Определение по дело №506/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 24
Дата: 15 януари 2020 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20193600500506
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    № 24

 

град Шумен, 15.01.2020 г.

                                                                                            

 Шуменският окръжен  съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесета януари,  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               Председател: М. Маринов

                                                                      Членове:1. Р. Хаджииванова

                                                                                  2. С. Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова В.ч.гр.д. №506 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 21184/02.12.2019 г., депозирана от Р.Т.М., със съдебен адрес ***, оф.1, чрез пълномощника си адв. П.Т. ***, против определение № 3424/25.10.2019 г. по гр.д. № 287/2019 г. на ШРС, с което е прекратено производството пред първоинстанционният съд на основание чл.8, §1 от Регламент (ЕО) №2201/2003 г., поради липса на компетентност на съда да се произнесе по предявените от жалбоподателката, срещу К.А.К., кумулативно съединени искове с правно основание чл.127а от СК. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Тъй като ответникът не възразил лично срещу компетентността на избрания от ищцата съд счита, че  последният приел същата с мълчаливо съгласие. Първоначално изразеното от него съгласие за избор на българския съд за прекратяване на брака между страните, уреждане на родителските права, личните отношения и издръжката, говорело за приета с конклудентни действия компетентност на българския съд. Излага още, че спорът относно пътуване на дете в чужбина и  издаване на необходимите лични документи за това било специално производство за територията на Р.България. Съобразно законодателството на Великобритания и други държави членки на ЕС не била предвидена необходимост от съгласие на двамата родители. Към настоящия момент децата нямали английско гражданство, а единствено българско и били поставени в ситуация да пребивават без валидни лични документи в чужда страна. Съществувала реална опасност без налични документи децата да бъдат депортирани в Р. България, а в техен интерес било да продължат обучение във Великобритания, с тяхната майка, която същевременно провеждала лечение в Кралството. Моли да бъде отменено обжалваното определение.

Възиваемата страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:

Производството по гр.д. № 287/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба от Р.Т.М., против ответника К.А.К. ***, с искане за даване разрешение, което да замести съгласието на бащата- ответник да бъдат издадени документи за самоличност – лични карти и задгранични паспорти на децата П.А. Т. и Б.А.Т., както и същите деца, придружавани от своята майка и ищца в производството Р.Т.М. да пътуват  без ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват, важимо за държавите членки на ЕС, в това число и Кралство Великобритания за срок до 20.04.2024 г. по отношение на детето Б.А.Т. и за срок до 28.12.2019 г. по отношение на детето П.А. Т..

С определение №617/27.02.2019 г. по гр. д. №287/2019 г. на ШРС е прекратено производството по делото, поради липса на компетентност на съда, съгласно Регламент (ЕО) №2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност. Същото е отменено с определение № 207/03.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 121/2019 г. на ШОС, с мотиви, че към момента на постановяването му не е била извършена размяната на книжа по чл.131 ГПК.

С атакуваното определение № 3424/25.10.2019 г. по ч.гр.д. № 287/2019 г. ШРС, повторно е прекратено производството пред първоинстанционният съд на основание чл.8, §1 от Регламент (ЕО) №2201/2003 г., поради липса на компетентност на съда да се произнесе по предявените от жалбоподателката, срещу К.А.К., кумулативно съединени искове с правно основание чл.127а от СК.

В мотивите си съдът е приел, че разногласието между родители за пътуване на деца – български граждани зад граница и издаване на документи за самоличност на тези деца попада в приложното поле на Регламент (ЕО)  № 2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност. Чл.8, § 1 от Регламента установява общото правило, че компетентни да разгледат спора са съдилищата на държавата – членка, ако детето има местопребиваване в тази държава – членка по времето, когато съдът е сезиран. Но това правилно не е абсолютно, като съгласно чл.8, § 2 то се прилага при спазване условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента, касаещи изключения от общото правило за компетентност. В случая районният съд е счел, че не е налице предпоставката по б.“б“ на чл.12, а именно компетентността на съда, пред който е бил предявен иска да е била изрично и по недвусмислен начин приета от съпрузите към момента на сезирането на съда, и да е във висш интерес на децата, поради липса на изявление лично от ответника в тази насока, а такова становище не би могъл да изрази особеният му представител.  

Настоящата въззивна инстанция намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно. От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и приложените по делото доказателства става ясно, че децата са родени в П.д. М. ...., като през 2013 г. семейството заминало за Кралство В., където се установило трайно. През 2016 г. настъпила фактическа раздяла между родителите, като бащата се върнал в Кралство И., а майката и децата останали във В.. Следователно децата  са с обичайно местопребиваване в Кралство В., т. е. извън територията на Р. Б., поради което делото е с международен елемент и спорът попада в приложното поле на Регламент (ЕО) 2201/2003 г, относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Съгласно чл. 8, §1 от Регламента, съдилищата на държава – член са компетентни по дела, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава, по времето когато съда е сезиран. По повод предюдициално запитване от ВКС е било постановено Решение на съда на ЕС по дело № С–215/2015 г., в което е прието, че искът на единия родител, съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата - член по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името това дете, попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по делата, свързани с родителската отговорност /с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, въпреки, че съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата - член, на която въпросното дете е гражданин в рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт – в случая органите на МВР /чл.76, ал.1т.9 и чл.45 ЗБЛД/. Със същото решение е постановено, че чл.12, § 3, б. "б" от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата, сезирани с разглеждането на иск, свързан с родителска отговорност, не би могла да се счита "изрично или по друг недвусмислен начин приета (от всички страни в производството)” по смисъла на тази разпоредба, единствено поради обстоятелството, че назначеният служебно от тези съдилища процесуален представител на ответника, поради невъзможността на последния да се връчи исковата молба, не е повдигнал възражение по компетентността на тези съдилища.

На ответника не е връчван препис от исковата молба, поради обстоятелството, че той също е с обичайно местопребиваване извън територията на Р. България, като му е назначен особен представител,поради което постановеното решение, включително и в тълкувателната му част, покрива изцяло и настоящия казус.

Не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.12, §3 от регламента, за да де приеме че е налице изключение от правилото на чл.8,§1. Освен, че не се установи компетентността на българския съд да е приета от ответника, не се установява и пророгацията на компетентност да е във висш интерес на децата. Същите от 2013г. са с обичайно местопребиваване в Кралство Великобритания, интегрирани са в социалната среда там  и българският съд няма по-тясна връзка с тях.

   Като е прекратил производството по делото поради липса на международна компетентност, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.  /В горния смисъл и опр.№ 496/10.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 1988/2015 г. на І г.о. ГК на ВКС, постановено по преда на чл.274, ал.3 ГПК и по което е било отправено преюдициалното запитване; опр.№ 156/10.04.2018 г. по гр.д.№ 1109/2018 г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС и др./.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 3424/25.10.2019 г. по ч.гр.д. № 287/2019 г. на ШРС, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, поради липса на международна компетентност на българския съд.

На осн. чл. 274, ал.4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.