О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 24
град
Шумен, 15.01.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на петнадесета януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова
В.ч.гр.д. №506 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 21184/02.12.2019 г., депозирана
от Р.Т.М., със съдебен адрес ***, оф.1, чрез пълномощника си адв. П.Т. ***, против
определение № 3424/25.10.2019 г. по гр.д. № 287/2019 г. на ШРС, с което е
прекратено производството пред първоинстанционният съд на основание чл.8, §1 от
Регламент (ЕО) №2201/2003 г., поради липса на компетентност на съда да се
произнесе по предявените от жалбоподателката, срещу К.А.К., кумулативно
съединени искове с правно основание чл.127а от СК. Счита определението за
неправилно и незаконосъобразно. Тъй като ответникът не възразил лично срещу
компетентността на избрания от ищцата съд счита, че последният приел същата с мълчаливо съгласие. Първоначално
изразеното от него съгласие за избор на българския съд за прекратяване на брака
между страните, уреждане на родителските права, личните отношения и издръжката,
говорело за приета с конклудентни действия компетентност на българския съд.
Излага още, че спорът относно пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за
това било специално производство за територията на Р.България. Съобразно
законодателството на Великобритания и други държави членки на ЕС не била
предвидена необходимост от съгласие на двамата родители. Към настоящия момент
децата нямали английско гражданство, а единствено българско и били поставени в
ситуация да пребивават без валидни лични документи в чужда страна. Съществувала
реална опасност без налични документи децата да бъдат депортирани в Р.
България, а в техен интерес било да продължат обучение във Великобритания, с
тяхната майка, която същевременно провеждала лечение в Кралството. Моли да бъде
отменено обжалваното определение.
Възиваемата страна не е депозирала отговор на частната
жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,
от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен
интерес и е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото,
намери частната жалба за неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. № 287/2019 г. по описа на ШРС е образувано
по искова молба от Р.Т.М., против ответника К.А.К. ***, с искане за даване
разрешение, което да замести съгласието на бащата- ответник да бъдат издадени
документи за самоличност – лични карти и задгранични паспорти на децата П.А. Т.
и Б.А.Т., както и същите деца, придружавани от своята майка и ищца в
производството Р.Т.М. да пътуват без
ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което ще се осъществяват, важимо за държавите членки на ЕС, в това число и
Кралство Великобритания за срок до 20.04.2024 г. по отношение на детето Б.А.Т.
и за срок до 28.12.2019 г. по отношение на детето П.А. Т..
С определение №617/27.02.2019 г. по гр. д. №287/2019 г. на
ШРС е прекратено производството по делото, поради липса на компетентност на
съда, съгласно Регламент (ЕО) №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и по дела, свързани с родителска отговорност. Същото е отменено с определение №
207/03.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 121/2019 г. на ШОС, с мотиви, че към момента на
постановяването му не е била извършена размяната на книжа по чл.131 ГПК.
С атакуваното определение № 3424/25.10.2019 г. по ч.гр.д. №
287/2019 г. ШРС, повторно е прекратено производството пред първоинстанционният
съд на основание чл.8, §1 от Регламент (ЕО) №2201/2003 г., поради липса на
компетентност на съда да се произнесе по предявените от жалбоподателката, срещу
К.А.К., кумулативно съединени искове с правно основание чл.127а от СК.
В мотивите си съдът е приел, че разногласието между
родители за пътуване на деца – български граждани зад граница и издаване на
документи за самоличност на тези деца попада в приложното поле на Регламент
(ЕО) № 2201/2003г. на Съвета от
27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност. Чл.8, § 1
от Регламента установява общото правило, че компетентни да разгледат спора са
съдилищата на държавата – членка, ако детето има местопребиваване в тази
държава – членка по времето, когато съдът е сезиран. Но това правилно не е
абсолютно, като съгласно чл.8, § 2 то се прилага при спазване условията на
чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента, касаещи изключения от общото правило за
компетентност. В случая районният съд е счел, че не е налице предпоставката по
б.“б“ на чл.12, а именно компетентността на съда, пред който е бил предявен
иска да е била изрично и по недвусмислен начин приета от съпрузите към момента
на сезирането на съда, и да е във висш интерес на децата, поради липса на изявление
лично от ответника в тази насока, а такова становище не би могъл да изрази
особеният му представител.
Настоящата въззивна инстанция намира така постановеното
определение за правилно и законосъобразно. От изложеното в обстоятелствената
част на исковата молба и приложените по делото доказателства става ясно, че децата
са родени в П.д. М. ...., като през 2013 г. семейството заминало за Кралство В.,
където се установило трайно. През 2016 г. настъпила фактическа раздяла между
родителите, като бащата се върнал в Кралство И., а майката и децата останали
във В.. Следователно децата са с обичайно
местопребиваване в Кралство В., т. е. извън територията на Р. Б., поради което
делото е с международен елемент и спорът попада в приложното поле на Регламент
(ЕО) 2201/2003 г, относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
Съгласно чл. 8, §1 от Регламента, съдилищата на държава – член са компетентни
по дела, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава, по времето когато съда е сезиран. По повод
предюдициално запитване от ВКС е било постановено Решение на съда на ЕС по дело
№ С–215/2015 г., в което е прието, че искът на единия родител, съдът да замести
липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата
- член по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името това дете,
попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета
от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и по делата, свързани с родителската отговорност
/с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, въпреки, че съдебното решение,
постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата -
член, на която въпросното дете е гражданин в рамките на административното
производство за издаване на такъв паспорт – в случая органите на МВР /чл.76,
ал.1т.9 и чл.45 ЗБЛД/. Със същото решение е постановено, че чл.12, § 3, б.
"б" от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че
компетентността на съдилищата, сезирани с разглеждането на иск, свързан с
родителска отговорност, не би могла да се счита "изрично или по друг
недвусмислен начин приета (от всички страни в производството)” по смисъла на
тази разпоредба, единствено поради обстоятелството, че назначеният служебно от
тези съдилища процесуален представител на ответника, поради невъзможността на
последния да се връчи исковата молба, не е повдигнал възражение по компетентността
на тези съдилища.
На ответника не е връчван препис от исковата молба, поради
обстоятелството, че той също е с обичайно местопребиваване извън територията на
Р. България, като му е назначен особен представител,поради което постановеното
решение, включително и в тълкувателната му част, покрива изцяло и настоящия
казус.
Не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.12, §3
от регламента, за да де приеме че е налице изключение от правилото на чл.8,§1.
Освен, че не се установи компетентността на българския съд да е приета от
ответника, не се установява и пророгацията на компетентност да е във висш
интерес на децата. Същите от 2013г. са с обичайно местопребиваване в Кралство
Великобритания, интегрирани са в социалната среда там и българският съд няма по-тясна връзка с тях.
Като е прекратил
производството по делото поради липса на международна компетентност,
първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден. /В горния смисъл и опр.№
496/10.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 1988/2015 г. на І г.о. ГК на ВКС, постановено по
преда на чл.274, ал.3 ГПК и по което е било отправено преюдициалното запитване;
опр.№ 156/10.04.2018 г. по гр.д.№ 1109/2018 г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС и др./.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
3424/25.10.2019 г. по ч.гр.д. № 287/2019 г. на ШРС, с което е прекратено
производството по делото, образувано по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, поради липса на международна компетентност на българския съд.
На
осн. чл. 274, ал.4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.