Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ (Д“ОД“) в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГД“ФК“) при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез пълномощника му старши юрисконсулт П. П., против решение № 7 от 05.01.2024 г., постановено по АНД № 1548/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 718116-[рег. номер] от 11.08.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“, Д“ОД“ в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „**** ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ****, с управител Д. Д., на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, са наложени, както следва:

• имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за неизпълнение на дата 10.02.2023 г. на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, във вр. с чл. 59a, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.)
• имуществена санкции в размер на по 1 000 лв. (хиляда лева). за неизпълнение на дата 22.02.2023 г. на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, във вр. с чл. 59a, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.

В жалбата се твърди, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в АУАН и НП липсва пълно и точно описание на нарушението, тъй като видно от съдържанието на двата акта в същите коректно за отразени датата, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, и подробно е описано неговото естество; неправилно съдът е приел, че за две извършени нарушения е наложена една санкция, с което е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, както и неправилно приложен административно наказателен състав. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, на които да може да се отмени наказателното постановление. Иска съда да отмени решението на Районен съд – Перник, и да постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат А. Т., от АК – София, пълномощник на управителя на наказаното дружество. Оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли касационния съд да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В проведено на 28.06.2023 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. П.. Поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведено на 28.06.2023 г. съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „****“ ЕООД, [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от адв. А. Т., от АК – София, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и иска същата да се отхвърли.

В проведено съдебно заседание на 28.06.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, в резултат на извършената касационна проверка в пределите по чл. 218 от АПК, след съвещание намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по първоинстанционното дело, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Доводите за това са следните:

С наказателно постановление НП № 718116-[рег. номер] от 11.08.2023 г., началникът на отдел „Оперативни дейности“, Д“ОД“ в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, наложил на „****“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, както следва:

- имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че на 10.02.2023 г., в качеството си на данъчно задължено лице – получател по доставки на течни горива, съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, получило доставка на гориво по АДД ****г. и УКН ***** г. – доставка на автомобилен бензин А95, код по КН: 27101245, отразено по нивомер съгласно служебен бон № **** г. в 20:11 часа, не е отразило чрез наличната в обекта ЕСФП (електронна система с фискална памет) доставката на датата на данъчното събитие, тъй като видно от служебен бон № **** г. данните за документалната доставка на горивото са изпратени по дистанционна връзка към НАП на 11.02.2023 г. в 12:29 часа, с което не е изпълнено задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, във вр. с чл. 59a, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.

- имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че на 22.02.2023 г., в качеството си на данъчно задължено лице – получател по доставки на течни горива, съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, получило доставка на гориво по АДД **** г. и УКН **** г. – доставка на автомобилен бензин А95, код по КН: 27101245, отразено по нивомер съгласно служебен бон №**** г. в 19:31 часа, не е отразило чрез наличната в обекта ЕСФП доставката на датата на данъчното събитие, тъй като видно от служебен бон № **** г. данните за документалната доставка на горивото са изпратени по дистанционна връзка към НАП на 23.02.2023 г. в 07:08 часа, с което не е изпълнено задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, във вр. с чл. 59a, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.

 

Обжалвано пред Районен съд – Перник, наказателното постановление е отменено с решението, предмет на настоящия касационен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният състав, след анализ и преценка на събраните и приобщени по делото доказателства приема за безспорно установено от фактическа страна, отразеното в съставения за процесното нарушение акт (АУАН), възприето от наказващия орган в наказателното постановление.

От правна страна и въз основа на приобщената по делото доказателствена съвкупност районният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, опорочаващи законосъобразността на обжалваното НП. Прието е, че в процесния случай се касае за две получени доставки на различни дати, за които не са подадени данни незабавно в НАП, т.е. всяко едно закъснение е самостоятелно нарушение, но въпреки това е наложена една санкция. Прието е, че не е конкретизирана дата на извършване на нарушението – визирана е дата на проверката, като посочени са две различни дати на доставката, но е неясно коя от тях е дата на извършване на нарушението, за което е наложена процесната санкция. Прието е още, че не е посочено в АУАН, че нарушението не води до неотразяване на приходи с оглед приложената в НП санкция в размер по чл. 185, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС. По тези съображения наказателното постановление е отменено без да се разгледа спора по същество и да се формулират изводи по приложимия материален закон.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо – постановено от компетентен съд, в законен състав, в предвидената от закона форма и по допустима жалба.

По доводите в касационната жалба:

От съдържанието на процесното НП, включително от неговия диспозитив е видно, че със същото са наложени на „****“ЕООД две имуществени санкции, всяка в размер на по 1 000 лв., за две нарушения със съответно описан в АУАН и НП обективен фактически състав, извършени съответно на 10.02.2023 г. и на 22.02.2023 г. Следователно административнонаказателното обвинение е предявено за две нарушения свързани с неизпълнение на изискването на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, във вр. с чл. 59a, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., извършени на посочените дати, за които са наложени две санкции, при което остава неясно за настоящия състав какво е имал предвид първоинстанционния съд с възприетата за наложена една санкция за двете нарушения. Поради това възраженията на касатора в тази връзка са напълно основателни.

Основателно е и възражението на касатора касетелно посочената в съдебния акт липса на посочване на дата на извършване на нарушението. Както вече се посочи, видно от съдържанието както на АУАН, така и на НП, и двата акта съдържат дата на извършване на нарушението, макар и не изведена в отделно изречение със съответната формулировка. Ясно, включително за наказаното лице е посочено, че на 10.02.2023 г., съответно на 22.02.2023 г. дружеството, в качеството му на данъчно задължено лице – получател на течни горива е получило на посочените дати доставки на течни горива, като не е подало чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие данни за така получените доставки.

Основателно е и възражението в жалбата срещу изводите в решението за липса на посочване в обстоятелствената част на АУАН и НП, че „нарушението не води до неотразяване на приходи“. В конкретният случай, с оглед характера на извършеното нарушение, същото не може да се квалифицира като пряко водещо до неотразяване на приходи.

Във връзка с горното, настоящият състав приема, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство и неправилно първоинстанционния съд е постановил отмяна на наказателното постановление на това основание без да разгледа спора по същество. Липсват мотиви въз основа на установеното по делото от фактическа страна относно правилността или не на преценката на наказващия орган, обусловила ангажирането на административнонаказателната отговорност на ответника по касация, тъй като не са изложени съображения установено ли е по делото извършването, и на две отделни нарушения, съставомерни ли са същите по приложената от наказващия орган на разпоредба на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, във вр. с чл. 59a, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., ако такива са факт, налице ли са основания за неналагане на имуществена санкция със съответното предупреждение поради приложимост на чл. 28, ал. 1 във вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН с оглед маловажност на неизпълнените две съответни задължения, алтернативно правилно ли е приложена санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС и в справедлив размер ли са наложените имуществени санкции.

Отменил обжалваното наказателно постановление само на процесуално основание без да изложи мотиви по съществото на спора във връзка с дължимата от първата съдебна инстанция служебно в цялост проверка на правилността на постановения от наказващия орган санкционен акт както от формална, така и от материалноправна страна, районният съд се е произнесъл в нарушение на закона. Налице е касационното основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Отсъствието в обжалваното решение на съображения по съществото на спора по отношение на вменените на „****“ ЕООД, [населено място] нарушения препятства касационната проверка за съответствието на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон, съответно е пречка делото да се реши по същество от касационната инстанция в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК. От друга страна, произнасянето на касационния съд за първи път по съществото на спора би лишило страните от гарантираната им от процесуалния закон възможност да получат съдебна защита на две инстанции. С оглед на това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.

По разноските:

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по отношение на отговорността за разноските пред настоящата инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 7 от 05.01.2024 г., постановено по АНД № 1548/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.