О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..02.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП
РАДИНОВ
като разгледа докладваното
от съдия Маринов
частно
търговско дело № 52 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413,
ал. 2 вр, чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , п.к. 1527, ул. „ПА.йот Волов" № 29, етаж 3, чрез
юриск. Десислава Александрова срещу Разпореждане № 3365/26.11.2019 г. по ЧГД №
1506/2019 г., по описа на Районен съд – Девня, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.-М.М.С. ЕГН **********, с адрес: ***,
за сумата 486.83 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и 83 ст./,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.12.2016
г. до 06.11.2018 г., сумата 200.00 лв. /двеста лева и 00 ст./, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране.
В жалбата се излагат твърдения, че смисълът на
заповедното производство е в една бърза, по-евтипа и опростена съдебна
процедура да се установи дали твърдяното вземане е спорно и в случай, че то е
безспорно, кредиторът да се снабди със съдебно изпълнително основание, даващо
му възможност да пристъпи към принудително събиране на вземането си. Поради
това, частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е преценявал нищожност
на клаузи, както и неравноправност на такива, което било от компетентността на
исковия съд в спорно състезателно производство според практиката на ВКС и СЕС.
Нарушавайки принципа на диспозитивното начало, заповедният съд изложил съждения
за неравноправност в условията на това едностранно производство, без на
заявителя да бъде дадена възможност да обоснове и докаже индивидуално
договаряне, което от своя стрА. водило до предрешаване на несъществуващ спор
между страните. Счита, че уговорките между страните не противоречат на
европейското законодателство и съдебна практика, които макар и задължителни за
националните съдилища на държавите-членки, следва да се прилагат при отчитане
на спецификите на правната система и да бъдат транспорнирани съответно. В
решение С-618/10 СЕС действително се приемало, че в заповедното производство
съдът следва да приложи правилата на директивата и без наличие на възражение,
но при определени условия - при наличие на необходимите фактически и правни
данни. В тази връзка излага становище, че нищожността на договорни клаузи,
поради неравноправният им за потребителя характер, е особен вид
недействителност, който не попада в общите хипотези на противоречие със закона
или с добрите нрави, които били приложими при хипотези, при които незаконността
следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане.
Оспорва наличието на изискуемите кумулативни материални
предпоставки на чл. 143 от ЗЗП за установяване на неравноправност на клаузите
по договора, като сочи, че заповедният съд в рамките на производството пред
него не е разполагал с необходимите фактически данни а да извърши такава
преценка.
На следващо място, счита, че въпросът за накърняването на
добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез
комплексна преценка и при отчитане на други фактори, като свободата на
договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както
и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението,
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори
и да приемете, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави, а съдът следва да намали нейния размер.
По отношение на сумата за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението частният жалбоподател твърди, че
съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Посочените допълнителни услуги, а именно изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и
други били дължими на основание на виновното неизпълнение от страна на
заемателя на договорното му задължение да върне получената сума в уговорения
срок и са такси за допълнителни услуги, които кредиторът извършва с цел
напомняне за изпълнение на поето задължение. Изключването на този вид такси от
разходите, формиращи ГПР по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ГПК представлявало основание
да се приеме, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на
този вид допълнителни задължения. В заключение се счита, че съдът е излязъл в
производството от рамките на дължимата преценка. Моли за отмяната му в
атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение и за горните претенции.
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
По подадено заявление от „Агенция за контрол на
просрочени вземания” ЕООД гр. София, в развилото се производство по ч.гр. дело
№ 1506/2019 по описа на РС – Девня, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1102/26.11.2019 г. в полза на заявителя срещу длъжника АНА-М.М.С. за сумата 693.67
лв. /шестотин деветдесет и три лева и 67 ст./, представляваща главница до
погасяване на кредита по Договор за кредит „Бяла карта” с №484606 от 02.11.2016
г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД и длъжника, вземанията по който са
прехвърлени кредитора по силата на Приложение №1/28.05.2019 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сумата
205.85 лв. /двеста и пет лева и 85 ст./, представляваща договорна лихва за
периода от 10.11.2016 г. до 06.11.2018 г., сумата 62.42 лв. /шестдесет и два лева
и 42 ст./, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница
за периода от 07.11.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 2.10.2019 г. до изплащане на
вземането, сумата 32.98 лв. /тридесет и два лева и 98 ст./, представляваща
внесена държавна такса, както и сумата 100.00 лв. /сто лева и 00 ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, от които 50 лв. по чл.13 т.2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 50 лв. по чл. 26 от НЗПП
за защита по заповедно производство.
Възраженията на жалбоподателя, че само пред
исков съд и в състезателно производство могат да се разглеждат въпроси за
недействителност на клаузи, в частност за нищожност на потребителски клаузи, са
несъответни на изобилната практика СЕС по тези въпроси. Съдът се е произнесъл в
решение Banco Español de Crédito (C 618/10, EU:C:2012:349)
относно естеството на отговорностите, с които е натоварен националният съд по
силата на разпоредбите на Директива 93/13 в рамките на заповедното
производство, когато потребителят не е възразил срещу връчената му заповед. В
него е приел по-конкретно че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в
заповедното производство, макар да е установил наличието на всички необходими
за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно in limine
litis или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер
на клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният
не подаде възражение. Може да се гарантира ефективна защита на произтичащите от
тази директива права, само при условие че системата на националното процесуално
право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор. Допълването от законодателя на основанията за отказ за издаване на
заповед за изпълнение /чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК/, извършено с ДВ бр. 100 от
2019 г. отразяват именно посочените достижения на юриспруденцията на Съда на
Европейския съюз, представляващи безпротиворечива и константна съдебна
практика, задължителна за националните съдилища.
Именно
за това и съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита
на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411 ал.2
т.2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за
изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този
начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта
на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство.
В т.12 на заявлението кредиторът е
пояснил, че поради неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на
обезпечение на длъжника в три дневен срок от падежа да предостави на
заемодателя обезпечение чрез поръчител,е начислена неустойка чл. 486.83 лева.
Претендираната неустойка не цели репариране на вредите от неизпълнението на
главното задължение на заемателя, а представлява уговорено изначално
допълнително задължение, имащо за последица оскъпяване на заема с посочената
сума. Чрез процесната уговорка кредиторът компенсира риска от
непалтежоспособност на длъжника, което противоречи на изискването към търговеца
- доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя (чл.16 ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна
на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните
норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране
(чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната
цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от
задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ
потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. По изложените
съображения претендираното плащане е в противоречие със закона, както и с
добрите нрави, поради което е налице основанието по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК
за отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.
Относно таксите за предсрочно събиране
на вземането заявителят е посочил, че претендираната сума от 200 лева
представлява разходи и такси за извънсъдебно съибране на задължението в размер
на 2.50 за всеки ден забава и еднократна такса при настъпване на предсрочна
изискуемост в размер на 120 лева. Изложеното от заявителя в т.12 от заявлението
и в уточнителната молба не отговаря на изискванията за индивидуализиране на
претенцията за разходи по извънсъдебно събиране на вземането. Посочването на
обща сума за разноски по събиране на вземането, включително на възнаграждение
за служител, не е достатъчно, тъй като следва да се детайлизира по пера – колко
и за какъв вид разход. Освен това и доколкото търсеното допълнително плащане е
свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че чрез същото
се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК - при забава на дължимите от
потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението за забава в
размер по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
С оглед съвпадането на изводите на двете инстанции жалбата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 3365/26.11.2019 г. по ЧГД № 1506/2019 г., по описа на Районен съд – Девня, в
частта, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , п.к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 за
издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника АНА-М.М.С. ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 486.83 лв.
/четиристотин осемдесет и шест лева и 83 ст./, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 06.12.2016 г. до 06.11.2018 г., сумата
200.00 лв. /двеста лева и 00 ст./, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: