РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. ХАСКОВО , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500234 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 260111/17.12.2020 г., постановено по гр.д. № 818/2020 година, РС
Димитровград е осъдил „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив да заплати
на ЕТ „ К. М. – Д. М.“ ****** сумата в размер на 252,83 лв., представляваща платена без
правно основание сума като стойност на електрическата енергия по фактура №
**********/24.10.2019 г. за периода от 20.08.2017 г. до 07.09.2017 г., ведно със следващата
се законна лихва върху тази сума, считано от 04.08.2020 г., както и сумата 300 лв. направени
по делото разноски.
С Решение № 260012 от 21.01.2021 г., постановено по делото съдът е допуснал
поправка на ОФГ в постановеното решение, като в диспозитива на същото вместо
посочената сума от 300 лв. – разноски в производството, да се чете 350 лв.
Недоволен от постановеното решение е останал „ ЕВН България
Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва
същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради
неговата необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на
процесуалните правила. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият
съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Твърди,че неправилно съдът
1
приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то
не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на
константата практика на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на
атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения
иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЕТ „ К. М. –
Д. М.“ ****. В писмено становище вх. № 634/05.05.2021 г. взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното
решение на РС Димитровград и присъдени направените по делото, пред въззивната
инстанция разноски. Прилага договор за правна защита и съдействие от 28.04.2021 г. и
списък на разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски в
размер на 300 лв., съгласно договор от 28.04.2021 г.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ГПК, предявен
от ЕТ „ К. М. – Д. М.“ **** против Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив за сумата в
размер на 252,83 лв., представляваща платена без правно основание сума като стойност на
електрическата енергия по фактура № **********/24.10.2019 г. за периода от 20.08.2017 г.
до 07.09.2017 г. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради
което го е уважил. Изложените от районния съд мотиви се споделят от настоящия съдебен
състав.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че дружество ищец не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
2
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания
в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Приемането на
правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя
направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки
един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално
консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за
недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено,
да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ
на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от
него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на
СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение
от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези
отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на
потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до
СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е
длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената
ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на
същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично
прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в
отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно
отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя.
Дружество ищец е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство,
3
поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на
измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно
отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260111 от 17.12.2020 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 812 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „ К. М. – Д. М.“ ****** сумата от 300 лв. направени по делото, пред
въззивната инстанция, разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4