ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27861
гр. София, 27.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110156805 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените
от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от
10,05 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК , т.к. не е необходимо
за изясняване фактическата страна на спора с оглед представената от ответника
информация.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ за о.с.з.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е по искова молба от В. С. С. срещу „***“ АД, с която са предявени:
главен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ****г. на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради
противоречие със закона и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
поради заобикаляне на закона;
евентуални искове /под условие, че бъде отхвърлен главния иск/ за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 1,ал. 3 за такса за експресно разглеждане на искането
за заем и на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждащ неустойка на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД поради противоречието им със закона и добрите
нрави и заобикаляне на императивни правни норми, респ. поради неравноправност по
см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за сумата 10 лева – частичен от
вземане в пълен размер 110 лева – недължимо платена сума по договора ведно със
1
законната лихва от исковата молба до плащане на сумата.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор паричен заем, като
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева и да бъде върнат на 4
двуседмични вноски при годишната лихва - 36 % и ГПР – 49,39%
Поддържа, че с чл. 1, ал. 3 от Договора е уговорена такса за експресно разглеждане на
искатено за заем в размер на 106,47 лв., а в чл. 4,ал. 2 – неустойка при непредоставяне на
обезпечение. Поддържа, че е изплатил изцяло задълженията по кредита.
Излага съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК,
тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 ЗПК поради липса на надлежно посочен ГПР. Поддържа, че не са посочени
основните данни, послужили за изчисляване на ГПР, компонентите и методика за
формирането му. Поддържа, че е посочен грешен размер на ГПР, а действителният
надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че в нарушение на ЗПК
дружеството не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка и за такса за
експресно разглеждане.
Подробно излага съображенията си, че клаузата, с която е уговорена неустойка, е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, т.к. излиза извън присъщите й функции.
Навежда възражение за неравноправност на клаузата, т.к задължава потребителя да плати
необосновано висока неустойка – чл. 143, ал. 2,т.5 ЗЗП. Счита, че уговорената неустойка е
следвало да е част от ГПР, поради което счита, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че посочването на ГПР в размер, различен от действителния,
представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че грешното посочване на размера
на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави, т.к.
надвишава трикратния размер на законната лихва.
Твърди, че уговорената такса за експресно разглеждане противоречи на чл. 10а, ал. 1
ЗПК, т.к. е свързана с усвояването на кредита и не представлява допълнителна услуга.
Твърди, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност, поради което
претендира в негова полза да е възникнало вземане за разликата до пълния размер на
плащанията по кредита.
Претендира да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Поддържа, че е налице
уговорен фиксиран лихвен процент, поради което не е необходима информация съгласно чл.
11, ал. 1, т. 9. Поддържа, че договорната лихва е в рамките на допустимите законови
ограничения и освен това не противоречи на добрите нрави. Излага подробни съображения
относно начина на изчисляване на ГПР по кредита и подлежащите на включване в него
разходи, като твърди, че размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Позовава се на чл.19, ал.З, т.1 от ЗПК, и
твърди, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Сочи, че разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК не намира
приложение. Сочи, че претендираната неустойка за неизпълнение касае допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена.
Оспорва твърдението за наличие на неравно правни клаузи и сочи, че договорът е
сключен по предложение, направено от кредитополучателя и следователно му е дадена
възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договорите
Излага подробно твърденията си за начина на сключване на договора, като твърди, че
2
клаузата, уреждаща неустойката, е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото
законодателство. Сочи, че такава неустойка не е начислявана и събрана. Поддържа, че
съглашението за неустойка е самостоятелно и по отношение неговата действителност не се
прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите правила на ЗЗД. Сочи, че
уговорена за неизпълнение на непарично задължение, което не е обезпечено с други правни
способи, а видът й се определя в зависимост от това дали заемателят по договора изпълни в
някакъв момент своето задължение. Счита, че договореният размер на неустойката като
определен процент съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0,9 % се дължи само за срока на
неизпълнение и изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели, респ. не съставлява
неоснователно разместване на блага. Неустойката не е прекомерно голяма но при
прекомерно следва да бъде намалена, а не да бъде обявена клаузата за недействителна.
Поддържа, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок
поръчител. Претендира да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем
Standard 14 № ***** г., ответникът като кредитодател е предоставил на ищеца като
кредитополучател сумата от 1000 лв., която последният се задължил да върне, като общият
размер на сумата, подлежаща на връщане в края на срока на договора от 60 седмици,
възлизал на 1258,20 лв. Поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора ищецът трябвало да
заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в
размер на 628,80 лв., а в чл. 5, ал. 2 от Договора била предвидена и неустойка в размер на
419,40 лв. Посочва, че предвид това общата сума, която следвало да заплати ищецът на
ответника, възлизала на 2306,40 лв. В тази връзка излага твърдения за нищожност на
посочените клаузи поради противоречие с добрите нрави, тъй като с тяхното включване в
процесния договор се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации
и до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на изгода за
кредитора. Счита, че посочените клаузи заобикалят закона и поради това се явяват
нищожни, като в същото време са и неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, доколкото
предвидените в тях суми са необосновано високи. Твърди, че се достига до уговаряне на
допълнително възнаграждение на кредитора. Поддържа, че предвидените суми са част от
дейността по управление на кредита и следва да се включат в годишния процент на
разходите. Допълва, че доколкото уговорките за заплащане на разходи по допълнителни
услуги не са включени в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора годишен процент на разходите, с което се заобикаляло изискването размерът на
ГПР да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Излага твърдения, че
поради това включените клаузи представляват заблуждаваща и нелоялна търговска
практика. Посочва, че в Договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсва
методика за формирането му, което е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в чл. 5 от Договора било уговорено
задължение на ищеца в тридневен срок от датата на подписване на Договора да предостави
на кредитора обезпечение по негов избор при две алтернативни възможности, което
задължение ищецът не изпълнил и поради това била начислена процесната неустойка. С
оглед това счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Оспорва размерът на
уговорената неустойка да е прекомерен. Посочва, че ищецът доброволно е сключил
процесния договор, като преди това се е запознал с изискванията на кредитора. Оспорва
неустойката да представлява възнаграждение за кредитора и счита, че нейният размер не
следва да се включва в ГПР. Допълва, че за периода, за който се начислява неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, не се претендира от кредитора обезщетение за
забава. Твърди, че таксата за експресно разглеждане представлява цена на услуга за
експресно разглеждане на документите, от която услуга ищецът е имал право да се ползва
3
при желание от негова страна. Оспорва да е налице противоречие на посочената клауза с
добрите нрави, както и експресното разглеждане на документи да представлява действие по
усвояване или управление на кредита. Твърди, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са
спазени. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от Договор за
паричен заем Standard 14 № **** г. с императивни законови разпоредби и/или с добрите
нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички
необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни
норми.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е да
установи заплащане на претендиранта сума на ответника и липса на валидно основание за
нейното получаване от ответника.
В тежест на ответника е да установи наличието на валидно правно основание, въз
основа на което е получил сумата и има право да я задържи.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен процесния договор със соченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4