Решение по дело №1679/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1054

град Пловдив, 06.06.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 при секретаря Р.А. и прокурор Мирослав Йосифов като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1679 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.203 и сл. АПК, вр. чл.104, ал.1 вр.чл.125 ЗДСл.

Образувано е по искова молба на А.И.Т. ЕГН**********,*** против Агенция Пътна инфраструктура- София с искане за изплащане на обезщетение в размер на 14400. 00 лева за периода 02.06.2021 г. до 02.12.2021 г., дължимо поради прекратяване на служебното му правоотношение и представляващо размера на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, както и за законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява чрез процесуалния си представител адв. Р., който поддържа иска на основанията, изложени в него и в уточняващите молби, като ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че иска е доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира присъждане на разноски по представен списък с разноски.

 Ответната страна – Агенция Пътна инфраструктура-София редовно призована, се представлява в процеса от главен юрисконсулт А., която изразяват становище за неоснователност на предявения иск по размер, като ангажира писмени доказателства. По съществото на спора счита, че той не е доказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Контролиращата страна- прокурор при Окръжна прокуратура- Пловдив дава заключение, че искът е основателен и доказан и счита, че следва да бъде изцяло уважен.

 Съдът, като съобрази становищата на страните и прецени събрания по делото доказателствен материал, обсъден поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е процесуално допустим за разглеждане, като подаден от надлежна страна и при наличието на предпоставките за неговата допустимост по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК.

 Разгледана по същество, исковата претенция е основателна.

 От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № ЧР-СП-451/02.06.2021г., издадена от председател на УС на Агенция Пътна инфраструктура -София, на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с ищеца на длъжност Директор на Областно пътно управление- Пловдив, считано от 02.06.2021година. Заповедта е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 2328/25.11.2021г., постановено по образуваното адм. дело №1658/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение №8812 от 11.10.2022г по адм. дело №2514/2022г. по опис на ВАС –пето отделение тя е отменена като незаконосъобразна. Със заповед №ЧР-СП-816/26.10.2022г. е възстановен А.Т. на длъжността директор на Обл.ПУ-Пловдив, считано от 04.11.2022година с месечно трудово възнаграждение в размер на 2400 лева. Заповедта е връчена на 04.11.2022г., като същият ден е прекратено отново и трудовото му правоотношение във връзка с прието предложение и изплатено обезщетение в размер на шестмесечното възнаграждение. Представени са от ищеца трудов договор от 2009 година между ищеца и ответника и допълнителни споразумения мужду страните по него относно, длъжностна характеристика, заповеди за прекратяване на ползван отпуск, служебна книжка, писма.

По искане на ищецът в съдебното производство е проведена съдебно – икономическа експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните. С него са направени изводи, че последната актуализация на получаваното брутно трудово възнаграждение от Т. е определено със Заповед №ЧР-Пд-3 от 26.03.2021г., с която му е определена основна месечна заплата в размер на 2400.00 лева. На същият е бил начислен и неизползван годишен отпуск за 2021г в размер на 1 ден и 3 работни дни обезщетение по чл.6 ЗДСл, сума за получаване 0.00 лева. В заключението се сочи, че общата сума, дължаща се на ищецът като обезщетение, съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето от 02.06.2021 г. до 02.12.2021 г. възлиза на 14400,00 лева, което е и предмет на търсеното обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим след влизане в сила на съдебното решение, с което актът за прекратяване на служебното правоотношение е отменен, т. е. може да бъде предявен при наличие на хипотезата по чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая, искът е предявен при изпълнение на това условие за допустимост, тъй като с влязло в сила на 11.10.2022 г. Решение № 2328/25.11.2021 г., постановено по адм. д. № 1658/2021г. по описа на Административен съд -Пловдив, потвърдено с Решение №8812 от 11.10.2022г по адм. дело №2514/2022г. по опис на ВАС заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с ответника с № ЧР-СП-451/ 02.06.2021 г. на Председател на УС на Агенция Пътна инфраструктура- София е отменена. Ищецът разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на този иск, тъй като в резултат на отмененото уволнение заявява претенция на увредено лице. Ответникът разполага с пасивна процесуална легитимация по чл.205 АПК.

 Въпросът относно допустимостта на иска не е спорен между страните. Спори се дали за претендирания период е дължимо обезщетение и ако е дължимо, в какъв размер същото следва да бъде определено. Според ищецът предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 14400,00лева за периода от 02.06.2021 г. до 02.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, е доказан по основание и размер. Ответникът претендира, че така посоченият период е недопустим за обезщетение, като в тази връзка не излага подробни мотиви.

 Фактическият състав на обезщетението включва кумулативно наличие на два елемента: 1. отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните от органа по назначаването или съда и 2. период от време, през което ищцата не е заемала държавна служба, респ. е заемала по-ниско платена такава или работа по трудово правоотношение.

В настоящият случай е реализирана първата обективна предпоставка за търсеното от Т. обезщетение. С посоченото Решение № 2328/25.11.2021 г. на Административен съд –Пловдив, в сила от 11.10.2022г. заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена спрямо ищецът, е отменена. Така заявената искова претенция е за периода от 02.06.2021 г. до 02.12.2021г.. Анализът на установената фактическа обстановка и предявената искова претенция обосновават извод, че последната е правилно формулирана, като е заявен шестмесечен период за обезщетение, който е нормативно определения такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. С оглед така цитираната правна норма, началото на периода, за който на служителя се дължи обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Началният момент е нормативно определен, като това е моментът на прекратяване на служебното правоотношение. Да се приеме, че е възможно да се определи друг момент, от който обезщетението да бъде изчислено, е в противоречие с втората хипотеза на законовата разпоредба и приложението й ще бъде невъзможно, тъй като причинно-следствената връзка между прекратяване на правоотношението и оставането на работника или служителя без работа ще бъде прекъсната. В този смисъл и предвид установената по делото фактическа обстановка, служебното правоотношение на ищецът е прекратено на 02.06.2021 г., т. е. началото на периода, за който на служителя се дължи обезщетение при незаконно прекратяване е датата, от която е прекратено служебното правоотношение. Същият продължава до 02.12.2021г., както е заявен периода и в исковата молба. В посочения смисъл е и последователната съдебна практика, обективирана в Решение № 11221/24.08.2020г. по адм. д. № 13111/2019г. на ВАС; Решение № 10973/11.08.2020г. по адм. д. № 11026/2019 г. на ВАС; Решение № 2378/13.02.2020г. по адм. д. № 5683/2019 г. на ВАС; Решение № 8060/29.05.2019г. по адм. д. № 770/2018г. на ВАС; Решение № 10152/25.07.2018г. по адм. д. № 10505/2017г. на ВАС; Решение № 2302/18.02.2019 г. по адм. д. № 3898/2018 г. на ВАС и др.. Ето защо съдът следва да приложи една от двете законови възможности, като в настоящият случай служителят не е бил назначен на друга работа или на друга държавна служба, поради което на същия се дължи обезщетение в размер на основната му заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за максимален срок от шест месеца. В настоящият случай, от представените доказателства се установява, че за периода 02.06.2021 г. до 02.12.2021 г. А.Т. не е бил назначен на друга работа или друга държавна служба и не е получавала възнаграждение за този период. В този смисъл съда приема, че ответника дължи на ищецът търсеното обезщетение в размер на основната му заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за максимален срок от шест месеца. Дължимото обезщетение се определя съобразно основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, т. е. основната заплата към 11.10.2022г., когато е влязло в сила Решение № 2328/25.11.2021 г. на Административен съд- Пловдив, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена. Съгласно Заповед за възстановяване на ищеца над лъжност Директор на Областно пътно управление –Пловдив с №ЧР-СП-816-2/26.10.2022г. основното месечно възнаграждение е без промяна с определеното му основно месечно възнаграждение към момента на прекратяване на служебното му правоотношение с отменената незаконосъобразна заповед и е в размер на 2400лева. При определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съобразно представеното заключение същото възлиза за шестмесечен период на общо 14400.00лева. С оглед горното, дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл възлиза на сумата от 14400.00 лева (6 х 2400.00 лева), за която сума следва да бъде осъден ответника. На ищеца се дължи и законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Страните по делото са предявили искане за присъждане на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, настоящия съдебен състав намира, че в полза на А.Т. следва да се присъди сумата от 1750 лева, от които 10 лева държавна такса, 1440 лева адвокатско възнаграждение с включено в него ДДС и 300 лева изплатено възнаграждение за вещи лица. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като същото е определено съобразно правилото на чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура– София да заплати на А.И.Т. ЕГН**********,*** обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 14400.00(четиринадесет хиляди и четиристотин) лева за периода от 02.06.2021г. до 02.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба- 15.06.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура– София да заплати на А.И.Т. ЕГН**********,*** сумата от 1750.00(хиляда седемстотин и петдесет) лева разноски по делото.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: