Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 2019
Град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ
И ДЕВЕТИ СЪСТАВ
На единадесети април
година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Бончева
СЕКРЕТАР:Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №137 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба А.М. против НП №
13/30.01.2018г. на Началника на ГПУ-Летище-Варна при
РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, на
осн.чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ, на А.М. е наложено наказание глоба в размер
на 500 лева.
Жалбата е процесуално допустима. Не
са налице данни за връчване на НП, поради което срокът за обжалване не е
започнал да тече. Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект и при
наличие на представителна власт, поради което е приета от съда за разглеждане
по същество.
С
жалбата въззивната страна моли да се отмени изцяло наказателното
постановление. В съдебното производство,
редовно призован, въззивникът не се явява, но се представлява.
Представителят на въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява и не изразява становище.
От фактическа
страна съдът прие за установено следното:
На 21.01.2018г. на ГКПП - Аерогара
Варна, при проверка, осъществена на граничен контрол преди да напусне
България се установило, че лицето А. М. е влязла в страната на
06.10.2017 г. през ГКПП Аерогара - Варна на основание положена виза
тип"С" № *********, валидна от 18.09.2017 г. до 17.09.2019 г. с
разрешен срок на пребиваване 90 дни. Срокът на пребиваване бил превишен с 7
дни. Същата е трябвало да напусне страната на 14.01.2018г.
Срещу лицето
бил съставен АУАН. На АУАН не бил правен писмен превод. Актът бил връчен
на лицето срещу подпис, а същото се подписало, че има възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства.
Като
добросъвестни, непротиворечиви, конкретни и подробни, съдът изцяло кредитира
показанията на свид.Д.. Като събрани по реда на НПК, съдът цени и
писмените доказателства по делото - АУАН, копие от паспорт с виза,
заповед за компетентност. Доказателствата са непротиворечиви и
установяват фактическата обстановка такава,каквато е описана в
обстоятелствената част на АУАН.
Предвид становищата на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Ненапускането
на страната в разрешения срок за пребиваване е нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
Деянието и наказуемо на основание чл.48 ал.1 т. 3 от ЗЧРБ. Нарушението, следва
да се счита извършено в първия ден на забавата след изтичане срокът на
пребиваване. От АУАН и НП става
ясно на коя дата е извършено нарушението. От обстоятелствената част на
АУАН и НП става ясно, че срокът на разрешеното пребиваване е 90 дни, а
пребиваването било превишено със седем дни.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", съгласно заповед на Министъра на
транспорта в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че не е извършено съществено нарушение с неизписване на три имена
на нарушителя в АУАН. АУАН в достатъчна степен индивидуализира нарушителя и не
нарушава правото му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитана.
Съдът
намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на
законовите норми, свързани с ЗЧРБ, независимо от липсата на реално настъпили
щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение.
Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите, условията и реда на ЗЧРБ. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
По отношение на възраженията, че АУАН
не бил разяснен на руски език съдът не ги приема. АУАН видно от текст изписан
под него е бил разяснен на лицето на разбираем немски език. Въпреки това съдът
намира, за нужно да отбележи следното-
В ЗАНН не се предвижда задължително
участие на преводач административнонаказателното производство - във фазата на
установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване
на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите
на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да
стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима
е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е
възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20
октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство,
тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
Безспорно е, че при установяване
на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български
език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на
преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение
не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за
върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от
Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При
преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на
Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в
наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за
леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните
директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено
в рамките на наказателното производство, като за извършените административни
нарушения такова задължение липсва.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13/30.01.2018г.
на Началника на ГПУ-Летище-Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което за
нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, на осн.чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ, на А.М.
е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в
сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: