Р Е
Ш Е Н И Е
номер 6 08.01.2019
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
единадесети декември 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Р.
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 493 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са активно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.
448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ.
Производството
е образувано по искова молба на С.Г.Г.-П. и С.И.П.,
подадена чрез пълномощника адв. Т., срещу „Застрахователна
компания България Иншурънс“ АД, с която се предявява иск с правно основание чл.
448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ. Ищците твърдят, че са
законни наследници на И.Д. П., починал на 12.04.2018 г., като негови преживяла
съпруга и син. Твърдят, че И.Д. П. към датата на смъртта си бил зает по
постоянен трудов договор в „Мини Марица-изток“ ЕАД, на длъжност. Твърдят, че
работодателят „Мини Марица-изток“ ЕАД е сключило с ответника договор № МТ
454/30.12.2016 г. за застраховка на персонала за „Живот – злополука и
заболяване“ за 2017-
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Застрахователна
компания България Иншурънс“ АД, чрез юрисконсулт У., в
който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Не оспорва
наличието на сключената групова полица за застраховане 171020400001/01.01.2017
г. с „Мини Марица-изток“ ЕАД, както и че наследодателят на ищците е бил
застраховано лице по сключената застрахователна полица. Твърди, че към датата
на настъпване на смъртта 12.04.2018 г. застрахователната полица била
прекратена. Твърди, че с писмо от 08.02.2018 г. уведомили застраховащия „Мини
Марица-изток“ ЕАД, че предвидената в т.2.1 на договора действителна стойност в
размер на 209080,24 лв. е достигната, като неколкократно уведомявали
ръководството на застраховащия за предстоящото достигане на сумата, предлагали
варианти за излизане от ситуацията, но не срещнали насрещно разбирателство. След
достигане на максималната застрахователна сума от 209080,24 лв. полицата се
прекратила автоматично. Оспорва възражението за нищожност на клаузата на т.11.3
от общите условия, за което излагат съображения. Твърди, че в случая били
приложими т.11.3 и т.58.3 от общите условия и не дължат обезщетение, тъй като
минала повече от 1 година от настъпване на събитието, за което излага
фактически съображения за наличие на старо заболяване, което било причина за
смъртта. Не оспорва наличието на септичен шок, но оспорва той да е причина за
настъпване на смъртта. Твърди, че починалия дълги години е неглижирал
здравословното си състояние. Оспорва датата на претенция за законна лихва, като
излага съображения, че може най-рано да се търси такава от 09.06.2018 г. Иска
от съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С обявения за окончателен проект на доклад по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявявени за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е сключен между
„Мини Марица-изток“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество България“ АД
договор № МТ 454/30.12.2016 г. за застраховка на персонала за „Живот –
злополука и заболяване“ за 2017-
За основателността на исковете за главница ищците следва да докажат настъпването на
застрахователно събитие на 12.04.2018 г, в срока на застрахователно покритие на
договора, размерът на застрахователното обезщетение, както и възражението за
неравноправност на клаузата на т.11.3 от общите условия.
В разпоредбата на чл. 441, ал. 1 КЗ е уредена
възможността за сключване на тъй наречената групова застраховка. Разпоредбата
посочва, че с един договор за застраховка „Живот“ (групова застраховка)
застраховащият може да застрахова две или повече лица, чийто брой е определен
или определяем, и които са включени в списък по определени критерии. В този
случай не е необходимо договорът да съдържа имената и адресите на
застрахованите лица, ако те са определени по друг недвусмислен начин,
включително чрез посочване на определено тяхно качество. Съгласно ал. 2 на чл.
441 КЗ в случаите, когато работодател сключва групова застраховка, застраховани
лица са неговите служители и/или работници, чиито живот, здраве, телесна цялост
и работоспособност са предмет на застраховката.
Най-напред макар и отделено като безспорно
обстоятелството, че лицето И.Д. П. е наследодател на ищците, това обстоятелство
е видно от приетото по делото удостоверение за наследници /л.9/. От същото
удостоверение е видно, че лицето И.Д. П. е починал на 12.04.2018 г.
