№ 241
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500152 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ЕТ
"Н-2003-Н.Н" с.Б въззивна жалба против Решение № 863/14.12.2020г. по гр.
Д. № 1661/2020г. по описа на ВТРС, с което са отхвърлени предявените от ЕТ
"Н-2003-Н.Н", ЕИК ... искове за приемане за установено, че Земеделският
производител Д. ИВ. К., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 2 700.00
лева за неправомерно обработване през стопанските 2016, 2017 и 2018 години
на 30 декара от масив 20, находящ се с.Б, Община С, както и сумата от 258.00
лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.6.2019 г. до 4.6.2020 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 1165/2020 г. на Районен съд – Велико Търново с присъдени
разноски съобразно изхода на спора. В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както
следва :
Съдът не е изяснил разликата между масив за ползване по
споразумението и масив от картата на възстановената собственост и
номерацията относно претенцията по исковата молба. Това съставлява
нередовност на исковата молба, която съдът бил задължен да отстрани, а не
сторил това. Съдът неоснователно отхвърлил исканията на жалбоподателя за
преразпит на разпитания по делото свидетел и за разпит на други свидетели
по делото. Отправено е искане към съда да обезсили обжалвавното решение и
да върне делото на първоинстанционния съд за уточняване петитума на
исковата молба.
1
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът е заел становище за нейната неоснователност. Сочи, че съдът е
извършил необходимите и дължими се от него действия във връзка с
уточняване на исковата молба. Твърди, че решението, което е предмет на
въззивно обжалване, е правилно и следва да се потвърди.Развива доводи по
същество на спора.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът ЕТ "Н-2003-Н.Н" твърди, че е имал
сключени договори за аренда със собственици на земеделски земи в
землището на с.Б, Община С, за което им е заплатил съответните суми – по
30.00 лева за декар, която е и обичайната цена за ползването земеделски земи
в землището на с.Б, както и че през стопанските 2016, 2017 и 2018 година
ответникът неправомерно е ползвал масив 20 с площ от 30 дка, находящ се
с.Б, Община С. Заявява, че до ответника е изпратена показана за
възстановяване на така заплатените суми, но такова не е последвало. В тази
2
връзка и предвид издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение за горните суми, срещу която ответникът е възразил, се
отправя молба до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 2 700.00 лева,
дължима за неправомерно обработване през стопанските 2016, 2017 и 2018
година на масив 20, находящ се с.Б, Община С, с площ от 30 дка, както и за
сумата от 258.00 лева, представляваща лихва за забава за периода от
27.6.2019 г. до 4.6.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 1165/2020 г. на Районен съд – Велико
Търново. Ищецът
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства се установява, че за стопанската
2016/2017г- ищецът и други собственици или ползватели на земеделски земи
са сключили споразумение за ползване на масиви в землището на с.Б, на
основание чл. 37в,ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно това споразумение масив 20 в
землището на с.Б е отреден за ползване на "Ц"ООД. Съгласно споразумение
със същия предмет, сключено между ищеца и други собственици и
ползватели на земеделски земи за землището на с.Б, за стопанската
2017/2018г. отново масив 20 е отреден за ползвател "Ц"ЕООД. За
стопанската 2018/2019г. за същото землище по споразумение от горния вид,
масив 20 е отреден за ползвател "Ц"ЕООД . Цитираните споразумения са
одобрени със заповеди на Директора на ОД "З" – гр. Велико Търново. С
покана за доброволно изпълнение ищецът е поканил ответника да му заплати
сума от по 900лв. за годините от 2017до 2018г. включително, за това, че
неправомерно е обработвал масив 20 в землището на с.Б, с площ 30 дка,
въпреки сключените от ищеца договора за аренда със собствениците на
земеделската земя. Поканата е връчена на ответника.
Като свидетел по делото е разпитан директорът на ОСЗ гр. С – К.П.
Свидетелят твърди, че ищецът му е споделил , че ответникът не му е върнал
земята. Сочи, че за ищеца е имало увеличение, а за ответника - намаление на
ползваемите площи. Самият свидетел не е установил, че твърденията на
ищеца са истина. Според свидетеля средното арендно плащане в землището
на с.Б е около 30 лв. Свидетелят твърди, че е разговарял с ответника да плати
на ищеца обезщетение, но последният отрекъл да ползва повече земя от
предоставената му. Показанията на така разпитания свидетел не внасят
каквато и да е яснота относно фактическата обстановка по делото и поради
тази причина съдът ги намира за неотносими към предмета на спора.
Свидетелят не дава каквито и да е показания относно релевантни за спора
факти.
При тези данни от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи :
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. С чл. 59 от
3
ЗЗД, с който ищецът претендира да се приеме за установено, че ответникът
му дължи обезщетение за това, че без наличието на основание е ползвал
земеделски земи, които са били предоставени за ползване на ищеца.
За да бъде основателен така предявеният иск следва ищецът да е
доказал, че земеделската земя, обособена като масив 20 в землището на с.Б му
е бил предоставен за ползване за трите поредни години, за които се
претендира заплащане на обезщетението , от една страна, и че ответникът е
обработвал тези земеделски земи за същия период без основание, от друга
страна. Само при наличието на тези предпоставки би могъл да се обоснове
извод за наличието на увеличаване имуществения патримониум на ответника
за сметка на намаляване на този на ищеца.
По делото няма каквито и да било данни нито ищецът да е бил
определен за ползвател на масив 20 в землището на с.Б с площ 30 дка, нито
пък ответникът съответно да е ползвал този масив за процесния период.
Предвид липсата на предпоставки за уважаване на исковата претенция,
тя следва да се отхвърли. На отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава върху претендираните главници.
Що се касае до възражението на жалбоподателя, че решението на
първоинстанционния съд е постановено по нередовна искова молба, като не
бил изяснен предметът на иска, съдът го намира за неоснователно. Тъй като
производството по делото е инициирано въз основа на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , предмет
на установителния иск за съществуване на вземането по издадената заповед в
полза на ищеца е именно вземането , обективирано в заявлението по чл. 410
от ГПК. Както в заявлението, така и в исковата молба ищецът е
индивидуализирал спорния масив земеделски земи като масив 20 в
землището на с.Б. От доказателствата по делото се установява, че масив с
такъв номер в землището на селото съществува. Освен всичко друго като
доказателство по делото самият ищец е приложил споразуменията, цитирани
по – горе, чийто предмет е именно масив 20 в землището на с.Б.
Следователно няма съмнение за съда, че ищецът претендира обезщетение за
ползването на съществуващ масив и то точно този, посочен в исковата молба.
Същата отговаря изцяло на изискванията на закона и първоинстанционният
съд, както вече се посочи, се е произнесъл по спорното право така, както то е
заявено с исковата молба.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд. Решението на първата
инстанция, предмет на въззивно обжалване, не страда от пороците, посочени
във въззивната жалба и следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред
4
въззивния съд в размер на 504 лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 863/14.12.2020г. по гр. Д. № 1661/2020г. по
описа на ВТРС.
ОСЪЖДА ЕТ "Н-2003-Н.Н", ЕИК ... да заплати на Д. ИВ. К., ЕГН
********** сумата от 504 лв. ( петстотин и четири лева) разноски по водене
на делото пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5