№ 800
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000500077 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 3366 от 22.11.2022 г. по гр. д. № 4858/2021 г. по описа на СГС, I-13 състав, са
отхвърлени осъдителни искове против Прокуратурата на Република България (ПРБ),
предявени от А. Г. Д. с ЕГН: ********** от гр. *** за заплащане на сумите от 60 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
09.10.2018г., за обезщетяване на имуществени вреди на стойност 2 880 лв. – неполучено и
дължимо обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 КСО, както и сумата от 200 лв. –
платен адвокатски хонорар за защита по пр.пр. 50227 от 2011г. на СРП и свързаните дела,
ведно със законната лихва върху претендираните имуществени вреди от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ищцата Д. (чрез процесуални представители) с искане към САС,
то да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което предявените
осъдителни искове да бъдат уважени по съображения, подробно изложени в жалбата. Счита,
че неоснователно СГС е отхвърлил исковете, намирайки ги за недоказани. Прилагат се
писмени доказателства към въззивната жалба.
Не е подаван писмен отговор на въззивната жалба. Във въззивното производство са
събирани нови писмени доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК – заверени преписи от
обвинителен акт по НОХД 372015 и присъда по него от 24.01.2018г. на СРС, НО, 15 състав,
както и Решение от 09.10.2018г. по ВНОХД 3498 от 2012г. на СГС. Изискани са по
1
служебен път още материалите по ЗМ 5012 от 2012г. по описа на СДВР, пр.пр. 50227 от
2011г. на СРП, както и горецитираните наказателни дела от общ характер на СРС и СГС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. І ГПК, отговаря на изискванията
по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима, а по същество и частично основателна.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с аргументи, че ищцата А. Г. Д.
не е доказала главно и пълно настъпването на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
– наличие на влязла в сила оправдателна присъда, след внесен обвинителен акт от страна на
ответника.
Събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства сочат, че този фактически
състав всъщност е налице. От приобщените към въззивното дело материали се установява,
че с постановление на разследващ полицай при СДВР от 17.11.2014г. по пр.пр. 50227 от
2011г. на СРП, А. Д. е привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 212, ал. 1 НК във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Определена й е мярка за неотклонение „подписка”. Няма данни да й е
налагана забрана да напуска страната.
От приложените към въззивното градански дело писмени доказателства се установява още,
че спрямо А. Д. и още четири други лица е внесен обвинителен акт от прокурор при СРП, за
което е образувано НОХД 37 от 2015г. по описа на СРС, НО, 15 състав, по което дело след
провеждане на множество съдебни заседания е постановена оправдателна присъда от
24.01.2018г., включително и спрямо въззивницата А. Д..
Срещу така постановената присъда е постъпил прокурорски протест и е образувано ВНОХД
3498 от 2018г. на СГС. С решение от 09.10.2018г. оправдателната присъда на районния съд
е била оставена в сила, като решението на втората инстанция е било окончателно и не е
подлежало на обжалване и протестиране.
При тези данни, се налага извод, че исковата претенция за обезщетяване на вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателна, тъй като са нлаице всички елементи от фактическия състав
– повдигане на обвинение от страна на съответната компетентна прокуратура и
постановяване на оправдателна присъда (влязла в сила) от компетентния съд.
По размера на предявените искове:
Относно претенцията за репариране на претърпените болки и страдания:
Тук следва да се вземат предвид разясненията, дадени в ТР 3/2005 г. на ВКС по гр.д. 3/2004
г. на ОСГК на ВКС – издадено по въпроси, свързани с приложението на ЗОДВПГ (сега
ЗОДОВ), както и ППВС 4/23.12.1968 г. на ВС при направата на преценката за
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При тази преценка, правно значимите фактори в казуса са: взетата мярка за неотклонение –
„подписка”, която е най-леката възможна по сегашното наказателно процесуално право;
обвинението е за престъпно деяние, които не се характеризира като „тежко” предвид
дефиницията, дадена в чл. 93, т. 7 НК; възрастта на ищцата, цялостният период на
наказателното преследване спрямо Д., който е около седем години (2011 – 2018 г.), считано
2
от първото й привличане за обвиняема в досъдебната фаза до влизане в сила на
оправдателния акт на СГС, както и социално-икономическата обстановка в България през
този период от време, липсата на данни за забрана да се напуска страната и лицето да се
придвижва свободно, както и свидетелските показания на разпитания пред първата
инстанция свидетел С. Ш. (сестра на въззивницата).
Св. Ш. сочи, че А. Д. се чувствала зле от обвинението и имала продължителни притеснения,
защото делата се проточили доста дълго време. След като я оправдали, тя счита, че са
останали трайни следи в нейната психика, понеже посещавала психолог. Имала адвокат,
който я карал да се признае за виновна, за да приключат по-бързо делата, но св. Ш. намерила
друг адвокат, който да я защитава, а не някой, който просто да й вземе парите, за да
приключило всичко бързо. Ш. твърди, че в семейството й, посочените събития също се
отразили зле - със съпруга й имали доста скандали и не се разбирали много добре в този
период. Св. Ш. счита, че обвиненията от страна на прокуратурата, са допринесли за
конфликтите, защото имало липса на финансови средства, въззивницата имала малко дете и
нещата били комплексни. Други относими доказателства за търпените болки и страдания не
са ангажирани.
При горните данни САС в настоящия си състав намира, че сумата от 3 000 лв. е в състояние
да обезщети неимуществените вреди на въззивницата. Това е така, защото спрямо А. Д. не е
упражнена принуда с голям интензитет. Същата е била с най-леката мярка за неотклонение и
е била обвинена в престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. От
показанията на нейната сестра, преценени по реда на чл. 172 ГПК, може да се направи
оценка, че същата е преживяла трудно процесния период от време, но не са ангажирани
други доказателства за трайни последствия върху нейната психика вследствие на
незаконното обвинение, както и не са анагжирани доказателства за твърденията, че е
посещавала психолог. Що се отнася до сочените от свидетеля семейни проблеми, дори и
наказателните дела да са оказали някакво влияние, то, както сочи Ш. в показанията си,
причините за влошаване на семейната атмосфера са били комплексни – липса на финансови
средства, трудностите при отглеждане на малко дете и други, а не само процесните
наказателни производства. Поради това, сумата от 3 000 лв. отговаря на критерия за
справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД.
Относно двата иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Основателен е този за сумата от 200 лв., платен адвокатски хонорар за защита по пр.пр
50227 от 2011г. на СРП и свързаните с него дела поради доказване реалното извършване на
този разход, който почива в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото незаконно
обвинение. Това обаче не се отнася за търсеното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2880 лв., представляващи неполучено обезщетение по чл. 53 КСО за отглеждане
на малко дете. Неполучаването на това обезщетение от НОИ, не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с повдигнатите обвинения спрямо Д. от страна на
Прокуратурата. Това е така, тъй като специалният закон за социално осигуряване не поставя
като нормативно изискване за получаването на обезщетението по чл. 53 КСО наличие на
3
определен резултат по водените спрямо въззивницата наказателни произовдства. Същата е
следвало да оспори отказа за изплащане на обезщетението от НОИ по съответния
административноправен ред, а не да се чака резултата и развитието на водените срещу А. Д.
наказателни производства, тъй като е налице и давностен срок за получаване на
обезщетението по КСО.
В заключение, въззивната жалба се явява основателна за сумите от 3 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.10.2018г., както и за сумата от 200
лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.12.2021г. до
окончателното изплащане, които обезщетения следва да се присъдят в полза на увреденогто
лице. В останалата обжалвана част решението на СГС следва да се потвърди като правилно.
Разноските за двете инстанции са следните:
Д. има право да получи сумата от 15 лв. – сбор от платените две държавни такси за СГС и
САС. Същата е заплатила и адвокатски възнаграждения за процесуално представителство,
като съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, от платените хонорари има
право да получи 182,62 лв. (СГС) и 60,87 лв. (САС). Следователно, общият размер на
дължимите от ПРБ на А. Д. разноски възлиза на 264.49 лв. (двеста шестдесет и четири лева
и четиридесет и девет стотинки).
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3366 от 22.11.2022 г. по гр. д. № 4858/2021 г. по описа на СГС, I-13
състав, в ЧАСТТА, в която исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявени от А. Г. Д. с ЕГН:
**********, гр. *** против Прокуратурата на Р България (ПРБ) са отхвърлени за сумите
3 000 (три хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
09.10.2018г., както и за сумата от 200 (двеста) лв. – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 10.12.2021г. до окончателното изплащане, които вреди са
причинени от поддържано незаконно обвинение в престъпления от общ характер, за което са
постановени оправдателна присъда от 24.01.2018г. по НОХД 37 от 2015г. по описа на СРС,
НО, 15 състав, потвърдена с решение от 09.10.2018 г. по ВНОХД 3498 от 2018г. на СГС, и
вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на А. Г. Д. с ЕГН: **********,
гр. *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумите от 3 000 (три хиляди) лв. обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.10.2018г., както и 200 (двеста) лв.
– обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.12.2021г. до
окончателното изплащане, които вреди са причинени от поддържано незаконно обвинение в
престъпления от общ характер, за което са постановени оправдателна присъда от
24.01.2018г. по НОХД 37 от 2015г. по описа на СРС, НО, 15 състав, потвърдена с решение
4
от 09.10.2018 г. по ВНОХД 3498 от 2018г. на СГС, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 264.49 лв. (двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки)
съдебно-деловодни разноски за две инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3366 от 22.11.2022 г. по гр. д. № 4858/2021 г. по описа на
СГС, I-13 състав в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5