О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  № 334

 

                                              гр.Пазарджик, 02.05.2018  г.

 

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на втори май две хиляди и осемнадесета  година   в състав:

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИЛИАНА ДИМИТРОВА                                                                          

        

като изслуша докладваното от съдия Димитрова търговско дело № 156             по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе прие следното:

            Настоящото определение се постановява на осн. чл. 374 ГПК – подготовка на делото в закрито съдебно заседание.

Ищецът  „Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София е предявил против ответниците Ц.Д.П. *** и Г.Д. *** иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е имало издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съединен при условията на евентуалност с осъдителен – за изпълнение на задължението за заплащане на същата сума в размер на 86 292, 34 лв., представляваща според твърденията на ищеца останалата непогасена дължима изискуема главница по договор за банков кредит, по който първият ответник е кредитополучател, а вторият – солидарен длъжник.При условията на евентуалност предявява иск за солидарното осъждане на ответниците да заплатят същата сума в изпълнение на задължението за погасяване на неплатена главница по договора за кредит.

Делото е заведено пред Пловдивския окръжен съд,но след възражение на ответниците за местната подсъдност на делото е изпратено на съда по тяхното местожителство, който е Пазарджишкия окръжен съд.

Обстоятелствата на които се основават исковете са следните:

С Договор за банков кредит от 23.01.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ и кредитополучателя кредитополучателя Ц.Д.П. и солидарния длъжник Г.Д.А., „Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя Ц.Д.П. кредит в размер

на 125 000 лева (сто двадесет и  пет хиляди лева). Кредитът е напълно усвоен на 20.02.2008        г.

Съгласно чл. 1.2. от Договора, кредитът е отпуснат с цел покупка на недвижим имоти е с краен срок за погасяване 15.04.2025 г., съгласно чл. З от Анекс № 2 от 13.11.2009 г.Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен. В чл. З от страните били уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит -редовна лихва. Съгласно чл. 2 от Анекс № 2, след предоговарянето, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на Стойност на банковия ресурс (СБР) за лева + 4.4 {четири цяло и четиридесет стотни) пункта надбавка.

СБР се определя от Комитет по управление на активите и пасивите (А1.СО) на Банката и може да бъде преразглеждан и променян съгласно условията на чл. 2.2. от Анекс № 2. Редовната лихва се начислява за реалния брой дни на ползване на всяка сума по кредита на годишна база, до пълно погасяване на кредита.Страните определили отнапред размера на обезщетението в случай на забава в заплащането на дължими вноски по кредита - наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл. 5 от Анекс № 2 от 13.11.2009 г.). Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.

Съгласно чл. 4.3. от Анекс № 2 към Договора, остатъкът от кредита следва да бъде погасен на 174 (сто седемдесет и четири) анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.11.2010 г. до 15.04.2025 г.Съгласно чл. З от Анекс № 2, крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита е 15.04.2025 г.

Банката твърди, че изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за кредит и последващите анекси. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните,

Кредитололучателят Ц.Д.П. и солидарният длъжник Г.Д.А. изпаднали в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени месечни погасителни вноски с падежни дати: от 15.02.2010    от 15.07.2010 г., а неплащането представлява противоправно неизпълнение
и за него длъжникът отговаря. Съгласно чл. 8.1. от Договор за банков кредит от 23.01.2008, във вр. с чл. 9 от Анекс № 2, просроченото плащане/неплащането на която и да е вноска или част от вноска по Договора на съответната дата на дължимо плащане, представлява неизпълнение. Съгласно чл. 10.01. от същия, с оглед настъпилото неизпълнение, Банката е упражнила правото си да направи изцяло предсрочно изискуем целия ползван кредит, като съгласно действащото по онова време законодателство, това се е случило по реда на обявяване на автоматична предсрочна изискуемост (АПИ).

На 13.08.2010 г. била осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит.

Поради липса на изпълнение, ищецът счита че в негова полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на настоящата искова молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. С договарянето на неустойката (обезщетение за забава/наказателна лихва) страните отнапред са определили размера на обезщетението и вреди не следва да бъдат доказвани. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)- главница, редовна (възнаградителна) лихва и обезщетение за забава. В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.

След настъпването на изискуемостта на вземанията  по Договор за банков кредит от 23.01.2008 г., Анекс от 23.01.2008 г. и Анекс № 2 от 13.11.2009 г. към Договора („Договор"), до датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, не са постъпили от страна на кредитополучателя или солидарния длъжник плащания на дължимите към Банката суми, поради което Банката предприе действия за принудителното им събиране.

Банката  предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. На 25.08.2010 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда чл. 417 от ГПК, въз основа на което по образуваното ч. гр. д. № 3416/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.

