Решение по дело №10667/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3360
Дата: 12 август 2019 г. (в сила от 3 април 2020 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20185330110667
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                            

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№3360                                     12.08.2019 г.                                           гр. Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

при участието на секретаря: Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10667 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от В.М.К., ЕГН ********** против „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове – установителен и осъдителен с правна квалификация съответно по чл. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 5, чл.11 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №****************** което било недействително на основание чл. 22 ЗПК. Липсвало посочване на обща дължима сума; не били упоменати размерите на възнаградителната лихва и ГПР. В нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент от 41 %. В погасителния план не било конкретизирано разпределението на вноските между дължимите суми.

Стойността на договора била общо 766 лева, от която, поради недействителността му, се дължало връщане само на предоставения заем от 500 лева. Тъй като ищецът платил повече, се иска връщане на 176,18 лева /вж. изменение на иска на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК – о.с.з. от 20.05.2019 г./.

Предвид изложеното се моли за уважаване на исковете и признаване за установено в отношенията между страните, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, поради липса на посочена обща сума, дължима от потребителя; липса на размер на възнаградителна лихва и непосочване в погасителния план на последователността при разпределение на вноските по договора между различните суми; както и осъждане на ответника да плати сумата от 176,18 лева, получена без основание, поради недействителност на договора, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 27.06.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. За о.с.з. оспорва исковете.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Установява се от представения договор за потребителски кредит №******************, че между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение. Уговорен е лихвен процент 40,00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е 49,17 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на 20 погасителни вноски в размер на 27,07 лева, като общият размер на всички плащания е записан на 541,40 лева.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/ - въз основа на договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора.

„Терра Кредит” ООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на  чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40,00 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и на какъв размер възлиза. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице и, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,17 %/. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и такси и застраховка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Процесният съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми – главница, лихва и такси. Също така – самата информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания. Сумата посочена в договора като обща стойност на плащанията, на практика се различава от тази по погасителния план, в който са включени и други задължения.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи и служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.

От допълнителното заключение на ССЕ и представените писмени доказателства се установява, че по кредита са платени /вкл. чрез рефинансиране с последващ договор/ общо 676,18 лева, поради което и предвид размера му от 500 лева, се дължи връщане на търсената в процеса разлика от 176,18 лева. Искът следва да бъде уважен, т.к. сумата е получена без основание и подлежи на връщане.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за плащане на 100 лева – ДТ и общо 200 лева – депозити за 2 ССЕ.

Претендира се адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на 300 лева, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В.М.К., ЕГН ********** и „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № ************  г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, да плати на В.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 176,18 лева /сто седемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ - получена без основание сума, във връзка с недействителен договор за потребителски кредит №******************ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 27.06.2018 г. до окончателното погасяване, както и общо 300 лева /триста лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да заплати на адвокат Д.Г.Б.,***, сумата от 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В.М.К. в производството по настоящото гр.д. № 10667/2018 г. на ПРС.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Банкова сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:

IBAN: *** – „Търговска банка Д”.

                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