Протокол по дело №5992/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15307
Дата: 27 септември 2023 г. (в сила от 27 септември 2023 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20231110205992
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 15307
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниДОРА ИВ. СИМЕОНОВА

заседатели:ДИАНА ИЛ. МИЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20231110205992 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Н. В. К., редовно призован, явява се, доведен от
Затвора - гр. София.
В залата се явява адв. Н. Т. от САК, служебен защитник на подс. К.,
назначен от досъдебното производство, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание.
Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт С. К. Д., редовно
уведомена от предходното съдебно заседание, явява се.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА справка за съдимост за подс. Н. К., справка от
ГДИН за търпени от подс. Н. К. наказания „лишаване от свобода”, както и
възражение, депозирано от адв. Т., с характер на отговор на въпросите,
предвидени за обсъждане в открито разпоредително заедание съгласно чл.247в,
ал.3 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм преписи от разпореждането на съдията-
докладчик, както и от обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Преди повече от седем дни е получено разпореждането в
СРП.
1
АДВ. Т.: Получил съм разпореждане за насрочване на делото.
Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт С. К. Д.: Запознах се с
правата си. Исканията ми са да ми се върне телефона. Ще участвам в делото,
като граждански ищец, все пак съм гражданка на България.
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
считам, че искането на пострадалата за конституиране като граждански ищец
е основателно. Тя е пострадала от престъплението, за което е предадена на
съд подсъдимият. Не уточнява сумата, но видно от нейното изявление, иска
да й бъде върнат телефона или най-малкото стойността. Считам, че за сумата
от 395 лева следва да бъде конституирана в производството като граждански
ищец.
АДВ. Т.: Аз ще бъда по-пространен, за което се извинявам. Ще почна
отзад - напред. Първо, относно казаното от прокурора. Един телефон дори да
е купен за 395 лева, след шест години може и да не струва нищо или най-
малкото ще струва малко.
Сега, какво значи "аз съм гражданка и искам да съм граждански ищец по
делото"? Гражданският иск има правила, по които се въвежда – цена на иска,
за какво, как, дело, срещу кой. Не става тук да се упражняваме и съдебният
състав да вади думи от устата на пострадалото лице, доколко е пострадало по
това престъпление. Има си някакви правила и държа да се спазват. Освен това
срокът за конституиране според мен е преклудиран, минали са седем дни от
връчването на книжта й. Могла е да си пусне в този срок молба. Първото
заседание по делото е минало, това е второ. На какво основание се
конституира във второ заседание и след като е минал седемдневният срок от
връчване на книжата? Настоявам да не се конституира като граждански ищец
лицето по делото. Освен това ще затрудни процеса. Благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание по направеното искане намери следното:
Искането е направено от лице, което разполага с процесуална легитимация,
доколкото съгласно твърденията по обвинителния акт, това лице има
качеството на пострадал в производството. Искането е направено в
предвидения от закона срок, който съгласно чл.85, ал.3 от НПК е най-късно до
2
започване на разпоредителното заседание. Настоящото заседание е второ по
конкретното съдебно производство, но в предходно заседание ход на делото не
е бил даден. Ето защо съдът намира, че не са основателни доводите на
защитата, че преклузивният срок за предявяване на граждански иск и искане за
конституиране като граждански ищец е изтекъл. Същевременно обаче съдът
намира, че възраженията на защитата в останалата част са основателни и следва
да бъдат споделени. Съдържанието на молбата за предявяване на граждански
иск и за конституиране като граждански ищец е предвидено в чл.85, ал.1 от
НПК. Няма спор, че молбата може да е писмена, както и устна, но тя следва да
съдържа определен набор от императивно изискуеми реквизити, а именно
следва да е посочено лицето, срещу което се предявява, престъплението, от
което са причинени вредите, характерът и размерът на вредите, за които се
претендира обезщетение. В настоящия случай не беше посочен нито размер на
претенцията, не беше посочено дали се претендират имуществени или
неимуществени вреди, като съдът намира, че волята на лицето, което желае да
бъде конституирано като граждански ищец в наказателното производство,
следва да е ясно и конкретно формулирана, за да може съдът да извърши
преценка дали претендираните вреди кореспондират с твърденията в
обвинителния акт, а не тази воля да се извлича чрез тълкуване, анализ и
предположения от страна на съдебния състав. Ето защо съдът намери, че
искането на пострадалата съгласно обвинителния акт Д. за конституиране като
граждански ищец в наказателното производство следва да се остави без
уважение. Същевременно настоящето произнасяне по никакъв начин не
препрятства пострадалата в случай, че реши, да заяви претенцията си пред
гражданския съд.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пострадалата свидетелка съгласно
твърденията в обвинителния акт С. К. Д. за конституирането й в качеството на
граждански ищец в наказателното производство.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск, предявен от пострадалата свидетелка съгласно твърденията в
обвинителния акт С. К. Д.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
3
отделно от крайния съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, г-жо Председател, не са налице
процесуални пречки.
ПОСТРАДАЛИЯТ СВИДЕТЕЛ СЪГЛАСНО ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ Д.:
Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ въз основа на справка от
ГДИН със снимка и данни по делото:
Н. В. К., роден на хххххххх, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, с основно образование, безработен, живущ в гр. София, ж.к.
„хххххххххххххх, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата, които има в настоящото
производство в това число и правото на отвод спрямо състава на съда,
прокурора и съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОСТРАДАЛИЯ СВИДЕТЕЛ
СЪГЛАСНО ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ въз основа на представен документ за
самоличност – лична карта:
С. К. Д., родена на хххххххххх г. в с. ххххххххххххх, българка, български
гражданин, омъжена, неосъждана, с полувисше образование, пенсионер,
живуща в гр. София, ж.к. „хххххххххххххх, ЕГН **********.
ПОСТРАДАЛИЯТ СВИДЕТЕЛ СЪГЛАСНО ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ Д.:
Нямам искане за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отводи.
АДВ. Т.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ
СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ.248 НПК.
4
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на съда, тъй като престъплението е
извършено в гр. София и е подсъдно на районния съд като първа инстанция.
Считам, че няма никакви основания за прекратяване на съдебното
производство или спиране на наказателното производство, не намирам такива
основания. Считам, че на досъдебното производство не са допуснати
отстраними процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на подсъдимия К.. Засега не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, тъй като от защитата
няма такова желание за сключване евентуално на споразумение. Няма
основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервни съдебни заседатели или съдия, както и на преводач и т.н. Относно
мерките за процесуална принуда считам, че няма основание за вземане на
такива, тъй като подсъдимият изтърпява наказание „лишаване от свобода” и е в
Затвора - гр. София. Нямам искания за събиране на нови доказателства и моля
като насрочите съдебно заседание да бъдат призовани посочените в
приложението на обвинителния акт свидетели. Благодаря.
ПОСТРАДАЛИЯТ СВИДЕТЕЛ СЪГЛАСНО ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ Д.:
Поддържам всичко, казаното от прокурора.
АДВ. Т.: Поддържам подаденото възражение и ще изложа допълнение.
Не са спазани съществени изисквания на обвинителния акт. Липсва най-
важното според мен – време, място, начин на извършване на деянието. Какво
значи изразът „някъде в гр. София”?! Някъде в България или някъде на
Балканския полуостров... Знаете ли колко квадратни километра територия има
София - град? Макар и бегло, има ли материал по делото, който да сочи, че има
някакво неустановено лице и какво е говорило това неустановено лице с
подсъдимия. Неустановеното лице по делото не е разпитвано, подсъдимият не
казва за такова лице. За първи път виждам, за съжаление, вещ, която е
износена, амортизирана и която от думите на свид. К. не струва нищо, дори не
е взета от заложната къща, да струва като цената при покупко-продажбата й.
Това е все едно да си купите кола на старо, на двадесет години и да я платите
като чисто нова. Няма съдебно-оценителна експертиза. Видно от материалите
по делото този телефон не струва нищо понеже е стар, износен, амортизиран.
Когато е разпитвана свидетелката К., на практика, казано на жаргон – жена на
5
подсъдимия, защото са във фактическо съжителство, живеят заедно -тя знаела
ли е, че същия ден, когато е давала показанията си, подсъдимият е бил вече
обвинен и е можела и на това основание да откаже да дава показания?! Сега,
извинявам се, че съм по-пространен, но това е някакво свободно съчинение –
"някъде в София"! Къде? Квартал, адрес, посока – запад, изток, север, юг?
Часът как е избран, на базата на какво? Аз считам, че едно обвинение освен
всичко друго трябва да е разбираемо, да са спазени реквизитите на чл.246, ал.2
от НПК на обвинителния акт – време, място, не "някъде си в София", начин на
извършване на деянието.
Относно по какъв ред да се гледа делото. След като уважаемият съдебен
състав прецени, че не следва да се конституира по делото пострадалото лице,
при желание на подсъдимия и след като бъдат разгледани предварителните
въпроси, за които пледирам сега, няма никаква пречка делото да бъде
разгледано по особените правила, стига да има съгласие между прокурора и
подсъдимия, като по закон е между прокурора и защитника. Аз държа да бъдат
защитени правата на подсъдимия и той да участва в преговорите. Ако
прецените, че няма съществено отстранимо процесуално нарушение, моля да
ни бъде дадена възможност да говорим с прокурора за споразумение. Пак
повтарям, за мен е изключително неправилен изразът „Някъде в София”.
Считам, че това не може да бъде правилният обвинителен акт относно
реквизитите за място за извършване на деянието. Благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми. Поддържам, че
има нарушения на правата ми. Държа да се гледа делото по реда на Глава ХХIХ
НПК.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание и като съобрази материалите по делото и
заявеното становище на страните по въпросите на откритото разпоредително
заседание, намери следното:
Делото е подсъдно на СРС по правилата на родовата и местната
подсъдност. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство, но съдът намира, че в хода на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
е ограничило правата на подсъдимия, макар и да не се солидализира изцяло с
изложеното от защитата. На първо място възраженията на защитата затова, че
6
в обвинителния акт е посочено, че подсъдимият се е срещнал с неустановено
по дело физическо лице, извършител на грабежа по отношение на свидетелката
Д., че мястото на срещата е посочено единствено с посочване на града - град
София, според съда не е съществен порок в обвинителния акт. Това са
твърдения, изложени от държавното обвинение, които подлежат на проверка и
доказване в съдебното производство. По същия начин и възражението за липса
на назначена СОЕ не е такова, което да сочи на допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като касае събиране и преценка на
доказателствата, което е въпрос, който съгласно чл.248, ал.4 от НПК, не се
обсъжда в разпоредителното заседание, а отделно от това съдебната фаза е
централна, така че не съществува никаква пречка при наличие на необходимост
такава СОЕ да бъде допусната и изготвена в съдебното производство.
Съдът намира обаче, че в обвинителния акт е допуснато противоречие
при описание на престъплението, за което Н. К. е предаден на съд. Това е така
по следните съображения: Повдигнатото обвинение на К. е за извършено вещно
укривателство в условията на опасен рецидив. Според твърденията в
обвинителния акт вещното укривателство К. е извършил, като за времето от
02.02.2023 г. до 14.02.2023 г. на домашния си адрес в гр. София, ж.к.
„Дружба” с цел да набави за себе си имотна облага е укрил мобилен телефон,
принадлежащ на свидетелката Д., за който телефон подсъдимият е знаел, че е
придобит от другиго чрез престъпление грабеж. В обстоятелствената част на
обвинителния акт са описани действия на обвиняемия на 02.02.2023 г., като на
тази дата според обвинението К. се е срещнал с неустановения по делото
извършител на грабежа на свидетелката Д. и след като последният му казал, че
е придобил тези вещи, включително и мобилния телефон чрез извършване на
грабеж, К. предложил на това лице да ги вземе, което и направил. Т.е. излагат
се твърдения, че на 02.02.2023 г. по същество обвиняемият е установил свое
владение върху мобилния телефон, собственост на свидетелката Д.. Мобилният
телефон му е бил предаден от неустановеното по делото лице, което преди това
е извършило грабеж по отношение на Д.. След това се сочи, че подсъдимият К.
се е прибрал в дома си и оставил телефона. Следващите описани действия на
подсъдимия К. са на 14.02.2023 г., когато се сочи, че е дал телефона на
свидетелката Весела К. с поръчение да го занесе в заложна къща и да го заложи
за сумата от 395 (триста деведесет и пет) лева, която сума впоследствие да му
предаде. Видно е, че за периода от 02.02.2023 г. до 14.02.2023 г. не са описани
7
каквито и да било действия на подсъдимия с мобилния телефон. Укриването
като форма на изпълнителното деяние на вещното укривателство съгласно
теорията и съдебната практика следва да се изразява в такива действия на
дееца, с които той затруднява, препятства установяването на вещта от
правоимащите лица и от органите на МВР. В настоящия случай повдигнатото
на К. обвинение е за това, че от 02.02.2023 г. до 14.02.2023 г. е укрил момилния
телефон, като същевременно в този период не се сочат никакви негови
действия. Едновременно с това се сочи, че на 02.02.2023 г. К. е установил
трайна фактическа власт върху мобилния телефон. Следва да се посочи, че при
укриването като форма на изпълнително деяние на вещното укривателство,
деецът не установява свое владение върху вещтта, а единствено с поведението
си съдейства нейното откриване да бъде затруднено така, че извършителя на
предикатното престъпление да запази фактическата си власт върху тази вещ.
Ето защо съдът намира, че в настоящия случай в обвинителния акт е допуснато
смесване на двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по
чл.215 НК, а именно придобивне и укриване, като същевременно не са
изложени твърдения за такива действия на подсъдимия, с които според
прокуратурата същият е реализирал престъплението по чл.215 НК, като е укрил
вещта, предмет на вещно укривателство, а именно мобилния телефон марка
„Ксиаоми“, модел „Ноут 4“.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обвинителният акт не е годен
да постави началото на съдебното производство, поради което съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на
СРП. Същевременно, доколкото съдът намира, че не са налице основания за
нарочване на делото в открито съдебно заседание по реда на Глава ХХ НПК
или по реда на особените правила, съдът счита че не следва да се произнася по
останалите въпроси в чл.248 НПК.
При тези мотиви 248, ал.5, т.1 във вр. ал.1, т.3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5992/2023 г. по
описа на СРС, НО, 94 състав.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на посочените в мотивната част
на определението нарушения на процесуалните правила.
8
Определението подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7-дневен
срок от днес по реда на Глава ХХII от НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.23 часа.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9