В последствие, по образуваното образуваното ч. гр. д. № 3416/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, била издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата на която: Ц.Д.П., ЕГН ********** и Г.Д.А./ ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Договора за кредит и анексите към същия суми, а именно: сумата от 140 285.83 лева (сто и четиридесет хиляди двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), от които: изискуема главница в размер на 120054.00 (сто и двадесет хиляди и петдесет и четири лева), ведно със законна лихва върху главницата считано от постъпване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането; изискуема редовна лихва в размер на 11 197.62 лева (единадесет хиляди сто деветдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки), начислена за периода от 15.07.2010 г. до 12.08.2010 г. Включително; изискуема наказателна лихва в размер на 1 088.04 лева (хиляда осемдесет иосем лева и четири стотинки), начислена за периода от 15.02.2010 г. до 24.08.2010 г. включително, просрочена лихва съгласно чл. 1.1., букси „в", „г" и „д", във вр. с чл. 1.2.2. и чл. 4.6. от Анекс № 2 в размер на 7946.17 лева (седем хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки), както и направените по частното гражданско депо съдебно-деловодни разноски в размер на 2 805.72 лева (две хиляди осемстотин и пет лева и седемдесет и две стотинки) платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 852.86 лева (хиляда осемстотин петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки) за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

 Банката-ищец претендира с главния иск по чл. 422 от ГПК установяване на вземанията в размера, в който те съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, а считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателно изплащане за задължението.

 

След образуване на първото изпълнително дело № 193/2010 г. по описа на ЧСИ рег. №  И.Б., в хода на процеса, от успешно проведени публични продани на обезпеченията по делото, били постъпили суми в размер както следва: 24 816.68 лева и 50 762.46 лева, с които са били погасени част от задълженията на длъжниците.      В тази връзка ищецът твърди, че претендираната сума била изчислена след приспадане и осчетоводяване на постъпленията по горепосоченото изпълнително дело.

С оглед на горното, както и в съответствие с приложената справка по чл. 366 от ГПК счита, че актуалният размер на задължението е                   86 292.34 лева (осемдесети шест хиляди двеста деветдесет и два лева и тридесет и четири стотинки) -представляващо изискуема главница по кредита.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответниците чрез пълномощника им адвокат Л.К., в който се правят следните възражения по основателността на предявените искове:

             1.Вземанията, предмет на предявените установителни искове били погасени по давност, понеже правата по издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д.   3416/2010   г.   не  са  упражнени  в  законово  установения   5   годишен
давностен срок.

Ответниците се позовават на чл. 114 ЗЗД, където били уредени общите правила относно началото на давностните срокове и тяхното действие. Твърдят, че в конкретния случай, издадената в производството по ч.гр.д. 3416/2010 г. заповед за изпълнение на парично задължиение е от 27.08.2010 г., а молбата за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ В Б е от месец април на 2017 г. или предвидения в закона срок на бездействия , погасяващ вземането, който безспорно е петгодишен, е изтекъл. Изпълнителният лист е като роцесуална ценна книга, издадена от съда в установена форма и съдържание, материализираща правото на принудително изпълнение на притезание, доказано с изпълнително основание, въз основа на което се издава, овластявал и разрешавал на изпълнителния орган по искане на кредитора да пристъпи към принудително изпълнение на материализираното в изпълнителния лист притезание, когато няма доброволно изпълнение./ в този смисъл  решение № 255 по гр.д.№ 3109/2014 год. ВКС ,постановено по реда на чл.290 от ГПК./В случая бил издаден на 30.08.2010 г. и която и от двете дати да се вземела в предвид, погасителната давност била изтекла, защото ответниците получили за пръв път надлежни покани за доброволно изпълнение на вземанията на банката по заповедното производство от 2010 г. от ЧСИ В Б, с рег. № 886 с район на действие ПОС, по изп.д. 19/2017 г. Това изпълнителното производство било образувано след изтичането на 5 годишния давностен срок.

2. Не била настъпила предсрочна изискумост по отношение на ответниците, защото по отношения на тях нямало валидно отправено уведомени за прекратяване на договора и за волята на банката-заявител,че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60. ал.П от ЗКИ. Такова изявление не е направено до никой от длъжниците. Според задължителната сила на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. за вземане произтичащо от договор за банков кредит следаа да се обяви за предсрочно прекратен с последващо волеизявление. Към датата на образуване на заповедното производство не били  настъпили фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост. Освен обективния факт на неплащане ищецът заявител следвало да докаже, че вземането му е възникнало на предявеното правно основание и е изискуемо в размерите посочени в заявлението, като е обявил кредита за предсрочно изискуем.

Как и по какъв повод част от вземанията на банката по посоченото заповедно производство са погасени с постъпили суми от ЧСИ И.Б. с рег. №  и район на действие Бургаския окръжен съд, било непонятно. Банката правела признание, че по изп.д. 193/2010 г. по описа на ЧСИ И.Б. е получила сумата от 24 816.68 лв. и 50 762.46 лв. , посредством продажба на ипотекираните имоти, чиято покупка е била кредитирана с процесния договор за банков кредит. Това признание било на изгоден за ответниците факт. В това изпълнително производство обаче, те не били  участвали. Изпълнителното производство по това делобило нищожно по отношение на тях.

Съдът бил длъжен да съобрази всички факти и обстоятелства, възникнали след заповедното производство и произтичащи от твърдяното материално правоотношение. В този смисъл посочените по-горе суми, общо в размер на 75 579.14 лв. покривали размера на дълга до настоящия момент. Става дума да размера на дълга към настоящия момент, като се вземе в предвид, че не е налице предсрочна изискуемост на целия дълг. Договорът бил  със срок на действие 15.04.2025 г., поради което се прави искане за експертиза за установяване размера на вноските с настъпил падеж.

С последните обстоятелства е свързано и основното възражение срещу евентуалния осъдителен иск.

Ищецът се е възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба, в която във връзка с възраженията в отговора уточнява своите твърдения, като завява, че след подадено Заявление
от 25.08.2010 г. е било образувано първото изпълнително дело, а именно ИП №193/2010 г. при ЧСИ рег.  №  И.Б.,  като видно от приложения с настоящата  молба  копие  от  ИЛ  от 30.08.2010  г.,   издаден   по  ч.   гр.  дело  №3416/2010 г.  на ПзРС и отбелязванията върху същия изпълнителни действия са
били активно извършвани до 2016 г. вкл. След изчерпване нуждата от изпълнениечрез ЧСИ с район на действие РС Бургас, делото е прехвърлено за продължаване
на изпълнението при ЧСИ с район на действие РС Пазарджик.За това счита, че давността не е изтекла.

         По повод предявения в условията на евентуалност осъдителен иск уточнява, че ИМ служи като покана за изпълнение до длъжника.

Прави ново доказателствено искане  да  изискате  от ЧСИ  рег.   №    И.Б. да  представи  надлежен
заверен препис от молбата за образуване, както и от връчваните до длъжниците документи по посоченото изпълнително дело, с което да се установи, че същите сазнаели за претенциите на представлявания от ме ищец доста преди образуване наИЛ № 19/2017 г. при ЧСИ В Б.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба,  в който се твърди, че поради  неучастието си в изпълнителното производство по изп.д. 193/2010 г. по описа на ЧСИ И.Б. с рег. №  по регистъра на Нотариалната камара, ответниците не могат да вземат становище кои са онези документи, които ищецът иска по т.4 да се задължи ЧСИ Б да представи. Не била извършена индивидуализацията им.

В същото време се прави искане ЧСИ Бакалов да представи постановлението си, с което е приключил пред себе си производството по изп.д. 193/2010 г., както и на какво основание е върнал на взискателя изпълнителния лист от 30.08.2010 г., въз основа на който е бил образувал производството или на какво основание е изпратил евентуално делото на ЧСИ В Б за продължаване на изпълнението.

Във връзка с твърдението, че ответниците не са редовно уведомявани за производството по изп.д. 1093/2010 г. по описа на ЧСИ Б, се иска ЧСИ да представи изготвените по това производство призовки за доброволно изпълнение до доверителите ми и надлежното отбелязване за връчването им.

Поддържат се и останалите доказателствени искания, формулирани в първоначалния отговор, като се изразява готовност при необходимост да се представят за връчване молби до третите, неучастващи по делото лица, за представяне на писмени доказателства по реда на чл. 192 от ГПК.

Предявените искове са допустими, като срокът за  подаване на искова молба от кредитора по чл. 422 от ГПК е спазен и възражението на ответниците за неговото пропускане е неоснователно, като се приложи Съединяването на установителния иск с разпоредбата на чл. 60, ал.6 от ГПК.

Съединяването на установителния иск с осъдителен за  същото вземане е допустимо, след като вторият е предявен при условията на евентуалност.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира всички доказателствени искания за основателни и счита, че следва да бъдат уважени, като се приемат писмените доказателства, допусне се експертиза по въпросите, формулирани от ищеца в исковата молба и се поиска от ЧСИ И.Б., рег. №  да изпрати по делото заверени от него преписи от следните документи: 1. молба от взискателя за образуване пред него на изп. д. № 1093/2010  г.  и от неговия акт за образуване на изпълнителното производство, 2.призовки за доброволно изпълнение до длъжниците и съобщенията с разписките за тяхното връчване.

След представяне на преписите от тези документи и след уточнение на искането на ищеца за представяне и на други книжа от изпълнителното дело, съдът ще прецени дали е нужно и какви други документи евентуално да бъдат поискани от ЧСИ Б.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Приема писмените доказателства, представени от страните и намиращите се в кориците на ч. гр. д. № 3416/2010 г.

Допуска съдебно счетоводна експертиза със задача, формулирана от ищеца в исковата молба.

Назначава за вещо лице Л Я-Т, като задължава ищеца в 3-дневен срок от получаване на препис от определението да внесе 250 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице.

Да се поиска от ЧСИ И.Б., рег. №  да изпрати по делото заверени от него преписи от следните документи: 1. молба от взискателя за образуване пред него на изп. д. № 1093/2010  г.  и от акта на ЧСИ за образуване на изпълнителното производство, 2.призовки за доброволно изпълнение до длъжниците и съобщенията с разписките за тяхното връчване.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2018 г. от 9.45 ч. Да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на ищеца – и от отговора на допълнителната искова молба. Да се призове вещото лице, след представяне на доказателства за внасяне на депозита.

 

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :