Решение по дело №16/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 83 от 08.11.2024г., постановено по АНД № 112/ 2024г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 2400043 от 18.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за неправилна административнонаказателна правна квалификация на нарушението. Твърди, че с оглед фактически установеното при извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ проверка, правилно е прието наличието на съставомерно от обективна страна деяние – допуснато от ЗП Р. Й. Б., в качеството на работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ), като основание за налагане на административна санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Поддържа, че в случая не се касае за прикрито, със сключен договор по ЗЗД, трудово правоотношение, а за допускане до работа на работника без сключен преди това трудов договор, което нарушение правилно е квалифицирано като такова на чл.61, ал.1 от КТ. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 – 2400043 от 18.04.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Земеделски производител Р. Й. Б., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на ЗП Р. Й. Б. срещу Наказателно постановление № 24 – 2400043 от 18.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24 – 2400043 от 27.03.2024г., на ЗП Р. Й. Б., в качеството на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 2 000лв., за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на ЗП Р. Й. Б. на 14.03.2024г. на обект: „животновъден обект“ в с. Мъдрец, общ. Гълъбово и по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на 20.03.2024г. и на 27.03.2024г., е установено, че Р. Й. Б., в качеството си на работодател – физическо лице – земеделски производител, е приела на работа към момента на проверката на 14.03.2024г. лицето И. В. И. като „работник-животновъд“ на посочения обект, без преди това да сключи с него писмен трудов договор.

Гълъбовският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, като е приел, че деянието неправилно е квалифицирано като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, тъй като установените по делото факти сочели на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила със сключен граждански договор по ЗЗД, а не като трудово правоотношение, в нарушение на забраната по чл.1, ал.2 от КТ.

Решението на Гълъбовския районен съд е правилно.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд за неправилна административнонаказателна правна квалификация на деянието като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, вместо като нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. От доказателствата по делото се установява, че данни за наличието на сключен граждански договор по ЗЗД между ЗП Р. Й. Б., като възложител и И. В. И., като изпълнител (писмената форма на който договор не е условие за неговата действителност), за еднократно възлагане на дейност по почистване на обор за отглеждане на животни на дата 14.03.2024г., е имало още към момента на извършените от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ проверки – на място и впоследствие по документи (в Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на И. И. и в писмените обяснения от 20.03.2024г. на Р. Й. Б.). В този смисъл правилно съдът е приел, че установените по делото факти сочат на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила със сключен граждански договор по ЗЗД, а не като трудово правоотношение, в нарушение на забраната по чл.1, ал.2 от КТ и съотв. че неправилно нарушението е квалифицирано като такова на чл.61, ал.1 от КТ.

Дори и да се приеме, че вмененото на санкционираното лице нарушение правилно е квалифицирано като нарушение на императивното изискване на чл.61, ал.1 от КТ, то административнонаказателното обвинение за допуснато от ЗП Р. Й. Б., в качеството на работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, се явява недоказано. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения, изискващи сключването на трудов договор. В случая, въз основа на събраните във въззивното съдебно производство доказателства еднозначно се установява, че съществувалото на 14.03.2024г. правоотношение между ЗП Р. Й. Б. и И. В. И., не е имало за предмет предоставяне от лицето И. И. на работна сила за изпълнение на трудова дейност като „работник-животновъд“ при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Няма доказателства за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на И. при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, което да е изисквало сключването на трудов договор. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор (за изработка/ услуга /поръчка и др.), съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат (също свързан с полагането на труд), за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение. В случая доказателствата сочат за съществувало облигационно отношение между страните – договорено извършване на конкретно определена работа/постигане на определен резултат (почистване на обор за отглеждане на животни) на дата 14.03.2024г., срещу договорено възнаграждение от 60 лева. Това се потвърждава и от приложената Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на И. В. И., в която заявява: „днеска дойдох да помогна да чистят… друго няма това е, получавам 60лв“, т.е очевидно се касае за еднократно възлагане на работа за почистване на обор за отглеждане на животни на дата 14.03.2024г. срещу възнаграждение в размер на 60 лева. Липсата на доказателства за наличието на престация на труд, квалифицираща правоотношението като трудово, а не като облигационно, обуславя извод, че не доказано съществуване на отношения по предоставяне на работна сила и полагане на труд при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно място т.е формално липсва основание да се приеме че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения със сключването на писмен трудов договор. С оглед на което административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото законодателство от ЗП Р. Й. Б., в качеството на работодател, се явява фактически, правно и доказателствено необосновано.

Налице е и още едно абсолютно основание за отмяна на Наказателно постановление № 24 – 2400043 от 18.04.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като незаконосъобразно. С НП на ЗП Р. Й. Б., в качеството на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 2 000лв. По аргумент от разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, имуществените санкции се налагат когато субект на административното нарушение и съотв. субект на административнонаказателна отговорност е едноличен търговец или юридическо лице. Физическите лица, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция, могат да се регистрират като земеделски производители по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. С регистрацията на физическо лице като земеделски производител не се придобива правосубектност, различна от тази, която се притежава като физическо лице. В този смисъл ако и правилно, съгласно изложеното в обстоятелствената част на НП, като субект на нарушението да е посочена Р. Й. Б., в качеството си на работодател – физическо лице – земеделски производител, абсолютно незаконосъобразно за това нарушение на ЗП Р. Й. Б., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Р. Й. Б. сумата от 500 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 08.11.2024г., постановено по АНД № 112/ 2024г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 24 – 2400043 от 18.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, да заплати на ЗП Р. Й. Б. ЕИК ********* с адрес с. Мъдрец, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, ул. „Славянска“ № 87, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.