РЕШЕНИЕ№
Гр. София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Г.
Владова, като разгледа докладваното от
съдията Маджев т. д. № 1683/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се провежда по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №105773/23.08.2019г., която е
подадена от Сдружение СНЦ „М.”, ЕИК ********,
с адрес – гр. София, ул. „********, ет. 4, срещу „Х.“ ЕООД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, и „А.2.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, Студентско общежитие, бл. ********.
В така образуваното исково
производство ответникът се е възползвал от правото си да поиска конституирането,
като трето лице – помагач на И.Р.Г., като е предявил срещу него в условията на
евентуалност обратен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 8 000 лв., представляваща дължимо договорно обезщетение
за допуснато неизпълнение на задължения уговорени по споразумение, което е
сключено на 09.07.2019 г., ведно със законна лихва, считано от момента на
събиране на тази сума от и „А.2.“ ЕАД при евентуалното му осъждане по главния
иск.
С определение от 15.10.2019 г. И.Р.Г. е конституиран, като трето
лице-помагач на страната на ответника – „А.2.“ ЕАД, съответно е прието за
разглеждане предявения против него от „А.2.“
ЕАД обратен иск.
От ищеца са предявени за разглеждане
при условията на обективно и пасивно субективно кумулативно съединяване против
дружествата : 1./ „Х.“ ЕООД, ЕИК********,
и 2./ „А.2.“ ЕАД, ЕИК******** искове, както следва : искове с правна
квалификация чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за осъждане на ответните страни при условията
на солидарна отговорност да заплатят на ищеца сумата от общо 8 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените вреди /пропуснати ползи/ произтичащи
от извършени нарушения правата на автор, явяващ се член на сродно дружество за
управление на права TONO, което се представлява на територията на Р. България
от сдружението-ищец, които нарушения са допуснати спрямо обектите по чл. 3, ал.
1 ЗАПСП /текста и музиката/ на всяко едно от осемте музикални произведения на група „Satiricon”/ “Сатирикон“ цитирани,
като заглавия в ИМ с оглед публичното им изпълнение по време на концерт „Slayer
- The Final Show in Bulgaria” / “Слеър –
Финално шоу в България“/ провел се на 11.07.2019 г. от 19,00 ч. в зала „А.А.“,
гр. София, като първия ответник е участвал в извършването на нарушенията,
осъществявайки дейността по организацията на провеждане на концерта, а втория е
предоставил за ползване поверената му за стопанисване зала; и иск с правна
квалификация чл. 95, ал.1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване решението по настоящия
спор по предвидените за това начини и медии.
От ответника - „А.2.“ ЕАД е предявен
и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство обратен иск срещу И.Р.Г.
по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 8 000 лв.,
представляваща дължимо договорно обезщетение за допуснато неизпълнение на
задължения уговорени по споразумение, което е сключено на 09.07.2019 г., ведно
със законна лихва, считано от момента на събиране на тази сума от и „А.2.“ ЕАД
при евентуалното му осъждане по главния иск.
В исковата си молба ищецът СНЦ „М.“
сочи, че е регистриран по закона за юридическите лица с нестопанска цел, като организация
осъществяваща колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП, вписана в регистъра на Министерство на културата по ф. д. № 1 /13.01.1994г. Твърди, че с оглед
разпоредбата на чл. 95в, ал 2 от ЗАПСП притежава качеството на особен ищец и може да предявява искове за права, които са
му поверени за управление от съответните правоносители, и същевременно не е
необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните
чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра
по чл. 94г, ал.3, т.7 ЗАПСП. Излага твърдение, че ответникът „Х.” ЕООД е
организатор на концерти, като същия е провел такъв на 11.07.2019г. от 19,00 ч.
в зала „А.А.“ на Slayer-The final show in Bulgaria”. Същото оперира с други
юридически лица с идентичен собственик и
управител под името „И.“ и е осигурило мястото за провеждане на концерта,
техническите средства за осъществяването на концерта, както и разгласяването
му. Това, че посоченото дружество има качеството организатор на концерта било
видно от афиширането на името му върху билета на латиница. Твърди, че
организаторът на концерта не е изпълнил задължението си по чл.58, ал. 1 от ЗАПСП да получи предварително писмено съгласие от ищеца или друго правоимащо лице, за да бъдат
изпълнени публично, на живо произведенията на група „Satyricon“ и да осъществи
аудиозапис на концерта. Претендира за причинени вреди под формата на пропуснати
ползи на посочения правоносител. Твърди, че по време на проведения на 11.07.2019г.
концерт са изпълнени 12 песни на норвежката група „Satiricon“ в качеството и на
специален гост на концерта, сред които и следните, съдържащи музика и текст, а именно :
1. „Satyricon“
(Сатирикон)-Black crow on a Tombstone ( Блек Кроу он ъ Томпстоун);
2. „Satyricon“
(Сатирикон)-nocturnal flare (Ноктурнал флеър);
3. „Satyricon“
(Сатирикон)-Now diabolika ( Нау Диаболика);
4. „Satyricon“
(Сатирикон)- Die by my hand (Дай бай май хенд);
5. „Satyricon“
(Сатирикон)-Deep callet upon deep (Дийп Колет ъпон дийп);
6. „Satyricon“
(Сатирикон)-To your brethren in the dark (Ту Юр Бретерн ин дъ Дарк);
7. „Satyricon“
(Сатирикон)-Black Wings &Whitering gloom (Блек Уингс и Уитеринг глуум);
8. „Satyricon“
(Сатирикон)-Filthgrinder (Филтграйндър).
Сочи като композитор и автор на
текста Wongraven Sigurd (Вонгравен
Сигурд), член на норвежкото дружество TONO (Тоно), представляван от „М.“, която
компания единствено може да отстъпи правата за територията на Р. България. При
липса на разрешение се дължи обезщетение за неправомерно използване на същите.
Прави се и допълнение в насока, че искът е и срещу „А.2.“ЕАД, стопанисващо зала
„А.А.“, тъй като това дружество не е спазило законовите си задължения,
произтичащи от чл. 58, ал. 3 ЗАПСП в качеството му на лице, предоставящо място
за провеждане на концерт. Изтъква, че независимо от усилията на ищеца за
сключване на договор с организаторите на концерта и за даване разрешение за
използване на произведенията на творческия труд, същият се е провел без наличие
на предварително и писмено съгласие. „А.2.“ ЕАД е привлечено като солидарно
отговорно, тъй като не е изискало заверени преписи от сключено споразумение за
използване на творчески труд от организатора на концерта. Предвид това, че
нямало данни за реализираните приходи от концерта, ищецът се позовава на условията на чл. 95, ал. 3 и 4 от ЗАПСП, според които размера на обезщетението варира от 500 до 100 000 лв.
Претендира заплащане на сума от 8000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди поради нарушаване правата на автора, а именно по 500 лв. за
музика и 500 лв. за текст на процесните песни. Иска на основание чл. 95 б, ал.
1, т. 6 от ЗАПСП ответните страни да разгласят в два всекидневника диспозитива
на решението и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Ответникът – „А.2.“ ЕАД в отговора
си по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез пълномощник Р.,
възразява по предявения иск, като на първо място го оспорва като недопустим,
тъй като с исковата молба и представените към нея доказателства не се
установява по безспорен начин наличието на правен интерес за съдебно дирене на
заявените за присъждане обезщетения. Оспорва по делото да са представени
доказателства за сключен договор за взаимно представителство на друга
организация, както и твърди, че липсват данни за отношенията на норвежкия автор
Wongraven Sigurd (Вонгравен Сигурд) с
компанията TONO (Тоно). Нямало доказателства и за каквито и да е договорни
отношения между Сатирикон и организация
за колективно управление на права, каквато е Тоно или СНЦ „М.“. На следващо
място искът е оспорен като неоснователен, търсещ защита на неоснователни,
недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка права. Опонира се по
твърдението на ищеца за пасивно поведение у ответника „А.2.“ ЕАД, като се
подчертава, че правата по ползване на залата са били уредени с втория ответник
чрез договор от 09.07.2019 г., а провеждането на самия концерт било на
11.07.2019 г., което било много кратък срок за осъществяването на проверки. От
друга страна ищецът посочва, че съгласно
промени в ЗАПСП в договорите, с които се отдават помещения за наем се залагат
клаузи, ангажиращи организаторите да уредят отношенията си с изпълнителите на
музикални произведения или техни представители. Сочи, за многократно напомняне
от негова страна към организатора „Х.“ ЕООД за уреждане именно на тези права и
получено уверение, че същите са уредени директно с музикалните групи, участници
в концерта. Уведомява, че с оглед краткия срок от сключване на договора и
реализацията на концерта за защита на
правата си, стопанисващия залата „А.2.“ ЕАД е сключило допълнително
споразумение, съгласно което И.Р.Г. се задължава в качеството си на физическо
лице безусловно и без протести да е
солидарен длъжник към „А.2.“ ЕАД по отношение задълженията на „Х.“ ЕООД по
договора от 09.07.2019г. Счита, че след като в исковата молба не фигурират
претенции към групата Slayer, то това означавало, че действително - „Х.“ ЕООД е
уредило правата си с нея. Що се касаело
до претенцията към изпълненията на група Сатирикон, твърди, че ищецът не е
представил доказателства относно процедурата и средствата за констатация на нарушението на авторски права, което от
своя страна компрометира твърденията за броя, вида на произведенията и техния
автор. Прави възражение по отношение на представените от ищеца доказателства и
направените от него искания.
Вторият ответник – „Х.“ ЕООД също е
упражнил правото си на отговор по ИМ, чрез пълномощника си – адвокат Л., като в
него фигурират твърдения за това, че не се оспорва провеждането на
концерта - “Slayer-the final Show in
Bulgaria with special guest Satyricon”, но твърди, че автор на текста и музиката
на процесните произведения е вокалистът на групата „Satyricon”- Satyr или С.В..
Оспорва твърдението на ищеца, че музикалните произведения са изпълнени на живо
на състоялия се концерт без негово съгласие. Напротив публичното изпълнение на
музикалните произведения на групата „Satyricon” е станало след директно
лицензирано в полза на „Х.“ ЕООД от С.В., като по този начин то е изпълнило
задълженията си по чл. 58, ал.1 от ЗАПСП да получи предварително и писмено
съгласие за публично изпълнение на живо. Твърди, че публичното изпълнение не е
сред случаите, в които ЗАПСП предвижда предоставяне съгласието на авторите само
чрез организации за колективно управление на права, а това може да стане и
директно от автора. В този контекст оспорва да са налице нарушени допуснати от
страна на ответните страни, от които да са претърпени вреди под формата на
пропуснати ползи от автора на съответните музикални произведения. Настоява за
постановяване на решение, с което исковите претенции на ищеца да бъдат напълно
отхвърлени, поради тяхната недоказаност по основание. Претендира присъждане на
разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
„А.2.“ ЕАД е предявило за съвместно
разглеждане в настоящото производство обратен иск срещу третото лице – помагач И.Р.Г..
Сочи се, че с договор от 09.07.2019 г. били уредени отношенията във връзка с
ползването на залата между нейния стопанин – „А.2.“ ЕАД и организатора на
концерта – „Х.“ ЕООД, като съобразно него възложителят се задължил да спазва
нормите на ЗАПСП, като в подобни хипотези същия следва да представи на
изпълнителя заверено копие от договор за отстъпване право на публично
изпълнение на съответните произведения, било с автора на техния текст и музика,
било със съответната организация управляваща авторските права. В случая това
трябвало да стане не по-късно от 10.07.2019 г. – моментът на провеждане на
концерта. Предвид така поетото задължение и след осъществени множество
разговори и покани „Х.“ ЕООД не изпълнило същите, доколкото не ангажирало
никакви документи от посочения в договора вид. В чл. 22 от договора било
предвидено, че ако по повод на виновно неизпълнение на задължение по договора
или нормативно установено такова по адрес на възложителя по повод на
организирането и провеждането на събитие, в резултат на което изпълнителят бъде
съдебно ангажиран като солидарно отговорен от трето лице или пък му бъде
наложена административно-наказателна санкция, за възложителят възниква
отговорност за заплащане в полза на изпълнителя на обезщетение в двоен размер
на сумата, за която е бил осъден. На 09.07.2019 г. И.Г. в качеството му на
физическо лице е подписал споразумение, с което е задължил безусловно и без протест, като
солидарен длъжник по отношение на задълженията на „Х.“ ЕООД да отговаря спрямо изпълнителя - „А.2.“
ЕАД. Поради проявеното бездействие от страна на „Х.“ ЕООД и на И.Г., покриващи
неизпълнение на поетото задължение по чл. 8 от договора се стигнало и до образуване
на настоящия процес, в който „А.2.“ ЕАД
е привлечен, като ответник отговарящ за причинени вреди от публично
изпълнение на музикални произведения по време на концерт състоял е на
11.07.2019 г. При това положени при неблагоприятно произнасяне по предявения
срещу „А.2.“ ЕАД осъдителен иск, то за него възниква интерес
от завеждане на претенция спрямо обвързалия се като солидарно отговорен – И.Р.Г..
Ответникът по обратния иск – И.Р.Г.
се е възползвал от правото си да упражни отговор по него, като го е оспорил с
довода, че не е налице необходимия
фактически състав за ангажиране на личната му отговорност по договор сключен на
09.07.2019г. Възразява да е налице пасивност от негова страна или от страна на
представляваното от него дружество „Х.“ ЕООД, като акцентира, че мястото за
провеждане на въпросният концерт е било променено в последният момент заради
лоши атмосферни условия. Това предизвикало пълна реорганизация на събитието за
два дни. Посоченото провокирало и подписване на нови писмени съгласия на
авторите на музикалните произведения, които ще се изпълняват на живо, което е
изцяло в съответствие на закона и договорните клаузи на сделката от 09.07.2019
г. Заради организационни пречки обаче това съгласие не било осигурено ищеца по
обратния иск - „А.2.“ ЕАД. Посоченото означавало, че няма допуснато
неизпълнение на договора, а дори да има такова, то е несъществено спрямо
интересна на кредитора. На следващо място се отбелязва и това, че дори да се
приеме наличие на бездействие „Х.“ ЕООД
и И.Г., то не това е основанието СНЦ “М.“ да предяви коментираните искове. СНЦ
“М.“ е било осведомено за планирания концерт, но не е имал претенциите да
организира лицензирането на авторските права по него. На последно място се
изтъква, че за да се ангажира солидарната отговорност по споразумението на
което ищецът по обратния иск се позовава е необходимо да са търпени вреди
от „А.2.“ ЕАД, какъвто резултат в случая
отсъства, защото правата относно публичното изпълнение на посочените в ИМ
музикални произведения са били валидно отстъпени на „Х.“ ЕООД
съгласно изрично подписан за това договор с такъв предмет. Предвид
казаното се иска предявения обратен иск от
„А.2.“ ЕАД да бъде изцяло отхвърлен. От ответника Г. се прави и
процесуално искане за разноски.
Съдът, след като взе предвид
доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По сведения, черпени от справка в
публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на
права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на
културата, се установява, че СНЦ „М.“ фигурира в Раздел I. „Организации за
колективно управление на права“. Видно от обявеното в регистъра и представено
като писмено доказателство по делото Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. СНЦ „М.“
е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права за
упражняване на дейност по колективно управление на права за следните начини за
използване на обекти : възпроизвеждане на музикални произведения и на
литературни произведения, свързани с музика /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/;
разпространение на записи, съдържащи такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/; публично изпълнение на такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП/;
излъчване на такива произведения по безжичен път /чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/; предаване и
препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна
мрежа /чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП/; предлагане по безжичен път или по кабел на
достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ
този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от
всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП/; преработка на музикални произведения
и синхронизирането им с други произведения /чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП/;
разпределяне на компенсационни възнаградения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане
на произведения от физически лица за лично ползване /чл. 26, ал. 1, изр. първо,
и ал. 8 ЗАПСП/, внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в
търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 ЗАПСП/.
Сред писмените доказателства
приобщени по делото е заверен препис от билет отнасящ се до организиран за
датата – 11.07.2019 г. в гр. София концерт означен под наименование “Slayer-the
final Show in Bulgaria with special
guest Satyricon”, като от изписаното в билета се установява, че организатор на
концерта е (EventEase HippieLandia). Ответникът „Х.“ ЕООД не оспорва факта, че провеждането на посоченото
музикално събитие на живо на посочените в билета дата и място е било
организирано именно от негова страна.
Приложена е кореспонденция водена
между представляващия сдружението-ищец и Дирекция „Авторско право и сродните му
права“ функционираща към Министерство на културата, която има за предмет
действия свързани с проверка на подаден сигнал за организиране на упоменатия
по-горе концерт в зала „А.А.“ на 11.07.2019 г. с твърдения за неуредени
авторски права на публично изпълнение на част от музикални произведения
включени в концерта.
Съгласно Договор от 09.07.2019 г.
сключен между първия и втория ответник се разкрива, че е постигнато съгласие „А.2.“
ЕАД срещу възнаграждение платимо й от „Х.“ ЕООД да подпомогне последното при
организирането и провеждането на музикален концерт, като за целта му осигури в
годно с оглед на ползването им следните обекти – помещения част от А.А. /бивша
зала Фестивална/, а именно – основна зала, коридори към основна зала, главно
фоайе, малко фоайе и помощни помещения за времето от 00,01 ч. на 10.07.2019 г.
до 24,00 ч. на 11.07.2019 г. за подготовката и провеждането на събитието. По
смисъла на чл. 8 от така възникналата договорна връзка възложителят - „Х.“ ЕООД
е поел задължение спрямо насрещната страна, че при провеждане на събитието ще
спазва нормите разписани в ЗАПСП, като при използване на произведения попадащи
в хипотезите на регулация от посочения закон, има изрично задължение да
представи на изпълнителя заверено копие от договора за отстъпване на право за
публично изпълнение на произведенията с автора или организацията за управление
на авторски права не по-късно от 10.07.2019 г., респективно по отношение на
посочения договор е въведено и изискването да е придружен с изрично
удостоверение, че с него се уреждат правата с възложителя за конкретната проява
на конкретните дата и място. Съобразно клаузата на чл. 22 от договора страните
са въвели и правилото, че при допуснато виновно неизпълнение на договорно или нормативно
задължение от страна на възложителя по повод на провеждането и организирането
на музикалното събитие /концерт/, в резултат, на което изпълнителят бъде осъден
като солидарно отговорен от трето лице или му бъде наложена
административно-наказателна санкция, то възложителя е отговорен за заплащането
на обезщетение в двоен размер на имуществената санкция.
Видно от Споразумение от 11.07.2019
г. към договора от 09.07.2019 г. физическото лице – И.Р.Г. се е задължил
безусловно спрямо „А.2.“ ЕАД да носи
солидарна отговорност наред с възложителя по договора „Х.“ ЕООД по отношение на
евентуалните имуществени последици от неизпълнение на задълженията поети
съгласно договора от 09.07.2019 г.
От ответника е ангажирано като
писмено доказателство по делото в надлежен превод от английски език сключено на
09.07.2019 г. Споразумение за директно лицензиране на права за публично
изпълнение на живо, като според съдържанието на същото „С.А.“ ЛТД,
представлявано от С.В., което е прието да има качеството автор по договора и от
друга страна „Х.“ ЕООД в ролята на промоутър са потвърдили това, че съгласно
тяхно споразумение от 10.05.2019 г. авторът е поел ангажимент да изпълнява на
живо на 11.07.2019 г. в гр. София, като специален гост на Слейър в „СЛЕЙЪР –
Финално шоу България“, което събитие е организирано от промоутъра. Авторът е
декларирал пред промоутъра, че е единствен автор и издател на музикални
композиции и текстове на произведенията /песните/, които предстояло да бъдат
изпълнени на събитието, като същите са тринадесет на брой и са изчерпателно
изброени с техните заглавия, композитор на музиката и автор на текста,
респективно е изразил съгласие по отстъпване директно на „Х.“ ЕООД на правата
за публично изпълнение върху този репертоар по време на събитието. Уговорено е,
че за посоченото отстъпване на права техния автор ще има право на лицензионно
възнаграждение дължимо му от „Х.“ ЕООД в срок до 6 месеца след провеждане на
събитието.
На свои ред ищецът своевременно е
представил и по делото е прието за писмено доказателство писмо от 11.06.2020 г.
изпратено от представляващия на норвежкото
дружество за управление на колективни права TONO /ТОНО/, в което е посочено, че
организацията е узнала за споразумението между нейния член С.В. и „Х.“ ЕООД на
13-ти март 2020 г., която информация не е била предоставена веднага на
българската организация. Подчертано е, че ТОНО не е получило допълнителна
информация за подробности относно това пряко договаряне между автора и
организатора на събитието, като е пояснено, че договорите на този автор с ТОНО
са ексклузивни, като няма регистрирано оттегляне на определен кръг права
предоставени за управление и охрана от техния притежател в полза на TONO, което
да се е случило преди датата – 11.07.2019 г. Предвид това, както TONO, така и
неговите сродни организации са разполагали с ексклузивното право да лицензират
всички публични концерти състояли се на 11.07.2019 г.
Съобразно приетото заключение по
допуснатата във връзка с предмета на доказване по делото съдебно-техническа
експертиза, и като съобрази това, че вещото лице е изградило изводите си при
ползването на обективни данни и компетентното и всестранно тяхно проучване, то
изцяло кредитира дадения отговор, че при извършените справки в международната
база данни за идентификация на правоносители I.P.I. (Interested Parties
Information) и W.I.D. (Works Information Database), носителят на авторските
права върху упоменатите в исковата молба осем музикални произведения /песни/ е
норвежката организация за управление на колективни права – TONO. Налична е и
информация, че С.В. е член на посочената чуждестранна ОКУП, с която СНЦ „М.“
има сключен договор за взаимно представителство, и по силата на същия го
представлява на територията на Р. България, както към момента на твърдените
нарушения – 11.07.2019 г., така и към момента на подаване на ИМ.
Разпитан, свидетелят Д. заявява, че
ръководи отдела занимаващ се с лицензирани публични изпълнения създаден при
ищеца, като една част от дейността му е свързана с лицензиране на заведения,
хотели, магазини и други публични места, в които да се възпроизвеждат музикални
произведения с притежавани от ищеца изключителни права. Пояснява, че когато
става въпрос за права засягани при провеждане на концерти на първо място
подлежало на установяване кое е дружеството осъществяващо дейността по
организиране на подобно музикално събитие. Каналите за набиране на тази
информация били няколко – поместена на електронните страници на тикет агенциите
публична информациял поставяно лого на издаваните билети и пр. Когато
организаторът на събитието бедел локализиран, същия получавал покана от ищеца
да сключи договор за уреждане на авторските права върху музикалните
произведения, които предстои да бъдат възпроизведени на живо. След сключване на
подобен договор и провеждане на съответното събитие, организаторът има
ангажимент да предостави в определен срок отчет за конкретните произведения
които са били изпълнени, което е база за определяне на общия размер на
възнаграждението. По отношение на концерта на SLAYER свидетелят има спомен, че в края на
м. май 2019 г. е получил от американски партньор уведомление за предстоящото
турне на тази група в Европа, в т.ч. и в България. Една част от авторските
права върху музикални произведения на групите, които щели да вземат участие в
този концерт действително били директно уредени между организатор и автор, за
други обаче положението не било такова. Сред тези, за които липсвало уреждане
на правата били произведенията, които щели да се изпълнят от норвежката група
„САТИРИКОН“. Прави уточнението, че в Норвегия е страна, в която правата на
авторите се отстъпват на изключителна основа, което означавало, че ищецът в качеството
му на сродна организация на норвежката ОКУП ТОНО ще следва да лицензира тази
част от концерта и да получи възнаграждение. Били направени опити за уреждане
на тези авторски права с представляващия „Х.“ ЕООД, но не се стигнало до
необходимата комуникация, респективно подписване на договор за уреждане на
правата по изпълнението на предвидения репертоар за групата „САТИРИКОН“. По
отношение мястото на провеждане на концерта се стигнало до промяна в последния
момент заради влошени климатични условия,
и същия се състоял в зала „А.А.“. Свидетелят потвърждава това, че и
управата на тази зала е била надлежно уведомена преди провеждане на събитието,
че част от произведенията нямат уредени авторски права от организатора. Според
свидетеля нямало директно уреждане на права между автора на музиката и текста
на произведенията изпълнявани от група „САТИРИКОН“, доколкото подобна
информация била получена след поискване от норвежката ОКУП „ТОНО“, която
направила допитване до самата музикална формация. На следващо място свидетеля
изтъква, че е присъствал лично на концерта състоял се на 11.07.2019 г. в зала „А.А.“
гр. София, където е възприел песните изпълнени на живо от група „САТИРИКОН“, като изброява 8 от тези песни,
за които сочи, че липсва уреждане на авторските права върху текста и музиката
им. За да се увери относно конкретните изпълнени песни свидетеля правел запис
на целия концерт, който впоследствие се прослушвал и произведенията били
индивидуализирани по заглавие, автор на текст и музика, респективно дали ищеца
представлява тези права на територията на Р. България, съгласно договор за
взаимно представителство с чуждестранна ОУКП. Относно нивото на посещаемост на
концерта възприятията на свидетеля са за около 3000 – 3500 човека.
Други доказателства от значение за
спорното материално право не са ангажирани от страните по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Авторското право е сложно право, в
съдържанието на което се включват множество отделни неимуществени и имуществени
правомощия. Основно място сред последните заема изключителното право на автора
да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от
други лица. Една от възможните форми на това правомощие е правото на публично
изпълнение, представляващо възможността музикалното произведение да бъде
изпълнявано на концерти, в заведения за хранене и забава, в хотели, магазини,
други търговски обекти или изобщо на всякакви публично достъпни места по начин,
даващ възможност за възприемането му от неограничен брой лица. Всяко използване
на произведението от лице различно от автора, без за това да са му отстъпени
съответните права, съставлява нарушение на авторското право.
Защитата на авторското право
възприета в чл. 95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който
носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити
срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди.
Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП
права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и
сродни права се използва без съгласието на техния притежател и без законът да
допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл.
95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на
носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението.
Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който
обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от
нарушението. Видът на вредите имуществени или неимуществени, е от значение за
размера на дължимото обезщетение с оглед правилото въведено с нормата на чл.
95, ал. 4 във вр. с, ал. 3 ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение,
което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на
останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства,
свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и
реализираните от нарушителя приходи.
Предвид разпоредбата на чл. 95в.,
ал. 1 ЗАПСП право на иск по чл. 95, 95а и 95б от ЗАПСП освен носителите на
съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за
използване, имат и: 1. организациите за колективно управление на права и 2.
професионалните защитни организации на правоносителите.
В настоящия случай, исковата молба е
упражнена от СНЦ "М." като от справка в публичния регистър на лицата,
извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП,
публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, и обявеното
там Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. става ясно, че ищецът е субект,
регистриран като организация за колективно управление на авторски права
съгласно чл. 94б ЗАПСП. От разпоредбата на чл. 94с ЗАПСП пряко следва, че в
качеството си на организация за колективно управление на права ищецът има право
да представлява своите членове, други организации за колективно управление на
права, с които има сключени договори за взаимно представителство, и техните
членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на
поверените му за колективно управление авторски права. В хипотезите, в които
този закон предвижда предоставянето на съгласието на авторите да става само
чрез организация за колективно управление на права, организацията, която
управлява съответните права, действа и от името на автори, които не са нейни
членове, като при това е длъжна да уреди отношенията си с тях по същия начин,
както със своите членове, т.е. законодателно установен е особен режим на
процесуална субституция от вида на процесуалната суброгация, при която
организацията за колективно упражняване на права може да действа самостоятелно,
като не е необходимо участие в процеса на лицата, които представлява по смисъла
на чл. 25, ал. 3 от ГПК, като обаче носителите на правото на обезщетение са
подчинени на силата на пресъдено нещо, която ще се формира в резултат на
водения исков процес.
Във връзка с горното и от обсъдените
при изложението от фактическа страна доказателства и в частност данните,
съдържащи се в обявеното в регистъра по чл. 94г ЗАПСП Удостоверение №
У-62/05.09.2014 г., от които се установява, че българското дружество на
композиторите и авторите за колективно управление на права при публично
изпълнение и механичен запис СНЦ „М.“ е страна по договори за взаимно
представителство с норвежкото дружество за колективно управление на права TONO, както и от
приетото по делото експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, установяващо авторството на процесните музикални произведения,
следва да се счита, че упоменатото в ИМ лице поддържано, като носител на
нарушени авторски права – С.В. е надлежно представляван в настоящия процес от сдружението-ищец,
разполагащо с необходимата процесуална легитимация да упражни защита на
субективните му неимуществени авторски
права.
Приобщените по време на проведеното
съдебно дирене писмени и гласни доказателства еднозначно свидетелстват за това,
че на датата – 11.07.2019 г. в гр. София под организацията на първия ответник –
„Х.“ ЕООД се е провело музикално събитие концерт под заглавие „Slayer-The final show in Bulgaria”, и в него
участие на живо е взела и групата SATYRIKON, чиито вокалист е С.В., като от
тази формация са били изпълнени публично общо 12 музикални произведения, сред
които и осемте упоменати в ИМ, за които се поддържа да е допуснато нарушение на
правата на автора на текста и музиката им, което води до възникване на право да
бъде получено съответното парично обезщетение.
Достатъчно пълно е доказването и по
отношение на факта, че „Х.“ ЕООД е дружеството отговарящо за организацията и
провеждането на музикалното събитие, а дружеството – „А.2.“ ЕАД е дружеството
осигурило мястото за провеждане на концерта.
Съгласно чл. 3 от ЗАПСП, обект на
авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е форма. Процесните песни като обект на авторското право се
състоят от музика и текст, върху всяка от които съществува отделно авторско
право – на композитора и на автора на текста по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и
т. 2 ЗАПСП, както и на автора на музикалния аранжимент – арг. от чл. 2, ал. 2,
т. 2 от ЗАПСП.
В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е предвидено,
че авторското право включва като основно имуществено право на автора да
използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от
други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.
Следователно, всяко едно използване на обект на авторското право от лице,
различно от неговия титуляр, без съгласието на последния и без законът да
допуска използването му независимо от неговата воля, представлява нарушение,
което е основание за дължимост на обезщетение за причинените на
правопритежателя вреди. В чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП е дадено легално определение
на понятието използване на произведението, което е обект на авторското право,
като е посочено, че за такова се смята вкл. публичното представяне или
изпълнение на произведението.
Основателността на иска по чл. 94 от ЗАПСП предполага да се докаже, че ответното дружество е извършило такива
действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на авторското
правото върху посочените в исковата молба осем произведения. Вече бе отбелязано
по-горе в изложението на настоящото решение, че титуляр на авторските права
върху текста и музиката на осемте музикални произведения /песни/ изпълнени на
живо от групата SATYRIKON е лицето - С.В.. Последният освен посоченото качество
има качеството и на участник в групата осъществила публичното изпълнение на
тези произведения в рамките на състоялия се на 11.07.2019 г. концерт. Същият е
неин вокалист. Според настоящия състав в хипотезата, когато е осъществено
публично изпълнение на съответното музикално произведение от самия автор на
песните /независимо, дали се касае до самостоятелно изпълнение или като част от
музикална група/, то възниква единствения възможен извод, че произведението е
било изпълнено със съгласието на неговия автор. Дори нещо повече в случая се
касае до лично използване от самия автор на притежаваното от него основно право
по чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, а това автоматично води до изгубване на правото на
автора да търси обезщетение на вреди, като последица от неразрешено ползване на
произведението му в рамките на осъществилото се публично изпълнение. Позицията
на настоящия състав е, че при подобно упражняване на права от техния пряк
титуляр изобщо не е необходимо даването на разписаното в чл. 58 от ЗАПСП
предварително писмено съгласие от автора или съответната организация за
колективно управление на права, което да е дадено на организатора на събитието
във връзка с ползването му, чрез публичното му изпълнение в пределите на стоял
се концерт. Няма как да се приеме, че съгласието на автора да изпълни свое
произведение не инкорпорира в себе си и съгласие за използване на
произведението му, тъй като това би довело до абсурдното правно положение, в
което авторът сам нарушава свои лични права на интелектуална собственост върху
създадено от него произведение, като го нарушава посредством публичното му
изпълнение, защото не е дал предварително писмено съгласие заложено като
изискване по смисъла на чл. 58, ал. 1 ЗАПСП, на която се позовава ищеца. Визираната
норма няма приложение в една такава хипотеза, защото авторът на дадено
произведение, в т.ч. текста и музиката върху него разполага с правомощието да о
ползва лично, когато намери за добре, без да е обременен от получаването на
съгласие, тъй като няма правен субект, който да му даде подобно съгласие. Независимо
от изложеното, ако изказаното схващане не съответства на преследваната в ЗАПСП
цел установена с нормата на чл. 58, ал. 1 ЗАПСП, то въведеното предварително
писмено съгласие е налице и е дадено от носителя на правото на интелектуална
собственост – текста и музиката на осемте песни, чрез подписаното на 09.07.2019
г. споразумение с организатора на събитието – ответника „Х.“ ЕООД. Позоваването
на ищеца, че последното не може да се ползва от правните последици на това
споразумение, защото автора на текста и музиката С.В. не е бил легитимиран да
му ги преотстъпи за ползване, заради ексклузивното им преотстъпване преди това
на норвежкото дружество за колективно управление на права – TONO съдът намира
за неоснователно по две причини. На първо място няма проведено в достатъчна
степен доказване, че към датата на музикалното събитие – 11.07.2019 г. С.В. е
бил лишен от възможността да преотстъпва самостоятелно правата си на автор, тъй
като писменото изявление на TONO за ексклузивно предоставяне на права за
управление в негова полза, в качеството му на трето неучастващо по делото лице
не е достатъчно да удостовери този факт, тъй като няма представяне на договора
между автора и чуждестранната ОКУП, от чието съдържание да се извлече наличието
на подобна уговорка. На второ място обаче, дори подобна уговорка да е налице,
то тя не може да рефлектира върху правната сфера на „Х.“ ЕООД, която надлежно е
поискала и получила предварително писмено отстъпване правото да ползва
музикалните произведения в рамките на организирания от дружеството концерт на
11.07.2019 г., като вменяване на допълнително задължение на организатора да
издирва обстоятелства във връзка с това, дали носителя на авторското право го е
преотстъпил ексклузивно на съответната ОКУП в неговата държава не следва от
никоя действаща в обективното ни авторско право правна норма. Ако С.В. е
допуснал нарушение в договорното си правоотношение създадено с TONO, като не се
е съобразил с евентуална ексклузивност на правата отстъпвани по него, то
последицата от подобно договорно неизпълнение се свежда до възможността
изправната страна по сочения договор да поиска неговото прекратяване/разваляне
или пък репариране на вреди от допуснато неизпълнение. Подобно неизпълнение
обаче няма как да се разпростре и спрямо организатора на съответния концерт,
който добросъвестно е влязъл в контакт със самия носител на авторските права и
си е осигурил изискуемото по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП негово
предварително писмено съгласие, като последното е произвело преследвания от
закона ефект валидно отстъпване в полза на организатора на събитието на
авторските права попадащи под закрила. Посоченото означава, че „Х.“ ЕООД не
може да се смята за субект извършил
нарушения спрямо авторските права върху текста и музиката на осемте
музикални произведения индивидуализирани от ищеца в ИМ, респективно не може да
носи отговорност за заплащане на обезщетения за репариране на вреди измервани в
пропуснатите ползи да се получи съответното възнаграждение за ползването на
защитаваните интелектуални права. По отношение на довода на ищеца, че съгласно
постановките развити в Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета относно колективното управление на авторското право и сродните му
права и многотериториалното лицензиране
на правата върху музикални произведения за използване на вътрешния пазар е
предвидено, че когато съответната ОКУП управлява правата на членовете си на
изключителна основа, то правоносителите имат право да встъпят в директна сделка
за отстъпване на права едва след като оттеглят този вид право от управление от
съответната организация, като спазят предвидените вътрешни правила на
съответната организация, съответно че противопоставяния от ответника договор за
отстъпване на права е нищожен, защото е сключен в разрез с посоченото правило,
настоящата инстанция намира следното : Ищецът няма качеството на страна по
визирания договор, тъй като същия е сключен между други правни субекти –
ответника – организатор на събитието и носителя на защитаваните авторски права,
предвид което ищецът не е легитимиран да се позовава на подобна нищожност и да
претендира правния й ефект. Нещо повече обаче, дори и да можеше да се позове на
подобна нищожност, то такава не е налице, защото сключването на договор за
отстъпване на права директно от автора, тогава когато същия не е оттеглил
предоставеното преди това право на управление на тези права на съответната ОУКП
не води до хипотеза на нищожност на сделката, а до неизпълнение на установените
нормативни задължения на автора към ОКУП, в която членува и евентуална
възможност за ангажиране на отговорността му по повод на това.
Предвид това, че по делото се
възприе, като правен извод, че дружеството „Х.“ ЕООД не е допуснало нарушение
на авторските права върху текста и музиката на осем от изпълнените на живо от
норвежката група „САТИРИКОН“ по време на
концерта състоял се на 11.07.2019 г. в гр. София няма как другия ответник „А.2.“
ЕАД да бъде солидарно отговорен при условията на чл. 58, ал. 3 ЗАПСП, тъй като
е предоставил достъпа до залата, която стопанисва за целите на провеждания
концерт след надлежно сключен договор с организатора и при удостоверено
надлежно отстъпване в полза на организатора на авторските права върху осемте
процесни музикални произведения, които са били предмет на публично изпълнение
по време на реализиралото се събитие.
В изложения смисъл претенциите на
СНЦ „М.“ по предявените за разглеждане осъдителни искове, както спрямо
организатора на концерта, така и спрямо субекта осигурил мястото на
провеждането му се явяват недоказани в своето основание и подлежат на пълно
отхвърляне. На отхвърляне подлежи и иска с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП относно разгласяването на решението по настоящия спор в печатни и
електронни медии, и това е продиктувано от обстоятелството, че подобно искане
може да бъде уважено само ако е налице позитивно решение по предявените
осъдителни искове за присъждане на обезщетение заради извършени нарушения на
авторски права.
Що се касае до обратния иск приет за
съвместно разглеждане в настоящото производство, които бе предявен от „А.2.“
ЕАД срещу И.Р.Г., съдът като съобрази, че не е налице сбъдване на
вътрешно-процесулната предпоставка за неговото разглеждане, а именно уважаване
на главния иск, счита, че същия изобщо не следва да бъде разглеждан,
респективно по него да се извършва произнасяне, тъй като процесуална
предпоставка за това всякога е уважаване на главния иск.
При този изход на спора по предявените за
разглеждане искове сдружението-ищец няма право на направените по делото
разноски, тъй като решението е изцяло неблагоприятно по отношение на
защитавания от него интерес. Право на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 3 ГПК
обаче имат ответните страни по приетите за неоснователни главни искове. Така
ответника „Х.“ ЕООД доказва да е направил разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение за услуга по защитата му настоящото производство от адвокат,
чиито реално заплатен размер се установява да възлиза на сумата от 730,00 лв.,
а ответника „А.2.“ ЕАД е бил защитаван от юрисконсулт, за което следва да му се
присъди съответното възнаграждение, което настоящия състав определя на сумата
от 300,00 лв. Упоменатите разноски следва да бъдат репарирани от ищеца, за
което същия трябва да бъде осъден.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от СНЦ „М.”, ЕИК ********,
с адрес – гр. София, ул. „********, ет. 4, срещу „Х.“ ЕООД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, и „А.2.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, Студентско общежитие, бл. ******** искове, както
следва : с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за осъждане на „Х.“ ЕООД и „А.2.“
ЕАД при условията на солидарна отговорност да заплатят на СНЦ „М.” сумата от общо 8 000,00 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за претърпените вреди /пропуснати ползи/
произтичащи от извършени нарушения върху правата на автор /ВОНГРАВЕН СИГУРД/,
явяващ се член на сродно дружество за управление на права TONO, което се
представлява на територията на Р. България от сдружението-ищец, които нарушения
са допуснати спрямо обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП /текста и музиката/ на всяко
едно от осемте музикални произведения на група „Satiricon”/ “Сатирикон“, а
именно : „Satyricon“ (Сатирикон)-Black crow on a Tombstone ( Блек Кроу он ъ
Томпстоун); „Satyricon“ (Сатирикон)-nocturnal flare (Ноктурнал флеър); „Satyricon“
(Сатирикон)-Now diabolika ( Нау Диаболика); „Satyricon“ (Сатирикон)- Die by my
hand (Дай бай май хенд); „Satyricon“ (Сатирикон)-Deep callet upon deep (Дийп
Колет ъпон дийп); „Satyricon“ (Сатирикон)-To your brethren in the dark (Ту Юр
Бретерн ин дъ Дарк); „Satyricon“ (Сатирикон)-Black Wings &Whitering gloom
(Блек Уингс и Уитеринг глуум); и „Satyricon“ (Сатирикон)-Filthgrinder
(Филтграйндър), по повод публичното им
изпълнение по време на концерт „Slayer - The Final Show in Bulgaria” / “Слеър – Финално шоу в България“/ провел се
на 11.07.2019 г. от 19,00 ч. в зала „А.А.“, гр. София, като първия ответник е
участвал в извършването на нарушенията, осъществявайки дейността по
организацията на провеждане на концерта, а втория е предоставил за ползване
поверената му за стопанисване зала; и с правно основание чл. 95, ал.1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване решението по настоящия спор по предвидените за това
начини и медии.
ОСЪЖДА СНЦ „М.”, ЕИК ********, с адрес –
гр. София, ул. „********, ет. 4, да заплати в полза на „Х.“ ЕООД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
в размер от 730,00 лв. – съставляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за извършено процесуално представителство на ответната страна в
рамките на исковото производство развило се пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА СНЦ „М.”, ЕИК ********, с адрес –
гр. София, ул. „********, ет. 4, да заплати в полза на „А.2.“ ЕАД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, Студентско общежитие, бл. ********, на
основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8
ГПК, сумата в размер от 300,00 лв. – съставляваща полагащо се на
ответната страна възнаграждение за юрисконсулт по повод на извършено процесуално представителство в
рамките на исковото производство развило се пред настоящата инстанция.
Решението е
постановено при участието на И.Р.Г., с ЕГН **********, в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ответника - „А.2.“ ЕАД, с ЕИК********.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: