплати ищцата възлизала на 12 552,72 лв. Ищцата твърди, че договорът за
кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй
като е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Общият размер на кредита
не е посочен коректно, а посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния
такъв, тъй като при изчисляването му не са включени уговорените такси за
бързо разглеждане и динамично плащане. В този смисъл ищцата твърди
нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието
му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. На
изложените основания моли за уважаване на иска и претендира присъждане
1
на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключения
договор за кредит, но твърди, че клаузите за заплащане на такси за бързо
разглеждане и динамично плащане са валидни и действителни, не
противоречат на добрите нрави, а са израз на принципа на договорна свобода.
Изтъква, че дължимите такси не следва да се калкулират в ГПР по кредита,
индивидуално уговорени са и не са задължителна предпоставка за сключване
на договора. На изложените основания моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Подала е чрез своя пълномощник - адвокат писмено
становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да
присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо, ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за кредит с номер
MAX_500068189 от 11.10.2023 г., сключен между ищцата Ж. Д. С., ЕГН:
********** и ответното дружество „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , поради
противоречие на закона.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество,
съдът го намира и за основателен.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД и ищцата Ж. Д. С.
е възникнало заемно правоотношение по сключен Договор за кредит с номер
MAX_500068189 от 11.10.2023 г. по силата на което заемателят е усвоил
заемна сума в размер на 4000,00 лева.
Уговорено е, че срокът на договора е 24 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 39,69 %. ГПР е посочен като 46,14 %.
В договора е предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва услуга
„Бързо разглеждане“ на искането за кредит, за която услуга се заплаща такса в
2
общ размер на 2665,92 лева, разпределена в месечните погасителни вноски,
както и услуга „Динамично плащане“, за която се дължи сума в размер на
3998,88 лв. Така месечната вноска е в размер на 521,78 лева, а общата сума,
която следвало да върне ищцата, била в размер на 12552,72 лв.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че таксите за услугите
„Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не са включени като разход в
изчисления ГПР по кредита.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
3
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 46,14 %, а договорната лихва е 39,69 %. Не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това са предвидени и такси за бързо разглеждане и динамично
плащане, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв
размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Ответникът не спори, че таксите за бързо разглеждане и
динамично плащане не са включени в ГПР по договора, като при включването
им в обхвата на ГПР по договора, същият нараства много над пет пъти
размера на законната лихва, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, поради което
и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на
договора. Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Размерът на адвокатското
възнаграждение в случая, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 1527,04
лв.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е депозирал
писмено становище по хода на делото и по същество. От друга страна, цената
5
на иска е висока, поради което съдът намира за справедливо и подходящо в
случая възнаграждение в размер на 400,00 лв. за извършената адвокатска
работа.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищцата сумата от 480,00 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС, предвид представените доказателства за регистрация
по ЗДДС.
На следващо място, с определение на съда на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СлРС държавна такса в размер на 500,91 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, като кредитор и Ж. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, кв. „Българка“ № 18, ет. 3, ап. 11, като
кредитополучател Договор за кредит с номер MAX_500068189 от 11.10.2023
г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р., с персонален № ********** от
АК - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 480,00 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
с ДДС по делото.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
6
РС - Сливен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 500,91 лв. /петстотин
лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща държавна такса по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7