С отделеното като признато обстоятелство е видно, че
е сключен между „Мини Марица-изток“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество
България“ АД договор № МТ 454/30.12.2016 г. за застраховка на персонала за
„Живот – злополука и заболяване“ за 2017-
В приложение № 1 към договора /л.23-25/ в т.1 е
уговорено какви да са покритите рискове – един от тях е „Смърт от битова
злополука и смърт от общ характер“, като предвиденото застрахователно
обезщетение е в размер на 8000 лв. Тези обстоятелства се установяват и от
таблицата в груповата застрахователна полица /л.14-16/. В груповата полица и в
договора е посочено, че застраховани лица са работниците и служителите на
застраховащия „Мини Марица изток“ ЕАД /чл. 441, ал. 2 КЗ/. Макар и представени
по делото доказателства, отделен е като безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че наследодателят на ищците И.Д. П. и те като негови наследници са
застраховани лица по полицата, тъй като И.Д. П. е бил служител на застраховащия
„Мини Марица-изток“ ЕАД, поради което съгласно чл. 441, ал. 2 КЗ И.Д. П. се
явява застраховано лице и се ползват от правата по застраховката. Съгласно чл. 448, ал. 5 КЗ в случай на смърт на
застрахованото лице, което е и застраховащ по договора, когато застраховката не
е сключена в полза на трети ползващи се лица, застрахователната сума се изплаща
на наследниците на застрахованото лице. От тук следва извод, че при настъпване
на риска „смърт“, правоимащи лица са наследниците на починалото лице.
Съгласно чл. 448, ал. 7 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие право на пряк иск към застрахователя има само лицето,
което има право да получи застрахователната сума. Тъй като ищците са правоимащи
лица, то те се явяват лица, които имат право да предявят пряк иск срещу
застрахователя, както е в случая.
С претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение ищецът
Стилиян И.П. е предявил
пред ответното дружество претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
по груповата застраховка, като в отговор е получил писмо от ответното дружество
от 28.05.2018 г. /л.36/, с което е уведомен, че
няма основания да му се изплати застрахователно обезщетение по полицата по случай настъпилата смърт на лицето И.Д.
П., тъй като съгласно т.11.3 от общите
условия по договора застрахователят не носи отговорност за рискове,
настъпили при или вследствие на предшестващи заболявания, хронични заболявания
и техните рецидиви.
Основно възражение на ответното дружество в отговора
на исковата молба е, че към датата на настъпване на смъртта на наследодателя на
ищците – 12.04.2018 г., застрахователната полица била прекратена поради
изчерпване на застрахователната сума.
С писмо изх. № 184 от 08.02.2018 г. /л.56/ ответното дружество е уведомило застраховащия „Мини Марица изток“ ЕАД,
че предвидената в т.2.1 от договора за групова застраховка стойност от
209080,24 лв. е достигната и е изпратена окончателна справка на изплатените
застрахователни обезщетения, получено на 12.02.2018 г. /виж обратната разписка
на л.57/.
Разпоредбата на чл. 346 КЗ изрично урежда
понятието „застрахователна сума“, като я определя като лимит на отговорност,
който е договорената между страните или определената с нормативен акт и
посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница
на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице
или към третото увредено лице. От тук следва извод, че с изчерпване на
плащанията по договора за застраховка до размера на уговорената застрахователна
сума се изчерпва лимита на отговорността на застрахователя /това е принципна
постановка при застраховките, споделена изцяло в правната теория и практика
откакто съществуват застраховките/. Затова с изчерпване на застрахователната
сума се изчерпва отговорността на ответника по договора за застраховка. За да
се увеличи отговорността на застрахователя чрез увеличение на застрахователната
сума по договора е нужно заплащане на допълнителна застрахователна премия.
В случая обаче обстоятелствата по делото сочат на друго – видно от груповата
застрахователна полица уговореното застрахователно обезщетение е в размер на
58 440 000 лв., а заплатената от застраховащия „Мини Марица – изток“
ЕАД застрахователна премия е в размер на 205 504,90 лв. Съответно в т.2.1
на договор № МТ454 от 30.12.2016 г. е посочено, че общата застрахователна
премия по договора, включително стойността на опцията, е в размер на
209 080,24 лв., която се плаща разсрочено на 4 вноски съгласно т.2.3 от
договора, което е идентично с посоченото в табличния вид в груповата
застрахователна полица. Налице е техническа грешка т.10.1.1 от договор № МТ454
от 30.12.2016 г., тъй като е посочено, че договорът се прекратява с достигане
на предвидената в т.2.1 стойност. Тази клауза обаче тотално противоречи на
уговорената застрахователна сума по договора за застраховка, която е лимитът на
отговорността, а не застрахователната премия, която е възнаграждението, което
се дължи от застраховащия. При тълкуване на клаузата на т.10.1.1 от договора
съдът намира, че в идентитет с търговския обичай при застраховките, страните са
имали предвид, че договорът се прекратява при изтичане на срока на
застрахователно покритие или при изчерпване на отговорността на застрахователя
при изплащане на обезщетения до размера на застрахователната сума от 58 440 000
лв., която далеч не е достигната /виж отрицателния за ответника факт, посочен в
неговото писмо до застраховащия/. Следва за пълнота да се отбележи, че клаузата
на т.10.1.1 тотално противоречи на логиката при застрахователния договор,
защото изначално обезсмисля договорената застрахователна сума по договора,
което очевидно я прави нелогична и противоречаща на добрите търговски практики.
Тъй като ответното дружество ще заяви защитна реакция, че това е бланков
договор, изготвен от застраховащия „Мини Марица – изток“ ЕАД и те не могат да
внасят корекции, ще следва да се посочи, че независимо от това, ако страната по
един договор открие техническа грешка в него, която тотално противоречи на
логиката и се отклонява драстично от обичая, следва да съобщи на другата страна
за това, а не в противоречие с добрите търговски практики да премълчи и след
това да се възползва от това. Затова и съдът намира, че в случая въобще не е
изчерпан лимитът на отговорността на застрахователя по застрахователния договор,
тъй като уговорената застрахователна сума по договора далеч не е достигната. Съгласно
чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Обстоятелството,
че се налага застрахователят да заплати под формата на застрахователно
обезщетение суми по-големи от получената по договора застрахователния премия, е
част от рискът, който застрахователят поема по договора за застраховка /основна
постановка за договора за застраховка/.
Отново в приложение № 1 към договора /л.23-25/ е
уговорено, че дължимото застрахователно обезщетение ще се изплаща от
застрахователя в 15-дневен срок от представяне на всички необходими документи
/чл. 448, ал. 3 КЗ/. Няма данни точно в кой момент ищците са предявили
претенцията си /макар че в отговора на исковата молба ответникът признава да е
получил претенции от двамата ищци на 17.05.2018 г./, но пък е видно от
представеното писмо от ответника до ищеца Стилиян П. от 28.05.2018 г. /л.36/
отказът за изплащане на застрахователно обезщетение не е базиран на
непредставяне на нужната документация от ищеца, а на липсата на изключен риск,
от което следва извод, че на ищеца не е изисквана допълнителна документация във
връзка с претенцията му за заплащане на застрахователно обезщетение, т.е.
такава е била представена с искането му, от която е направен от ответното
дружество изводът за наличие на изключен риск.
Следва да се даде отговор на въпроса дали
настъпилото застрахователно събитие попада в кръга на изключени рискове,
предвиден в т.11.3 от общите условия, която клауза е атакувана като
неравноправна от ищците и се иска нейното приемане за нищожна на това
основание.
В разпоредбите на чл. 449, ал. 1 КЗ и чл. 460, ал. 1 КЗ са посочени от законодателя основания, при които застрахователят по
застраховка „Живот“ или „Злополука“ може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. Съответно в разпоредбите на чл. 449, ал. 2 КЗ и чл. 460, ал. 2 КЗ
законодателят е разширил този кръг на основанията до други, които се предвиждат
в договора, в това число и в общите условия, като са приложими при изпълнение
на законовите предпоставки /за който въпрос по делото няма спор между страните/.
В клаузата на т.11.3 от общите условия /л.30/ е
уговорено, че застрахователят не носи отговорност за рискове, настъпили при или
вследствие на предшестващи заболявания, хронични заболявания и техните рецидиви.
Тази клауза цели да ограничи поетия от застрахователя риск до тези събития,
които настъпват по време на действие на застрахователния договор и които
събития нямат връзка с предшестващо или хронично заболяване, както и техните
рецидиви, т.е. рискът трябва да е възникнал по време на действие на полицата, а
не да се дължи на предхождащ датата на действие на договора факт, който е част
от сложен фактически състав, продължил и завършил по време на действие на
полицата.
Застрахователният риск е съществен елемент от
застрахователното правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна
практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от
увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от
вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска,
застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната
сума, времетраенето на договора. Затова законът – чл. 362 КЗ, задължава
кандидатът за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му
обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска.
С оглед свободата на договаряне – чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение
за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.
Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си
застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите условия.
Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове;
условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането
или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване;
обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. В този
смисъл е и унифицираната съдебна практика – решение № 224 от 20.07.2015 г. по
т.д. № 4554/2013 г. на ВКС, ТК, 1-во т.о. Настъпването на застрахователно
събитие, което има връзка и се дължи на риск, настъпил при или вследствие на
предшестващи заболявания, хронични заболявания и техните рецидиви, и
представляващо изключен риск, следва да се докаже от застрахователя. В този
смисъл е и изричната разпоредба на чл. 448, ал. 8 КЗ - ако в договора е
предвидено, че застрахователят може да откаже плащане или да извърши
плащане в намален размер, когато са налице болести, телесни увреждания или
заболявания с хроничен характер, които са оказали влияние на увреждането или
последиците от него, следващи застрахователното събитие, застрахователят трябва
да докаже основанието за отказа или намаленото плащане. От самата
разпоредба на чл. 448, ал. 8 КЗ следва еднозначен извод, че клаузата на т.11.3
от общите условия не се явява неравноправна, след като самият законодател е
предвидил като условие за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
наличието на болести, телесни увреждания и последици от тях, които са оказали
влияние на увреждането или последиците от него.
От приетото съобщение за смърт на лицето И.Д. П.
/л.10/ е видно, че смъртта е настъпила от заболяване и е установена от
лекуващия лекар, като основна причина за смъртта е посочено „Варикозни вени на
долни крайници с оток и трофични промени. Септичен шок“. По делото е прието
като писмено доказателство епикриза /л.12/, от която е видно, че водеща
диагноза за лечение на И.Д. П. е била „гноен артрит на лява тазобедрена става“,
като е докаран в болницата УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ АД с автомобил на ЦСКМ
– гр. Стара Загора. На лицето е направено оперативно лечение на 11.04.2018 г.,
което е констатирано в оперативен протокол № 183/11.04.2018 г., а на 12.04.2018
г. в 18,40 часа лицето е починало в болницата. От това следва извод, че е
настъпил рискът „Смърт“, който принципно е покрит риск по полицата. „
За това дали се касае за изключен риск както се
посочи по-горе доказателствена тежест носи ответното дружество. По делото е
прието като писмено доказателство епикриза /л.12/, от която е видно, че в графа
Анамнеза е посочено, че е снета по данни на болния, като е посочено, че около
преди 2 години му е направена алопластика на лява тазобедрена става /ЛТС/ по
повод артроза, а от около година се появила фистула в областта на оперативния цикатрикс
със слаба секреция и се появила болка в лявата подбедрица. В епикризата графа
Оперативна интервенция е посочено, че извършено щателно почистване на
оперативното поле, което е ставна капсула на ЛТС.
По делото е приета етапна епикриза /л.55/, издадена
от лекар д-р Стоянка Мерджанова, от която е видно, че лицето И.Д. П. е бил
опериран през месец март
По делото е прието заключение на СМЕ, от което е
видно, че в съобщението за смърт е написано, че са налице данни за
генерализиран възпалителен процес на целия организъм с начално огнище
оперираната ЛТС, на която всъщност е правена оперативна интервенция на лицето
непосредствено преди смъртта. От СМЕ е видно, че „септичният шок“ е крайно
състояние на организма, при което настъпва отравяне от токсични разпадни
продукти на генерализирано възпаление, като при него настъпва срив на всички
органи и системи и смъртността е много висока. От СМЕ е видно, че на 17.07.2017
г. за първи път е документирано усложнение след операцията на ЛТС, а именно
изтичане на гноен секрет. От заключението е видно, че ако възпалителният процес
беше възникнал при операцията на ЛТС през
С оглед на така установено съдът намира за
неоснователно възражението на ответното дружество /направено в отговора на
исковата молба/, че била налице хипотезата на т.58.3 от общите условия,
съгласно която застрахователят не носи отговорност и не изплаща обезщетение за
усложнения или смърт, настъпили след изтичане на 1 година от датата на
застрахователното събитие. В случая данни за възпалителния процес в ЛТС датира
от 17.07.2017 г., а смъртта е настъпила на 12.04.2018 г., с оглед на което
технически е невъзможно в срок по-малък от 1 година да се обосновава усложнение
или смърт, настъпили след 1 година от датата на застрахователното събитие. В
случая пък застрахователното събитие е настъпилата смърт на 12.04.2018 г., а не
предходна дата.
Съдът намира, че не е налице и предвидения изключен
риск по т.11.3 от общите условия, тъй като настъпилото гнойно възпаление в ЛТС
датира от 17.07.2017 г., когато дори е действала процесната застрахователна
полица и е покривала настъпили по това време рискове. Няма данни дали след
извършения тогава преглед е овладяно състоянието или то е продължило до април
месец
С оглед на горното застрахователното събитие е
настъпило в срока на застрахователно покритие по договора – смърт от битова
злополука или общ характер е покрит риск по застраховката /виж приложение № 1 и
таблицата в груповата застрахователна полица/. От тук следва извод, че за
повече за настъпила смърт от общ характер застрахованото лице следва да получи
по договора застрахователно обезщетение в размер на 8000 лв., което е следвало
да му се изплати в срок до 15 дни от представяне на всички документи с искането
за изплащане на застрахователно обезщетение /т.11 от груповата застрахователна
полица, т. 3.4 от договора, с които е договорен срокът да е календарен, а не в
работни дни, а с това е прието отклонение от правилото на чл. 448, ал. 3 КЗ/,
което ищците са сторили на 17.05.2018 г., т.е. в срок до 01.06.2018 г. е
следвало да бъде изплатено на ищците застрахователното обезщетение по договора.
Тъй като ищците са наследници по закон на лицето И.П.
в качеството си на негови преживяла съпруга и син, те съгласно правилата на
наследяването по ЗН наследяват по равни части, т.е. имат право да получат всеки
от тях при условията на разделност по половината от дължимото застрахователно
обезщетение, или за всеки от тях сумата от по 4000 лв., а тъй като исковете са
така предявени, то те ще следва да се уважат в цялост.
С оглед на уговорената дата за плащане на паричното
задължение – 15 дни след представяне на всички документи, което е дата
01.06.2018 г., то е налице уговорен падеж за изплащане на обезщетението
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед на това ще следва
да се уважи искането за заплащане на законната лихва върху главниците, считано
от 01.06.2018 г., и се отхвърли същото за периода преди това от 12.04.2018 г.
до 01.06.2018 г.
Относно разноските:
При този изход на спора ответникът следва да заплати
на ищците сторените разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са доказани в
размер на 1320 лв., от които 320 лв. платена държавна такса, 850 лв. адвокатско
възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 20.06.2018 г.
/л.38/, 150 лв. платено възнаграждение за вещо лице.
По повод наведеното от ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК следва да се отбележи, че минималното адвокатско възнаграждение
по делото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 730
лв. /580 лв. плюс 5% от 3000 лв./. Ищците са заплатили такова в размер на 850
лв., което е със 120 лв. повече от минималното такова, но пък делото не
разкрива по-ниска правна и фактическа сложност от типичните дела за
застраховки, което да налага задължително намаляване на адвокатското
възнаграждение на ищците до минималното такова. Още повече пък и същото е уговорено
в размер незначително надвишаващ минималния такъв, с оглед на което
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно компания България
Иншурънс“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 83А, да заплати на С.Г.Г.-П., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „смърт“ на
застрахованото лице И.Д. П., починал на 12.04.2018 г., дължимо по договор за
застраховка № МТ 454 от 30.12.2016 г. и групова застрахователна полица №
171020400001 от 30.12.2016 г., сключени между „Мини Марица – изток“ ЕАД и „Застрахователно
акционерно дружество България“ АД /с настоящото наименование „Застрахователно
компания България Иншурънс“ АД/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.06.2018 г. до окончателното й погасяване, както ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода от 12.04.2018 г. до 31.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно компания България
Иншурънс“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
бул. „България” № 83А, да заплати на С.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 448, ал. 7 КЗ във вр. чл. 441 КЗ сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
„смърт“ на застрахованото лице И.Д. П., починал на 12.04.2018 г., дължимо по
договор за застраховка № МТ 454 от 30.12.2016 г. и групова застрахователна
полица № 171020400001 от 30.12.2016 г., сключени между „Мини Марица – изток“
ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество България“ АД /с настоящото
наименование „Застрахователно компания България Иншурънс“ АД/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2018 г. до окончателното й
погасяване, както ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 12.04.2018 г.
до 31.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно компания България
Иншурънс“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
бул. „България” № 83А, да заплати на С.Г.Г.-П., ЕГН **********, с адрес ***, и С.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството в общ размер на 1320 лв. (хиляда триста и двадесет лева).
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: