№ 41783
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110105924 по описа за 2024 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта за доклад по
делото, както следва:
Предявени са от В. А. Ц. срещу „...................“ ЕАД осъдителни искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1896 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени разходи за закупуване на
стабилизатор на електрическа енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане и на
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане, вследствие от
непозволеното увреждане - противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в
непредоставяне на постоянно, непроменливо и качествено електрозахранване.
Ищецът твърди, че заедно със своето семейство в продължение на повече от три
години живее постоянно в недвижим имот – къща, находяща се в поземлен имот във вилна
зона в село Осойца, община Горна Малина, с пл. номер 400, отреден за парцел XXXV от кв.
52 по плана на вилната зона на селото. Посочва, че къщата е присъединена към
електроразпределителната мрежа с абонатен номер ............. и клиентски номер към
„...................“ ЕАД ............. Поддържа, че качеството на доставЯ.та до имота електроенергия
и нивото на напрежението не са с нормативно установеното качество. Излага, че за
осигуряване на нормално в известна степен използване на електроуредите в къщата ищецът
закупил стабилизатор за електрическа енергия на стойност от 1896 лева, тъй като до
монтирането му изгарянето на електроуредите поради некачественото и непостоянно
напрежение на електрическата енергия, било ежедневно. Посочва се, че на 25.11.2023 г.
срещу 26.11.2023 г. така закупеният стабилизатор също изгорял вследствие на токов удар и
ниско напрежение на ел. енергия. Изтъква, че направеният разход за стабилизатор
представлява имуществена вреда за В. Ц., който живее постоянна в къщата в село Осойца,
законно присъединена към електроразпределителната мрежа, която вреда е в резултат от
бездействието на ответното дружество за изпълнение на задължението си за предоставяне –
постоянно, непроменливо и качествено електрозахранване. Твърди се, че в продължение на
две години „...................“ ЕАД бездейства, като не предприема действия за промЯ. в
състоянието на електрозахранването, респ. преустановяване липсата на такова, за
привеждане на дейността си в съответствие с нормативните изисквания за качество не
електроенергията и обслужването на мрежовите оператори. Ищецът твърди, че в резултат от
1
това поведение на ответната страна е претърпял и неимуществени вреди – болки и
страдания от липсата на електрозахранване за отопление и за задоволяване на елементарни
битови нужди, от притесненията, продължаващи години наред. Намира за справедлив
размер на дължимото за това обезщетение претендираната сума от 10 000 лева. С тези
съображения В. Ц. отправя искане за осъждане на „...................“ ЕАД да му заплати
претендираните суми под формата на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди вследствие от протовоправното бездействие на ответната страна,
ведно със законната лихва върху всяка претендирана главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.02.2024 г. до окончателното им изплащане.
Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„...................“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Т.., оспорва предявените искови претенции
по основание и размер. Посочва, че от представената по делото фактура не се установя
именно ищецът да е закупил процесния стабилизатор, чийто собственик не е В. Ц.. Оспорва
в продължение на две години ищецът да не е получавал ел. енергия с необходимото
качество, посочвайки, че дори понякога да са били налице известни отклонения, то същите
не са имали постоянен характер. Поддържа, че отношенията между „...................“ ЕАД и
клиентите по повод ползването на електроразпределителната мрежа са уредени в Общи
условия на ЕРМ Запад. Твърди, че показателите за качество на електроенергията са
определени в Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на
показателите за качество на електрическа енергия и качество на обслужването на мрежови
оператори, обществени доставчици и крайни снабдителни, приета от КЕВР, съгласно която
стойностите на захранващото напрежение се установяват в продължение на произволен
период от една седмица от оператора на мрежата. С отговора на исковата молба ответникът
посочва, че при установяване на отклонения от нормативните стойности на показателите,
разпределителното предприятие предприема мерки за подобряване на показателите с
едногодишен срок за изпълнение на мерките. Поддържа се, че в случая след връчване на
решение на КЕВР, в кратък срок ответникът е предприел необходимите мерки и е изпълнило
това решение, а напрежението изцяло отговаря на стандарта. Счита, че на ищеца не се
следва търсеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като се касае за обикновено
раздразнение, причинено от несъществено битово неудобство. Излага се, че избирайки
мястото, където да живее, ищецът е приел, че условията там, включително
инфраструктурата, не са идентични на тези в града, посочвайки, че „...................“ ЕАД е
направило всичко необходимо за поддържане на мрежата. Намира, че размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия и следва да бъде
определен съгласно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че не е възможно
настъпването на неимуществени вреди вследствие от колебания в електрозахранването. С
тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявените
осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1).
противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата,
която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде
установен и конкретно наличието през процесния период на непостоянно, променливо и
некачествено електрозахранване на обекта; 2). настъпили вреди – имуществени (под
формата на реално направен разход за закупуване на стабилизатор на ел. енергия) и
неимуществени; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4).
2
размера на обезщетенията.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до
доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да
опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия
състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към правния
спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото. Приложените към исковата молба писмени
материали, описани под № 1.4, 1.5. и 1.6, представляващи съдебни актове и експертиза,
постановени/приета в хода на друго гражданско дело следва да бъдат приложени по
настоящото за сведение, тъй като макар да се касае за производство по реда на чл. 207 ГПК,
то настоящите искове не се явяват бъдещите такива, във връзка с които е допуснато
предварителното събиране на доказателства по този ред, предвид липсата на идентичност
между страните по двете дела.
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-психологическа експертиза
по въпросите, формулирани в исковата молба, съдът намира за относимо и допустимо,
предвид разпределената доказателствена тежест в процеса, поради което същото следва да
бъде уважено.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2024 г. от
11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали, като ПРИЛАГА по делото представените от ищеца съдебни
актове и експертиза, постановени/приета в хода на производство по ч. гр. дело № 179/2023 г.
по описа на Районен съд – Елин Пелин.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-психологическа експертиза
вещото лице по която, след анализ на материалите по делото и провеждане на събеседване с
ищеца да отговори на поставените въпроси в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.П.Г., специалност: "Психология“, „Клинична и
консултативна психология“, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица
за съдебния район на СГС за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 лева, вносим от
ищеца в двуседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
3
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4