РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Ихтиман , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Светозар Л. Георгиев
Секретар:Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Светозар Л. Георгиев Гражданско дело №
20201840100557 по описа за 2020 година
Предявени са от „..“ ЕООД, чрез адв. Ст. от АК- Перник, срещу „К. М“ ЕООД
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. №
237/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, в размер на 4343 лв., представляваща незаплатен
остатък от продажната цена по договор за търговска продажба, обективиран във
фактура №**********/07.08.2019г., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 10.03.2020 г., до окончателното заплащане,
както и сумата от 150лв., представляваща законната мораторна лихва за периода от
27.11.2019г. до 10.03.2020г. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника са възникнали търговски
правоотношения по договора за търговска продажба на описаните в процесната
фактура 25 тона пшеница. Поддържа, че е изпълнил точно всички правни задължения
по процесния договор за търговска продажба, като ответникът е следвало да заплати
уговорената продажна цена. Твърди, че от страна на ответника са постъпвали частични
плащания, като незаплатеният остатък от продажната цена е предмет на исковата
претенция.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в
1
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете.
Твърди, че действително между страните е налице договор за продажба на 25 тона
пшеница с уговорена продажна цена от 270лв. на тон. Поддържа, че поради
недостатъци на стоката, изразяващи се във висока влажност и примеси, страните са се
споразумели за намаляване на цената до 2400лв., която е заплатена изцяло от ответното
дружество.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
В представената по делото фактура са обективирани всички съществени
елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни,
предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на
продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника
правото на собственост върху изброените подробно в тези фактури стоки по видове и
брой, при уговорена цена. Уговорен е конкретен падеж на породените парични
задължения, от който момент те са станали изискуеми. Удостоверено е, че от името на
ответното дружество правновалидна воля за сключване на този договор за търговска
продажба е изразил Димитър Георгиев.
От представените по делото извлечения по сметка се установява, че ответното
дружество е превеждало по сметка на ищцовото дружество съответните суми.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ,
извършила проверка в счетоводството на двете търговски дружества, се установява, че
процесната фактура е била надлежно осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество, което я е включило в Дневника за покупките. Установява се също така, че в
счетоводствата и на двете дружества са отразени плащания по тази фактура в размер на
общо 3100лв., като остатъкът за плащане възлиза на 3693,20лв.. Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено предоставените му документи и е отговорил на поставените
задачи, предмет на допуснатата ССЕ.
Съдът приема, че след като процесната фактура е постъпила при ответника, той
не само не се е противопоставил на обективираната в нея облагаема доставка
(търговска продажба) веднага след нейното узнаване, но и този първичен счетоводен
документ е бил надлежно осчетоводен и същият е включен в дневника на покупките. В
този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която са обективирани всички
съществени елементи на търговската продажба – страни, обект и цена, ответникът е
2
признал, че е сключен договор за търговска продажба, по които в изпълнение на
задължението на продавача е получил стоките, предмет на това продажбена
правоотношение – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че
редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между
търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл.
318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се
включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него
договорни задължения.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1).
наличието на действителни договорни правоотношения между страните по договор за
търговска продажба, обективиран в представена по делото фактура и 2) продавачът да
е предал стоката на купувача. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца-продавач. В случай че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът
трябва да докаже, че страните са се споразумели за намаляване на цената или
заплащането на изцяло уговорената продажна цена.
Изискуемостта на паричните задължения за заплащане на продажната цена
възниква от момента на предаването на стоките, предмет на договора за търговска
продажба, като за изпадане в забава купувачът не се нуждае от покана за изпълнение на
своето парично задължение.
С приетия за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
е отделено за безспорно между страните съществуването на договорни отношения
между страните по договор за търговска продажба на 25 тона пшеница, обективиран
във фактура №**********/07.08.2019г., както и предаването на стоката на купувача.
С факта на осчетоводяването на фактурата ответникът е признал, че стоките,
предмет на процесните договори за търговска продажба, са му предадени, респ.
продавачът е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за
търговска продажба, а именно – едновременно с предаването е настъпила
3
концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и родово определените вещи са били
индивидуализирани, като по този начин правото на собственост върху тях е било
прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При изпълнението на насрещната
престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното задължение на
купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ се
установява, че ответникът е осчетоводил фактурата на обща стойност 6793,20лв. и е
заплатил на продавача по процесното търговско правоотношение продажна цена в
размер на общо 3100 лв.. Следователно, остатъкът от уговорената продажна цена по
процесния договор за търговска продажба е в размер на сумата от 3693,20лв..
По отношение на възражението на ответника, че поради недостатъци на стоката,
изразяващи се във висока влажност и примеси, страните са се споразумели за
намаляване на цената до 2400лв., която е заплатена изцяло от ответното дружество. С
приетия за окончателен доклад по делото на ответника е указано, че негова е тежестта
да докаже, че страните са се споразумели за намаляване на цената, като изрично е
посочено, че за тези обстоятелства не се сочат доказателства. В първото по делото
съдебно заседание не бяха представени никакви доказателства във връзка с наведеното
възражение, поради което съдът приема, че същото е недоказано.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своето
насрещно парично задължение – за заплащане на продажната цена, той е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в
пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Тъй като паричните задължения при
договора за търговска продажба са срочни, купувачът изпада в забава при приемане на
вещите, предмет на този договор – арг. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а в
конкретния случай на 07.08.2019г., както е уговорено в договора за търговска
продажба, обективиран в процесната фактура. Но с оглед на основния принцип в
българския граждански процес – диспозитивното начало, периодът на мораторната
лихва следва да бъде изчислен считано от от 27.11.2019г., тъй като такава е
претенцията на ищеца. Съдът, съобразявайки се с определения от БНБ основен лихвен
процент за исковия период и правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е изчислил
мораторната законна лихва върху сумата от 3693,20лв., изтекла за периода 27.11.2019г.
до 10.03.2020г., която е в размер на 107,72лв.
С оглед на всичко гореизложено претенцията се явява основателна за сумата от
3693,20лв., представляваща незаплатен остатък от продажната цена по договор за
търговска продажба, както и за сумата от 107,72лв., представляваща законната
мораторна лихва за периода от 27.11.2019г. до 10.03.2020г.
4
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът
по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта относно
разноските отпада.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца съобразно уважената част от
исковете следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят сторените от него в
настоящото производство разноски в размер на общо 668,18лв. (76,01 лв. за държавна
такса, 465,28лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 126,89лв. депозит за вещо
лице), както и сторените в заповедното производство разноски в размер на общо
369,69лв. (73,60лв. за държавна такса и 296,09лв. заплатено адвокатско
възнаграждение).
Ответникът не представя доказателства за сторени от него разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на „.........“
ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление **********, представлявано от Д. Г.
К., че „....“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление с. М., общ. П.,
представлявано от Л. С., е носител на право на парично вземане, удостоверено в
Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 237/2020 г. по описа на РС- Ихтиман, в
размер на 3693,20лв., представляваща незаплатен остатък от продажната цена по
договор за търговска продажба, обективиран във фактура №**********/07.08.2019г.,
ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
10.03.2020 г., до окончателното заплащане, както и сумата от 107,72лв.,
представляваща законната мораторна лихва за периода от 27.11.2019г. до 10.03.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ 1) иска за незаплатен остатък от продажната цена за разликата над
3693,20лв. до пълния предявен размер от 4343 лв., както и 2) иска за законната
5
мораторна лихва за разликата над 107,72лв. до пълния предявен размер от 150лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление **********, представлявано от Д. Г. К., да заплати на „.“ ЕООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление с. М.., общ. П., представлявано от Л.С.,
разноски в исковото производство в размер на общо 668,18лв., както и разноски в
заповедното производство в размер на общо 369,69лв..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6