РЕШЕНИЕ
Град Асеновград, 09.03.2021г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и
двадесет и първа година, при участието на секретаря Ю.К., докладваното от
председателя на състава нахд № 987.2020г. по описа на РС – Асеновград, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19-0239-001418 от 14.10.2019г. на
Началник сектор към ОДМВР- Пловдив, с което на
Л.Н.К., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена Глоба в размер на 200
лева – двеста лева, за нарушение по чл. 98, ал.2 т.2 от ЗДвП.
По
същество:
Жалбоподателят, представляван от адвокат Р., пледира за
отмяна на обжалваното НП поради липса на осъществено адм.нарушение.Претендира и
разноски.
Въззиваемата страна
не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата.
По
процедурата:
АУАН № 1529 е съставен на 17.09.2019г. за нарушение,
сочено за извършено същия ден. НП за него е издадено на 14.10.2019г., с което
съдът намери, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН и НП са съставени, респ. издени от компетентен
орган, съгласно чл. 189,ал.1 и ал.12 от ЗДвП и Заповед № 81212-515 от
14.05.2018г.
АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушението.
Екземпляр от него е връчен на нарушителя. Същият е написал възражения,
оспорващи фактическата обстановка в акта за установяване на административно
нарушение и сочещи липса на извършено адм.нарушение.
АУАН съдържа изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП
– тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила, поради което и разгледа делото по
същество.
По
фактите:
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа
страна, съдът намери за установено следното:
На адрес: град Асеновград, ул.“****“, до № *, има стара
къща, на която има незаконно избита врата, на която съседът на нарушителя е
сложил табела „Внимание гараж“. Това е една дървена врата от 10 дъски, като е
направена, чрез премахване на част от оградата и са сложени тези 10 дъски, като
навремето е било вход за муле. Ширината й е около 1,5 метра. Собственикът на
къщата от много години живее в Италия, но тя се ползва от трето лице, което има
пълномощно.След тази малка врата, има втора врата, която води към двора.
Обективно през нея не може да се вкара лек автомобил, тъй като габаритите на
лек автомобил не позволяват той да влезе. Зад вратата с надпис „Внимание гараж“
има разпилени боклуци, като тя не е отваряна повече от 10 години.Жалбоподателят
паркира от близо 20 години в близост до нея, на пътното платно, на самата
улица, като по този начин не затруднява нито движението на автомобилите по
улицата, нито това на пешеходците, тъй като не качва автомобила на тротоара.
На 17.09.2019г. жалбоподателят Л.К. спрял през тази
импровизирана неползвана от години врата с надпис „Внимание гараж“, лек
автомобил „Рено Метан Сценик“, с рег. № РВ 3083 МХ, като поради влошени от
години проблеми с лицето, ползващо по силата на пълномощно тази къща, последният
извикал полиция, която констатирала, че на вратата, пред която жалбоподателят е
паркирал, има табела „Внимание грараж“ и му съставила акт за установяване на
адм.нарушение, въз основа на който било издадено и обжалваното НП.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетелите Х.К., А.Б. и П. К., които съдържат
логични, последователни и непротиворечиви показания. Като надлежно приобщени и
достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно:
Картон НП, докладна записка от 10.03.2020г., Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г., справка за нарушител.
Не се констатира противоречие в доказателствената
съвкупност.
От
правна страна:
Чл. 41, ал. 1ЗУТ сочи, че Допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.
(2) Когато допълващо застрояване не
е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако
постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.
(3) По реда на ал. 2 не се допуска
застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план
устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот.
Чл. 42. (1) ЗУТ
сочи, че постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно
или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано
с допълващо застрояване в съседен имот.
(2)
Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и
обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна
линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на
допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на
урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на
заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или
плътни огради.
(3)
При свободно разполагане постройките на
допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните
граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до
2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към
съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45
градуса.
(4)
Свободно разположените полуподземни постройки с превишение до 1,2 м над
прилежащия терен се допускат на разстояние не по-малко от 1,5 м от вътрешната
граница на урегулирания поземлен имот.
Чл.
43. (1) За нови сгради необходимите
гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на
урегулирания поземлен имот.
(2)
Изключения от разпоредбата по ал. 1 се допускат от органа, който следва да
издаде разрешението за строеж, когато нормативно необходимите гаражи и места за
паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен имот
поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на
урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и
други при условия, определени в наредбата по чл. 75, ал. 4.
(3)
Когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда - етажна собственост,
необходимите места за паркиране могат да бъдат осигурени
и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното
място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за
минималната задължително озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е
изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от
Закона за собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на
ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за
ползването на сградата по предназначение.
В случая, няма издадена виза за проектиране на гараж, съобразно
горецитираните нормативни правила, поради което и незаконно избитата врата,
която е ползвана за вкарване в двора на муле преди време, не представлява
гараж, а поставената табела не променя статута й на врата за муле на гараж,
поради което и липсва обект“гараж“ до който да се възпрепятства достъпа от
страна на жалбоподателя чрез паркирания от него лек автомобил.
Предвид на това, липсва съставомерност на вмененото адм.нарушение, което
налага извода, че е ангажирана административно – наказателна отговорност за
деяние, което не представлява такова и прави обжалваното НП незаконосъбразно.
Това налага неговата отмяна.
Следва се присъждане на разноски за адвокат на жалбоподателя, предвид на това, че на основание чл. 143,
ал.1 от АПК, предвид на това, че първостепенен разпоредител с бюджетни средства
е ОД на МВР, към която е РУ Асеновград, същата на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя адвотаския платен,
видно от договора за правна помощ, хонорар, поради което и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
НП № 19-0239-001418 от 14.10.2019г. на Началник сектор
към ОДМВР- Пловдив, с което на Л.Н.К.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена Глоба в размер на 200 лева – двеста
лева, за нарушение по чл. 98, ал.2 т.2 от ЗДвП.
На основание чл. 63, ал.3
от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив, да заплати на
жалбоподателя Л.Н.К., сумата от 100 лева -
сто лева, разноски за адвокат.
Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата
страна.
Същото
подлежи на обжалване пред Адимнистративен съд- Пловдив, по реда на глава 12 от
АПК, на касационните основания, визирани в НПК, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
Районен съд- Асеновград, пред Административен съд – Пловдив.
Районен
съдия: